№ 20690
гр. София, 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110137388 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. М., чрез адв. А. А.,
срещу „**************” ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 799,31 лева, представляваща непогасен остатък от
дължимо нетно трудово възнаграждение за м. юни и м. юли 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 434,53 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 238 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираните трудови
възнаграждения за периода от 01.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
11.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2008 г. страните сключили трудов договор, по
силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „оперативен счетоводител“. С
допълнително споразумение от 01.12.2015 г. трудовото възнаграждение на ищеца било
увеличено на 1164 лева. На 15.07.2019 г. ищецът получил заповед за дисциплинарно
уволнение, а на 30.07.2019 г. – уведомление за прихващане на дължимите му трудови
възнаграждения и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ с насрещно вземане на работодателя за
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Ищецът оспорил уволнителната заповед и същата била
отменена с решение на съда, поради което извършеното от работодателя прихващане се
явявало неоснователно и същият следвало да изплати на служителя дължимите суми. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**************”
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
1
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните
и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. валидно възникнало трудово правоотношение между него и ответника, което е
съществувало през исковия период и е било прекратено по негово искане на основание чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 08.07.2019 г.;
2. размера на дължимите трудови възнаграждения за процесния период;
3. размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди прекратяването на трудовия договор и размера на дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск;
4. датата, на която са станали изискуеми вземанията му за трудови възнаграждения и
размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
5. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 799,31 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо нетно трудово
възнаграждение за м. юни и м. юли 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 434,53 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 9 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 238 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираните трудови възнаграждения за периода
от 01.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2022 г.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
2
1. валидно възникнало трудово правоотношение между него и ответника, което е
съществувало през исковия период и е било прекратено по негово искане на основание чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 08.07.2019 г.;
2. размера на дължимите трудови възнаграждения за процесния период;
3. размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди прекратяването на трудовия договор и размера на дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск;
4. датата, на която са станали изискуеми вземанията му за трудови възнаграждения и
размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
5. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.06.2023 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3