М О Т И В И
НОХД № 2089/ 2010 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо :
- подсъдимия И.А.А., роден на *** ***, живущ ***, българин от ромски произход, български
гражданин, неграмотен, общ работник, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за престъпление по чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.1 във
вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това,
че на 29.03.2010 г. в гр.Пловдив в съучастие като съизвършител с А.И.И., без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество - 1,4997 гр. херои с активен
компонент 30,2 тегловни % диацетилморфин на стойност 134,97 лв., като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив- след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на наказанието за които не е било отложено по чл. 66 от НК; и
спрямо
-
подсъдимата А.И.И., роден на ***
***, живуща ***, българка от ромски произход, българска гражданка, завършен
VІ-ти клас, безработна, неомъжена, осъждан,
с ЕГН ********** за престъпление по чл.
354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” във вр. с
чл. 20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на
29.03.2010 г. в гр.Пловдив в съучастие като съизвършител с И.А.А., без надлежно
разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично
вещество - 1,4997 гр. херои с активен
компонент 30,2 тегловни % диацетилморфин на стойност 134,97 лв., като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив - след като е била осъждана за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е била осъждана
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на наказанието за които не е било отложено по чл. 66 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна
квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт. Счита, че единствения дискосионен въпрос по делото касае вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите. Като единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство, представителят на държавното обвинение
изтъква сравнително малкото количество наркотично вещество, което е било
намерено, поради което предлага и на двамата подсъдими да бъде наложено
наказание около седем години лишаване от свобода, което
да изтърпят при първоначален общ режим. Сочи необходимостта от прилагане на
чл.59 от НК. Пледира в тежест на подсъдимите да
бъдат възложени направените по делото разноски, наркотичните
вещества, да се отнемат в полза на държавата, вещите без стойност – да бъдат
унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият И.А.А. признава вината си и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез служебния си
защитник моли съда да бъде снизходителен при определяне на наказанието, като
сочи утежнено семейно положение – твърди, че живее с болната си и безработна жена
и четирите си малки деца. Твърди, че намереното количество наркотик е малко,
както и че има искреното желание да се поправи, както и че за първи път му се
случва да се занимава с наркотици и че това няма да се повтори.
Подсъдимата А.И.И. не признава вината
си и твърденията в обстоятелствената част
на обвинителния акт изложени по отношение нейното участие. Лично и чрез упълномощения си
защитник моли съда да бъде оправдана по обвинението за държане на наркотици с
цел разпространение и деянието й да бъде преквалифицирано единствено на държане по смисъла на чл.354а
ал.3 т.1 от НК, за което признава вина. Твърди, че нито е имала намерението й
да разпространява наркотиците с които е заварена и че единственото й отношение
към тях е, че е отишла в дома на И.А. за да си вземе наркотик за собствена
консумация, тъй като е наркотично зависима, нито по някакъв начин това е
доказано. С оглед сравнително малкото количество наркотик и съответно
незначителната му стойност, моли да й бъде определено наказание по квалификацията
на ал.3 към минимума.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в
съдебното заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимите
са :
И.А.А., роден на ***
***, живущ ***, българин от ромски произход, български гражданин, неграмотен,
общ работник, неженен, осъждан, с ЕГН
**********, и
А.И.И., роден на ***
***, живуща ***, българка от ромски произход, българска гражданка, завършен
VІ-ти клас, безработна, неомъжена, осъждан,
с ЕГН **********.
Относно фактическата обстановка:
На 29.03.2010г.
в VІ РУ на МВР гр. Пловдив била получена оперативна информация, че И.А. и А. И.
разпространяват хероин от дома на подсъдимия И.А.,***. Била сформирана група от
служители при VІ РУ на МВР гр. Пловдив – свидетелите Л.К.Н., С.А.М. и К.К.А.,
било организирано наблюдение на жилището на подсъдимия. Влезли в двора на
къщата и през прозореца свидетелите видяли как двамата подсъдими стоят наведени
над едно стъкло, върху което имало купчинка със светлокафяво прахооблазно вещество
и правели нещо. Сигнализирали, като извикало „Полиция” и приканили подсъдимите
да отворят вратата на стаята. В този момент подсъдимата А.И. взела стъклото над
което били наведени с подсъдимия А. и изсипала съдържанието му под балатума, с
който била застлана стаята, а стъклото изхвърлила под масата. За да не бъде
унищожена напълно ситуацията на местопроизшествието тримата свидетели –
полицейски служители проникнали в стаята през прозореца и задържали двамата
подсъдими. А. казал на полицаите, че хероина е негов и на И. и че е
предназначен за продажба от двамата.
При извършеното
претърсване и изземване било намерено и иззето изсипаното под балатума
светлокафяво прахообразно вещество, един държач на СИМ карта, едно стъкло с
размери 35см. х 32см., един блистер и едно картонче сгънато под формата на
лъжичка. По последните имало следи от светлокафяво прахообразно вещество, като
от извършената експертиза в последствие се установило, че е хероин. Иззети били
една ножица с черни пластмасови дръжки, двеста броя прозрачни найлонови
торбички с размери 10см.х14см., една тетрадка с широки редове и листчета от
тетрадка с размери 3см.х 3см. Физико-химическата експертиза установила, че
иззетото светлокафяво прахообразно вещество е хероин с тегло 1,4997гр. и
съдържание на активен компонент диацетилморфин 30,2 тегловни процента, оценено
за нуждите на съдопроизводството съгласно Постановление №23 на МС от 1998г. на
134,97лв.
Тази представа за фактическата обстановка Съдът изгради въз основа комплексната
преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията
на подсъдимия А. – изцяло, частично от обясненията на подсъдимата И.,
показанията на свидетелите служители при VІ РУ на МВР гр. Пловдив
– свидетелите Л.К.Н., С.А.М. и К.К.А.
извършили ПСД по претърсване и изземване и обиск, разпитани в съдебното
производство, протоколите за извършени процесуално-следствени действия – обиск,
претърсване и изземване, одобрени от съдия при ПОС, веществените доказателства,
ФХЕ, дактилоскопната експертиза, справките за съдимост и характеристичните
справки.
Факта на
държането на цялото намерено инкриминирано по настоящото дело количество хероин
се установява от обясненията на подсъдимия А. в хода на съдебното следствие,
показанията на тримата свидетели – служители на полицията, които са го
намерили, както и от протоколите за
извършени обиск, претърсване и изземване. Специалната цел на държането на
наркотичното вещество – разпространение се установява от обясненията на
подсъдимия А., които ПОС преценява като годно доказателствено средство, тъй
като се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства и от които
твърдения срещу другата подсъдима, А. не черпи никакви привилегии, както и от
косвените, но множество еднозначни намерени
при претърсването и изземването и приобщени в хода на съдебното
следствие веществени доказателства – намерено и иззето изсипаното под балатума
светлокафяво прахообразно вещество, един държач на СИМ карта, едно стъкло с
размери 35см. х 32см., един блистер и едно картонче сгънато под формата на
лъжичка, по които ФХЕ е установила следи от светлокафяво прахообразно
вещество-хероин, ножица, двеста броя прозрачни найлонови торбички с размери
10см.х14см., една тетрадка с широки редове и листчета от тетрадка с размери
3см.х 3см., както и от количеството на намерения наркотик. Описаните веществени
доказателства наред с данните от ФХЕ и обясненията на подсъдимия не оставят
съмнение в съдебния състав, че намереното инкримирано количество наркотик е
било държано с цел разпространение.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимата И. в частта им в която описва действията на
свидетелите – тримата полицаи, нахождението си в стаята над стъклото с купчина
хероин, В тази им част обясненията на
подсъдимата И. напълно съвпада с показанията на самите свидетели, както и
данните от протоколите за извършени ПСД. Съдът не кредитира обаче обясненията й
в частта в която тя твърди, че в инкриминирания период се е намирала в жилището
на подсъдимия А. единствено с намерение да си закупи хероин за лична употреба и
че е била в съприкосновение с „огледалото”
единствено за да си отдели това количество, което иска да си закупи.
Обясненията й в тази част противоречат на активното й поведение описано в
показанията на свидетелите Л.К.Н., С.А.М. и К.К.А., насочено към опит да
унищожи инкриминираното количество хероин, изсипвайки го под балатума, което
количество безспорно не представлява една или две дози , както и обиграното и действие по скриване на стъклото - пособие за
отделяне на дози – действие спрямо вещ, към която не би имала такова субективно
отношение ако не е съпричастна към пакетиране на дози хероин предназначени за
разпространение. Това й съпричастие се потвърждава и от приетата по делото
дактилоскопна експертиза, която открива нейни пръстови отпечатъци по
огледалото.
Съучастието на подсъдимите като съизвършители съдът намира за установено от
коментираните по горе доказателства от които съдът приема, че всеки от
подсъдимите е участвали в самото
изпълнение на престъплението.
Съдът кредитира заключението на ФХЕ, установила съдържанието, количеството
и цената на намерените при претърсването и изземването светлокафяво
прахообразно вещество, като извършена от вещо лице с необходимите специални
знания и опит, като добросъвестно и обективно изготвено, съобразно обектите на
изследване. Въз основа на тази експертиза съдът прие за установено, че
изпълнителното деяние държане със специална та цел разпространение са
осъществени по отношение на специалния
предмет на престъплението – високорисково наркотично вещество хероин, включен
като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранено за
приложение, в Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП. Определената от ФХЕ цена
на общото количество на намерения изсипан под балатума хероин съобразно правилата
определени в ПМС №23/29.01.98г., а именно 134,97лв. в сравнение с
други подобни случаи представлява цена на около 25-27 единични дози –
обстоятелство което още веднъж изключва защитната позиция на подсъдимата И., че
е била наведена над стъклото за да се „друса” и да си отдели доза от хероина на
А. – твърдение нелогично спрямо обичайната практика за придобиване на единични
дози – приобретателят да си отделя сам доза от общото количество на дилъра.
Видно от
справките за съдимост на подсъдимите :
И.А.А. е
осъждан два пъти за извършени от него умишлени престъпления от общ характер,
както следва : 1/ по н.о.х.д. № 555/1996г. по описа на ПРС за престъпление по
чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК с наказание лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание
чл.66 от НК за срок от пет години; и 2/ по н.о.х.д.№159/2001г. по описа на ПРС
за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК на лишаване от
свобода за срок от шест месеца – реално, ведно с което е било постановено на
основание чл.68 от НК наказанието по н.о.х.д.№555/1996г. на ПРС да бъде
изтърпяно изцяло и отделно, което е въведено в изпълнение и на 30.06.2005г. е
бил освободен от затвора на основание чл.70 от НК.
Тези осъждания правят квалификацията на процесното понастоящем деяние като
такова извършено от подсъдимия А. при опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б.”а” и б.”б” от НК и квалифицира деянието като извършено при опасен
рецидив по смисъла на чл.354а ал.2 изр. последно т.4 от НК.
А.И.И. е
осъждана два пъти за извършени от нея умишлени престъпления от общ характер,
както следва : 1/ по н.о.х.д. № 2306/2007г. по описа на ПОС за престъпление по
чл.354а ал.1 предл. първо от НК с наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от
четири години – присъдата е влязла в сила на 11.12.2007г.; и 2/ по
н.о.х.д.№162/2008г. по описа на ПОС за престъпление по чл.354а ал.1 предл.
първо от НК на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца –
реално, в сила на 09.04.2008г.
Тези осъждания правят квалификацията на процесното понастоящем деяние и по
отношение на подсъдимата И., като такова извършено при опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК и квалифицира деянието като
извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.354а ал.2 изр. последно т.4 от НК.
Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа и
правна страна, че подсъдимите И.А.А. и А.И.И. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 пр.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б”
във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на
29.03.2010 г. в гр.Пловдив в съучастие като съизвършители, без надлежно
разрешително са държали с цел разпространение високорисково наркотично
вещество - 1,4997 гр. херои с активен
компонент 30,2 тегловни % диацетилморфин на стойност 134,97 лв., като деянието
е извършено при условията на опасен рецидив и за двамата.
От обективна
страна това се установява от коментираните по-горе доказателства.
От субективна
страна от същите доказателства се установява, че това деяние е осъществено и от
двамата подсъдими с пряк умисъл. Те са знаели какво е съдържанието на намереното прахообразно вещество,
иззети по реда на чл.161 ал.2 от НПК, както и какво е предназначението на
намерените и иззети един държач на СИМ карта, едно стъкло с размери
35см. х 32см., един блистер и едно картонче сгънато под формата на лъжичка,
една ножица с черни пластмасови дръжки, двеста броя прозрачни найлонови
торбички с размери 10см.х14см., една тетрадка с широки редове и листчета от
тетрадка с размери 3см.х 3см. - иззети по същия ред и приобщени като
веществени доказателства по делото - тоест налице е и субективна съставомерност
на извършеното. Подсъдимите са знаели противоправността на деянието си,
съзнавали е общественоопасния му характер и са го е целяли - престъплението е
извършено с пряк умисъл. Това се установява от обясненията съдържащи самопризнание
на подсъдимия А. и в още по-голяма степен се установява от активните и
целенасочени действия на И. да скрие инкриминираното количество хероин и
стъклото върху което е бил поставен за отделяне на дози. Подсъдимите са нарушили забранителни разпоредби
относно придобиване и държане на високорискови наркотични вещества и са
увредили обществените отношения, свързани с гарантиране здравето.
Относно вида и размера на наказанието:
За
подсъдимия И.А. :
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия А., могат да
бъдат взети предвид направените
самопризнания, касаещи предявените им от Окръжна Прокуратура обвинения, утежненото му семейно положение,
трудова ангажираност, искрените съжаления за стореното и намерението то да не
се повтаря.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства, по делото извън
предишните му осъждания, които са квалифициращ признак, съдът не установи.
Не се установяват предпоставки за прилагане на чл.55 от НК. Кумулативните
наказания се определиха от съда по реда на чл.54 от НК на минимума предвиден в
закона при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – пет
години лишаване от свобода и двадесет хиляди лева глоба.
Тези наказания настоящият състав прецени, че в най-пълна степен ще
осъществят целите на наказанието според чл.36 от НК спрямо осъденото лице И.А..
На основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия И.А.А.
първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което
да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй
като подсъдимият И.А.А. е бил задържан под стража с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, в това число и по реда на чл.63 от ЗМВР, считано
от 29.03.2010 год. Съдът разпореди на основание
чл.59, ал.1 от НК от така наложеното на наказание лишаване от
свобода за срок от пет години да се приспадне периода,
през който е бил задържан до влизане на присъдата в законна сила.
За подсъдимата
А.И. :
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимата И., могат да
бъдат взети предвид утежненото й семейно положение.
Отегчаващи отговорността на подсъдимата И. обстоятелства, по делото извън
предишните й осъждания, които обаче са квалифициращ признак, съдът не установи.
Не се установяват предпоставки за прилагане на чл.55 от НК. Кумулативните
наказания се определиха от съда по реда на чл.54 от НК на минимума предвиден в
закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – пет
години лишаване от свобода и двадесет хиляди лева глоба.
Тези наказания настоящият състав прецени, че в най-пълна степен ще
осъществят целите на наказанието според чл.36 от НК спрямо осъденото лице А.И..
На основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимата
А.И.И. първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, което да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй
като подсъдимата А.И. е била задържана под
стража с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, в това число
и по реда на чл.63 от ЗМВР, считано
от 29.03.2010 год. Съдът разпореди на основание
чл.59, ал.1 от НК от така наложеното на наказание лишаване от
свобода за срок от пет години да се приспадне периода,
през който е била задържана до влизане на присъдата в
законна сила.
Веществените доказателства: един брой пластмасов държач за СИМ карта,
сив на цвят; един брой стъкло с размер 35 см.х 32 см; един брой
картонче с форма на лъжичка; един брой част от блистер; 200 броя празни
найлонови торбички с размер 10 см. х 14 см; 1 брой ножица
с черни пластмасови дръжки; 1 бр. тетрадка с широки редове; 20 бр. листчета от
тетрадка с широки редове, съдът постанови да бъдат
унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
Вещественото доказателство хероин с
общо нето тегло 1,3478гр,
представляващо остатък след ескпертизата на БНТЛ – ОДМВР гр. Пловдив с протокол №257 – предадено за
съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” – София с приемо-предавателен протокол от 13.05.2010 г. с
придружително писмо рег. №ЗМ/06-226/2010г. (стр.84-85 от делото), на
основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът постанови да се
отнемат в полза на Държавата.
В тежест на подсъдимите се възложиха
направените по делото разноски в размер на по
50,00/петдесет/лева платими от всеки поотделно, или общо 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: