Р Е Ш Е Н И Е
№ 460/13.7.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1147
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54а
КСО във връзка с чл. 118 от КСО
и е образувано по жалба на М.Т.К.
ЕГН ********** *** срещу Решение №
1012-12-235#1/21.09.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-455-3/17.08.2021 г. на Ръководител по осигуряване за безработица в ТП на
НОИ – Пазарджик.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е
издаден в нарушение на материалния закон. Оспорват се изцяло констатациите в
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Твърди се, че
жалбоподателят е полагала реално труд за работодателя „ГРГ Експорт“ ЕООД.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП
на НОИ - Пазарджик чрез представител по пълномощие - юрисконсулт М. в съдебно
заседание оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да се потвърди акта
на административния орган. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
На 13.05.2020 г. е сключен трудов
договор между „ГРГ Експорт“ ЕООД, в качеството му на работодател и М. Т. К., в
качеството ѝ на служител, на длъжност „общ работник“, с уговорено месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева. Трудовият договор е вписан в ТД на НАП с
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на 11.10.2018 г. Трудовото правоотношение е
прекратено на 31.01.2021 г., със заповед № 68 от същата дата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда - „поради намаляване
обема на работа“.
М.К. е подала заявление с вх. № 354 от 08.02.2021 г. в
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за
безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към него е приложена
цитираната заповед № 68 от 31.01.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********.
По подаденото заявление с искане за отпускане на
паричното обезщетение за безработица и приложените документи са извършени
проверки в информационната система на НОИ на данните, подадени съгласно
изискванията на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите,
осигурителите за осигурените от тях лица, както и за самоосигуряващите се лица
във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Констатирано било в хода на
проверките, че за лицето е подадено уведомление за сключен трудов договор от
13.05.2020 г., на длъжност „общ работник“ и основно трудово възнаграждение
1000.00 лв. с работодател „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК *********, като
за лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен
доход, въз основа на който се определя дневният размер на паричното
обезщетение. Дължимите от работодателя осигурителни вноски обаче не били
внесени в приход на държавното обществено осигуряване.
След анализ на данните в
информационните системи на НОИ за осигурителя „ГРГ експорт“ ЕООД е установено
наличието на данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО. В
тази връзка е подаден сигнал до контролните органи на НОИ. Със Заповед от
18.08.2020 г. било възложено да се извърши проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „ГРГ експорт“ ЕООД. Предвид горните, с Разпореждане №121-00-455-1
от 15.02.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално
осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица на М.К..
В хода на извършена проверка
на осигурителя „ГРГ ЕКСПОТ“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, не са установени
данни за реално осъществяване на търговска или друг вид дейност от дружеството
за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г. Заключено е, че същото дружество
без правно основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО. От дружеството не са представени доказателства за основната
дейност и обекти, в които се е извършвала същата. Не е предоставена подробна и
конкретна информация относно работното място на лицата, за които са подавани
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Работодателят не е оказал
съдействие на контролния орган за установяване на действително осъществявана
трудова дейност. Въз основа на заключенията и констатациите от извършената от
контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193
от 06.11.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО данни за жалбоподателя са заличени за периода от 13.05.2020 г. до
30.09.2020 г. По делото след неговото възобновяване са представени и
Задължителни предписания № ЗД-1-12-01295882/10.02.2023 г., от които е видно,
че данните за жалбоподателя са заличени
и за периода от 01.10.2020 г. до 30.01.2020 г.
С оглед приключилата проверка и влезлите
в законна сила предписания, на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния
кодекс с Разпореждане №121- 00-455-2 от 16.08.2021 г. е възобновено
производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица.
Последвало е издаването на Разпореждане
№121-00-455-3 от 17.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.
54 а, ал. 1 от КСО, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица с мотив, че жалбоподателят няма осигуряване във фонд „Безработица“
за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Същото е оспорено пред Директора на ТП
на НОИ – Пазарджик, който със свое Решение № 1012-12-235#1 / 20.09.2021 г. е
потвърдил разпореждането от 17.08.2021 г. Решението на Директора на ТП на НОИ –
Пазарджик е получено от жалбоподателя на 29.09.2021 г., съгласно представена
обратна разписка, като жалба срещу същото е подадена до Административен съд –
Пазарджик на 06.10.2021 г.
От страна на жалбоподателя по делото са
представени ГДД по ЗКПО на „ГРГ Експорт“ ЕООД, дневници за продажби и ведомости
за изплатени заплати, срещу подпис на различни лица, с които се цели доказване
на реално извършвана дейност от страна на дружеството, респ. на жалбоподателя в
рамките на процесния период.
Представен по делото е и Ревизионен акт
№ Р-0200002210005903-091-001/18.10.2022 г., с който на дружеството ГРГ Експорт
ЕООД са установени задължения за ЗДДС, за пенсионно осигуряване по КСО, ЗЗО,
ЗДДФЛ за периоди от 2020 г. С Решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас
с № 24/10.03.2023 г., е потвърден Ревизионен акт №
Р-0200002210005903-091-001/18.10.2022 г. в частта за дължим ДДС с данъчни
периоди май – ноември 2020 г. и е отменен в частта също за ДДС за същите
периоди, касателно различни облагаеми доставки. Със същото решение, обаче е
оставена без разглеждане жалбата на „ГРГ Експорт“ ЕООД, касателно установените
с РА задължения за данъци по реда на ЗДДФЛ. От изложените мотиви става видно,
че дружеството с декларация Обр. 6 е
декларирало задължения за данък по ЗДДФЛ за периодите март -
септември 2020 г., но не е заплащало същите и аналогично са декларирани
задължения за осигурителни вноски по фондовете за ДОО, но не са внасяни в
бюджета. От представените по делото доказателства се установява, че Решение № 24/10.03.2023 г., на Директора на Дирекция
„ОДОП“ - Бургас не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По делото е представено и Решение № 983
от 05.09.2022 г. на РС - Пазарджик, потвърдено от ОС – Пазарджик с Решение №
468 от 19.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 588 от 2022 г., неподлежащо на
обжалване, съобразно които е отхвърлен предявения от Национален осигурителен
институт, ЕИК ********* срещу М. К. и
„ГРГ експорт“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.74, ал.3,
във вр. с ал.1 КТ, да признае сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и М. К. трудов
договор с № 28/13.05.2020 г. за недействителен, поради противоречие и
заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.
По делото е разписан и свидетелят И.Л.,
чиито показания съдът кредитира като ясни, точни и непротиворечащи на събрания
по делото доказателствен материал. В показанията си свидетелят посочва, че е работил
в „ГРГ Експорт“ ЕООД на трудов договор на длъжност мениджър от май 2020 г. до
май 2021 г. Твърди, че познава жалбоподателя и нейното семейство, като посочва,
че я е виждал да бере гъби. Според свидетеля Л., на работниците в
дружеството „ГРГ Експорт“ ЕООД се плащало
в брой всеки месец, като се подписвали на ведомости. Той лично бил присъствал и
понякога поднасял ведомостите, върху които да се подписвали.
По делото е разписан и свидетелят Е. К.,
чиито показания съдът кредитира в пълна степен като ясни, точни и
непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал. В показанията си
свидетелят посочва, че не ѝ е известно дружество „ГРГ Експорт“ ЕООД, но
посочва, че беряла гъби заедно с жалбоподателя в периода от месец май до края
на годината на 2020 г. Посочва, че им се
плащало редовно, като се подписвали за по 1000 лв. или по 800-900 лв. на месец.
Свидетелят също така посочва, че не знае как се казва фирмата, в която са
работили заедно с жалбоподателя. Началникът също не знае как се казвал, тъй
като имало много и различни началници, но парите им давал Д., като свидетелят
посочва, че не знае фамилно име на лицето Д..
Не на последно място самият
жалбоподател твърди в съдебно заседание от 04.05.2023 г., че е подписала трудов
договор с работодател Д.Б. в с. Мало Конаре.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“
от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
В настоящия случай процесното решение е именно от вида на посочените в чл. 117,
ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО, касаещо отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица. Издателят на
акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното
решение.
Съобразно чл. 98 от КСО е издадено
Разпореждане № 121-00-455-3/17.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Пазарджик. Същото е връчено на жалбоподателя на 20.08.2021
г. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО лицето е подало жалба срещу
разпореждането до компетентния орган – Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на териториалното поделение– Директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
му. С решението Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на
ръководителя по осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик, като
допълнително е изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа,
който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО
са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед
горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона
форма, като съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на решението на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „ГРГ Експорт“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за правилни.
Материалното право на парично
обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането
се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3/ не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Легалното определение за „осигурено
лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото
и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал.
1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а
ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал.
1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Предвид това,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз
основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за
него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски,
какъвто не е процесният.
Въпреки наличието на сключен трудов
договор, не може да се приеме за установено извършването на действия по
изпълнението му от страна на М. К., доколкото същата дори твърди, че нейният
работодател е друго лице, въпреки сключеният писмен трудов договор с „ГРГ
Експорт“ ЕООД. В хода на административно производство е доказано, че от страна
на „ГРГ Експорт“ ЕООД са подавани декларации към компетентните органи, но не са
и заплащани дължимите данъчни и осигурителни вноски, въпреки твърденията, че
жалбоподателят е изпълнявала дейност като общ работник – берач на гъби в
дружеството. Отделно в събрания по делото доказателствен материал са налице
убедителни доказателства, за това, че е извършвано бране на гъби, но не се
установява за кой работодател, какъв е реалният обем на продукцията на „ГРГ
Експорт“ ЕООД, вкл. в контекста на представените Ревизионен акт № Р-0200002210005903-091-001/18.10.2022 г. и Решение №
24/10.03.2023 г., на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Бургас и как и дали същата е реализирана на пазара именно от „ГРГ
Експорт“ ЕООД. В този смисъл, недоказани остават твърденията, че дружеството е
осъществявало дейност, съответно жалбоподателят е полагала труд в полза на
осигурителя, като е изпълнявала дейност като общ работник.
С оглед горното, липсват и данни за
издавани превозни билети на дружеството за процесния период. Няма списък на
лица за добив на горски продукти. Липсва информация за регистрирани открити
временни пунктове за изкупуване на горски продукти. При наличие на
доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска
дейност от дружеството през периода 2020 г., не може да бъде подкрепен извод за
осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Предвид наличните по делото документи и
данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на
упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния
период.
Наличието на справки - декларации по
ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и др. не установяват по
категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от жалбоподателя в
полза на дружеството. Освен това по делото са представени и са влезли в сила
задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г., въз основа на
които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя са
заличени за периода от 13.05.2020 г. до 30.09.2020 г. Горепосочените доказателства, сами по себе, и
разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен материал,
не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска дейност от
дружеството. Действително, те могат да бъдат индиция за такава, но установените
с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства, обосноваващи в
тяхната съвкупност безспорен извод за реално осъществени доставки на стоки и
услуги от дружеството. В този смисъл, не може да се заключи, че воденето на
процесните счетоводни документи означава, че дружеството е реализирало
търговска дейност за процесния период.
Не е достатъчно сключването на трудов
договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо
условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма
данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била
извършвана. В този смисъл Решение № 4739 от 7.05.2022 г., постановено по адм.д.
№ 274/2022 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е правилно
и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВРЪЛЯ жалбата на М.Т.К. ЕГН **********
*** срещу Решение № 1012-12-235#1/21.09.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-455-3/17.08.2021 г. на Ръководител по осигуряване за безработица в ТП на
НОИ – Пазарджик..
ОСЪЖДА М.Т.К. ЕГН ********** да заплати
на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119
от КСО във вр. с чл. 117 ал. 1 т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ:
/п/