Р
Е Ш Е Н И Е
№ 123 02.07.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, първо гражданско
и търговско отделение,
На
десети юни две хиляди и двадесетата
година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Жанета Граматикова
Като разгледа докладваното от съдия
Иванова търговско дело №340 по описа за 2019година и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Националната агенция за приходите, гр.София, ул. „Княз
Дондуков“ №52 срещу „Пътна компания“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Бургас. Претендира се установяване съществуването и дължимостта
на неприети в производството по
несъстоятелност срещу ответното дружество вземания в размер на 142
844.14 лв. на основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както и да се установи поредността на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ на вземания на фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ в размер на
766л. Сочи се, че с решение от 01.10.2015 г. по д.н.№226/2015 г. по описа на ОС
– Бургас е открито производство по несъстоятелност срещу ответника „Пътна
компания“АД. В списъка с приетите и неприети вземания са включени и такива на
Националната агенция за приходите. Същата е депозирала възражението си срещу
предвидената поредност на удовлетворяване
в списъка на приетите вземания на Фонд ГВРС в общ размер на 766 лв. по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ както и включването на публични вземания в общ размер
на 142 844.14 лв. в списъка на неприетите вземания. С определение №758 от
14.06.2019г., постановено по т.д.226/2015 г. подаденото възражение е оставено без уважение и
списъците на приетите и неприетите вземания са одобрени във вида, в който са
изготвени. Съответно – определението е вписано под №20190618130505 в ТР. Поради
това ищецът предявява иск за установяване съществуването и дължимостта на
предявени и неприети в производството по несъстоятелност срещу „Пътна
компания“АД публични вземания в общ размер на 142 844.14 лв. , от които 111
516.33 лв. – главници и 31 327.81 лв. –
лихви, начислени до 20.11.2018г., както и установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ на
вземания на фонд ГВРС в общ размер на 766 лв. Ищецът е обосновал искането си като е изложил аргументите си –
от общата сума сумата в размер на 35 862.77 лв. – от която 18 400лв. – главници и 17 462.77лв. лихви са публични вземания за имуществени санкции от влезли в сила
наказателни постановления – 12 броя. Съответно – до датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност – сумата е в размер на 30 003.10 лв. , а след
02.10.2015 г. до 20.11.2018 г. – 5 859.67 лв. Съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.4 от ДОПК в случаите в които публичното вземане е установено с влязъл в сила акт синдикът го включва в списъка на приетите вземания така,
както е предявено. Нормата не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с влязъл в
сила акт, както и не прави разграничения между вземания, възникнали преди или
след датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Публични вземания
в размер на 106 981.37 лв. , от които 93 116.33 лв.- главници и 13 865.04 лв. –
главници представляват вземания за
държавни такси като основания са
изпълнителни листи, издадени въз основа на подлежащи на изпълнение съдебни
решения – 10 броя. Част от публичните
вземания за държавни такси –
главници са възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника, но не съществува
преклузивен срок, в който същите включително и начислените лихви следва да бъдат
предявени пред съда по несъстоятелността. Страната е изложила съображения по
отношение на вземанията си за лихви като акцесорни вземания. Приложимост в
случая намира Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания, в който е регламентирано, че за неплатените в сроковете за доброволно
плащане задължения към държавния бюджет се събира законната лихва – в размер
на основния лихвен процент плюс 10
пункта. По отношение установяване поредността на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от
ТЗ страната сочи, че съгласно чл.28,
ал.2 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя вземанията на фонда се ползват със същата
правна защита предвидена в ТЗ за вземанията за трудови възнаграждения – в тази
връзка вземанията на Фонда следва да бъдат приети в списъка на приетите
вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ.
Възможността да бъде установена привилегията на вземане на кредитор е
изрично посочена в разпоредбите на
чл.726, ал.1 и ал.2 от ТЗ като се има предвид производството по разглеждане на иск по чл.694 от ТЗ с оглед
обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност –Решение
№185/10.12.2014 г. постановено по т.д.№3199/2013 г. на ВКС, ТК, І т.о. По
изложеното страната претендира на основание чл.694 от ТЗ да се постанови
решение, с което да се признае за
установено съществуването и
дължимостта на предявените от НАП в производството по несъстоятелност срещу
„Пътна компания“АД неприети публични вземания в общ размер на 142 844.14 лв.,
от които 111 516.33 лв. – главници и 31 327.81 лв. – лихви, начислени до
20.11.2018 г. както и законните лихви, начислени върху главниците след посочената дата до
окончателното им погасяване. Моли се също така и за установяване на поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ на предявените по
несъстоятелността вземания на Фонд ГВРС в общ размер на 766 лв., включени в
одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания. Претендират се
разноските по делото. Прилагат се писмени доказателства.
След връчването
на преписи от исковата молба и приложенията на
длъжника – „Пътна компания“АД и синдика Владимир Вакрилов по чл.367 от ГПК отговори на същата не са постъпили, поради и което по-нататъшната процедура по размяна на книжа
по смисъла на чл.372 и чл.373 от ГПК по делото е преустановена.
В с.з.
представителят на ТД на НАП поддържа предявения иск.
Ответникът „Пътна
компания“АД ЕИК ********* със гр.Бургас, призован по реда на чл. 50, ал.4 ГПК,
не изпраща представител.
Синдикът на търговското дружество – В.Вакрилов, се
представлява от адв. Найденова, която оспорва иска като недопустим и
неоснователен, като въвежда и възражение за настъпила погасителна давност.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение от
01.10.2015 г. по д.н.№226/2015 г. по описа на ОС – Бургас е открито
производство по несъстоятелност (за краткост РОПН) срещу ответника „Пътна
компания“ АД.
С молба от
21.01.2019г. ищецът на основание чл. 3, ал.1, т.10 от ЗНАП и чл. 164, ал.3 ДОПК и чл. 28, ал.3 Закон за гарантиране
на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е предявил процесните вземания на основание
чл. 687, ал.2 ТЗ и чл. 688 ТЗ.
На 26.03.2019г.
са публикувани в ТР списъците на
приетите и неприетите вземания. В първия списък в включено вземане в
размер на 766лв.на Фонд „ГВРС“ с привилегия по чл. 722,ал.1,т.6 ТЗ, във втория
списък са включени вземания от 36 862.77лв.- вземания за имуществени
санкции и 106 981.37лв.-вземания за държавни такси.
На 05.04.2019г.
срещу списъците е подадено възражение, като с Определение №758 от 14.06.2019г.
по д.н. №226/2015г. по описа на БОС възражението на НАП е оставено без уважение
и списъците са одобрени във вида, по който са изготвени от синдика.
На 18.06.2019г.
съдебният акт е вписан в ТР под № 20190618130505.
На 04.07.2019г.
е подадена настоящата искова молба, като пощенското клеймо е от 02.07.2019г.
Към исковата
молба са представени 12 броя Наказателни постановления от ДИТ- Бургас, всички
влезли в сила преди РОПН. Представени са и 10 броя изпълнителни листи срещу
„Пътна компания“ АД, като 6 броя са издадени преди РОПН и са за сумата от
2100.24лв., а останалите 4 броя са издадени след РОПН и са за сумата от 91 016.09лв.
От назначената и
изслушана СЧЕ се установява, че размерът на лихвите, начислени върху публичните
вземания главници за имуществени санкции, възникнали до 01.10.2015г. от датата
на която всяко едно от вземанията за главница е станало изискуемо до
01.10.2015г. е в размер на 6 382.13лв. Размерът на лихвите, начислени
върху публичните вземания главници за държавни такси, възникнали до
01.10.2015г. от датата на която всяко едно от вземанията за главница е станало
изискуемо до 01.10.2015г. е в размер на 221.86лв.
Размерът на
лихвите, начислени върху публичните вземания главници за имуществени санкции, от
02.10.2015г. до 20.11.2018г. е в размер на 11 715.38лв. Размерът на
лихвите, начислени върху публичните вземания главници за държавни такси, от 02.10.2015г.
до 20.11.2018г. е в размер на 13 642.17лв.
Размерът на
лихвите, начислени върху публичните вземания главници за имуществени санкции,
възникнали до 01.10.2015г. от датата на която всяко едно от вземанията за
главница е станало изискуемо до 20.11.2018г.
е в размер на 18 097.55лв. Размерът на лихвите, начислени върху
публичните вземания главници за държавни такси, възникнали до 01.10.2015г. от
датата на която всяко едно от вземанията за главница е станало изискуемо до 20.11.2018г. е в размер на 890.17лв.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 694, ал.2 ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване
съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1,
но съдът е оставил възражението му без уважение. Искът се предявява пред съда
по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър
на определението на съда по чл. 692, ал. 4
и се разглеждат от друг състав на съда.
В случая на
18.06.2019г. в ТР под № 20190618130505 е
вписано Определение №758 от 14.06.2019г. по д.н. №226/2015г. по описа на БОС, с
което възражението на НАП е оставено без уважение. Исковата молба с правно
основание чл. 694,ал.2 ТЗ е подадена по пощата, като пощенското клеймо е от
02.07.2019г., т.е. молбата е в срок и е допустима.
За да се постигне
уважаване на претенциите на ищеца в негова тежест е да докаже предявяването на
своите парични притезания в производството по несъстоятелност, както и тези
вземанията да са били ликвидни и изискуеми към момента на откриване на
производството по несъстоятелност на ответното дружество.
На първо място
Държавата, която заявява себе си за кредитор в производство по несъстоятелност
на „Пътна компания“ ООД /в несъстоятелност/ подкрепя това си твърдение чрез
представянето на неопровержими писмени доказателства, които свидетелстват, че в
правната й сфера са възникнали публични държавни вземания за наложени
имуществени санкции в надлежно проведени административно-наказателни
производства, завършили с издаването на наказателни постановления спрямо дружеството-длъжник,
както и издадени срещу последния изпълнителни листи.
Съгласно текста на
чл. 162, ал. 2, т.3 и т. 7 ДОПК в обхвата на публичните държавни и общински
вземания са държавните такси и вземанията по влезлите в сила наказателни
постановления. По делото не съществува спор, че тези вземания не са били
предявени за приемането им от страна на НАП, нито в срока по чл. 685 ТЗ, нито в
този по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Страните нямат разногласия и относно това, че
коментираните вземания не са били вписани служебно по реда на чл. 687, ал. 2 ТЗ
в списъка на предявените вземания.
Съгласно
чл. 687 ТЗ обаче вземане на работник или
служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с
длъжника се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Синдикът
вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в
сила акт публично вземане
Задължение на
синдика е да предприеме действия по установяване на вземания по чл. 687 ТЗ –
чл. 658, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 687 ТЗ. Синдикът изпълнява това свое
задължение с грижата на добрия търговец въз основа на предоставени му от
кредитора документи или на база на документацията на длъжника. Съгласно чл.
640, ал. 2 ТЗ длъжникът е длъжен да предостави информация за търговската си дейност
към датата на поискването и всички свързани с това документи в 7-дневен срок от
писменото искане на синдика.
Служебното
вписване на вземанията е една допълнителна привилегия за носителите на тези вземания,
а именно за работниците и служителите, държавата и общините. Тя обаче не лишава
титулярите на вземания по чл. 687 ТЗ от правото да ги предявят пред съда по
несъстоятелността. Ако вземането е възникнало преди откриване на производството
по несъстоятелност, не е необходимо предявяването му да бъде направено до
изтичането на преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ. След като синдикът е
длъжен да включи вземането служебно, т.е. предявяване не е необходимо, по
аргумент от по-силното основание не е необходимо и спазване на срокове за
предявяване на старите вземания при неизпълнение на задължението от страна на
синдика за служебно установяване на вземанията.
Изложеното
означава, че НАП в качеството й на овластен от държавата орган по събиране на
публични вземания не е ограничен в правната си възможност да предяви за
приемане съществуващите си публични вземания в рамките на сроковете по чл. 685
и чл. 688 ТЗ, като тук е важно да се подчертае, че относно публичните вземания,
които са установени с влязъл в сила акт, действието по предявяването им се явява
правна възможност с оглед нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ.
Настоящата съдебен
състав намира, че в такава хипотеза процесуалното право да се предяви вземане с
такъв характер не се погасява занапред в производството по несъстоятелност,
като действието по предявяване може да се упражни от кредитора във всеки един
момент до приключване процеса по осребряване на масата на несъстоятелността.
Обратното би означавало, че кредитор с подобно вземане би бил лишен от защита,
тогава когато е очаквал синдика да упражни правомощията си по чл. 687, ал. 2 ТЗ, но последния по някаква причина е пропуснал да приеме служебно дадено
публично вземане отговарящо на характеристиките на такова, установено с влязъл
в сила акт. Тогава носителят на парично вземане от категорията на тези по чл.
687, ал. 2 ТЗ необосновано би бил санкциониран с преклудиране правата му
относно това вземане и невъзможността да го събере в универсалното принудително
производство, каквото е производството по несъстоятелност.
Предвид изложените
аргументи възражението за недопустимост на иска, поради неспазването на срока
по чл. 685 и чл. 688 ТЗ се явява неоснователно.
В допълнение
следва да се посочи, че част от вземанията-тези по изпълнителни листи от
03.04.2017г., по гр.д. №136/2016г. по
описа на БОС, изпълнителен лист от 05.02.2016г. по гр.д.№5600/15г. по описа на
РС Бургас, изпълнителен лист от 04.06.2018г. по гр.д.№56/16 по опис на БОС,
както и изпълнителен лист от 28.04.2017г. по гр.д. №58/2016г. по описа на БОС
са издадени след РОПН и за тях е приложима разпоредбата на чл. 688,ал. 3 ТЗ, а
не на чл. 685 и чл. 688,ал.1 ТЗ.
По изложените
съображения и предвид заключението на СЧЕ следва да бъде установено
съществуването и дължимостта на
предявените от НАП в производството по несъстоятелност срещу „Пътна компания“АД
неприети публични вземания в общ размер на 137 623.14 лв., от които 111
516.33 лв. – главници и 26 106.81 лв. – лихви, начислени до 20.11.2018 г.,
като за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 31 327.81лв.
искът следва да се отхвърли.
Застъпеното
становище обосновава необходимостта от разглеждане по направеното възражение за
настъпила погасителна давност. Съдът намира, че същото е недопустимо.
Съображенията за това са следните:
От
изменението на ТЗ със ЗИДТЗ, обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 3.01.2017
г., синдикът се явява самостоятелна страна във всички производства по чл. 694 ТЗ. Целта е предотвратяване на симулативни процеси по чл. 694 ТЗ, което е от
особено значение, тъй като решението по чл. 694 ТЗ има сила на пресъдено нещо
спрямо всички участници в производството по несъстоятелност – чл. 694, ал. 8 ТЗ, както и да се постигне процесуална симетрия с производствата по чл. 637,
ал. 3 ТЗ, при които синдикът винаги участва като самостоятелна страна.
Съгласно
чл. 635, ал. 3 ТЗ синдикът не представлява длъжника. Длъжникът участва в
производствата по чл. 694 ТЗ чрез органните си представители дори когато е
обявен в несъстоятелност – в този смисъл и решение № 125 от 4.07.2017 г. по т. д. №
2591/2016 г., I т. о., ВКС.
Синдикът
не може да се разпорежда с предмета на делото, тъй като не е страна по
материалното правоотношение. Той не притежава право на иск, с оглед на което не
може да прави отказ/оттегляне от иска. Синдикът действа като орган на
несъстоятелността в изпълнение на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ,
поради което, подобно на съда, по арг. от чл. 120 ЗЗД не може да направи
възражение за давност нито в производството по чл. 692 ТЗ, нито по иска по чл.
694 ТЗ, който може да се разглежда като продължение на производството по чл.
692 ТЗ. Синдикът, съответно съдът, може да вземе предвид само изтеклата
абсолютна давност по ДОПК, за която се следи служебно.
Предвид факта,
че синдикът не представлява длъжника, синдикът не
разполага с правото да упълномощава процесуален представител от името на
дружеството. Предвид изложеното и с оглед на неясно формулираното волеизявление
по упълномощаване –„да ме представлява „Пътна компания“ АД “ (стр. 76) съдът
намира, че упълномощаването е за представляването на синдика в настоящото
производство.
Доколкото
обаче синдикът не може да прави възражение за давност, въведеното от адв. Н. такова се явява недопустимо и не
следва да бъде разглеждано от съда.
II. По отношение на претенцията да се установи поредността
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ на вземания на фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ в размер на 799лв. ТЗ.
С Определение №
374 от 13.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 599/2014
г., II т. о., ТК е прието, че е допустим иск, предявен от кредитор, направил
писмено възражение срещу прието от синдика вземане, за установяване на
поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
В този случай предметът на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ
обхваща въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ
вземане.
В изготвения от
синдика списък на приетите вземания, вземането на НАП в размер на 766лв. за
фонд „ГВРС“ е с привилегия по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ.
Чл. 28, ал.2 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя предвижда, че във връзка с възстановяването на
изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се
ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския
закон
за вземания за трудови възнаграждения.
В тази връзка
вземанията на фонда следва да бъдат приети в списъка на приетите вземания с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.4 от ТЗ.
По разноските:
Изходът на
делото създава за ищеца право да получи направените от него разноски за водене
на производството – чл. 78, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт,
което трябва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Процедирайки съобразно тези процесуални правила за формиране на разноските
настоящата инстанция, счита, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер от 300, 00 лв. – възнаграждение за осъществено процесуално
представителство от упълномощен юрисконсулт пред настоящата инстанция. Другите
страни нямат право на разноски за протеклото производство.
Предвид на това,
че при исковете с основание чл. 694 ТЗ законодателя е предвидил, че разноските
се събират едва при етапа на приключване на делото – в случая с постановяване
на съдебно решение и с оглед на това, и като съобрази изхода на спора между
страните, настоящия състав намира, че следващата се държавна такса по смисъла
на чл. 694, ал. 7 ТЗ, във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси които
се събират от съдилищата по ГПК трябва да се възложи за плащане на ответното
дружество, като размера на същата възлиза на сумата от 1376.23лв. Тази сума
следва да се присъди в полза на бюджета на БОС.
Мотивиран от
горното Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че държавата, представлявана от
Националната агенция по приходите, има публично държавно вземане срещу „Пътна
компания“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********* със седалище гр.Бургас за
главници в размер на 111 516.33 лв.
и за лихви, начислени до 20.11.2018 г. в размер на 26 105.83 лв, както и законна лихва върху главницата до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за вземането за лихви за разликата над посочената сума от 26 105.83лв до
пълния предявен размер от 31 327.81лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694 ТЗ спрямо „Пътна компания“АД (в несъстоятелност)
с ЕИК ********* със седалище гр.Бургас поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.4 ТЗ на предявените от НАП в
производството по несъстоятелност срещу „Пътна компания“ АД вземания на фонд
ГВРС в общ размер от 766лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността
списък на приетите вземания на кредитори на длъжника.
ОСЪЖДА „Пътна компания“ АД (в несъстоятелност)
с ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, ул. Булаир №9 да заплати на
Националната агенция по приходите, гр.София, ул. „Княз Дондуков“№ 52 сумата от
300лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Пътна компания“ АД (в несъстоятелност)
с ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, ул. Булаир №9 да заплати в полза на
държавата по сметка на БОС държавна такса в размер на 1376.23лв
Решението е
постановено при участието на синдика на „Пътна компания“ АД (в несъстоятелност)
с ЕИК *********- Владимир Янков Вакрилов, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването
му.
Окръжен
съдия: