№ 1073
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница С.а Въззивно гражданско дело №
20243100501304 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 34028/24.04.2024г. от Д. Р. Я.,
ЕГН **********, срещу Решение № 1025 от 26.03.2024 г., постановено по гр.
дело № 20233110105561 по описа за 2023г. на Районен съд - гр. Варна, 9
състав, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от Д. Р. Я.,
ЕГН ********** против Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН **********
и К. С. С., ЕГН **********, с правна квалификация по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се измени
решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021
г. на ОС[1]Варна, в частта, досежно определения режим на личен контакт
между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С.,
родена на 27.06.2016 г., от друга страна, като се постанови нов, както следва:
два дни през лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен отпуск и
детето не е при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден и
връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в *** .
1
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът не
е обсъдил всички доводи на страните и не е съобразил най-добрият интерес на
детето. Не са обсъдени доказателствата, че са налице изменения в
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния режим, а именно,
че бабата и дядото в момента живеят при сина си – баща на детето и
осъществяват режим на личен контакт по-голям от определения им. Сочи, че
не е в интерес на детето, което е в училищна възраст да прекарва цяла учебна
седмица при своите баба и дядо, като майката бъде лишена от възможност да
упражнява контрол върху учебния процес.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъде уважена молбата й да бъде изменен
определения с решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135
по описа за 2021 г. на ОС-Варна, режим на личен контакт между ответниците
Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена на 27.06.2016
г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два
работни/непочивни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 9.00 часа на първия ден и
връщане в 18.00 часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.
Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите
страни – ответниците Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и
К. С. С., ЕГН **********, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че с молбата и
жалбата се цели да бъдат лишени прародителите от възможността им да
осъществяват контакт с внучка им. Сочи се, че исканият нов режим е
абсолютно ограничен. Твърди се, че първоначално определения от съда режим
е съобразен с ангажиментите на детето в училище.
Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат
присъдени разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Д. Р. Я., ЕГН
2
**********, против Д. К. С., ЕГН **********; С. С. С., ЕГН ********** и К.
С. С., ЕГН **********, иск с правна квалификация по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се измени
решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа за 2021
г. на ОС-Варна, в частта, досежно определения режим на личен контакт между
ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната внучка С. К.ова С., родена
на 27.06.2016 г., от друга страна, като се постанови нов, както следва: два дни
през лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен отпуск и детето не
е при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден и връщане в 18.00
часа на втория ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.
Твърди се наличие на изменение в обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният режим. На първо място към настоящия момент
прародителите на детето били трайно установени в Република България, за
разлика от предходното съдебно произнасяне, доколкото същите живеели и
работили в Германия. Сочи се, че считано от 2022 г. ответниците се завърнали
в гр. Варна и живеели в дома на техния син – бащата на детето, за който също
бил определен режим на личен контакт с детето, в рамките на който момичето
имало достатъчно време, за да се вижда и със своите прародители по бащина
линия. На второ място детето било записано и посещавало подготвителна
група за учебната 2022/2023 г. в *** в гр. Варна, а от м. септември 2023 г. му
предстояло да бъде ученик в първи клас. Определеният от съда РЛК с
прародителите започвал в понеделник в 10.00 часа, когато вече детето
трябвало да бъде на училище, а петък до 18.00 часа било извън работно време
на занималнята. Освен учебните занятия момичето посещавало три пъти
седмично – по график вторник, четвъртък и събота занимания по
художествена гимнастика към Клуб по художествена гимнастика „Черно
море“. Счита, че настоящия режим пречи на подготовката на момичето за
училище, на извънкласните й занимания - посещението й на тренировки.
В срока за отговор на исковата молба, подаден от бащата на детето и
ответник по делото К. С. С., същият не оспорва, че както в негова полза, така
и в полза на ответнците има определен режим на личен контакт с детето С. по
съдебен ред. Оспорва, че ответниците са се установили окончателно да живеят
в Р България, но не оспорва обстоятелството, че те към настоящия момент
пребивават на територията на Р България и живеят с него на един и същи
3
адрес в гр. Варна. Излага се, че двата режима, определени от съда – между
детето и баща му, и между детето и неговите прародители по бащина линия,
не съвпадат и не се изпълняват съвместно. Поддържа се, че е в интерес на
детето то да има регулярни срещи със своите баба и дядо по бащина линия
отделно от контакта с бащата.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците също не оспорват
обстоятелството, че те към настоящия момент пребивават на територията на Р
България и живеят с бащата на един и същи адрес в гр. Варна, като сочат, че
това е с вързано със здравословни проблеми и необходимост от ремонт.
Излагат, че имат необходимост от регулярни срещи с детето, отделно от
контакта с бащата. Сочат, че ищцата пречи на осъществявания от тях режим
по силата на предходното съдебно решение.
При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.
269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение № 1439/05.12.2019г. по в.гр.д. № 1808/1019г. по описа на
ВОС състав на съда ОТМЕНЯ решение № 1724 от 23.04.2019г. по гр.д..№
13939/2018г. по описа на ВРС 43 с-в и вместо него постановява: ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения между детето С. К.ова С. и бащата К. С.
С.:
Всяка нечетна събота от месена от 10 часа до 18 часа в неделя с
преспиване в дома на бащата в събота вечерта; на всеки рожден ден на детето
в нечетна година - от 12 часа до 16 часа, като бащата взема и връща детето от
и на адреса на майката; на всеки рожден ден на бащата - от 10 часа до 16 часа,
като бащата взема и връща детето от и на адреса на майката; по време на
Коледните празници - за времето от 10 часа на 24.12. до 16 часа на 26.12. на
всяка четна календарна година; по време на Новогодишните празници - за
времето от 10 часа на 31.12. до 16 часа на 02.01. на всяка нечетна календарна
година; по време на Великденските празници - за времето от 10 часа на
Велики петък до 17 часа на втория ден на Великден / понеделник / на всяка
нечетна година; всяка първа половина от зимната и втора половина от
пролетната ваканции от 10 часа на първия ден до 18 часа в последния ден от
същата половина през четна година, а през нечетна година - втората половина
4
от зимната и първата половина от пролетната ваканция от 10 часа на първия
ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на
майката; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск от 09
часа на първия ден до 18 часа в последния ден, като взема и връща детето от и
на адреса на майката.
Решението е влязло в законна сила на 15.07.2020 г. поради това, че с
определение № 612/15.07.2020г по гр.д.№ 985/2020г. на ВКС - Трето ГО, не се
допуска касационно обжалване на решение № 1439/05.12.2019г. по в.гр.д. №
1808/1019г. по описа на ВОС.
С решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135 по описа
за 2021 г. на ОС-Варна, съдът ОТМЕНЯ решение № 2930/07.07.2020г. по гр.д.
№ 11989/2019г. на 21-ви състав на ВРС, в частта на определения режим на
лични контакти на детето С. К.ова С. ЕГН ********** с неговите баба и дядо
по бащина линия - Д. К. С. ЕГН ********** и С. С. С. ЕГН ********** за
периода след навършване на 6/ шест/ години на детето, а именно: в рамките на
5 календарни дни от понеделник в 08.00 часа до петък в 18.00часа, с
приспиване, през всяка последна седмица на всяко тримесечие през
календарната година, на основание чл.128, ал.1 от СК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С. К.ова С.
с неговите баба и дядо по бащина линия- Д. К. С. ЕГН ********** и С. С. С.
ЕГН ********** за периода след навършване на 6/ шест/ години на детето, а
именно: 5 календарни дни от 10.00ч. в понеделник с преспиване до 18.00ч. в
петък, през всяка първа нечетна цяла седмица от месец февруари, месец май,
месец септември и месец декември от календарната година, при спазване на
режима на посещение на детска градина/училище и извънкласни занимания с
траен характер от страна на детето, при вземане и връщане от и до дома на
майката Д. Р. Я., на осн. чл. 128 от СК.
Няма спор между страните, че към настоящия момент ответниците
пребивават на територията на Р България /а не в Р Германия, както по време
на определяне на първоначалния режим на личен контакт/, както и че обитават
едно общо жилище с бащата на детето С. - К. С. С.. Предметът на доказване
по делото се определя от твърденията на страните в исковата молба и
отговора/рите на исковата молба. Не е допустимо да бъдат изменяни
твърденията на страните с въззивната жалба, отговора на въззивната жалба
5
или във въззивно съдебно заседание, какъвто опит се прави от страна на
ответниците. Същите не твърдят настъпване на нови обстоятелства –
установяване на ответниците отново трайно на територията на Р Германия,
поради което и лисва нов предмет на доказване във въззивното производство.
С оглед липсата на спор по посочените факти, същите не подлежат на
доказване в процеса.
Няма спор и по факта, че с оглед възрастта на детето С. К.ова С. с ЕГН
**********, същата към настоящия момент следва да е ученичка във втори
клас за учебната 2024-2025г.
В този смисъл съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата,
при които е постановен предходния режим на личен контакт между детето и
неговите баба и дядо по бащина линия, поради което е допустимо неговото
изменение.
Производството за определяне на режим на лични отношения между
прародител и дете по чл. 128 от СК се явява спорна съдебна администрация на
граждански отношения, поради което съдът не е обвързан стриктно от
поискания режим в исковата молба или заявения такъв във въззивната жалба.
Постановеният от съда режим трябва да е съобразен на първо място с
интересите на детето, което в случая е проявление на принципното
положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз
основа на обществения интерес. /Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/.
С разпоредбата на чл.128 СК е признато самостоятелно право на бабата
и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им
определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено
условие е - това да е в интерес на детето. С оглед на това наличието на
определен режим на личен контакт на детето с бащата /син на ответниците/ не
изключва правото на неговите родители да предявят самостоятелна претенция
и да им бъде определен самостоятелен режим.
От друга страна в производството по чл. 128 от СК, задължително като
ответник се конституира и другия родител, доколкото същият се явява
задължителен другар в процеса и според разрешението, дадено от ОСГТК в
ТР № 1 по тълк.д. № 1/2013 г., т. 6, при задължителното другарство участието
на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост, като за тази
6
абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно.
/решение № 82/22.04.2014 г. по гр.д. № 859 по описа за 2012 г. на четвърто
гражданско отделение на ВКС/. Смисълът на посочената разпоредба е да бъде
съобразен всестранно интересът на детето, да се отчетат всички гледни точки
и да се обсъдят всички релевантни по делото факти и обстоятелства.
При преценката относно определянето на лични отношения между баба
и дядо с техен внук/внучка се изхожда винаги от интересите на детето.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна
личност.
В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално
определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на
обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени, а
именно: "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се
определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства за всеки
един конкретен случай поотделно.
В практиката на ВКС са дадени и принципни позиции по отношение на
преценката на горните обстоятелства.
Сочи се, че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи
за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес,
поради което отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от
майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на
развитието и възпитанието му.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да
контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на
бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те
могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията
между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори
7
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата
и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т.н.).
В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само
"опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност
или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена". Поради това при
наведено твърдение, че прародителят страда от заболяване, което е от
естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане
причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за
детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере
доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни - съществуват и в
каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното
заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка по чл. 128
СК, съответно да бъдат определени най-подходящите - и за двете страни -
мерки за лични отношения.
Отделно от това конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази
с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Когато
поС.ното местоживеене на детето е различно от поС.ното местоживеене на
бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат
осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината,
в свободно за детето и бабата и дядото време.
/Така Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиев, Решение № 110 от
7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Илияна Папазова, Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 412 от 7.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка
Първанова/
Първостепенно значение сред изброените в § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето критерии за преценка на интереса на детето имат желанията
8
и чувствата на детето. В настоящия процес изслушване на детето не е
проведено поради липса на изискуемата по чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт възраст на С..
Не е допустимо чрез твърденията на ищцата, изложени в съдебно заседание и
в писмените бележки, да се установяват чувствата и желанията на детето. За
същите липсват събрани достоверни доказателства. Съдът не кредитира
събраните в тази връзка по делото гласни доказателства чрез разпит на св.
Р.Я.Я., доколкото съдът преценява същите на основание чл. 172 от ГПК.
Свидетелят не само се явява баща на ищцата Д. Р. Я., но и е лично и дълбоко
засегнат в отношенията си с ответниците, което прозира от неговите
показания /“аз съм потърпевш от тази ситуация, те имат повече права от мен“,
„пък мен за десет минути ме дадоха на прокурор, че съм бил взел внучката по-
рано от градина“/. Поради това съдът не кредитира показанията му, че 99 % от
случаите детето плаче като се прибира от контакт с тях, тъй като я наказвали,
но не споделя кога и по какъв начин детето е било наказвано, както и кога
конкретно е било разстроено при връщането си от контакт.
Не се твърди в конкретния случай да е налице някаква опасност или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена от неговите баба и дядо. Не се твърди и неспособност или
невъзможност на прародителите да се грижат за детето в режима на личен
контакт. В този случай преценката на съда се основава на физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола и
другите характеристики на детето.
Съобразявайки горепосочените критерии съдът намира, че доколкото
детето С. е вече в ученическа възраст, предходно определеният режим на
личен контакт с баба му и дядо му се явява неподходящ. Същият включва
пребивава на детето при прародителите му за период от четири пълни седмици
в годината, като три от четирите седмици са учебни. Това се явява неудобно,
доколкото детето следва да има установен режим на учене и почивки при
подготовката си за учебни занятия. Подготовката изисква както единни
критерии от страна отговорните възрастни, при които детето се намира, с
оглед на това да не се създава възможност за пропуски в учебния материал
/вкл. се изисква и отговорност и редовност по отношение на извънкласните
занимания/, така и спокойствие от страна на детето, което следва да има
установено място за учене, достъп до своите учебни материали и пр. Поради
това съдът намира, че режимът на личен контакт на детето с бабата и дядото
9
не следва да включва цели седмици през учебно време. Още повече, че така
определения режим на личен контакт /четири седмици, разпределени през
годината/ е бил съобразен с възможностите на ответниците, тъй като през този
период те са се намирали в Германия и възможността за личен контакт е бил
свързан с пътуване на детето или ответниците. Понастоящем, доколкото
ответниците се намират в България и живеят на адреса на бащата, то този
режим не се налага нито от интереса на ответниците, а още по-малко от
интереса на детето, който следва да бъде водещ при преценката на съда.
Съдът намира още, че макар и бабата и дядото на детето да имат право
на отделен режим на личен контакт, различен от този на бащата, то фактът, че
понастоящем живеят заедно с бащата в едно жилище, означава че контактуват
с детето пълноценно по време на режима на бащата. А това обстоятелство
безспорно следва да бъде отчетено, доколкото тези контакти допринасят за
поддържането на емоционалната връзка между детето и нейните баба и дядо
по бащина линия. Следва да се има предвид и факта, че режимът на бащата е
максимално подробен и разширен, като същият включва както половината от
личните празници на детето, така и половината от Коледните, Новогодишните
и Великденските празници, както и половината от зимната и пролетната
ваканции. В случай, че бъде предоставен режим на лични контакти в тези
периоди и на родителите на бащата, живеещи в неговия дом, би се нарушил
баланса между родителите /и техните възходящи/, при осъществяване на
режима в почивните дни.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде определен режим
на лични отношения между ответниците Д. и С. С.и, от една страна, и тяхната
внучка С. К.ова С., родена на 27.06.2016 г., от друга страна, както следва:
ДЕСЕТ дни през лятото, когато майката Д. Я. не ползва платен годишен
отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в 10.00 часа на първия ден
и връщане в 18.00 часа на десетия ден от и до дома на майката Д. Я. в ***.
Летният режим осигурява възможност на ответниците да се радват на
внучката си без тя да е ангажирана с учебния процес, като е удобно този
режим да бъде осъществяван и извън територията на Р България. В този
случай дори и Д. и С. С.и да се върнат да живеят в Р Германия някой ден, то те
ще имат възможност да вземат при себе си и тяхната внучка С. К.ова С. в
постановения летен режим.
10
С оглед разминаване в изводите на двете инстанции, съдът намира, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което да бъде предоставен посочения по-горе
режим.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС,
ОСГК, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Това разрешение на ТР произтича от разбирането, че за разлика от
исковото производство, в настоящото производство по спорна съдебна
администрация съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва
съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на
правата и на двете страни и в този смисъл липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Освен че
посочените производства са насочени към настъпването на обща промяна в
отношенията между страните, като съдът създава новото правно положение
според своята преценка за най-целесъобразното развитие на
правоотношението, е налице и още една специфична особеност, с оглед на
която общите правила на гражданския процес се прилагат само съответно –
водещ в тези производства е принципът за защита на най-добрия интерес на
детето, което формално не е страна в производството. Посочените по-горе
особености обуславят извода, че в производството по спорна съдебна
администрация на гражданските отношения по СК са налице отклонения от
общите правила на гражданския процес, поради което тези правила, вкл. по
отношение на отговорността за разноски, следва да бъдат прилагани
съответно.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба е налице третото
11
предложение на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на
ВКС, и разноските остават в тежест на страните така, както са направени от
тях.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1025 от 26.03.2024 г., постановено по гр. дело №
20233110105561 по описа за 2023г. на Районен съд - гр. Варна, 9 състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по иска на Д. Р. Я., ЕГН ********** против Д. К. С., ЕГН
**********; С. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********,
постановения с Решение № 1382/09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 135
по описа за 2021 г. на ОС - Варна, режим на личен контакт между ответниците
Д. К. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********, от една страна, и
тяхната внучка С. К.ова С., ЕГН **********, родена на 27.06.2016 г., от друга
страна, КАКТО СЛЕДВА: ДЕСЕТ дни през лятото, когато майката Д. Я. не
ползва платен годишен отпуск и детето не е при баща си К. С. при вземане в
10.00 часа на първия ден и връщане в 18.00 часа на десетия ден от и до дома
на майката Д. Я. в ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез съда,
който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му
на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12