Решение по в. гр. дело №5670/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6862
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20251100505670
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6862
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100505670 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13015/02.07.2024 г., изменено с определение №
31299/24.07.2025 г., постановени по гр.д. №36707/2023 г. на СРС, ГО, 74
състав, e признато за незаконно и отменено уволнението на Н. А. Б., с ЕГН
**********, извършено със Заповед № ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на
изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните,
БУЛСТАТ *********, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено
трудовото му правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. А. Б., с
ЕГН ********** е възстановен на длъжността „главен специалист“ в отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при Българска агенция по
безопасност на храните, БУЛСТАТ *********. Със същото решение Българска
агенция по безопасност на храните, с БУЛСТАТ ********* и със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15-А, е осъдена да
заплати на Н. А. Б., с ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ сумата в размер на 7815 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., както и
на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата в размер на 4689 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за
периода от 03.05.2023 г. до 09.08.2023 г., като е отхвърлен искът за заплащане
на обезщетение за оставането му без работа за разликата над уважения размер
1
от 7815 лева до пълния предявен размер от 9378 лева и за периода от
03.04.2023 г. до 02.05.2023 г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е
постъпила въззивна жалба от Българска агенция по безопасност на храните, в
която се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че първоинстанционният съд направил извод за идентичност на
длъжността по трудовия договор от 04.11.2021 г. и трудов договор от
31.10.2022 г., без да е представена длъжностна характеристика по първия
договор – била представена длъжностна характеристика само по втория
договор. Въззивникът сочи, че неправилно районният съд е приел, че щом
длъжността на ищеца и звеното е едно и също, то и трудовата функция е
идентична , респ. е налице двукратно уговаряне на срок за изпитване.
Навежда, че съдът не е извършил класифициране на всяка една длъжност по
НКПД, нито е изследвал основните задължения на всяка една длъжност по
този код, въпреки че между едната и другата длъжностни характеристики има
период от време около една година, през което време да възникнат различия в
характера и естеството на възложената работа на ищеца с длъжностна
характеристика по втория договор, в сравнения със задълженията по
предходната длъжностна характеристика. По изложените съображения се
твърди, че клаузата от трудовия договор не е недействителна, а исковете за
отмяна на уволнение, възстановяване на заемната длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа са неоснователни. По отношение иска по
чл.226,ал.3,изр.2 КТ се твърди, че не е имало пречка работникът за постъпи на
друга работа, тъй като нямало изискване работникът да има само една трудова
книжка. Моли се отмяна на репението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем Н. А. Б.
оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за правилност и
законосъобразност на решението в обжалваната част. Сочи, че съгласно
разпределената доказателствена тежест работодателят е следвало да докаже
основанията, въз основа на които е издал оспорената заповед за прекратяване
ан трудовото правоотношение. Сочи се, че в хода на първоинстанционното
производство ответникът не е навежда твърдения, че функцията по втория
трудов договор е различна от тази по първоначалния. Отделно поддържа, че
двете длъжности са идентични като наименование, код по НКПД и структурно
звено, като липсват доказателства за разлика в обема от трудови функции по
двата договор, поради което и е било недопустимо уговарянето на нов срок на
изпитване. Ето защи счита предявените искове за отмяна на уволнение,
възстановяване ан заеманата длъжност и заплащане за обезщетение за
оставане без работа за основателни. По отношение на иска по чл.226,ал.2 КТ
излага твърдения, че по делото безспорно се доказа работодателят да е
задържал без основание трудовата му книжка, поради което и дължи
обезщетение съгласно формираната практика на ВКС. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
2


Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Не е спорно между страните, че са се намирали в трудово
правоотношение по сключен договор от 04.11.2021 г., по който ищецът е
заемал длъжността „главен специалист“, код по НКПД 33593026, в отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ, като в договора
е уговорен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ срок за изпитване
в полза на работодателя от 6 месеца. Със заповед № ОТОС-16/28.04.2022 г. на
изпълнителния директор на БАБХ трудовото правоотношение на ищеца
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване.
Не е спорно също така, че по силата на трудов договор от 31.10.2022 г.
ищецът е назначен на длъжността „главен специалист“, код по НКПД
33593026, в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при
БАБХ, като в договора е уговорен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал.
1 КТ срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. С оспорената
Заповед № ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на
Българска агенция по безопасност на храните, БУЛСТАТ *********, е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ трудовото правоотношение на
ищеца.
Фактическото твърдение на ищеца е, че уволнението е незаконно, тъй
като в нарушение на чл.70,ал.5 КТ във втория трудов договор за същата
3
длъжност е предвиден нов срок за изпитване.
Трудовият договор със срок за изпитване има една специфична
допълнителна цел – “изпитване”, т.е проверка на професионалните качества на
работника или служителя. В случая срокът е не само време, през което
работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, но и време,
през което работодателят наблюдава и оценява неговите професионални
качества, за да реши дали да се сключи окончателен трудов договор, а
работникът/служителят решава дали работата отговаря на неговите
изисквания. Трудовият договор със срок за изпитване може да се прекрати във
всеки момент, докато трае продължителността на договора без предизвестие с
нарочен писмен акт на страната, в чиято полза е уговорен срокът /чл.71, ал.1
КТ/ - Решение № 534/20.06.2002г. по гр.д. № 998/2001г, Решение №
1740/2002г. по гр.д. № 2093/2001г. ІІІ г.о. С изтичането на срока за изпитване
отпада възможността за прекратяване на договора и той се смята за
окончателно сключен – чл.71, ал.2 КТ. Максималната продължителност на
изпитването е установена на 6 месеца, т.е. страните могат да определят по-
малка продължителност на срока – месец, два три, но не повече от 6 месеца –
арг. от чл.70, ал.1, изр.1 КТ.. Ако не е посочена продължителността на срока за
изпитване, следва да се приеме, че срокът е 6 месеца – Решение № 887/2001г.
по гр.д. № 1898/2000г. ІІІ г.о. Уговореното за изпитване време трябва да бъде
реално използвано за проверка от работодателя на годността на работника или
служителя да изпълнява съответната работа, съответно работникът ли
служителят дали работата е подходяща за него. Поради това в уговореното
време за изпитване не се включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по каквито и да е било други
уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното
сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото
правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата
на чл.70, ал.5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник
или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от
смисъла на клаузата за изпитване – да се провери годността на работника или
служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно
последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на
трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако
едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или
служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ
трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за
същата работа. Ограничението по чл. 70, ал.5 КТ обхваща не само случаите,
когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово
правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за
изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата
по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да
4
изпълнява работата вече е проверена /решение № 261/07.11.2014 г.,
постановено по гр.д. № 1477/2014 г. на IV Г.О. на ВКС, решение №
11/27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4911/2014 г. на ВКС, III Г.О/. Няма
пречка обаче да се сключи договор за изпитване с такъв работник или
служител /който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов
договор/, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.- за друга
длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова
функция,такава, каквато до този момент работникът или служителя не е
изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на
нов договор между същите страни, тя действа от момента на постигане на
съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа
постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това
основание, ако по реда на чл.119 КТ е постигнато между страните писмено
съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е
недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и
работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за
друга длъжност /решение № 338/27.09.2011 г., постановено по гр.д. №64/2011
г. на ВКС, IV Г.О., решение №765/11.01.2011 г. по гр.д.№228/2010 г. на ВКС,
ІІІ г.о., и с решение №716/27.12.2010 г. по гр.д.№253/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
В конкретния случай работникът е назначен и двата пъти на една и съща
длъжност „главен специалист“, с един код по НКПД 33593026, в един и същия
отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ. В хода
на първоинстанционното производство ответникът, чиято е тежестта да
докаже законността на уволнение, изобщо не е навел твърдения, че с втория
трудов договор на ищеца е възложена различна трудова функция, нито е
представил доказателства за това обстоятелства – такива твърдения са
наведени несвоевременно, едва с въззивната жалба. За съда в тази хипотеза не
се налага да анализира същността на трудовите функции, вкл. по НКПД,
защото длъжността по двата договора е абсолютно идентична. Ето защо
клаузата за изпитване в трудовия договор от 31.10.2022 г. е недействителна
като противречаща на чл.70,ал.5 КТ, което води до незаконност на
прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя на основание
чл.71, ал.1 КТ. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва
да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ
за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „главен специалист“ отдел
„Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при БАБХ и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Основателен е
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сума в
размер на 7815 лева - обезщетение за оставането без работа за периода от
03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., с оглед доказване по делото, че ищецът не е
започнал работа в процесния период.
Основателен се явява и искът по чл.226,ал.2 КТ. Съгласно чл. 226, ал. 2
КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
5
работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е
било прекратено. Изпълнението на задължението на работодателя незабавно
да върне трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и
осигурителни права на работника или служителя, следващи прекратяването на
трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка
може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото
без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както
и до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед
невъзможността да получава обезщетения за безработица. Съгласно т. 12 от
ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2005 г. - "задържането на
трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, е
една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между
страните". Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на това
задържане, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие
на следните четири предпоставки: 1.прекратено трудово правоотношение, 2.
незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3.
наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното
задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е
длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото
той е нормативно определен. Наличието на незаконно задържане на трудовата
книжка по чл. 226, ал. 2 КТ не се предпоставя от виновно поведение на
длъжностни лица /Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2019 г., ОСГК/. Доколкото по делото не спори, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – 02.05.2024 г., трудовата книжка
на ищеца се е намирала у работодателя и същата е върната на ищеца на
10.08.2023 г., за периода 03.05.2023 г. - 09.08.2023 г. се дължи обезщетение в
размер от 4689 лева.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна. Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 1500
лв., но въззивникът е направил възражение за прекомерност по чл.78,ал.5
ГПК. Съдът намира възражението за неоснователно с оглед вида и броя на
6
предявените искове, тяхната фактическа и правна сложност. Ето защо в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер от 1500 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13015/02.07.2024 г., изменено с
определение № 31299/24.07.2025 г., постановени по гр.д. №36707/2023 г. на
СРС, ГО, 74 състав, в частта, в която в която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. А. Б., с ЕГН
**********, извършено със Заповед № ОТОС – НО17 от 31.03.2023 г. на
изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните,
БУЛСТАТ *********, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено
трудовото му правоотношение, в частта, в която на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ Н. А. Б., с ЕГН ********** е възстановен на длъжността „главен
специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“ в ОДБХ Кърджали при
Българска агенция по безопасност на храните, БУЛСТАТ *********, в частта,
в която Българска агенция по безопасност на храните, с БУЛСТАТ *********
и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ №
15-А, е осъдена да заплати на Н. А. Б., с ЕГН **********, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на 7815 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., както и на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата в
размер на 4689 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца за периода от 03.05.2023 г. до 09.08.2023 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, с БУЛСТАТ
********* и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Пенчо
Славейков“ № 15-А, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Н. А. Б., с
ЕГН **********, разноски в размер от 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7