Решение по дело №43/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Д.П.П. ***, действащ чрез пълномощника адв. С.С. ***, съд. адрес:***, против решение № 463/10.01.2020 г., постановено по АНД № 1215/2019 г. по описа на Районен съд Видин (ВРС), с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0000255/14.08.2019 г. на главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин в Главна дирекция "Автомобилна администрация", с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева, на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвтПр, за нарушение по чл.8, §.2, изр.2 от Регламент 561/06, във връзка с чл.4, буква „ж” и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Иска се да бъде отменено касираното съдебно решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин заявява, че жалбата е неоснователна. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Установено е, че на 09.07.2019 г. около 08:47 ч. в гр. Видин, на главен път Е-79, пред ТЕЦ-Видин, в посока от гр. Видин към гр. Дунавци, касаторът е управлявал товарен автомобил марка „Скания”, с рег.№ СН2969АМ, и прикачено полуремарке с рег.№ СН0347ЕК, собственост на „Дойч транс” ООД, с които извършвал международен превоз на товари от Полша до България, видно от представеното СМR от 05.07.2019 г.

При извършена проверка от актосъставителя Йорданов било установено, че водачът не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 10:27 ч. на 01.07.2019 г. до 10:27 ч. на 02.07.2019 г., като ползваната намалена почивка е намалена с 04:28 часа, видно от приложената разпечатка на хартиен носител от карта № 0000000067527001 за дигитален тахограф на водача.

В резултат на горното актосъставителят приел, че водачът е осъществил процесното нарушение, поради което съставил АУАН № 2652994/09.07.2019 г. Уличеното лице направило възражение по констатациите в акта, като посочило, че „поради личен проблем е забравило да превключи работен ден”.

Въз основа на установеното с акта и като не уважил възражението, главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин в Главна дирекция "Автомобилна администрация" издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях.

Безспорно е установено от приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, която се споделя от настоящия състав, че при извършване на международен превоз на товар, касаторът не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 10:27 ч. на 01.07.2019 г. до 10:27 ч. на 02.07.2019 г., като ползваната намалена почивка е намалена с 04:28 часа, видно от приложената разпечатка на хартиен носител от карта № 0000000067527001 за дигитален тахограф на водача.

При така установените факти контролните органи приели, че е осъществен състава на нарушението по чл.8, §.2, изр.2 от Регламент 561/06, във връзка с чл.4, буква „ж” и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, както от обективна, така и от субективна страна.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. АС-Видин споделя разбирането на въззивния съд, че жалбоподателят е осъществил състава на описаното в АУАН и НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. От показанията на актосъставителя и представените писмени доказателства се установява по безспорен начин осъществяването на процесното нарушение, което е описано достатъчно конкретно, ясно и прецизно в акта и издаденото въз основа на него постановление.

Поради изложеното настоящият състав приема, че ответникът е приложил правилно материалния закон спрямо конкретния деец и административно нарушение.

Правилно съставът на ВРС е кредитирал показанията на свидетеля на ответника, за когото липсват данни за заинтересованост от изхода на делото, както и поради факта, че същият е свидетелствал в качеството си на длъжностно лице, за обстоятелства, установени от него в кръга на служебните му правомощия и напълно се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Постановеното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Изложените в жалбата касационни основания не се потвърждават от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Установено са по категоричен и безспорен начин извършеното деяние, неговия автор, наличието и формата на вина.

Ангажираните от нарушителя писмени доказателства относно наличието на здравословен проблем на негов близък не могат да обосноват отмяна на атакуваното решение, както и потвърденото с него НП, като дори не става ясно каква е връзката между този „личен проблем” и осъщественото от касатора административно нарушение.

В този смисъл правилно съставът на ВРС е приел, че описанието на процесното деяние е достатъчно точно и конкретно, съдържа всички съществени белези на нарушението от обективна и субективна страна, обстоятелствата, при които е извършено то, както и доказателствата, които го потвърждават. Правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, относим към настоящия случай. Доказано е извършването на описаното по-горе нарушение от обективна и субективна страна, както и авторството на деянието.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е накърнено правото на защита на нарушителя, да разбере в осъществяването на кое конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства.

Не са налице основания и за приложение на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото данни може да се направи обоснован извод за достатъчно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае се за деяние, осъществени при извършване на международен превоз на товари, което представлява потенциална опасност за накърняването на широк кръг обществени отношения при неспазване на императивните правила за извършването на превоза, което изключва приложението на института на маловажния случай при административното наказване.

Решението на ВРС е обосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в административно наказателното производство и на съдебния етап писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин доказват осъществяването на описаното в акта и постановлението нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като е посочен и неговия автор. Наложеното наказание е справедливо, определено е в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

С оглед посочените съображения, решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463/10.01.2020 г., постановено по АНД № 1215/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0000255/14.08.2019 г. на главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин в Главна дирекция "Автомобилна администрация".

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

        

                                                                                          2.