Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260 038/01.10.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
при секретаря Д.
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №81 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 913 от
23.10.2019год. постановено по т.д. № 1843/2018год. по описа на ВОС, ТО, съдът
е:
Осъдил “ЗАД
АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие ексцес на травматични увреждания,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 22.11.2013г., в гр. Варна,
причинено от С Скато водач на застрахован при ответника лек автомобил „Форд
Фиеста“, ДК № Х ХХХХ ХХ, в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на ПТП 23.11.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД: Осъдил “ЗАД
АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., обезщетение
за имуществени вреди за закупуване на медицински изделия и транспортни разходи,
заплатени във връзка с лечение на травматичните увреждания, претърпени от ищцата
в резултат на ПТП, причинено на 22.11.2013 г. в гр. Варна от С Скато водач на
застрахован при ответника лек автомобил „Форд Фиеста“, ДК № Х ХХХХ ХХ, в общ
размер 7391,93 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД: Осъдил е “ЗАД
АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВОС, дължимите за производството държавни такси в общ размер 1095,64 лева върху уважените искове за неимуществени и
имуществени вреди и 600 лева, представляващи авансирани от бюджета на съда
депозити за изготвяне на експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Недоволен
от решението е останал ответникът “ЗАД
АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********,който го обжалва чрез процесуален представител с твърдения за
недопустимост и неправилност на същото.
Решението е недопустимо в
частта относно присъдената законна лихва върху сумата 20 000лв.-главница
за неимуществени вреди от датата на деликта.
Счита решението в
неговите осъдителни части за неправилно-
поради противоречие с процесуалния закон
и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че
е налице причинна връзка между ПТП от 22.11.2013год. и увреждането на колянната става и съответно
последвалата операция на ставата. Считат, че не е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между твърдяните в исковата молба увреждания, довели
до увреждането на колянната става, а същите се дължат на предшестващи
произшествието травми и заболявания. Излага, че по застраховката ГО
застрахователят отговаря само за преки и непосредствени вреди, не и за косвени
вреди, причинени от допълнителни фактори и причини.
Неправилно съдът
приема, че е налице екцес на травматичните увреждания, довели до смяна на
колянната става на ищцата. Болките и страданията от наложилата се операция от
29.05.2014год., за които се претендира обезщетение, не представляват „влошаване
на здравословното й състояние“, което би било основание на предявения иск. Сочи, че според трайната съдебна практика,
екцес е налице, когато е установена качествена промяна на първоначално получено
увреждане, което следва да е в причинно –следствена връзка с първоначалното
увреждане. Влошаването на здравословното състояние, само по себе си, не е
основание да се претендира обезщетение. Това влошаване трябва да е влошаване на
травми вследствие на същото ПТП – според ППВС № 4 от 30.10.75 год.
С
жалбата се иска решението да бъде обезсилено в частта с която дружеството е
осъдено да заплати законната лихва от датата на увреждането-23.11.2013год. като
недопустимо, а в останалите частти да бъде отменено като неправилно.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Насрещната
страна чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени
съображения.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на процесуален
представител на въззивника, съответно се оспорва от процесуалния представител
на въззиваемата страна. С оглед на становището на въззивника, изрично уточнява,
че претенцията за обезщетение не се основава на настъпил екцес, а същата се
основава на настъпилите увреждания от самото ПТП.
След като се съобрази с доказателствата по делото и
взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд
съобрази следното, относно обжалваното решение:
Исковете
по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД и са
предявени от М.П.К., чрез процесуален представител, срещу “ЗАД АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер на
7391,93 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и 20000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследствие телесните увреждания на ищцата, получени в резултат на
ПТП, в което като пешеходец е била блъсната от л.а.“Форд Фиеста“, с рег. № Х
ХХХХ ХХ на 22.11.2013г. в гр.Варна, както и законна лихва върху
претендираната сума за неимуществени вреди от датата на увреждането, и от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на
сумата за имуществените вреди.
В исковата молба се твърди, че на 22.11.2013г., около
17,00 часа, в гр.Варна, ул. „Народни будители" до спирка „Морска
гимназия" в посока към центъра на града, е настъпило ПТП, при което е
пострадала М.П.К. като пешеходец. ПТП е
причинено от лек автомобил марка „Форд", модел „Фиеста", с
рег.№ Х ХХХХ ХХ, управляван от С Ж С, ЕГН **********, който не е пропуснал пешеходката,
пресичаща на обозначена с пътен знак Д -17 пешеходна пътека и я е блъснал със
средата на предната част на управлявания от него автомобил. Вследствие на
сблъсъка ищцата е получила процесните телесни увреждания- изразяващи се в
счупване на медиалното плато на лявата голямопищялна кост и скъсване на
медиалния менискус на лявото коляно, обусловило трайно затруднение на
движенията на левия крак за повече от една година представляващи по своя
характер средна телесна повреда, чията
парична равностойност се претендира.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори относно следното: Безспорно е установено,
настъпилото на 22.11.2013г. ПТП в гр.Варна между МПС - лек автомобил марка „Форд", модел
„Фиеста", с рег.№ Х ХХХХ ХХ с водач
С Си М.К. като пешеходец; По образуваното
НОХД №5830/2018г. по описа на ВРС, с присъда №16/29.01.2019г. водачът С. С е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.посл. б. „А", предл.2, вр.ал.1,
б.“Б“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка с чл.119, ал.1 от ЗДвП, за
това, че поради нарушаване на правилата на движение, по непредпазливост
причинил на М.П.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
медиалното плато на лявата голямопищялна конст и скъсване на медиалния менискус
на лявото коляно, обусловило трайно затруднение на движенията на левия краг за
повече от една година; наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил, с
който са нанесени уврежданията, за което е издадена Комбинирана застрахователна
полица № 11113002324113. Деликвентът е освободен от наказателна отговорност
на осн. чл.78А, ал.1 от НК.
Приети са по
делото заверени преписи от лист за преглед на пациент в спешно отделение от
22.11.2013г., фиш за спешна мед.помощ, епикризи,
издадени на М.К. от МБАЛ „Света Марина” ЕАД на 29.05.2014г., 25.06.2014г.,
етапна епикриза от ортопед – травматолог от 15.01.2015г., епикриза от СБАЛ
„Полимед“ООД от 01.07.2015г., експертно
решение от 08.03.2016г., амбулаторни листи, издадени през периода от
25.11.2013г. до 03.02.2016г. и болнични листи, рентгенологично изследване от
29.07.2015г., експертно решение от 25.02.2019г. Представени са също фактури,
издадени през периода от 31.03.2015г. до 29.07.2015г., за закупуване на
медицински изделия и транспортни разходи до гр.София.
Представено е доказателство- издадено експертно
решение № 01127 от зас.№ 037/08.03.2016г., на
комисия на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина" ЕАД -гр.Варна, като
установената инвалидност е 50 % /петдесет процента/, с водеща диагноза:
ПЪРВИЧНА ГОНАРТРОЗА ДВУСТРАННА, общо заболяване: Гонартрозис бил Алопластика
гену синистра, противопоказни условия на труд: тежък физически труд и работа,
при анамнеза: „Страданието датира от две години след травма при ПТП с болки и
ограничения на движенията с деформации в лява колянна става, протезирана
вляво" /стр.129/.
За установяване на твърдяните неимуществени
вреди-претърпени болки и страдания от страна на ищцата са разпитани свидетелите
Д Д К и Н Д К, синове на ищцата. Според показанията, след катастрофата ищцата
била под голям стрес и шокирана, като на следващия ден започнали болки и отоци по краката, била е на легло и не е могла да
ходи. По съвет на лекар, са направили първа операция-на менискуса, след операцията
са извършвани рехабилитации, но полза от тази операция е нямало-имало е пак
болки и подуване. Стресът продължил, като човек напълно се е е променила, не е
могла да се грижи за себе си. Според свидетелите, преди операцията за смяна на
ставата пострадалата изпитвала непрекъснати болки, след операцията
възстановителният процес протекъл много тежко, като около три седмици не е
могла да стане от леглото, а след това се придвижвала само с патерици. След
тази операция, ищцата постоянно се нуждаела от помощта на близките си, което се
отразило силно негативно на психиката й. Допълнително била разстроена и от
факта, че половин година се наложило да бъде в болничен, защото по този начин
се прекъснало професионалното й развитие. Дори и след този период движенията й
били ограничени, бързо се уморявала и невъзможно е било голямо натоварване,
поради което се наложило да преустанови участието си в училищни проекти, в
които преди била много активна. И към момента не може да прави неща, които е
правила-не може да се качи и да слезе от втория етаж, поради затруднението да
изкачва стълби, за това и е трудно и даже невъзможно поддържането на градината
и къщата, в която живее семейството. За разлика от преди, след катастрофата е
станала различен човек-напрегната, стресирана, понякога отчаяна и притеснена.
От заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в резултат на
настъпилото ПТП М.К. в първите часове след събитието е развила остра стресова
реакция, преминала в разстройство в адаптацията с водеща тревожна и
психосоматична симптоматика, като оплакванията са отзвучали протрахирано повече
от година. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между
преживяното ПТП и наблюдаваната симптоматика и негативни преживявания, като
прогнозата е добра, психичното състояние би могло да бъде значително подобрено
при продължителна медикаментозна и психотерапия.
От заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на медицинската
документация, материалите по делото и преглед на ищцата, неоспорена от
страните, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на
медиалното платно на лявата голямопищялна кост и скъсване на медиалния мениск,
обусловило трайно затрудняване движенията на левия крак за период, по-голям от
година, както и контузия на главата и разкъсно-контузна рана на главата,
обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице е установило наличието на причинно-следствена връзка между
ПТП и смяната на колянна става, тъй като описаните травматични увреждания са
довели до развитието на травматичен синовит/възпаление на вътрешната обвивка а
коляното и увреждане на хрущяла на тибиалното плато, наложило смяната на
ставата. Според вещото лице нестабилността на единия долен крайник води до
по-голямо натоварване на другия, в чиито стави се засилват артрозните промени,
куцането натоварва и гръбначния стълб предимно в поясния отдел, което води до
поява периодично на болки и ограничени движения, по-изразени с напредване на
възрастта. Според заключението лечението е завършило, по-голямо подобряване не
може да се очаква, като пълно възстановяване е невъзможно. Същевременно
настоящото състояние не налага отново смяна на ставата. От прегледа на личната
амбулаторна карта на ищцата вещото лице не е установило описани заболявания и
травми, които да се оказали влияние на лечебно-възстановителния процес,
предприетите медицински изследвания и лечение са обичайните при този вид травми
и са своевременно предприети.
От изложената фактическа обстановка, следва да се
направят следните изводи:
Относно твърдението за
недопустиимост на решението в частта с която съдът е присъдил законна лихва
върху главницата от 20 000лв., считано от датата на
ПТП-23.11.2013год.:
Това становище е неоснователно.
Изрично в проведеното първо открито с.з. на 25.09.2019год. ищцата е уточнила
относно акцесорното вземане за законна лихва за неимуществени вреди, да се
счита че се претендира от датата на деликта-23.11.2011год. Съдът е приел
направеното изменение, като е направил корекция в доклада, съобразно
направеното уточнение на иска за неимуществени вреди. Видно е, че в решението
лихвата е присъдена съобразно така направеното уточнение на иска, поради което
не се установява твърдяното произнасяне „свръх петитум“. За това оплакването за
частична недопустимост на решението следва да се остави без уважение. За да се
произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Претенцията на ищцата е за заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
Наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към
процесната дата между собственика на л.а. марка „Форд Фиеста", с per. № Х ХХХХ ХХ и ЗАД „Армеец" не се оспорва от ответното дружество. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на
трето лице извън автомобила, в тежест на ищеца е да установи, че причинените му
вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното
поведение на застрахованото лице.
В
настоящия случай с влязлата в сила присъда №16/29.01.2019г. по НОХД №5830 по
описа за 2018г., застрахования от ответника водач С Ж С е признат за виновен в това, че не
пропуснал движещия се по пътното платно пешеходец, с което нарушил чл.116 и
чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
М.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на медиалното платно на лявата голямопищялна кост и скъсване на
медиалния менискус на лявото коляно, обусловило трайно затрудняване движенията
на левия крак за период, по-голям от една година - престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б”, предл.2,
вр.чл.342, ал.1 от НК.
При
наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа на
което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинната връзка между деянието
и причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер. В процеса и
пред първоинстанционият съд и пред въззивната инстанция, се оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между извършеното деяние-процесното ПТП и
настъпилите уврежданията, във връзка с които се претендира обезщетение.
Съдът
намира твърдението на въззивинка за липса на причинна връзка за неоснователно,
поради следното:
Според
разпоредбата на чл.300 ГПК, установените обстоятелства с присъдатата на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. В
настоящия случай с влязлата в сила присъда №16/29.01.2019г. по НОХД №5830 по
описа за 2018г. на ВРС, застрахования от ответника водач С Ж С
по непредпазливост причинил на М.К. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на медиалното платно на лявата голямопищялна
кост и скъсване на медиалния менискус на лявото коляно, обусловило трайно
затрудняване движенията на левия крак за период, по-голям от една година.
Следователно, задължително е да се приеме, че с инкриминираното деяние виновния
водач причинил описаните в присъдата увреждания, които са и част от
квалификацията на деянието- счупване на медиалното платно на лявата голямопищялна кост и скъсване на
медиалния менискус на лявото коляно, обусловило трайно затрудняване движенията
на левия крак за период, по-голям от една година.Това деяние представлява
средна телесна повреда по см. на чл.129 НК. Следователно, от влязлата в сила
присъда, следва да се направи извод, че е доказано, че са настъпили посочените
телесни увреждания.
Освен посочените в присъдата увреждания, същите са описани в
представената по делото медицинска документация и съответно са установени от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото неоспорена СМЕ. За обезщетяване на вредите от
тези увреждания е отправена претенция към застрахователното дружество и са
заплатени сумите 729,49 лв. обезщетение за имуществени вреди и 8000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на направеното пояснение
и уточнение, претенция е за обезщетение на общо настъпилите вреди, а не във
връзка с последващо увреждане, представляващо ексцес, във връзка с което се е
наложила и втора оперативна интервенция. Впрочем този извод следва и от исковата молба и от
ДИМ, в които се описват всички увреждания настъпили още непосредствено след ПТП
и продължили до 04.03.2016год. когато е приключил периода на последния болничен
лист, като в нито един момент като основание на иска не е посочено влошаване на
здравословното състояние, след определен момент, който да е основание за нова
претенция за обезщетение на вредите. В подкрепа на извода, че претенцията не се основава
на екцес е и обстоятелството, че претенцията се претендира с лихва, считано от
датата на деликта, а не от по-късен момент. Следва да се отбележи също, че страните не са
сключили споразумение, в което да са приели, че определената от застрахователя
сума е достатъчна, за обезщетение на настъпилите вреди до 08.12.2014год.-датата на първото заявяване
на претенция към застрахователя. За това няма пречка ищцата да предяви иск за
разликата между заплатените от застрахователя суми и действително претърпените
вреди, без да е налице хипотезата на екцес..
Относно възражението на
въззивника, за липса на връзка между ПТП и претендираните за обезщетение
увреждания:
Следва да се отбележи, че фактът
на настъпило увреждане на колянната става вследствие на ПТП се установява от постановената присъда, от приложените писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по СМЕ. Възражението на ответната страна за липса
на причинно-следствена връзка с ПТП съдът намира неоснователно, с оглед на
заключението на вещото лице по СМЕ, от което се установява, че именно
травматичните увреждания са довели до развитие на травматичен
синовит/възпаление на вътрешната обвивка на коляното/ и увреждане на хрущяла на
тибиалното плато, наложило втора операция за смяна на ставата. Според
неоспорената СМЕ, няма данни за
предходни заболявания на ищцата, които да се оказали влияние на степента на
травматичното увреждане и продължителността на лечебно-възстановителния
процес. Напротив, във всички медицински
документи, които са многобройни-Амбулаторни листи, Епикризи, Болнични листи,
решение на ТЕЛК комисия, като първопричина на уврежданията се сочи настъпилото
на 22.11.2013год. ПТП. Този извод следва директо и от заключението на СМЕ, в
частта му, в която описва механизма и характера на причинените травматични
увреждания на ищцата /стр.187/. Като механизъм на травмата на лявото коляно се
сочи: Блъсване на пешеходеца от движещ се макар и с неголяма скорост л.а. в
дясното бедро при опорен ляв крак. Това е породило форсирано свиване на левия
крак в областта на коляното странично, при което ставата се е „отворила“ отвън,
латерално. Така се е стигнало до
екстремен натиск върху вътрешната част на тибиалното плато, което е довело до
счупване на ръба на платото. Отново в заключението се сочи, че описаните
травматични увреждания са довели до развитие на травматичен синовит/възпаление
на вътрешната обвивка на коляното и увреждане на хрущяла на тибиалното плато,
наложило смяната на ставата. Пак според
заключението, движенията на ставата са ограничени –пълно изправяне и свиване до
95 град. при норма 130гр., болезнени в крайните степени. Ходи без помощни
средства, с леко накуцване с левия крак.
Лечението е завършило и подобряване не може да се очаква., като
прогнозата е, че пълно възстановяване е невъзможно. В заключение, вещото лице
изрично сочи, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и причинените
травматични увреждания на ляв долен крайник, а именно със скъсване на медиален
меникс и постравматично възпаление-синовит, установени 6 месеца по-късно
/стр.189/.
Въз основа на изчерпателното и
обосновано заключение на вещото лице следва да се приеме за доказана
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и увреждането на колянната
става и съответно последвалата операция за смяна на ставата.
Видно от заключението на вещото
лице по СПЕ, са установени психотравматични изживявания, които са причинени от
факта на настъпване на ПТП, като към момента са налице остатъчни симптоми,
определящи картината на смесено тревожно разстройство.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани
всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт,
а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са били
причинени увреждания.
При определяне на размера на паричния еквивалент на
вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда
по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на
всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие
повреди и свързаните с тях болки и
страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически и
емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на
дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:
Вследствие на
ПТ произшествие, ищцата М.К. е получила средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на
медиалното платно на лявата голямопищялна кост и скъсване на медиалния менискус
на лявото коляно, обусловило трайно затрудняване движенията на левия крак за
период, по-голям от една година.
Съдът намира, че паричният еквивалент на получените от
уврежданията и претърпени болки и страдания, описани по-горе е сумата от 40 000лв. За
това претендираната от ищцата сума от 20 000лв. /след приспадане на
заплатената от застрахователя сума от 8 000лв./, е основателна. При определяне размера на паричният еквивалент на посочените
увреждания, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията, които
са довели до твърдяните като претърпени болки и страдания, както и периода на оздравяване. Видно е, че
оздравителния процес е протекъл в продължителен период от време, поради
настъпилите усложнения са извършени две операции, като с втората е подменена
самата става. Както се установи и от
СМЕ, оздравителния процес е завършил, но
функциите на крайника не са възстановени напълно, при ходене ищцата накуцва с
левия крак и пълно възстановяване е невъзможно. Тези трайни увреждания са
намерили израз и в решението на комисията по ТЕЛК, с което е определен 50%
инвалидност на ищцата.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди болки и страдания, съдът взе в предвид и гласните
доказателства, чрез които същите следва да се приемат за доказани. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че пострадалата след ПТП е
била в шок, около месец и половина е била на легло и труднородвижна. Наложилата
се оперативна интервенция е причинила силни болки, страдания и дискомфорт на
пострадалата, която три седмици е била изцяло на легло и после се е придвижвала
с патерици, като през целия период е била зависима от помощта на близките си.
Следоваателно, от събраните свидетелски показания се установяват свързаните с
увреждането и операциите болки и страдания, както и негативните изживявания
вследствие на постоянната необходимост от помощта на близките си през продължителен
период от време, наложителната промяна към ограничаване на ежедневната
активност и професионалните дейности, които е извършвала до момента.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от М.К.
иск за сумата от 20 000 лв. е основателен, понеже съдът приема този размер за справедлив, с
оглед обезщетяване на причинените неимуществени вреди от ищеца от претърпени
болки и страдания, които,
както се посочи, не представляват екцес и това следва да намери отражение в
диспозитива на решението.
Относно претенцията за претърпени имуществени вреди:
Извършването на разходите се установява от представените
фактури и фискални бонове. Връзката на направените разходи с лечението на
конкретните увреждания, не се оспорва от
ответната страна и се установява от заключението на вещото лице. Въз основа на
изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване на направените
разходи е доказан по основание за всички разходи, а видно е че същите са
свързани с втората операция за смяна на колянна става, която е извършена в
лечебно заведение в гр. София. По размер имуществените вреди се установяват от
представените писмени доказателства, неоспорени от ответната страна,
представляващи фактури, талони и фискални бонове, издадени през през периода от
31.03.2015г. до 29.07.2015г., за закупуване на медицински изделия и транспортни
разходи до гр.София. Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди следва
да бъде уважен за претендираната сума 7391,93 лв.
С
оглед на горния извод, въззивната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното
решение, същото следва да бъде потвърдено, като в
диспозитива на решението се отрази, че уврежданията не са вследсвие на екцес.
Предвид изхода от спора разноски се дължат
в полза на въззиваемата страна от 1370 лв. заплатено адв. възнаграждение
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 913 от 23.10.2019год., постановено по т.д.№ 1843/2018 г. по описа на
Варненски окръжен съд с което
ОСЪЖДА “ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на травматични увреждания,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 22.11.2013г., в гр. Варна,
причинено от С Скато водач на застрахован при ответника лек автомобил „Форд
Фиеста“, ДК № Х ХХХХ ХХ, в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на ПТП 23.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД и с
което ОСЪЖДА “ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********,*** обезщетение
за имуществени вреди за закупуване на медицински изделия и
транспортни разходи, заплатени във връзка с настъпили травматични увреждания,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, причинено на 22.11.2013 г. в гр. Варна
от С Скато водач на застрахован при ответника лек автомобил „Форд Фиеста“, ДК №
Х ХХХХ ХХ, в общ размер 7391,93 лв. /седем хиляди триста
деветдесет и един лева и 93 ст./, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 913 от 23.10.2019год., постановено по т.д.№ 1843/2018 г. по описа на
Варненски окръжен съд в останалите
части.
ОСЪЖДА “ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на М.П.К., ЕГН **********,*** сумата от 1370 лв. /хиляда триста и
седемдесет лева/, представляваща съдебни разноски в производството пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.