Решение по дело №1008/2018 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №2106

 

гр. Бургас, 19.11.2018 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА  

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1008 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.215 във вр. с чл.219 ЗУТ във вр. с  чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от С.М.Г. ***, ЕГН ********** против заповед № РД-276/19.03.2018г., издадена от  кмета на Община Карнобат.

Със заповедта е наредено в тридесетдневен срок от връчването й С.М.Г. да премахне установения незаконен строеж, наименуван „метална гаражна клетка“, разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат, както и да почисти терена след премахването на металната гаражна клетка.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт, като намира същия за постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски. 

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Преди датата на заседанието пълномощникът му адв. Ж.А., с писмено становище, заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания. Във връзка с претенцията за присъждане на разноски представя списък. В определения от съда срок, в писмени бележки подробно аргументира позицията си по спора.

Ответникът – Кмет на Община Карбонат, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Иска присъждане на направените в хода на производството, разноски.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона, срок (л.8).

І.ФАКТИТЕ:

На 13.11.2017г. служители на Община Карнобат извършили проверка на строеж , представляващ един брой бетонна гаражна клетка, попадаща в УПИ ХV от кв.14 по плана на гр.Карнобат. За резултатите съставили констативен акт (л.18).

Според този документ, имотът е  в съсобственост между Община Карнобат и живущите в жилищната сграда. Металната гаражна клетка се ползва от  С.М.Г.. За строежа няма одобрен проект и разрешение за строеж. Същият представлява един брой метална гаражна клетка, с размери 3,00/5,00м., разположена в северозападната  част на имота. Прието е, че Г. /ползвател/ е разположил един брой метална гаражна клетка в УПИ ХV от кв.14 по плана на гр.Карнобат, без изработен и одобрен ПУП-ПЗ за допълващо застрояване, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, с което е нарушил чл.148, ал.1 от ЗУТ.

С констативният акт е било поставено начало на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа, предвид установените нарушения.

Проверката била извършена в отсъствието на жалбоподателя.

Констативния акт бил връчен на жалбоподателя на 23.11.2017г. (л.16,17).

На 24.11.2017г. последният подал възражение срещу акта, като посочил че не му бил връчен по постоянна адресна регистрация. Възражението било разгледано на 19.01.2018г. от работна група, определена със заповед № РД-1091/29.12.2017г. на кмета на община Карнобат (л.12).

На 19.03.2018г. кметът на Община Карнобат издал оспорения акт. Мотивирал го е с фактите, установени с констативния акт. Квалифицирал е строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ- без строителни книжа, в нарушение на действащия ПУП и нормите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице,  процесната гаражна клетка  е идентифицирана по ръчна схема от служители на Община Карнобат. Представлява метална гаражна клетка с размери 3,40/5,50м. Сглобен е на място направо върху терена, като е доставен на елементи- стени, покрив и гаражна врата. Свързването е с болтове. Демонтажът може да бъде реализиран по същия начин или да бъде преместен в цялост. Строителството е реализирано в периода 8.04.1987г.- 30.06.1998г. Строежът по  ПУП-ПРЗ към сочения момент на построяване и към този момент не е предвиден в кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Карнобат, одобрен със Заповед №578/19.10.1989г. на Председателя на ОбНС Карнобат и по план за регулация и режим за застрояване за източната част на гр. Карнобат (с посочени граници), одобрен с Протокол №10/30.10.2004г. на Общински съвет Карнобат, допълващо застрояване в УПИ не е предвидено. Жалбоподателят няма отстъпено право на строеж, липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, като строежа не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г.

В съдебно заседание, във връзка с въпроси на пълномощника на жалбоподателя уточнява, че в процесния поземлен имот има други гаражи със същите показатели и размери, които са поставени по уличната регулация, и са абсолютно еднакви. За да определи кой гараж е на жалбоподателя е използвало наличната скица, направена от служителите на общината в хода на проверката, която е ръчна за вътрешно ползване. Заявява, че в северозападната част на имота има два  еднакви гаража и тези гаражи са с абсолютно еднакви параметри и конструкция. Показателите, които са в заповедта, отговарят и за двата гаража, а процесният  е определен по ръчната скица. Скицата е съставена когато са правени констатациите за всички гаражи в поземления имот. Тя е за вътрешно ползване, не е официална, в нея гаражите са записани като номера и има легенда на кои ползватели са гаражите.

Ответникът представя по делото скица на гаражните клетки и тяхното приблизително местоположение в УПИ, както и списък на ползвателите. Списъкът приключва със забележка, че е съставен на база информация, получена от ползвателите, като последните лично са посочили ползваните обекти. Нито скицата, нито списъка са подписани от лицето, което ги е съставило. Фактите, удостоверени в забележката към скицата не са удостоверени с подписите на лицата, за които се твърди, че са ги съобщили. На позиция 22 от списъка е вписано името на жалбоподателя, с отбелязани телефони за контакт.  

 В качеството на свидетел по делото, е разпитана Р.В.П.. Тя заявява, че живее на ул. „Кирил и Методий“ № 50, вх. 1, ет. 3, ап. 8 и с жалбоподателя са съседи, живеят на един етаж. С.Г. купил апартамента или 2005 г., или 2006 г. Към този момент е имало поставени гаражни клетки. От 1995 г. до 1997г. около блока били поставени гаражни клетки- над 20. Не знае кой ги е поставил и кой ги ползва. Не е виждала С. да прибира колата в някоя гаражна клетка.

ІІ.ПРАВОТО:

Процесният обект представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. По своето предназначение не попада в категорията на преместваемите по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, тъй като служи за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Гаражът като допълващо застрояване е пета категория /чл. 137, ал.1, т.5 б."в" ЗУТ – извън строежи от шеста категория – по чл. 54, ал.1 и ал.4, чл. 147 ЗУТ/.

Поради това, Заповед № РД-276/19.03.2018г. е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Спазена е изискуемата от писмена форма.

Съдът намира, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

На първо място, предметът на заповедта не е индивидуализиран до степен, предпоставяща възможност за извършване на проверка за правилно приложение на материалния закон.

В случая като незаконен строеж е определена  „метална гаражна клетка“, разположена в югоизточната част на УПИ ХV, кв.14 по плана на гр.Карнобат. Същевременно вещото лице по съдебно- техническата експертиза констатира, че в процесния поземлен имот има други гаражи със същите показатели и размери, които са поставени по уличната регулация, и са абсолютно еднакви. За да определи кой гараж е на жалбоподателя е използвало наличната скица, направена от служителите на общината в хода на проверката, която е ръчна за вътрешно ползване. В северозападната част на имота има два  еднакви гаража и тези гаражи са с абсолютно еднакви параметри и конструкция. Показателите, които са в заповедта, отговарят и за двата гаража.

Както вече бе посочено, ръчната скица не може да бъде ценена като доказателство по делото, тъй като липсва достоверна информация относно времето на изготвянето й и лицето, което я е изготвило. Данни за наличието на схема, по която е бил определен обекта, липсват и в констативния протокол, с който е било поставено начало на административното производство.

При това положение остава неясно за кой от двата обекта издателят на заповедта е изследвал наличието на предпоставките по чл. 225, ал. ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

Освен това, липсата на достатъчна индивидуализация на строежа би предпоставила и невъзможност за изпълнение на акта в един последващ момент.

Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и възложителя на строежа. В обжалваната заповед не се твърди, че жалбоподателят е възложител на строежа, а се сочи че е негов ползвател, поради което неправилно е определен като адресат на заповедта. Нещо повече, не е доказан и факта на ползването.

Според чл.161 от ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Доказателствата по делото не са от естество С.Г. да бъде определен като възложител, при нито една от посочените хипотези. Фактът, че жалбоподателят няма собственост в този имот и няма правото да строи в него, поради което не би могъл да се определи като възложител на строежа, признава и пълномощникът на ответника в представената по делото писмена защита.

Събраните доказателства ( гласни и писмени) сочат, че жалбоподателят е придобил собственост в намиращата се в имота сграда през  2005, т.е. значително след поставяне на гаражите в имота.

Поради това съдът намира, че административния орган не е изпълнил задължението си да установи безспорно лицето, субект на задължението за премахването на незаконния строеж. Последното от своя страна изключва приложимостта на разпоредбата на чл.225а, ал.6 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от извършителите им.

Липсата на доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че жалбоподателят е извършител на незаконния строеж, е отрицателна материалноправна предпоставка за вмененото му задължение за премахване. Лицето не е субект на материалното административно правоотношение, предмет на което е незаконният строеж, поради което и правомощието на издателя на заповедта да му възложи неблагоприятните правни последици от премахването на строежа, е упражнено незаконосъобразно.

С оглед на изложеното обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна- издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените в хода на производството разноски, които са доказани в размер на 610лева ( платена държавна такса и адвокатски хонорар).

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-276/19.03.2018г., издадена от  кмета на Община Карнобат.

ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати на от С.М.Г. ***, ЕГН ********** сума в размер на 610лева (шестстотин и десет лева).  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: