Р Е Ш Е Н И Е
№ 1059
гр. Пловдив, 15 май 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3289 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/,
във връзка с чл.
144 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба на
"ВЕНДИ 101“ ООД - ***, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, ***, с
представляващ Й.И.Д., за тълкуване на влязло в сила решение № 868 от 29.04.2015
г. по адм. № 3289 по описа за 2014 г. на Административен съд – Пловдив.
С посочения съдебен акт
съдът е потвърдил ревизионен акт № ********* от 25.08.2014 г., издаден от ТД на
НАП – гр.Пловдив, потвърден с решение № 1141/ 13.11.2014 г. на директора на дирекция
“ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който акт на дружеството са определени
задължения за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 4013,40 и лихва от 772,25лв. и задължителни осигурителни вноски
за ДОО в размер на 10136,92 лв. и лихва от 2284,94 лв., ДЗПО-УПФ 2847,45 лв. и
лихва от 647,46 лв. и ЗОО в размер на 4555,92 лв. и лихва от 878,19 лв., за
периода от 01.01.2012г. до 30.10.2013г.
В молбата за тълкуване се
поддържа, че след влизане в сила на съдебният акт, чието тълкуване се иска,
дружеството е срещнало трудност по въпросите относно трансформацията на
доходите, отчетени и възникнали като граждански, в такива по трудови
правоотношения с лицата, както и механизмът за коригиране на ведомостите и
отчетите. На направени запитвания по този въпрос, от страна на НАП е посочено,
че не са компетентни по тези въпроси и е въпрос на преценка и счетоводна
политика.
С молбата се иска на
основание чл.251 от ГПК, вр. чл.144 от АПК за тълкуване и разяснение от съда по
следните въпроси:
Счита се, че не е
доизяснена волята на съда дали изпълнението на съдебното решение включва
единствено заплащането на присъдените суми на НАП, независимо от това, че
доходът от един и същ положен труд ще се окаже с внесени двойни
данъчно-осигурителни задължения в нарушение на чл.6, ал.(10) на КСО, предвид
явяващото се отчитане на получения доход едновременно пот.2 и пот.1 на тази
разпоредба или е необходимо задължително да се извърши и трансформация на
обявения за трудов единствен доход от самоосигуряване, за да се избегне това,
както и да стане възможно прихващането на данъците и подялбата на
осигурителните задължения между работник и работодател.
На следващо място, предвид
твърдението на съда, че трансформацията на доходите, отчетени като възникнали
по граждански договори, в такива по трудови правоотношения на лицата, както и
механизмът за коригиране на ведомостите и отчетите, изготвяни от фирмата са
извън неговата компетентност, да издаде подробни указания, целящи
предотвратяване незаконните последствия в резултат на пропуски в подзаконовите
нормативни актове в случай, че се налага извършването на трансформационния
процес в изпълнение на съдебното решение.
В тази връзка се посочва и
нуждата от становище за това следва ли и в правомощията на дружеството ли е да
принуждава бившите си служители, без да са полагали реално труд / при липсата
на трансформация на дохода/, да се подписват срещу неполучени суми във
ведомости, отнасящи се за предишни периоди, като посочва, че неподписаните
документи, без доказателство за банкови преводи, водят до санкции и евентуална
наказателна отговорност за неплатени заплати и съдебни спорове за доказване на
трудов стаж след години.
На следващо място, предвид
нуждата от анулиране на осчетоводените преди години касови ордери, с цел
заплащане на парите с направени удръжки за данъци и осигуровки, вече във вид на
месечни работни заплати по ведомст, при липсата на законен механизъм за
корекции в документите и регистрите ни, редно ли е дружеството да задължава
бившите си служители да връщат в касата на дружеството своите огромни натрупани
суми от хонорари, след като са полагали труд за тях, на основание собствена
регистрация по БУЛСТАТ?
На следващо място се задава
въпросът по силата на какво законово основание ще се задължи бивш служител на
работодателя да се подписва със задна дата срещу определено възнаграждение,
което не е получавал преди като самоосигуряващо се лице в същия размер, предвид
на това че не е изплащана чиста сума - без данъци и осигуровки, а същите са
влизали в договорената такава и следва ли да
се съставя собствен механизъм
за корекция на
ведомостите, относно предварително получени обезщетения за временна неработоспособност
от лицата, изчислен по различен начин в режим на самоосигуряване, след като и
НОИ не е компетентна да помогне със законосъобразни указания, предвид празнота
в нормативната уредба?
В правомощията на
дружеството ли е да изисква от седемте души, с които дружеството отдавна няма
взаимоотношения в качеството си на физически лица, сами да създават и подписват
за минало време цялата нужна документация за трудовото си досие - от началото
на правоотношението до валидното му прекратяване през 2013г.? Посочва се, че непълните
и неподписани досиета, неотговарящи на изискванията на Инспекцията по труда и
НОИ, носят сериозни санкции и наказателна отговорност за доказване на трудов
стаж. Как принудително ще се заличат данните в системата на НАП, подавани лично
от лицата, по отношение на тяхното самоосигуряване и данъчни задължения, за да
няма двойно данъчно осигурително бреме за един и същ доход?
В доклада на НАП/приложен
по делото/ ясно и категорично е посочено, на основание справки в базата и
подадени декларации от лицата /приложени по делото/, че доходите от
самоосигуряване на седемте човека са изцяло придобити във „ВЕНДИ -101"ООД
и са единствени за този период. В тази връзка се поставя и въпросът дали ще
бъде изправена фактическата грешка, допусната от АС -Пловдив, за това, че
всичките седем лица, посочени в ревизионния акт са били назначени на трудови
договори в дружеството ни и са работили паралелно като самоосигуряващи се в
дружеството. Като доказателство за неточността в тази връзка посочва приложения
към адм. дело № 3289/2014г. по описа на АС - Пловдив доклад на НАП - стр.20,
където е написано, че лицата липсват като получатели на доходи във ведомостите
за заплати. Установено е също, че въпросните доходи от самоосигуряване,
получени от „ВЕНДИ 101“ ООД са единствени за лицата. Твърди се, че съдебната
грешка би могла да доведе в бъдеще до съдебни спорове за неизплатени заплати и
незаведен трудов стаж.
Ответния административен
орган е подал отговор, в който поддържа становище, че молбата е неоснователна.
Посочва се, че тълкуването на решението е способ за поправянето му от
постановилия го съд, когато обективираната правораздавателна воля е неясна, а
от този порок не е засегнато решението на ПАС, чието тълкуване се иска, още
повече, че то не е окончателно и съществува решение № 11999 от 08.11.2016 г. по
адм.д.№ 7669/ 2015 г. на Върховен административен съд, което го потвърждава.
Няма данни съдебното
решение да е било изпълнено изцяло, поради което по правилото на чл. 251 от ГПК
като подадена пред надлежния съд молбата за тълкуване на съдебния акт се явява допустима,
а по същество настоящият състав я намира за неоснователна.
Административен съд –
Пловдив в настоящия си състав намира, че в мотивите на решението, чието
тълкуване се иска, са изложени ясни съображения по основния спорен въпрос – за
правилното определяне на данъчните задължения на лицето по чл. 42/49 от ЗДДФЛ и за
задължителни осигурителни вноски. В съдебния акт задълженията на оспорващия са
ясно установени по периоди и размери на главници и лихви. Не се установява
неяснота по отношение на размера на главниците и периодите, за които са дължими
установените на оспорващия публични държавни вземания. Що се отнася до размера
на лихвите, следва да се отбележи, че понятието за законна лихва и нейния
размер са нормативно установени, поради което съдът не дължи пояснения и
тълкуване относно механизма, по който следва да бъде изчисляван.
В молбата за тълкуване не
се оспорва законността както на решението на съда, почиващо на съдебната
практика, по отношение обявяването на гражданските договори за трудови, така и
на указанията на НАП за деклариране на осигурителния доход на процесиите лица. С
него се иска съдът да даде разяснения относно последващите действия на
дружеството, които счита, че следвайки закона, водят да нарушения и дори до
престъпления, поради наличие на пропуски в подзаконовите нормативни актове.
Поради това иска становището на съда и тълкуване на настоящото съдебно решение.
На практика в конкретния случай молителят не поддържа същински доводи за неясно
формирана воля на съда, а търси отговор на поставени в молбата му фактически и
правни въпроси, свързани с по-нататъшните действия за изправяне на допуснатите
нарушения, констатирани с ревизионния акт.
Няма спор, че решението,
чието тълкуване се иска, е подлежало на инстанционен контрол, който е бил
упражнен от жалбоподателя, и в тази връзка е постановено решение № 11999 от
08.11.2016 г. по адм.д.№ 7669/ 2015 г. по описа на Върховния административен
съд.
На тълкуване по реда на чл.
251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни,
или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда
диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци,
които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го
е постановил. Съдебното решение е неясно, когато от него не може да се изведе
действителната воля на съда, който го е постановил. В тази връзка, предмет на
тълкуване могат да бъдат само изрично посочени от молителя неясно изразени в
мотивите на акта становища на решаващия състав, относно фактически констатации
и правни изводи, които обуславят неяснотата и двусмислието на съдебния акт, и
пренасящи се в неговия диспозитив. Правната несигурност при прилагане
последиците на подобен акт, налага и необходимостта от изясняване и извеждане
по безспорен начин на формираната и изразена от съда правна воля по предмета на
правен спор.
С оглед тези общи принципни
правила в конкретния случай постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване.
Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и
базирана на безспорно установената по делото фактическа и правна обстановка. По
своята същност молбата на оспорващия представлява искане за даване на указания
и подробни насоки как да се процедира от страна на дружеството за привеждане на
установените с акта нарушения към изискванията на закона и подзаконовите
нормативни актове. На практика под формата на тълкуване се иска съдът да
консултира дружеството за това как да стори това фактически, а не се твърди
изводите на съда да са неясни.
В заключение следва да се посочи, че на
тълкуване, съгласно чл. 251 от ГПК вр. с
чл. 144 от АПК, съобразно съдебната практика, подлежи само диспозитивът на
решението, а мотивите могат само да подпомогнат установяването на
действителната воля на съда, тъй като са указание за нея. В случая съдът
намира, че диспозитивът на решението е ясен и не се нуждае от тълкуване. Доводите
на настоящия съдебен състав са подробно изложени в мотивите на съдебния акт по
същество и преразглеждането им е процесуално недопустимо. Предвид изложеното,
молбата следва да бъде оставена без уважение.
Страните в настоящото
производство не претендират присъждане на разноски, поради което произнасяне в
тази насока не се дължи.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на "ВЕНДИ 101“ ООД - ***, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, ***,
с представляващ Й.И.Д., за тълкуване на влязло в сила решение № 868 от 29.04.2015
г. по адм. № 3289 по описа за 2014 г. на Административен съд – Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: