ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8345
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20241110134080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 13.01.2025г. на М. Ч. за изменение на решението в частта
за разноските чрез отмяна на осъждането на страната да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Твърди се, че присъдените разноски касаят производството по чл. 65 от ГПК за
възстановяване на срок и не е следвало да бъдат присъждани при прекратяване на
делото. Поддържа се, че липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатското
възнаграждение.
Постъпил е на 01.02.2025г. отговор от процесуалния представител на
насрещната страна, в който се поддържа, че молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молбата е подадена в срока за обжалване на определението, с което страната е
осъдена да заплати разноските за адвокатско възнаграждение.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С определение от 23.10.2024г. съдът е оставил без уважение молбата на М. Ч. за
възстановяване на срока за изпълнение на дадени от съда с разпореждане от
11.06.2024г. указания.
С определение от 03.01.2025г. съдът е прекратил производството по делото
(поради неизпълнение в срок на дадените от съда с разпореждане от 11.06.2024г.
указания) и след като е обсъдил и уважил направеното от М. Ч. възражение за
1
прекомерност я е осъдил да заплати на Д. В. сумата от 500 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
По възражението, че присъдените разноски касаят производството по чл. 65 от
ГПК за възстановяване на срок и не е следвало да бъдат присъждани при прекратяване
на делото:
На първо място, съдът намира, че разпоредбата на чл. 67 от ГПК не преклудира
възможността по разноските, касаещи производството за възстановяване на срок,
съдът да се произнесе с крайния си акт в рамките на основното производство.
На второ място, дори да се приеме обратно, то по отношение на определението
от 23.10.2024г., касаещо молбата за възстановяване на срока, в срока по чл. 248 от ГПК
е постъпила молба от процесуалния представител на Д. В. с искане за присъждане на
разноски (л. 67-79 от делото). Следователно съдът е дължал произнасяне по
разноските и във връзка с молбата по чл. 248 от ГПК.
Поради това е неоснователно възражението, че съдът изначално не е следвало
да присъжда разноски за производството по чл. 65 от ГПК при прекратяване на делото.
По възражението, че липсват доказателства за реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение:
В производството за възстановяване на срока е проведено открито съдебно
заседание на 16.10.2024г., в което адв. П. претендира разноски. От процесуалния
представител на М. Ч. - адв. К., е направено възражение срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Откритото съдебно заседание, видно от протокола (л. 43 от делото), е започнало
на 16.10.2024г. в 16,15ч.. На същата дата - 16.10.2024г., в 11,12ч. (преди началото на
откритото съдебно заседание) по електронен път е изпратено становище от адв. П.
(л. 46 от делото) с приложен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено заплащането на сумата от 1100 лева за адвокатско възнаграждение (л. 50 от
делото). Становището с приложения договор за правна защита и съдействие е
постъпило на 21.10.2024г., но видно от отбелязването на л. 46 от делото същите са
изпратени, както вече беше посочено, на 16.10.2024г. в 11,12ч. - преди началото на
откритото съдебно заседание. Поради това съдът е съобразил посоченото в договора за
правна защита и съдействие при присъждане на разноските.
Насрещната страна в проведеното открито съдебно заседание е направила
възражение за прекомерност, което е уважено от съда и размерът на адвокатското е
редуциран, поради което по-късното постъпване на становището с приложения
договор за правна защита и съдействие не е довело до невъзможност да се възрази
срещу размера на адвокатското възнаграждение.
2
Ето защо съдът приема, че молбата от 13.01.2025г. от М. Ч. за изменение на
решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 13.01.2025г. на М. Ч. за изменение на
решението в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3