Р Е Ш Е Н И Е № 169
гр.Пловдив, 17.06.2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на петнадесети
юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
При секретаря С.Ж. и прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Василев ВНАХД № 1952/2010 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано
е по протест на Асен Илиев прокурор в
в РП П. срещу решение № 550/24.03.2010г. на Пловдивския районен съд-ХХІІ-ри
нак. състав, постановено по НАХД № 6754/2009г. по описа на същия съд, с която
обв. А.И.Р. е бил признат за невинен, в това да е извършил престъпление по
чл.325 ал.1 от НК, като същият на основание чл.378 ал.4 т.2 във вр. с чл.375 от НПК във вр. с чл.78а от НК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Решението
се атакува с оплакване за
неправилност и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново решение, с което обв. А.И.Р. да се признае за виновен, в
това че е извършил престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в протеста и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността
на решението по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема
за установено следното:
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел като несъмнена
следната фактическа обстановка:
Обв.
А.И.Р. е на 31 години, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, живее
в гр.К., обл.П..
Св.В.В. била собственик на комлекс от хотел и
ресторант “***” в гр.К. в който осъществявала управителски и бармански функции.
Там като сервитьор работел и св.М.Л., който бил известен в града като “***”, а
като готвач работела св.Р.С. Заведението имало открита и закрита части, като в
закритата част се намирали салон за клиенти с около 100 места, бар, кухненски
блок и санитарен възел, а в откритата част имало неголям басеин и градина, в
която били разположени около десетина маси. Закритата част и градината били в непосредствена
близост, отделени от витринни стени и стъклена врата, като от градината към
салона и обратно имало добра видимост и частична такава към бара. За
безопасността на обекта договорен ангажимент имало дружеството “***” ООД гр.П.,
чийто екипи многократно се отзовавали на повиквания за опасност, като често
имало случаи, при които липсвала реална такава, тъй като управителката В.
задействала системата с превантивна цел. В тези случаи В.обяснявала на
охранителите, че няма конкретен повод, за сигнала, но така се гарантира
спокойната атмосфера в заведението и клиентите да са наясно, че същото е
охраняемо.
На 29.07.2009г. вечерта ресторантът бил посетен от
около десетина клиенти, които били на три от масите, разположени в градината, защото
времето било топло. На масата, която била в непосредствена близост до входната
врата към салона към 22,00 часа се настанили свидетелите М. и К., които били
братовчеди, като първия от тях е от гр.К., а втория е от гр.Ч., но спорадично
заради роднините си посещавал града. На масата, отстояща на около 5-6 метра от
същата входна врата се намирала компанията на св.Деведжиева, която била със
семейството си и техни приятели от чужбина. Поръчката на свидетелите М.и К.
включвала вечеря и питиета, като междувременно св.М. звъннал на обв.Р., с
когото били в приятелски отношения като го поканил да се присъедини към тяхната
компания в ресторанта. Обв.Р. се съгласил и малко по-късно дошъл в това
заведение. Обв.Р. и друг път бил посещавал това заведение и познавал персонала
му, поради организирани от него лични тържества там. След пристигането си обв.Р.
поръчал на св.Л. – уиски и безалкохолно питие “Кока Кола”. Заявката била
изпълнена, но обвиняемият изразил негодувание, че безалкохолната напитка е
топла и поискал да му бъде сервирана студена такава. Св.Л. обяснил на св.В., че
клиента възразява срещу топлата напитка, след което занесъл на масата му и лед
за изстудяване на напитката. Обв.Р. обаче обяснил, че не консумира кока-кола с
лед и отново поискал да му се сервира студена такава напитка. Тъй като св.Л. не
можел да изпълни поръчката, защото охладителната витрина в заведението не била
в изправност, той се обърнал към св.В. и я приканил да се разбере с клиента. Тя
от своя страна подразнена от настоятелността на последния излязла в градината и
казала на обвиняемия “Кой се лигави, кой иска студена кола”, а след като
обвиняемия обяснил, че той е поръчал студената напитка, св.В. се обърнала към
него провокативно като му казала “Кой си ти, за да искаш студена кола. Има лед
за тази работа”. Св.В. се върнала обратно в салона, а обвиняемия почуствал се
засегнат от думите й я последвал. Опитал се да я успокои, тъй като същата била
емоционално натоварена и най-вече считайки, че е в правото си й обяснил, че
случилото се е незначително и реакцията й срещу него е нередна. Това обаче не
дало резултат, а провокирало още словоизлияния от страна на св.В., която
започнала да го нагрубява. Обвиняемият се върнал на масата си, но известно
време след това се наложило да посети тоалетната, до която се стигало през
салона. В същото време св.В., която била все още превъзбудена и видимо
проявявала признаци да е употребила алкохол подновила словесната си атака към Р.,
заради изразената от него по-рано претенция, заявявайки му че не говори с
“боклуци”. Последният се опитал да внесе спокойствие в разговора, като й
обяснявал, че при предишните му посещения не е имало случаи тя да остане
недоволна от него и не може да се държи с клиентите си по такъв начин и така ще
ги прогони. Репликите между двамата обаче, били вече на висок тон, но
намиращите се в градината клиенти не ги чували, не само заради разстоянието, на
което се намирали, а и заради музиката която звучала в заведението. Погълнати
от личните си разговори св.Д. и придружаващите я не обърнали внимание на
развиващия се конфликт, нито имало нещо необичайно което да провокира интереса
им. Сервитьорът също така влизал и излизал от салона и подканял управителката
да се успокои. Единствено св.М., които седял с лице към салона забелязъл В. и Р.
и макар да не чувал репликите им, възприел случващото се като зараждащ се
скандал, поради което обърнал внимание на св.К., като му заявил че е уместно да
си вървят. Св.К. чувайки вече повишаващият се тон на разговора между обвиняемия
и управителката се съгласил и двамата решили да си платят сметката и да си
тръгват. Платили на св.Л. сметката, което и други свидетели сторили, а
братовчедите влезли в салона, за да вземат със себе си и обв.Р.. Последният
също платил своята сметка дори оставил ресто на сервитьора, а св.В. която
междувременно била задействала паник бутона, продължавала да се разправя с
обвиняемия и да го нарича “гомнар” и “лайнар”, както и му се заканвала, като се
опитвала да му внуши, че е значима личност с връзки в полицията и
прокуратурата. Когато свидетелите М. и К. влезли в салона, за да извикат
обвиняемия, чули същия да се обръща към св.В. с думите “Како В. не говори
глупости”, като поведението му в цялост не сочело към обиди, агресия и грубост,
а коментарите му били за качеството на обслужването. Св.М. приканил обвиняемия
да тръгват, за да се преустанови задълбочаването на конфликта.
Непосредствено след това и докато други клиенти
напускали заведението пристигнали служители от “***” свидетелите Т. и Т..
Последните се опитали да разберат каква е причината за повикането им, като св.В.започнала
отново да вика срещу Р., който в този момент си тръгвал и бил на вратата. Тя
започнала да го дърпа за ръката, като настоявала охранителите да го задържат,
викайки им “закопчайте го, закопчайте го”. Тъй като поведението на обвиняемия
било нормално, за разлика от това на управителката, което показвало признаци на
истерия, то охранителите настояли да им бъде обяснен случая и кое налага
задържането на Р.. Тогава св.В. на висок тон разказала, че между нея и
обвиняемия възникнал скандал, по повод на неудовлетворена претенция на
последния да му бъде сревирана студена кока-кола, като заявила че в резултат на
това обвиняемия я ударил. Същевременно по тялото на В. нямало никакви видими
белези от удар. Такива белези или въобще индикации, че и по отношение на св.Л.е
било упражнено насилие не съществували като нито самия Л., нито В. споменали
пред присъстващите за подобни обстоятелства. Обстановката в заведението не
предполагала, че там се е развил някакъв сериозен инцидент – нямало следи от
повреждане или унищожаване на инвентар, за което охранителите били длъжни да
следят. Единствено впечатление правела продължаващата емоционална
приповдигнатост на св.В., която настоявала Р. да бъде задържан, който от своя
страна не взел никакво отношение към случая и си тръгнал от заведението.
В рамките на 5-10 минути докато траел престоя на
охранителите в обекта пристигнал и полицейски патрул, сред който бил и св.П..
При пристигането им в заведението били само управителката, сревитьора и двамата
охранители. Св.Вълкова, чието настроение било все още с висок негативен
емоционален заряд започнала отново да обяснява, че между нея и обв.Р. е
възникнал скандал, като че и обвиняемия й е нанесъл побой. Тя обаче не обяснила
подробности около случилото се на св.П., който освен че възприел вида на В.,
като на човек употребил алкохол, не видял по нея каквито и да било отражения от
твърдяното физическо съприкосновение с обв.Р.. Това обстоятелство не било
потвърдено от св.Л., нито индиректно от охранителите. Също така никой от
присъстващите не коментирал, че по отношение на Л. е било употребено насилие.
Св.Т. съставил докладна записка и констативен протокол за извършената
инспекция, в която отразил обстоятелствата около инцидента, посочени му от
управителката, който тя подписала. Св.П. докладвал случая на дежурния в ОДЧ и
по негово разпореждане указал на св.В. да подаде жалба в РУ С.. На следващия
ден както В., така и обв.Р. подали такива мобли в полицията, като в последствие
и двамата били предупредени с протоколи по ЗМВР да не се саморазправят.
Полицейските служители обяснили на св.В., че има възможност да се освидетелства
пред съдебен медик във връзка с евентуално нанесения й побой, което тя обаче не
сторила.
Възприетата фактическа обстановка е изградена възоснова на обстоен
анализ на доказателствата по делото. Изложени са ясни мотиви кои
доказателствата съдът кредитира и кои факти приема за установени и възоснова на
какви доказателства.
Правилно и законосъобразно фактическата обстановка е изградена възоснова на
показанията на свидетелите М., К., Т.,
Т., П., Д. и обясненията на обв.Р.. Правилно съдът частично не е приел за
достоверни показанията на свидетелите В., Л. и С. – приобщени от досъдебното
производство относно главния предмет на делото, а именно има ли извършено
престъпление. Основателни са изводите на първоинстанционният съд, че св.Д. не е
видяла и чула никакви скандали в това заведение от момента на пристигането й до
тръгването й от това заведение. Неоснователни са възраженията на прокурора, че
показанията на тази свидетелка следва изцяло да се изключат като източник на
доказателства за това дело, защото тя е била с гръб към служебната маса на св.В.
и нищо не е видяла от скандала и побоя. Видно от показанията на тази свидетелка
дадени пред съдебния състав тя си е отишла от заведението преди да дойде
патрула на СОТ, с който се е засекла малко след излизането си от ресторанта,
като за целта е минала през мястото на което би трябвало да е изършено
престъплението преди от ресторанта да е излязъл обв.Р.. Тоест тя е излязла
преди обв. Р. да си тръгне от заведението и патрула на СОТ да дойде пред
входната врата на заведението. А именно това е сочения от св.В. момент на
извършване на престъплението спрямо нея и то именно на мястото посочено от нея
е минала св.Д. и не е видяла и чула никакъв скандал или побой. Ето защо се
налага извода, че такъв скандал с нанесен побой върху В.и Л. не е имало. Тоест
показанията на св.Д. са свързани с предмета на делото и сочат факти, които
изключват извършване на престъпление от страна на обв.Р.. Като се вземе предвид
и факта, че преди да си тръгне компанията на св.Д. е платила и сметката си на
св.Л.и не е установила някакви следи от побой по него, нито пък й е направило
впечатление Л. да се бие с някой във фоайето на ресторанта то показанията на
този свидетел и св.В. правилно са били преценени от съда като частично
недостоверни. Неоснователни са възраженията на прокурора, че показанията на
свидетелите М. и К. следва да не се кредитират като достоверни защото същите са
приятели на обв.Р.. Това е така но и исканите от прокурора да бъдат приети за
достоверни изцяло показания на свидетелите Л.и С. също са не на свидетели
напълно безпристрастни по делото, а на лица намиращи се във служебна зависимост
от пострадалата св.В.. Поради който факт не е законосъобразно само на това
основание показанията на М. и К. да се обявят за недостоверни. При тези връзки
на двете групи свидетели с обвиняемия и пострадалата особено важни за решаване
на въпроса, коя група свидетели дава достоверни показания са събраните по делото
обективни находки. В тази връзка по делото са събрани монежство свидетелски
показания на свидетелите Т., Т. и П., че нито по В., нито по Л. е имало следи
от побой. Липсата на подобни следи от насилие е обективен факт, който подкрепя показанията
на св. М. и К. и обясненията на обв.Р.. Твърдението на прокурора в протеста, че
от неосвидетелстването на св.В. не могат да се правят негативни изводи в посока
на некредитиране на нейните показания, е напълно незаконосъобразно. Подобни
процесуални доводи важат единствено по отношение на обвиняемия – чл.103 ал.3 от НПК. Тези доводи обаче не намират никакво приложение по отношение на
показанията и твърденията на свидетелите. След като обективните данни по
делото, в конкретния случай свързани със следи от побой, не са налице това са
факти, които в съвкупността с останалите доказателства водят до извода за
недостоверността на показанията на свидетелите които са ги дали – в случая В. и
Л.. Наличните противоречия между показанията на свидетелите Т., Т. и П. по
въпроса била ли е алкохолно повлияна св.В. не са от състояние да доведат до
пълното отхвърляне на показанията на тези свидетели като недостоверни, защото
въпроса дали едно лице възприема друго като алкохолно повлияно е субективно
виждане, което при липса на обективни данни в тази насока /химическа експертиза
на кръвта/ не подлежи на пълно приемане или отхвърляне. Напълно правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел за напълно достоверни показанията
на разпитаните свидетели М., К.Т., Т.и поради причината, че при пристигането на
патрула на СОТ на местопроизшествието единствения, който е проявявал физическа
и словесна агресия е била св.В.. При тези доказателства оценката на
първоинстанционният съд за тяхната достоверност е правилна и законосъобразна.
При
правилно установената фактическа обстановка съдът счита, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че обвиняемия А.И.Р. не е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, за това че на
29.07.2009г. в гр.К., обл.П. в ресторант “***” да е извършил непристойни
действия /отправил е обидни думи, псувни и е нанесъл удар по управителката на
заведението В. В./ грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. При което първоинстанционния съд правилно и на
основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК е оправдал подс.Р. по повдигнатото му
обвинение. Поради което решението
като правилно и законосъобразно и с оглед липсата на законово основание за
неговото изменение следва да се потвърди.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
550/24.03.2010г. на Пловдивския районен съд-ХХІІ-ри нак. състав, постановено по
НАХД 6754/2009г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.