МОТИВИ : Срещу подсъдимия Н.Я.М., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано по Глава II-ра, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 06.10.2018 година, в казино „Луксор” на площад „Марсел Де Бископ” в гр. Габрово, действайки в съучастие – като извършител с подсъдимия Ж.М.А., чрез нанасяне на удари с юмруци и с нож, причинил лека телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му – на Д.М.Д., работещ като крупие в казиното, както и на повече от едно лице – на Д.М.Д., изразяваща се в: контузия на гръдния кош, двустранно странично с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, довела до болка и страдание; и на Х.И.Б. – лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с охлузване и болезненост около нея, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу подсъдимия Ж.М.А., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, което е инкриминирано по Глава II-ра, Раздел II от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 06.10.2018 година, в казино „Луксор” на пл. „Марсел Де Бископ” в град Габрово, действайки в съучастие – като извършител с подс. Н.Я.М., чрез нанасяне на удари с юмруци и с нож, причинил лека телесна повреда на длъжностно лице при изпълнение на службата му – на Д.М.Д., работещ като крупие в казиното, както и на повече от едно лице – на Д.М.Д., изразяваща се в: контузия на гръдния кош, двустранно странично с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, довела до болка и страдание; и на Х.И.Б. – лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с охлузване и болезненост около нея и дълбока порезна рана, разположена по улнарния ръб на предмишницата на дясната ръка, съчетана с лек оток и болезненост в околните меки тъкани, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В рамките на разпоредителното заседание по делото, проведено на 10.06.2018 година в съответствие с правилата на Глава XIX-та от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство и граждански иск, предявен от страна на свид. Д.М.  Д. против подс. Н.М. и Ж.А., с цена в размер на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението, за което същите са предадени на съд, заедно с искане за тяхното солидарно осъждане да заплатят тази сума в едно със законната лихва, считано от 06.10.2018 г. - датата на увреждането, до нейното окончателно изплащане.

Вследствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на изрично изразеното от него желание за това, посочения по-горе свидетел е бил конституиран не само като граждански ищец, но като частен обвинител в наказателния процес, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 76, чл. 84 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри и IV-ти на НПК.

Двамата подсъдими са заявили, че са получили преписи от обвинителния акт, както и че са разбрали същността на предявените им обвинения. Те са декларирали изрично, че се признават за виновни по отношение на тези обвинения, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) нито един от тях да не е коментирал обстоятелствата във връзка с извършването на самото престъпление, което се явява инкриминирано чрез тях. С оглед на съответните самопризнания, направени от страна на подсъдимите Н.Я.М. и Ж.М.А. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 10.06.2019 г. разпоредително заседание по делото и насрочването на последното за разглеждане въз основа на диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. Въз основа на тази причина при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, които са посочени в чл. 301 ал.1 от НПК, са използвани единствено доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от подсъдимите самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. С оглед на съществуващото изискване в приложимата законова разпоредба – чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на производството по НОХД № 504/2019 г. на Районен съд Габрово интересите на Н. М. и Ж.А. са защитавани от отделни служебни защитници, назначени на двамата от разследващия орган по досъдебното производство, които са продължили да осъществяват задължително процесуално представителство спрямо тях не само поради вида на проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на императивно предвидените в чл. 94, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК предпоставки за това.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от двамата подсъдими самопризнания по отношение на обстоятелствата, които са изложени във внесения за разглеждане от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 С Присъда № 242 от 27.04.2015 г. по НОХД № 215/2015 г. на Районен съд Габрово, подсъдимия Ж.М.А. е признат за виновен в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено през периода 17.02.2014 г. – 25.02.2014 г., за което въз основа на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е бил осъден на „Осем месеца лишаване от свобода”. Чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” е било отложено за срок от „Три години и шест месеца”, считано от 14.08.2015 г. – датата за влизане на присъдата в законна сила.

Освен с посочената по-горе присъда, до месец октомври 2018 година подс. Ж.А. е бил осъждан и чрез още две влезли в сила присъди за престъпления, инкриминирани по Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК, чиито последици не са били заличени от настъпила реабилитация към нея по смисъла на закона. Същият е бил освобождаван от наказателна отговорност за подобно престъпление въз основа на чл. 78а, ал. 1 от НК и едновременно с това - осъждан за престъпления по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 4 от НК и по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, по отношение на които е бил реабилитиран на 13.07.2015 г. според отбелязването в справката за съдимост.

До месец октомври 2018 г. подс. Н.М. е бил осъждан чрез множество присъди за различни престъпления от общ характер, преимуществено свързани с посегателства против собствеността, за които не е бил реабилитиран, и е изтърпявал ефективно наложените му по част от тях наказания „Лишаване от свобода”. Макар през този месец (както и към момента) да е притежавал настоящ и постоянен адрес ***, към инкриминираната дата М. ***. Той е племенник на подс. Ж.М.А., като е обитавал едно и също жилище с него.

Чрез трудов договор № 18 от 03.04.2017 година свид. Д.М.Д. e бил назначен като „крупие” в „Игнатов 08” ООД, със седалище и адрес на управление град Габрово, булевард „Априлов” № 70, ЕИК *********. Същата длъжност той изпълнявал в стопанисвано от дружеството казино – с наименование „Луксор”, находящо се на пл. „Марсел Де Бископ” № 5 в гр. Габрово. По повод на това към месец октомври 2018 г. св. Игнатов се е явявал длъжностно лице по смисъла на указаното в чл. 93, т. 1, б. ”Б” от НК, тъй като от съдържанието на приложената в досъдебното производство длъжностна характеристика е видно, че е бил натоварен с изпълнението на работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице.

Вечерта на 06.10.2018 г. свид. Д.Д. се намирал на работа в упоменатото по-горе казино, състоящо се от едно основно, по-голямо и друго, по-малко по площ помещение, в което като клиенти по това време пребивавали св. Х.Б., Е.П. и Н. К., както и приятелката на последният – Т.Т. от гр. Габрово. Около 22,50 часа в казиното влязла компания от роми, която се състояла от двамата подсъдими, св. П. А. – брат на подс. Ж.А., св. С.М., св. Н.А. и още едно неустановено по делото лице от женски пол.

След като влезли в казиното, св. Ж.А. седнал пред един от игралните автомати с намерение да играе, а другите четири лица от тази компания застанали около и зад него. Свид. Д.Д. отишъл при тях и попитал дали имат лични карти. Когато поискал да ги види две от жените ги показали, но тримата мъже отказали да го сторят. По повод на това и разменените реплики между последните, от една страна, и св. Д.Д., от друга, първоначално възникнал словесен спор, в течението на който подс. Н.М. изблъскал крупието с ръце зад бара, а останалите го последвали. На това място спорът продължил, но за кратко, тъй като при него подс. Ж.А. внезапно нанесъл удар с юмрук в лицето на Д.. Непосредствено след това подс. М. минал зад бара и започнал да нанася юмручни удари по тялото на свид. Д.Д.. Към него се присъединил и подс. Ж.А., който също започнал да нанася удари с ръце по тялото на посочения свидетел, които попадали основно в областта на гръдния кош. По време на тези действия св. П. А. се опитал да прекрати побоя, като раздели Д. от двамата подсъдими. Опитите не дали резултат, тъй като брат му и подс. Н.М. продължили да нанасят удари на крупието. На кръста си св. Д. носел чантичка с пари от оборота на казиното. Още след като бил избутан зад бара, неустановено лице от нападателите обърнало тази чантичка. Тя не била затворена и парите от нея се разсипали по пода. По време на събитията част от падналите банкноти са били събрани от св. С.М. и Н.А., които ги задържали в себе си.

Между двете помещения на казиното нямало врата. Посоченото обстоятелство дало възможност на св. Х.Б. да чуе викове от по-голямото (основно) помещение, след които решил да провери какво се случва в него. Когато влязъл в последното той видял двамата подсъдими да нанасят удари на св. Д.. Б. веднага отишъл зад бара, където се намирало крупието с намерение да му окаже помощ, като застанал пред него. След намесата на този свидетел ударите на подсъдимите се насочили към него и той бил ударен в лявата част на челото. През това време подс. Н.М. извадил хладно оръжие - нож с дължина около 30 см. с кафява на цвят дръжка, който носел в себе си, и с върха на острието му порязал св. Д.Д. зад коляното на десния крак. Подс. Ж.А. също носел в себе си такова оръжие - нож с назъбен гръб и черна пластмасова дръжка с обща дължина около 24 см., който държал в черна на цвят кания от текстилен материал. След като го извадил, той започнал да го размахва. Докато вършел това А. нанесъл с ножа порезна рана над китката на дясната ръка на св. Б., която последният бил вдигнал пред себе си, за да се защити. В резултат на това от раната започнала да тече кръв. Вследствие на нея и за да се предпази от възможни последващи наранявания с размахваното от подс. Ж.А. оръжие, Б. влязъл в тоалетната на заведението. Докато бил там, свид. Д.Д. успял да задейства паник-бутон, чрез който подал сигнал към наетата за охрана фирма – „Метал Секюрити” ООД Габрово. Когато разбрал за това, както и за подадения сигнал към полицията, подс. Ж.А. излязъл от казиното и изхвърлил своя нож заедно с канията в близост до него. На следващия ден (07.10.2018 година) те били открити от св. М. Д. – баща на крупието, и след като чрез протокол (л. 88 от ДП) той ги предал на полицейските органи, същите са били оставени на съхранение като веществено доказателство по делото. С протокол от 10.10.2018 година (л. 32) свид. М. Д. е предал доброволно и 1 брой оптичен носител на информация от вид DVD+R (на л. 33а), съдържащ записи от 06.10.2018 година на монтираните в казиното средства за видео-наблюдение, който също се съхранява като веществено доказателство по ДП. Подс. Н.М. също успял да се освободи от своя нож, като го предал с кожената му кания на свид. С.М., за да ги скрие. Чрез протокол от 07.10.2018 г. (л. 30 от ДП) последната доброволно предала този нож заедно с канията на полицейските служители, след което те също са оставени на съхранение като веществени доказателства по делото.

Вследствие на сигнала от паник-бутона на мястото бил изпратен екип от служители на охранителното дружество – свид. В. И. и Д. Б., които при влизането си в казиното чули подс. Ж.А. и Н.М. да крещят и да отправят заплахи и вулгарни думи по адрес на крупието. Двамата били видимо агресивни. Тъй като подс. Н.М. започнал да крещи без причина и на свид. В. И., свид. П. А. се намесил и прекратил това поведение към него. Малко след свид. В. И. и Д. Б. в казиното пристигнали служители от два автопатрулни екипа към ОД на МВР Габрово, които задържали свид. П. А. и двамата подсъдими и ги откарали в сградата на РУ Габрово за изясняване на случая. Един от тези служители бил св. Ивелин Димитров. От показанията, които е дал пред разследващия орган по досъдебното производство, е видно, че той също е бил очевидец на агресивното поведение, проявено от тях, както и на недоволството им от това, че крупието е поискало да покажат личните си карти.  

След извършена съпоставка между наличните парични средства и тези, отчетени от свид. Д.Д. в края на работната смяна на 06 срещу 07.10.2018 г. (протокол от 07.10.2018 г., приложен на л. 29 от ДП), е била установена липса, възлизаща на сумата от 125 лева. С разписка от 11.10.2018 г. (л. 65) банкноти на тази стойност са върнати на управителя на игралната зала от свид. П. А., на когото са били предадени от св. С.М. и Н.А..

На 08.10.2018 г. свид. Д.Д. посетил МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово, където по негово желание бил прегледан в кабинета по съдебна медицина. Във връзка с това е издадено съдебно-медицинско удостоверение – под № 160/2018 г. от тази дата, в което е отразено, че по време на прегледа са установени увреждания – като контузия на гръдния кош двустранно странично с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, които са довели до болка и страдание и отговарят да са причинени по време (около 23,00 часа на 06.10.2018 година) и начин (чрез удари с юмруци и нараняване с нож по крака), съобщени от Д..

На 08.10.2018 г. свидетеля Х.Б. също посетил МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово, където по негово желание бил прегледан в кабинета по съдебна медицина. Във връзка с това е издадено съдебно-медицинско удостоверение – под № 161/2018 г. от тази дата, в което е отразено, че по време на прегледа са установени увреждания – като разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, малко охлузване и болезненост около тази рана, дълбока порезна рана – с характер на защитна, разположена по улнарния ръб на предмишницата на дясната ръка, съчетана с лек оток и болезненост в околните меки тъкани (възпаление), които отговарят да са причинени по време (около 23,00 часа на 06.10.2018 година) и начин (чрез удар с твърд предмет по главата и порязване с нож по ръката, с която той се е предпазвал от ударите), съобщени от него, и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.

В резултат на подадено заявление във връзка с описаните по-горе събития от свидетеля Д.М.Д. ***, в последното е била образувана преписка под № 1752 ЗМ-617/2018 г. С оглед на осъществените по нея действия и на събраните при тях данни за наличието на осъществено престъпление от общ характер, чрез постановление от 07.12.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство. В рамките на проведеното разследване по него двамата подсъдими са били привлечени в качеството на обвиняеми с предявени обвинения за престъпление, инкриминирано по Глава II-ра, Раздел II от Особената част на НК.

След приключване на разследването, чрез обвинителен акт (с Вх. № 3729 от 16.05.2019 г.) събраните по досъдебното производство материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, при който въз основа на тях е образувано и настоящото НОХД № 504 по описа за 2019 година.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, е видно, че при описания по-горе инцидент свидетеля Д.М.Д. е получил контузия на гръдния кош двустранно странично с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак. Същите увреждания са довели до болка и страдание за период от около една – две седмици, поради което представляват лека телесна повреда по смисъла на указаното в нормата на чл. 130, ал. 2 от НК. Заключението на експертизата сочи, че те отговарят да са настъпили при него, както и че първото от тях е възможно да бъде причинено при нанесен побой, чрез удари с юмруци, а второто – при тангенциално въздействие с върха на острието на нож.

От заключението на упоменатата експертиза се установява, че при този инцидент свидетеля Х.И.Б. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с охлузване и болезненост около нея и дълбока порезна рана, разположена по улнарния ръб на предмишницата на дясната ръка, съчетана с лек оток и болезненост в околните меки тъкани. В резултат на тях при него е настъпило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, с период за възстановяване около един месец, поради което тези увреждания се явяват лека телесна повреда съобразно определението за такава, дадено в чл. 130, ал. 1 от НК. Заключението сочи, че същите е възможно да са настъпили при инцидента, като допълва, че раната на главата отговаря да е причинена при удар с твърд тъп или тъпоръбест предмет, а порезната рана на ръката е с характер на защитна (при вдигане на крайника за предпазване) и може да бъде причинена от острие с режещ ръб – нож.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. Н.М., Ж.А. и техните защитници, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на двамата подсъдими; от съпоставката на самопризнанията със събраните по ДП производство писмени и гласни доказателствени материали (постановление от 07.12.2018 г. на прокурор при РП Габрово за неговото образуване – л. 2; искане за продължаване на срок за разследване и постановление от 06.02.2019 г. на прокурор от Районна прокуратура - Габрово във връзка с него – л. 3-5; тези по Преписка № 1752 ЗМ-617/08.10.2018 г. на РУ Габрово, включващи: справка за извършена проверка по нея и заявление – л.10.12; два броя докладни записки – л. 13-14; копия от съдебно - медицински удостоверения под № 160/2018 г. и № 161/2018 г. на съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” Габрово – л. 27-28; протокол от 07.10.2018 г. – л .29; протоколи за доброволно предаване – л. 30-32; постановления за привличане на обвиняеми лица и взимане на мерки за неотклонение – л. 49-50 и л. 52; протоколи за разпит на свидетели – л. 54-61; копия от длъжностна характеристика и трудов договор – л. 62-64; разписка от 11.10.2018 година – л. 65; протоколи за разпит на свидетели – л. 66-76; постановление за назначаване и съдебно  -медицинска експертиза – л. 77-85; протокол за доброволно предаване – л. 88; декларации за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 96-97; протокол за предявяване на разследване – л. 114-115), от съхраняваните веществени доказателства, подробно описани по-горе, както и от приложените на л. 48-55 от НОХД № 504 за 2019 г. на Районен съд Габрово писмени материали – справки за съдимост и заверен препис от Присъда № 192/03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. на ГРС заедно с мотивите към нея; всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При приетата по-горе за установена фактическа обстановка въз основа на данните, които се съдържат в посочените доказателствени материали, съдът намира следното от правна страна:

 Доказателствата по делото сочат, че действията по причиняване на телесните повреди на двамата пострадали са били предхождани от словесен спор, породен от факта, че свид. Д.Д. е поискал лицата от компанията на св. П. А. да покажат личните си карти, при което мъжете в нея са отказали да представят такива. Това действие е спадало не само към служебните задължения на Д. като крупие според съдържащото се в Раздел II-ри, т. 4 от приложената длъжностна характеристика, но е и отговаряло на регламентираното в чл. 45, ал. 2, т. 1 от Закона за хазарта, чиито разпоредби се явяват напълно приложими и за казиното с оглед на извършваната в същото дейност. Поради изложеното и доколкото това правомерно по своя характер действие е предизвикало неприемливо и открито агресивно поведение от страна на двамата подсъдими, следва да се заключи, че действията на М. и А. очевидно са осъществени по мотиви, изразяващи явното им неуважение към обществото, както и тяхното открито пренебрежение към правилата на нормалното общуване и правото на телесна неприкосновеност на човешката личност. С оглед на това може да се приеме, че действията на подс. Н.М. и Ж.А. по причиняване на телесните повреди на крупието и св. Х.Б. са осъществени именно по хулигански подбуди, още повече че те са били извършени на публично място, в присъствието на можество хора.

I. Въз основа на изложеното и след като съпостави отразеното в заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза от ДП заедно с данните, които се съдържат в останалите проверени при съдебното следствие доказателствени материали, съдът прие, че наказателната отговорност на подсъдимия Н.М. следва да се ангажира по отношение на всички фактически обстоятелства, включени в предявеното му обвинение, защото между конкретно извършените от страна на същият действия и обективното настъпване на резултата от тях, който е изпълнил медико - биологичните характеристики на отделните телесни повреди при двамата пострадали, описани в това заключение, е налице безспорно установена причинно – следствена връзка. При естеството на тази връзка престъплението, инкриминирано по това обвинение, следва да се приеме за осъществено от обективна страна независимо от обстоятелството, че подс. Ж.А. също е нанасял удари на крупието. И това е така, тъй като последиците от отправените удари с нож от А. и М. са ограничени изрично до онова, което всеки един от двамата е причинил в резултат на тях, а останалите телесни увреждания представляват безспорно възникнал резултат от действия - като удари с юмруци, които са били нанасяни от страна на всеки подсъдим. При характера на настъпилото увреждане за свид. Х.Б. и наличието на констатираните хулигански подбуди, които са доминирали у подс. М. при осъществяването на собствените му действия, правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во, т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК се явява правилно определена, защото (съобразно установения принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия по вид резултат и задължителните указания, които са дадени с т.18 от диспозитивната част на Постановление № 3 от 27.09.1979 година на Пленума на ВС във връзка с тълкуването и прилагането на закона) тя се предпоставя единствено от тях. Налице са и останалите квалифициращи признаци, обхванати от състава на предявеното обвинение, доколкото броя на двамата пострадали и качеството на „длъжностно лице” по смисъла на указаното чл. 93, т. 1, б. ”Б” от НК, което е било притежавано от свид. Д., също са безспорно установени от събраните доказателства на досъдебното производство. Освен от обективна, подс. Н.М. е осъществил състава на престъплението и от субективна страна. При причиняване на телесните повреди той явно е действувал умишлено, с форма на вина пряк умисъл, тъй като е осъзнавал ясно възможността за настъпване на конкретните съставомерни резултати като неминуема последица от нанесените удари, и е целял тяхното възникване.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените по-горе съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 06.10.2018 година, в казино „Луксор”, находящо се на пл. „Марсел Де Бископ” № 5 в град Габрово, при условията на съучастие – като извършител с подсъдимия Ж.М.А., чрез нанасяне на удари с юмруци и с нож е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице: на Д.М.Д. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на гръдния кош, двустранно странично с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, довела до болка и страдание; и на Х.И.Б. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с охлузване и болезненост около нея, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като причинената на първото от тях телесна повреда е била причинена на длъжностно лице, работещо като крупие в казиното, при изпълнение на службата му, а деянието е извършено по хулигански подбуди, подс. Н.Я.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во, т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, в  извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като единствено смекчаващо вината обстоятелство съдът цени обясненията, дадени от подсъдимия Н.М. в хода на разследването по досъдебното производство, макар че чрез тях (доколкото е омаловажил собственото си поведение и е определил инцидента в казиното като възникнал заради постъпка на крупието – удар със счупена чаша, срязала ръката на М., която не се установява да е извършвана от Д., и при предявяване на събраните материали от разследването според протокола на л. 114 е отрекъл да е използвал нож за причиняване на телесната повреда), той по никакъв начин не е спомогнал за разкриване на обективната истина по отношение на престъплението, включително и при отчитане на предприетите от него действия във връзка с укриването на този нож, с които също е създал пречки пред нея. Поради това посоченото по-горе обстоятелство се явява без съществено значение при преценката на въпроса за неговата наказателна отговорност, още повече и при наличието на установените отегчаващи такива, които са свързани с: липсата на трудова ангажираност; високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, произтичаща не само от факта, че то е  осъществено при условията на съучастие с друго лице, но и от трите квалифициращи признака, с които се определя от обективна страна; завишената степен на обществена опасност на подс. Н.М. в качеството на деец, тъй като независимо от своята млада възраст до момента последният вече е бил осъждан с пет влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, визиращи посегателства против собствеността, в т. ч. трикратно за тежки умишлени престъпления по Глава V, Раздел II от Особената част на НК, при две от които е употребил нож за отнемане на вещите - хладно оръжие, каквото е използвал и за причиняване на телесната повреда по настоящото дело, а в едно – физическо насилие спрямо лице от женски пол; както и формираният въз основа на изложеното извод, че той се явява личност, склонна към неоправдани прояви на насилие, която упорито не желае да се съобразява с правилата за поведение в обществото и трайно демонстрира своето неуважение и пренебрежение към тях.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице безспорно установен превес на отегчаващите вината обстоятелства, при чието естество (с оглед вида на причинената телесна повреда) на подс. Н.М. следва да се наложи наказание в максималния размер на предвиденото в нормата на чл. 131 от НК, възлизащо на „Три години лишаване от свобода”. Заедно с това обаче, при съществуването на изразеното от М. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. Въз основа на тези съображения и приложението на указаното в чл. 58а, ал. 1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. Н.М. оставащата част в размер на “Две години”, като прие, че само чрез едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и присъди и вследствие на обстоятелството, че включените в същите отделни престъпления са били извършени от него преди по отношение на М. да е имало влязла в сила осъдителна присъда за което и да било от двете, съдът определи на подсъдимият Н.Я.М. едно общо наказание между това по настоящата присъда, и наложеното му по: Присъда № 192/03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. на Районен съд Габрово, влязла в законна сила на 17.06.2019 г. (с която за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 03.12.2017 година, е бил осъден на „Две години лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване), в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на “Две години лишаване лишаване от свобода”.

Независимо от немалкия размер на така определеното по-горе общо най-тежко наказание, съдът прие, че са налице предпоставки за неговото увеличаване. До настоящия момент подс. Н.М. вече е изтърпявал наказание от този вид, възлизащо на „Една година”, което по никакъв начин не е могло да допринесе за действителното му поправяне и превъзпитание. Посоченото обстоятелство и изведения въз основа на данните по делото извод, че той се явява личност, склонна към неоправдани прояви на насилие, която трайно не желае да се съобразява с общоприетите правила за поведение и открито демонстрира своето неуважение и пренебрежение към тях, налага същият да бъде изолиран принудително за един по-дълъг период от време, тъй като само по-голямата продължителност на свързания с това срок би могла да спомогне в определена степен както за личното поправяне и превъзпитание на М., така и за създаване на условия за оказване на възпитателно и на предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото, в съответствие със заложените цели по смисъла на чл. 36 от НК. С оглед на горните съображения и след като се съобрази с установените изисквания в чл. 24 от НК, съдът увеличи общото наказание с максимално позволената по смисъла на закона ½ част – до размер на „Три години лишаване от свобода”.

Поради липсата на предпоставки, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът разпореди наложеното общо най-тежко и увеличено наказание в посочения по-горе размер да се изтърпи от подсъдимият ефективно при “Първоначален строг режим”, съгласно предвиденото с чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗПС. При изпълнението на същото постанови да се приспадне: I. Периода за предварителното задържане на подс. Н.Я.М. във връзка с мярката за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 139/2019 г. на РС Габрово, отнасящо се за времето от 05.12.2017 г. до 18.12.2017 г. включително, като един ден от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК; както и II. Изтърпяната част от наказанието, наложено с постановената присъда по същото дело, считано от датата за нейното привеждане в изпълнение до привеждане в изпълнение на наложените наказания чрез настоящата присъда след влизане на последната в законна сила, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.

От данните в приложената справка за съдимост се установява, че престъплението, предмет на разглеждане по НОХД № 504/2019 г., е било извършено от М. в изпитателен срок на предходна присъда – № 137 от 08.03.2017 г. по НОХД № 658/2016 г. на РС - Габрово, влязла в сила на 07.06.2017 г.. Наложеното с последната наказание подлежи на привеждане в изпълнение заради наличие на предпоставки, указани в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. Престъплението, за което М. е бил осъден чрез тази присъда, се явява в отношения на съвкупност с престъпленията, обхвани от други издадени спрямо него такива, а вследствие на новонастъпилото обстоятелство, каквото представлява осъждането по настоящото дело, тази присъда вече е загубила своето самостоятелно значение. Поради това разрешеният с нея въпрос във връзка с прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК подлежи на повторна преценка по настоящото дело, която обаче следва да се осъществи едва при определяне на общото наказание по онези присъди, за които са налице установените условия от закона, съгласно предвиденото в нормата на чл. 25, ал. 4 от НК.

Въз основа на изложеното до момента и след като съпостави обективните възможности за групиране на отделните наказания заедно с въведеното изискване за извършване на свързаната с това дейност в най-благоприятен за осъденият вариант, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание между тези, наложени на подс. Н.Я.М. по: I. Присъда № 386 от 22.06.2016 г. по НОХД № 822/2016 г. на Районен съд Габрово, в сила от 25.11.2016 г. (с която за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 27.03. 2016 година, е осъден на „Шест месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение – на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на същата в законна сила); II. Присъда № 634 от 22.11.2016 г. по НОХД № 1619/2016 г. на РС Габрово, в сила от 26.01.2017 г. (с която за престъпление по чл. 207, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК; чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършени на 06.06.2016 г., 12.08.2016 г. и 14.08.2016 г., по реда на чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, следващо да бъде изтърпяно в поправителен дом, с присъединено към същото - на основание чл. 23, ал. 2, наказание „Обществено порицание”, наложено за първото от тях); и III. Присъда № 137 от 08.03.2017 година по НОХД № 658/2016 г. на Районен съд - Габрово, влязла в законна сила на 07.06.2017 година (с която за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено през периода 17.08.2015 г. – 11.12.2015 г., е осъден на „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение – на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в сила), в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на “Една година и шест месеца лишаване лишаване от свобода”, към което – на осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 2 от НК, присъедини и наказанието „Обществено порицание”, наложено по НОХД №1619/2016 г. на РС - Габрово.

Предвид наличието на предпоставки за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на наказанието, наложено по една от трите включени в съвкупността присъди, съдът констатира, че изпълнението на определеното общо наказание не би могло да бъде отложено въз основа на чл. 66, ал. 1 от НК, още повече и при вече ефективното изтърпяване на наказание от този вид, наложено по втора от тях. С оглед на изложеното постанови така определеното общо наказание в посочения по-горе размер да се изтърпи от подс. Н.Я.М. отделно от другото наложено на същият общо най-тежко и увеличено наказание в размер на „Три години лишаване от свобода”, при „Общ първоначален режим”, определен в съответствие с указаното в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.

При изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание в размер на „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, съдът приспадна срока на определеното общо наказание от „Една година лишаване от свобода”, наложено на подс. Н.Я.М. по НОХД № 1619/2016 г. на Районен съд Габрово и изцяло изтърпяно от него през периода от 15.08.2016 г. до 08.07.2017 година, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.

Данните, които се съдържат в приложената справка за съдимост, водят до заключение, че престъплението, за което подс. Н.Я.М. е бил осъден чрез друга постановена присъда - № 155 от 09.03.2016 година по НОХД № 125 за 2016 г. на Районен съд - Габрово, влязла в законна сила на 25.03.2016 година, се явява в отношения на рецидив с всички останали, включени в двете определени групи на съвкупности от такива. Поради това съдът постанови отделно от двете определени общи наказания в размер на „Три години лишаване от свобода” и „Една година и шест месеца лишаване от свобода”, същият да изтърпи и наказанието „Обществено порицание”, наложено по НОХД № 125/2016 г. на Районен съд – Габрово.

II. Въз основа на изложеното и след като съпостави отразеното в заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза от ДП заедно с данните, които се съдържат в останалите проверени при съдебното следствие доказателствени материали, съдът прие, че наказателната отговорност на подсъдимия Ж.А. следва да се ангажира по отношение на всички фактически обстоятелства, включени в предявеното му обвинение, защото между конкретно извършените от страна на същият действия и обективното настъпване на резултата от тях, който е изпълнил медико - биологичните характеристики на отделните телесни повреди при двамата пострадали, описани в това заключение, е налице безспорно установена причинно – следствена връзка. При естеството на тази връзка престъплението, инкриминирано по това обвинение, следва да се приеме за осъществено от обективна страна независимо от обстоятелството, че подс. Н.М. също е нанасял удари на крупието. И това е така, тъй като последиците от отправените удари с нож от А. и М. са ограничени изрично до онова, което всеки един от двамата е причинил в резултат на тях, а останалите телесни увреждания представляват безспорно възникнал резултат от действия - като удари с юмруци, които са били нанасяни от страна на всеки подсъдим. При характера на настъпилото увреждане за свид. Х.Б. и наличието на констатираните хулигански подбуди, които са доминирали у подс. Ж. А. при осъществяването на собствените му действия, правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во, т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК се явява правилно определена, защото (съобразно установения принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия по вид резултат и задължителните указания, които са дадени с т.18 от диспозитивната част на Постановление № 3 от 27.09.1979 година на Пленума на ВС във връзка с тълкуването и прилагането на закона) тя се предпоставя единствено от тях. Налице са и останалите квалифициращи признаци, обхванати от състава на предявеното обвинение, доколкото броя на двамата пострадали и качеството на „длъжностно лице” по смисъла на указаното чл. 93, т. 1, б. ”Б” от НК, което е било притежавано от свид. Д., също са безспорно установени от събраните доказателства на досъдебното производство. Освен от обективна, подс. Ж.А. е осъществил състава на престъплението и от субективна страна. При причиняване на телесните повреди той явно е действувал умишлено, с форма на вина пряк умисъл, тъй като е осъзнавал ясно възможността за настъпване на конкретните съставомерни резултати като неминуема последица от нанесените удари, и е целял тяхното възникване.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 06.10.2018 година, в казино „Луксор”, находящо се на площад „Марсел Де Бископ” № 5 в град Габрово, при условията на съучастие – като извършител с подсъдимия Н.Я.М., чрез нанасяне на удари с юмруци и с нож е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице: на Д.М.Д. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на гръдния кош, двустранно странично с болезненост и ивицовидно охлузване в задколянната ямка на десния крак, довела до болка и страдание; и на Х.И.Б. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с охлузване и болезненост около нея, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като причинената на първото от тях телесна повреда е била причинена на длъжностно лице, работещо като крупие в казиното, при изпълнение на службата му, а деянието е извършено по хулигански подбуди, подсъдимия Ж.М.А. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1 пр. 1-во, т. 4, пр. 3-то и т. 12, пр. 1-во във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, в  извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като единствено смекчаващо вината обстоятелство съдът цени обясненията, дадени от подсъдимия Ж.А. в хода на разследването по досъдебното производство, макар че чрез тях (доколкото е омаловажил собственото си участие, отричайки да е нанасял удари на двамата пострадали и определяйки получената рана от св. Б. като последица от обстоятелства – срязване от счупена чаша, които не  кореспондират на действителните такива, и заедно с това поддържайки, че същата не е била нанесена с приложения като веществено доказателство нож), той по никакъв начин не е допринесъл за разкриване на обективната истина по отношение на престъплението, вкл. и от аспект на извършените от него действия във връзка с укриването на този нож, с които също е създал пречки пред нея. Поради това посоченото по-горе обстоятелство не би могло да има съществено значение при преценката на въпроса за неговата наказателна отговорност, още повече и при съществуването на установените отегчаващи такива, свързани с: високата степен на обществена опасност на самото престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, произтичаща както от факта, че то е било осъществено при условията на съучастие с друго лице, така и от трите квалифициращи признака, с които се определя от обективна страна; многократните осъждания на А. до момента, които определят този подсъдим като лице със завишена степен на обществена опасност в качеството на деец независимо от реабилитацията по отношение на последиците при част от тях, настъпила съобразно закона; както и формираният въз основа на изложеното извод, че той също се явява личност, склонна към неоправдани прояви на насилие, която упорито не желае да се съобразява с правилата за поведение в обществото и трайно демонстрира своето открито неуважение и пренебрежение към тях.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице безспорно установен превес на отегчаващите вината обстоятелства, при чието естество (с оглед вида на причинената телесна повреда) на подс. Ж.А. следва да се наложи наказание в максималния размер на предвиденото в нормата на чл. 131 от НК, възлизащо на „Три години лишаване от свобода”. Заедно с това обаче, при съществуването на изразеното от А. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. Въз основа на тези съображения и приложението на указаното в чл. 58а, ал. 1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. Ж.А. оставащата част в размер на “Две години”, като прие, че само чрез едно подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този вид ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Поради липсата на предпоставки, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът постанови наложеното наказание в посочения по-горе размер да се изтърпи от подс. Ж.А. ефективно при “Първоначален строг режим”, определен при отчитане на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В” от ЗИНЗПС.

От данните в приложената по делото справка за съдимост се установява, че инкриминираното по обвинителният акт престъпление е извършено в изпитателен срок на предходна условна присъда, чрез която на подсъдимия Ж.М.А. е било наложено наказание “Лишаване от свобода”. С оглед на това обстоятелство и настъпилите предпоставки за изтърпяване на наложеното по същата наказание заради постановеното с настоящата присъда осъждане за умишлено престъпление от общ характер и вида на определеното за последното наказание - “Лишаване от свобода”, въз основа на чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на “Осем месеца лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия Ж.М.А. чрез Присъда № 242 от 27.04.2015 година по НОХД № 215/2015 г. на Районен съд Габрово, чието изпълнение – с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от „Три години и шест месеца”, считано от 14.08.2015 година - датата за влизане на тази присъда в сила. Така приведеното в изпълнение наказание по реда на чл. 68, ал.1 от НК, съдът постанови да се изтърпи от подс. Ж.А. отделно от другото наложено на последният наказание в размер на „Две години лишаване от свобода”. Отчитайки изложените обстоятелства, както и размера на отделните наказания, наложени по двете присъди, който надхвърля посочения от закона такъв, съдът постанови това наказание също да бъде изтърпяно при “Първоначален строг режим”, съгласно установеното в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”В” от ЗИНЗПС.

След като отчете данните за лицата, на които принадлежат, както и факта, че са послужили за извършване на умишленото престъпление от общ характер, предмет на разглеждане по настоящото дело, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила част от съхраняваните по делото веществени доказателства, представляващи: 1 брой нож с дължина около 30 см. с кафява на цвят дръжка, поставен в кафяв на цвят калъф; и 1 брой нож с назъбен гръб и черна пластмасова дръжка с обща дължина около 24 см., поставен в черна на цвят кания от текстилен материал, да се отнемат в полза на държавата, съобразно предвиденото в чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

След като прецени установените по делото данни, съдът прие, че същите разкриват и съществуването на предпоставки, които обуславят солидарната гражданска отговорност на подс. Н.М. и Ж.А. по отношение на неимуществените вреди, причинени на свид. Д.Д. като последица от престъплението, в извършването на което те са признати за виновни. Освен възникването на такива вреди, обусловени от физическите и морални болки и страдания, които са настъпили от техните действия и се явяват претърпени от страна на гражданския ищец в резултат на нанесената му телесна повреда, в рамките на съдебното следствие е констатирана и изискващата се причинно-следствена връзка, която съществува между извършените от подсъдимите действия и настъпването на самите вреди. Последните са безспорен факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като за същите гражданския ищец не е бил обезщетен и до настоящия момент.

Освен за доказан по основание, съдът намери предявения граждански иск за доказан и по отношение на неговия размер, тъй като прие, че търсената от пострадалият сума не може да се преценява като завишена. В резултат на настъпилата телесна повреда същият е претърпял болки и страдания, които се явяват не само физически, но и с емоционално-душевен характер, тъй като в резултат на извършените действия от страна на подсъдимите Д. безспорно е изживял силен стрес, а естеството на последиците от тяхното безпричинно нападение не само че е довело до негативни последици лично за него, но заедно с това е създало и пречки пред възможността за известен период от време той да полага грижи за свой възрастен роднина - баба, с която е живеел в едно домакинство. С оглед на изложеното по-горе, след като подложи на преценка характера на самата телесна повреда заедно с данните за естеството на неблагоприятните последици и съответната продължителност на периода, през който те са изпитвани от ищеца, изнесени в неговите показания и тези на разпитаният във връзка с тях свид. М. Д., както и факта, че те са резултат от действията на повече от едно лице, на осн. чл.52 от ЗЗД, и по справедливост, съдът прие предявеният от гражданския ищец иск с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за доказан до размер на сумата от 2000 лв., до която той бе и уважен. Поради обстоятелството, че по отношение на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, каквото представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от деня на причиняването му, който като дата съвпада с тази за осъществяване на самото престъпление, съдът осъди подс. Н.М. и Ж.А. да заплатят солидарно на гражданския ищец Д.М.Д. посочената по-горе сума от 2000 лева заедно със законната лихва върху нея, считано от 06.10.2018 година до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.

След като прецени неговото значение за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство, представляващо: 1 брой оптичен носител на информация от вид DVD+R марка „Maxell”, приложено в плик на л. 33а от Досъдебно производство № 1752 ЗМ-617/2018 г. на РУ Габрово, да остане на съхранение към материалите по делото.

Предвид направеното искане и приложените в подкрепа на същото писмени материали, съдът осъди подсъдимите Н.М. и Ж.А. да заплатят солидарно на гражданския ищец Д.М.Д. и сума в размер на 100 лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатен от последният на повереник, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

С оглед на постановената присъда съдът осъди всеки един от подсъдимите Н.М. и Ж.А. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума от 115,80 лв., съответстваща на отнасящата се до него част от общата стойност на разноските (в размер на 231,60 лева), направени при разследването по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Освен отразените по-горе суми, всеки от двамата подсъдими бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово: сума от 40 лева, съответстваща на отнасящата се до него част от общата държавна такса (в размер на 80 лева), дължима върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД; както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист - същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на присъденото вземане за държавна такса върху уважената част от гражданския иск в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…