Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260896 22.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7709 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, точки 2 и 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от **** **** К.Ч. и Б.В., чрез пълномощник адв. Г.Я., е предявил против Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 178, 94 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско +” за причинени щети на лек автомобил „Волво Серия 60”, рег. № ****, собственост на Л.Г.Г. , ЕГН: ********** и управляван от Я.И.П., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 19.07.2018 г. в ******************в близост до базата на ****, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, както и сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че 19.07.2018 г. в ******************в близост до базата на ****, Я.И.П., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Волво Серия 60”, рег. № ****, собственост на Л.Г.Г. , ЕГН: **********, преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което му били нанесени материални щети. Автомобилът бил застрахован при ищеца със застраховка „Каско +” по полица № *******, с валидност 13.01.2018 г.- 12.01.2019 г. Нанесените в резултат на ПТП- то щети били описани в протокол за ПТП № *******/ 19.07.2018 г., изготвен от служител на ОД на МВР- Пловдив и опис- заключение по щета № ************. Увредени били предна и задна леви гуми и капачка на джанта. Ремонтът се възложил на автосервиз „Христов- 93“ ЕООД, като за услугата се издала фактура № **********/ 21.08.2018 г. на стойност 178, 94 лева с ДДС. С ликвидационен акт по щета на 01.11.2018 г. било одобрено тази сума да се изплати на сервиза, като преводът е направен на 05.11.2018 г. с нареждане за групово плащане. С изплащане на застрахователното обезщетение се пораждало правото на регрес на ищеца срещу ответника до размера на платеното, защото ПТП- то възникнал в следствие на дупка на платно, а за поддръжката и обслужването на този път отговаряла общината. До ответника се изпратила регресна покана за възстановяване на сумата, но плащане не последвало, което пораждало интерес от предявения иск. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмени становища по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че не се установявали всички елементи на фактическия състав на деликта. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка по деликта. Твърди се, че на мястото на ПТП нямало подобен дефект на пътното платно, както и, че ПТП- то не било станало по описания начин. Отделно от това, липсвала точна конкретизация на мястото на инцидента, а точно там попадала землищната граница между община Пловдив и община Родопи, като се твърди, че в случая не била доказана пасивната процесуална легитимация. Протоколът за ПТП нямал обвързваща доказателствена сила и не установявал механизмът на събитието. Прави се възражение и за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, като се твърди, че водачът допринесъл за нестъпването, като не съобразил поведението си с изискванията за безопасност на движението. Не било ясно къде е неравността на правия участък, по който се е движел. Не се оспорва плащането на застрахователното обезщетение. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. Прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП № *******/ 19.07.2018 г. се установява, че на 19.07.2018 г. в 09.40 часа в община Пловдив, на път ************, управляваният от водача Я.И.П., ЕГН: **********, лек автомобил „Волво Серия 60”, рег. № ****, собственост на Л.Г.Г. , ЕГН: **********, при движението си преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в резултат на което на МПС- то били причинени щети- два броя гуми.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица „Каско+“ с № *******, на пострадалия автомобил, с валидност 13.01.2018 г.- 12.01.2019 г. Представени са и ОУ на застраховката.
Приети са още уведомление и декларация по щета, опис- заключение и калкулация по претенция, фактура от автосервиза за ремонт, приемо- предавателни протоколи от сервиза, ликвидационен акт, нареждане на групово плащане с приложен опис, талони на автомобила и водача, снимки на увредените части.
Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 04.12.2018 г., ведно с писмения отговор на ответника по нея.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 317, 30 лева, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
Представена е и извадка от кадастралната карта, установяваща границите между общините Пловдив и Марица по ул. „Рогошко шосе“.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 19.01.2021 г.). Св. И.Н.Н.- ***, посочва, че мястото на ПТП- то било в границите на община Пловдив. По подаден сигнал били извикани по случая и описали ситуацията по данни на водача, като съставили протокол за установеното от екипа. Св. Я.И. П.- водач на пострадалия автомобил, посочва, че при движението по въпросния път на влизане в **** попаднал последователно в две необозначени дупки, от което се спукали гумите му и едната джанта се изкривила, а колата не била в движение. Сигнализирал на КАТ, дошъл патрул, който след оглед на място съставил протокол. Автомобилът бил отремонтиран, но застрахователят изплатил само част от щетата, като приел, че има износване на гумите.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, няма спор по обстоятелството, че съществува валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Налице е застрахователна полица, действаща между собственика на автомобила и застрахователя към датата на ПТП- то, която е покривала съответния риск. Оттук следва, че е имало действащ договор към датата на инцидента, а отделно от това и веднага след уведомлението за настъпването му застрахователят е образувал при себе си преписка по щета за събитието, поради което несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- преминаване през голяма дупка, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му, посочили в протокола наличието на пропаднала настилка на място. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че водачът е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, нито е собственик на увредения автомобил, който пък вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през място с дупки на пътя. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението, като посочва, че дори и при ниска скорост, тези увреждания по ходовата част пак биха се получили, защото гумите били нископрофилни и от ръба на дупката ще се компрометират. Отделно от това, евентуалното заобикаляне на дупката в ляво би означавало навлизане в другото платно, което създава опасност за насрещно движещите се водачи, а при маневра в дясно автомобилът ще излезе от платното, като опасност би се създала и при внезапно спиране, с оглед интензивния трафик по пътя.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с това къде точно (на кое място) е станало ПТП- то и дали то е в рамките на Община Пловдив или в Община Марица. В протокола за ПТП като място на инцидента е отразен път PDV- 1191, близо по **** 2- ра база, който принципно се обслужва от община Пловдив. Полицейският служител, посетил местопроизшествието след подадения сигнал от водача, е посочил, че инцидентът е станал на горепосочения път, като в разпита си пред съда той заявява, че границата между двете общини бил екарисажът, където имало табела за Община Марица. ПТП- то обаче се случило между тази табела и табелата за град Пловдив, поради което следва да се приеме, че то е в рамките на Община Пловдив. Подобни показания дава и водачът на пострадалия автомобил, който посочва, че вече бил преминал табелата за Община Марица и преди табелата за гр. Пловдив попаднал в дупката. При това положение от свидетелските показания несъмнено е доказано, че мястото на инцидента попада в териториалната компетентност на община Пловдив, която следва да носи деликтна отговорност в случая.
Така улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в рамките на общината и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, което се установи от разпита на водача, който знак да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, а само реално платеното на сервиза, извършил ремонта, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума. Още повече, че се установи, че в случай по- малката сума е заради приет % овехтяване на гумите, но при всички положение дължимото е било повече от платеното. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на съответния автосервиз, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.07.2020 г.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за които
е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и които са били действително
направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това- държавна
такса в размер на 50 лева (лист 30 от делото), депозити за САТЕ в размер на 150
лева (л. 50) и за разпит на свидетели в размер на 40 лева (л. 51) и адвокатско
възнаграждение в размер на 168 лева с ДДС (л. 31- 33). По отношение на депозит
за разпит на свидетелите, следва да се посочи, че страната е внесла сумата от
100 лева, от която обаче съдът е изплатил само 40 лева, като няма пречка
остатъкът да бъде върнат на вносителя, след направено писмено искане и посочена
в него банкова сметка ***.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** З.Д., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от **** **** К.Ч. и Б.В., сумата от 178, 94 (сто седемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско +” за причинени щети на лек автомобил „Волво Серия 60”, рег. № ****, собственост на Л.Г.Г. , ЕГН: ********** и управляван от Я.И.П., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 19.07.2018 г. в ******************в близост до базата на ****, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със сумата от 15 (петнадесет) лева- ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева и за разпит на свидетели в общ размер на 40 (четиридесет), както и адвокатско възнаграждение в размер на 168 (сто шестдесет и осем) лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД