РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120103179 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Мъни плюс корп“ ЕАД, с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., чрез адв. И. Л. – САК, с адрес за
съобщения и кореспонденция: гр. В., ***, срещу Г. Г. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ***, с която се иска от съда да приеме за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 170 лв.,
представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане
№********* от 20.06.2019г., която сума е платена от ищеца в качеството му
на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014г.; сумата от 38,35
лв., представляваща мораторна лихва за периода 13.11.2020г. /датата на
заплащане на сумата от 170 лв. от ищеца до „А1 България“ ЕАД/ до
02.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №681/2023г. по описа на БРС.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че на 20.06.2019г. между „Мобилтел“ ЕАД,
понастоящем „А1 България“ ЕАД и ответницата е сключен договор за
1
продажба на изплащане №*********, по силата, на който ответницата, в
качеството си на купувач е станала собственик на устройство – Таблет Huawei
Mediapad T3 8 LTE Grey със сериен номер ***, като купувачът се е съгласил
да заплати продажната цена, съобразно погасителен план по договора.
Сочи се на следващо място, че поради неплащане в срок на
задълженията на купувача, договорът е прекратен предсрочно на основание
т.12.3 от Договора за продажба на изплащане, като непогасената сума в
размер на 170 лв. е станала предсрочно изискуема, на основание чл.12.3 от
Договора.
Твърди се на следващо място, че на 07.11.2014г., между „А1 България“
и ищеца е сключен договор за поръчителство, по силата, на който ищецът се е
задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“
договори за продажба на изплащане.
Поради липса на доброволно плащане по договора от страна на
ответницата, на 13.11.2020г., ищецът заплатил на „А1 България“ дължимата
сума в размер на 170 лв., по договора от 20.06.2019г.
Твърди се, че до ищцата е изпратено уведомление, с което същата е
уведомена, че задълженията й към „А1 България“ са прехвърлени към ищеца.
На следващо място се твърди, че на 28.07.2022г. между ищеца и „Фонд
за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен договор
за встъпване в дълг, съгласно който ищецът е приел горепосоченото
дружество като съдлъжник за заплащане на задълженията на физически лица,
произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014г. между „А1
България“ и ищеца. Поемателят не е заплатил задължението на ответницата.
Сочи се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата и „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“, като съдът е издал
исканата заповед за изпълнение. По отношение на „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“, същата е влязла в сила, а ответницата в
настоящото производство е депозирала своевременно възражение, поради
което съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията, като същият е предявен и по него е образувано настоящото
производство.
Претендира се и мораторната лихва, считано от датата, на която ищецът
е платил дължимата сума на „А1 България“ ЕАД до 02.02.2023г.
Така предявените искове са с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди
съдебното заседание е депозирана молба, с която се изразява становище по
хода на делото и по съществото на спора, претендират се разноски.
2
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са
налице необходимите за това предпоставки.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид отправеното искане за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно
изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените
искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото
разноски, поради което следва да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 425 лева, от които: 25 лева - заплатена в настоящото производство
държавна такса, 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Представен е списък на
разноските.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне
за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен
диспозитив. Поради това, на заявителя се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 425 лв., от които държавна такса – 25 лева и
адвокатско възнаграждение – 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Г.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ***, дължи на „Мъни плюс корп“ ЕАД, с
3
предходно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ №4, вх.А, ет.5, представлявано от изпълнителните директори
И.Л.П. и Б.Я.Я., следните суми, предмет на издадена Заповед
№473/22.02.2023г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д №681/2023г. по описа на БРС, а именно: сумата от 170 лева -
представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане
№********* от 20.06.2019г., платена от ищеца в качеството му на поръчител
по Договор за поръчителство от 07.11.2014г.; сумата от 38,35 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 13.11.2020г. /датата на
заплащане на сумата от 170 лв. от ищеца до „А1 България“ ЕАД/ до датата,
предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Г. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Мъни плюс корп“ ЕАД, с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., сумата от 425 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Г. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
„Мъни плюс корп“ ЕАД, с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори И.Л.П. и Б.Я.Я., сумата от 425 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д
№681/2023г. по описа на БРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4