Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №2848/2021год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявен
е иск срещу “З.Л.И.“ с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 100 000лева, изразяващи се в болки и
страдания, подробно описани в исковата молба, в резултат от ПТП, настъпило на 31.10.2020г. в гр.София, при което л.а.
“Хюндай“ с рег.№*****, управляван от А.К.,*** с посока на движение от
ул.“Околовръстен път“ към ул.“Кобан“. В района на №80 предприема маневра
завиване на ляво без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, с което става причина за ПТП с попътно
движещия се зад него, предприел правомерно изпреварване, л.а. „Опел“ с рег.№ *****,
управляван от Р.М., който пострадал в резултат от ПТП и получил телесни
повреди, описани в исковата молба. По отношение на л.а. “Хюндай“ с рег.№*****
имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на ПТП. Предявена е претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на 02.12.2020г., по която няма произнасяне към датата на исковата
молба.
Ответникът „З.Л.И.“АД е представил писмен
отговор в срок, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва
механизма на ПТП, посочен в исковата молба, както и причинно –следствената
връзка между ПТП и вредите, за които се претендира обезщетение. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от поведението на
ищеца, който е нарушил чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.25, ал.1, чл.26, чл.42,
ал.1, т.1, чл.42, ал.2, т.1, чл.137а от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 17.09.2021г. на основание чл.146,
ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
настъпване на ПТП на 31.10.2020г. и наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно л.а.
“Хюндай“ с рег.№*****, валиден към датата на ПТП, с ответника.
За
установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол№К-551, в които
е посочен механизъм на настъпване на произшествието, като е посочено, че на
31.10.2020г. около 13,30часа в гр.
София, л.а. “Хюндай“ с рег.№*****, управляван от А.К.,*** с посока на движение
от ул.“Околовръстен път“ към ул.“Кобан“. В района на №80 предприема маневра
завиване наляво за навлизане в паркинг на сграда без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, с
което става причина за ПТП с попътно движещия се зад него, предприел правомерно
изпреварване, л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *****, управляван от Р.М.. Представен е
протокол за оглед на местопроизшествие и албум.
Приета е комплексна авто-техническа
и медицинска експертиза, по която са дадени следните отговори на поставените
въпроси:
-Посочен е механизъм на ПТП, идентичен с посочения в
констативния протокол като е прието, че причина за настъпване на ПТП са
действията на водача на л.а. Опел Астра“ с рег. № *****,
който при извършване маневра ляв завой не пропуска попътно движещия се
л.а. “Хюндай“ с рег.№*****. Според
вещото лице към момента на ПТП скоростта на движение на л.а. „Опел Астра“ с
рег.№ ***** е 61км.ч., който е имал
пълна видимост на пътя, а на л.а. “Хюндай“ с рег.№***** скоростта е 22км.ч,
като е можел да види движещия се зад него автомобил в централното огледало за
задно виждане. Направено е заключение, че водачът на л.а.“Хюндай“ е има
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел маневра завой
наляво, като преди предприемане на тази маневра е бил длъжен да се убеди, че с
действията си не създава опасност за останалите участници в движението.
Направено е заключение, че л.а. „Опел Астра“ е фабрично оборудван с предпазни колани на предните седалки и крайните
задни седалки. Към момента на удара на л.а.„Опел Астра“
с л.а. „Хюндай“ тялото на пострадалия Р.М.
би се изместило в посока на удара. При
правилно поставен колан би се ограничило движението на тялото на пострадалия
напред до минималния свободен ход на колана
преди застопоряването.
-При процесното ПТП пострадалият е получил счупване
на тялото на 4-ти лумбален прешлен и счупване на тялото на гръдната кост, които
са причинили трайно затруднение в движенията на снагата за периода повече от 30
дни, които са в причинно-следствена връзка с ПТП. През периода на лечение за
срок около 6-8 месеца, ищецът е търпял болки и страдания , които през първите 4
месеца са били с голям интензитет. В
представените по делото документи не са описани трайни последици от получените
увреждания. Обикновено след такъв вид увреждания пациентите имат оплаквания от болки в кръста,
засилващи се при натоварване и смяна на времето. От анализа на механизма на ПТП, както и вида и
локализацията на уврежданията, може да се приеме, че към момента на инцидента ищеца е бил с поставен предпазен
колан.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели.
Свидетелката Ж.Д., сестра на ищеца, очевидец на
претърпения инцидент, дава показания, че пътували от Суходол към центъра трима
души в колата. Пътят бил спокоен, нямало мъгла, било светло и брат й решил да
изпреварва колата, която не била с
включен мигач и в последния момент водачът й решил да завие наляво, след което
се сблъскали. Свидетелката седяла на предната седалка, а Р. шофирал. Помни, че
брат й подал мигач когато започнал да изпреварва, но шофьорът на другата кола
изобщо не го видял, предприел завой и ги
блъснал. Когато се изравнили с него предприел маневрата. Движели се с около
40/50км.ч., а другият автомобил се движел бавно. След катастрофата брат й бил
шокиран и замаян от удара и тъй като бил с колан не можел да си обърне ръката, за да махне
колана и да излезе. Попитала го дали е
добре, а той отговорил, че става нещо с него в гърба и в гърдите. Успяла да слезе от колата и му помогнала, тъй
като не можел да слезе от колата. Линейката дошла много бързо и го закарали във
Военна болница. Установили, че има счупване
на прешлена отзад, а отпред травма на гърдите, поради което трябвало да
остане в болница за операция. Останал 10
дни в болница, където е опериран, но и към момента не се чувства много
добре. След операцията се възстановявал
около 6 месеца и било много трудно. Живеели
в една къща и свидетелката му помагала. След болницата трудно се движел, тя го
обслужвала, тъй като съпругата му работела в магазина за хранителни стоки,
който имали. Сега са в процес на развод, тъй
като Р. е като инвалид, съпругата му много се натоварила и казала, че не
може повече да издържа. Той започнал работа около м. май-юни, а дотогава си бил
вкъщи. Първите месеци той ходел до
банята да се къпе, тъй като се притеснявал от нея, но тя му подготвяла всичко.
До тоалетна го водела, тъй като не можел да ходи сам. Лекарят му казал 6 месеца
да не вдига нищо, но след 3 месеца ходили на лекар поради силните болки и се
оказало, че залепеният при операцията прешлен се е отлепил и му казали, че ще
си остане така на болкоуспокояващи. След инцидента се променил, усамотил се, не
споделя, както било преди. Бил на рехабилитация и му казали да не прави резки
движения. И сега, ако събори нещо на земята, не може да се наведе, за да го
вземе. След като излязъл от болницата, 15 дни след това, Р. започнал сам да се
къпе, а кола започнал да кара лятото –м.юни/юли.
Свидетелят К. помни участието си в ПТП през 2020г. на
ул.“Суходолска“. Настъпило към 14,00часа при добра
видимост. Карал в посока кв. “Филиповци“ и завивал за ателието на №80. Тръгнал
да завива, преди това дал мигач и в този момент го ударил л.а. „Опел Астра“ странично
във вратата, калника и прага. Колата
отскочила и се ударила в метален стълб.
При завиване на ляво подал мигач, имало прекъсната разделителна линия. В
момента на удара не помни точно къде е
бил, дали в своето платно или в съседното.
Преди предприемане на маневрата е сигурен, че е подал мигач.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между
страните не е спорно наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика на лек автомобил “Хюндай“ с рег.№*****.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР.
При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът
взема предвид съдебната практика,
обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.№768/2009г. ТК
, в което е прието, че неоспореният в
процеса констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява
официален документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че
съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и с други
доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет
механизъм на настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения констативния протокол.
Поради това следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на
лек автомобил л.а. “Хюндай“ с рег.№*****,
който при извършване маневра ляв завой не пропуска попътно движещия се
л.а. “Хюндай“ с рег. №*****, като е имал
достатъчна видимост и е може да
предотврати ПТП в случай на непредприемане на маневрата. По този начин е
нарушил чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Поради неизпълнение на посочените
задължения, водачът на автомобила е предприел маневра ляв завой без да пропусне
движещия се попътно лек автомобил.
Посоченият
механизъм на ПТП се потвърждава от всички
събрани по делото доказателства, от които съдът приема за установена вината на
водача на лек автомобил “Хюндай“
с рег. №***** за настъпване на произшествието, при което е пострадал ищеца,
поради което е установена пасивната
материално-правна легитимация на ответника
за плащане на обезщетение
за настъпилите в резултат
от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във
връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. В тази връзка следва да се вземе предвид заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, което се основава на анализ на
събраните по делото писмени доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни
увреждания, начинът и продължителността на лечението им, поради което съдът я
кредитира като обективна и обоснована.
От същата се установява, че в резултат от ПТП ищецът е претърпял
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на 4-ти лумбален
прешлен и счупване на тялото на гръдната кост, които са причинили трайно
затруднение в движенията на снагата за периода повече от 30 дни и са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Направено е заключение, че в периода на
лечение за срок около 6-8 месеца, ищецът е търпял болки и страдания, които през
първите 4 месеца са били с голям интензитет. В представените по делото
документи не са описани трайни последици от получените увреждания. Обикновено
след такъв вид увреждания пациентите имат
оплаквания от болки в кръста, засилващи се при натоварване и смяна на времето.
От заключението на вещото лице се установява продължителността на възстановителния период,
както и търпените от ищеца болки и страдания
по време на този период. От показанията на свидетелката Димитрова
се установява, че болките и страданията са продължили за ищеца и след
приключване периода на възстановяване, тъй като три месеца след операцията е
установено, че залепения прешлен се е
отлепил , което така ще остане и ще се наложи ползване на болкоуспокояващи
таблетки. Свидетелката дава показания, че и до сега ищецът не се е възстановил
напълно, тъй като не може да се навежда.
Показанията на свидетелката следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и
да се кредитират, тъй като съответстват на заключението на вещото лице по СМЕ
по отношение възстановителния период и последиците за здравословното състояние
на ищеца, както и че до сега не е настъпило пълно възстановяване, тъй като при
ищеца са се проявили възможните нежелани дългосрочни последици от посоченият
вид увреждания.
Следва да се кредитират показанията на свидетелката и
в частта относно отражението на ПТП и
настъпилите травматични увреждания върху психиката на ищеца, тъй като са
житейски обосновани. Нормално е след
травмата и продължителния възстановителен период ищецът да е затворен и да се
усамотява.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на
увреждането и последиците от него, посочени по-горе, продължителността на
възстановителния процес и обстоятелството, че при ищеца не е настъпило пълно възстановяване поради болки в кръста, невъзможност за клякане. Следва да се вземат предвид и последиците за
психиката на ищеца, довели до отчуждаване и липса на социални контакти.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 50 000,00лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е бил без обезопасителен колан. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната
практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението
за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по пътищата. От
заключението на комплексната експертиза се установява, че с оглед механизма на ПТП,
както и вида и локализацията на
уврежданията към момента на инцидента ищеца е бил с поставен предпазен
колан.
Въз основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки
за намаляване на обезщетението
за причинените вреди на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД, поради него, поради което предявеният иск
следва да се уважи за сумата от 50 000лева и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 100 000лева.
По претенцията
за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане
на застрахователно обезщетение до ответното дружество на 02.12.2020г., към
което е приложен констативен протокол, медицинска епикриза, счетоводни
документи, но не се установява да е определено и изплатено обезщетение от
застрахователя.
Съгласно чл.
496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, какъвто е приложен към заявлението на ищеца.
Следва да се има предвид, че ал. 3 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи
или лица. Застрахователят не се е
възползвал от предоставената му възможност за изискване на допълнителни
доказателства, но представените от ищцата са били достатъчни, за да се
произнесе по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава
съобразно чл. 497, лек автомобил.1, т.1 от КЗ -изтичането на 15 работни дни от
подаване на заявлението с приложените
доказателства за настъпило застрахователно събитие, но с оглед диспозитивното
начало в граждански процес следва да се присъди законна лихва от 02.03.2021г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Направени са разноски за КСМАТЕ
в размер на 500,00лева, от които следва да се присъдят 250,00лева.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена
безплатна правна помощ, което следва
да се уважи и да се присъди
възнаграждение съобразно
наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 2030лева за правна помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата за държавна такса, от която е
освободен ищеца, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 1400,00лева.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска за 1/2.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 500,00лева за
КСМАТЕ, 30,00лева за призоваване на свидетел и 450,00лева юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, от които следва да се присъдят 490,00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД с ЕИК *****да заплати на Р.И.М. с ЕГН ********** на основание
чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева,
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 31.10.2020г.,
ведно със законната лихва от 02.03.2021г.
до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 250,00лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000,00лева
до 100 000,00лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД с ЕИК *****на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса и разноски
в размер на 1400,00лева.
ОСЪЖДА
Р.И.М. с ЕГН ********** да заплати З. „Л.И.“ АД с ЕИК *****на основание чл.78,
ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в
размер на 490,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: