№ 220
гр. Шумен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500227 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни
жалби: рег. № 1303/02.04.2024 г. /датно пощенско клеймо – 01.04.2024 г./ при ВПРС,
депозирана от Н. С. И. и рег. № 1305/02.04.2024 г. /датно пощенско клеймо – 01.04.2024 г./
при ВПРС, депозирана от К. С. М., и двамата действащи чрез пълномощника си – адв. Н. Г.
от АК – Пловдив против решение № 32/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 37/2023 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав, с което са уважени предявените срещу тях от С. М.
А. и З. М. И. субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за
наследството. Жалбоподателите считат, че постановеното решение се явява
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Сочат, че е нарушена нормата на чл. 31 от ЗН, тъй като не била образувана наследствена
маса. Освен това, неправилно била разпределена доказателствената тежест.
Първоинстанционният съд не проявил активност и не събрал всички доказателства,
установяващи всички права, които притежавала наследодателката. Предвид неуважаване на
редица доказателствени искания на ответниците, не ставало ясно как съдът достигнал до
извода за наличие на предпоставките за необходимост от намаляване на дарението.
Продължават да поддържат възражението си за нищожност на договор за продажба от
25.02.2009 г., по която ищцата З. И. получила имот от наследствената маса и изконсумирала
възможността да претендира възстановяване на запазената си част от наследството на К.Ш..
Идентично било и положението спрямо другата ищца – С. А., тъй като родителите й, със
1
свои средства й построили къща. ВПРС следвало да вземе предвид и положените грижи от
страна на ответниците спрямо наследодателката приживе. Излагат съображения. Молят
въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове, като им бъдат присъдени направените разноски в двете
инстанции.
В съдебно заседание пълномощникът поддържа жалбите, като прави възражение за
прекомерност на платеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни – С. М. А. и З. М. И., чрез
пълномощник – адв. В. М. от ШАК, са депозирали отговори на въззивните жалби, в които
намират същите за неоснователни. Сочат, че в същите се навеждат твърдения и възражения,
които са преклудирани. Намират за неоснователен довода, че съдът е извършил нарушение,
несъставяйки и неостойностявайки наследствената маса, тъй като тя се изчерпвала с един-
единствен недвижим имот. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да
им бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание подържат депозираните отговори, като всеки от тях прави
възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 37/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз основа
на искова молба, депозирана от С. М. А. и З. М. И. срещу К. С. М., Н. С. И. и З.М.А.. с
искане да бъде намалено дарението, извършено от наследодателката К.Й.Ш. в полза на С.
М. А. – наследодател на ответниците, до размера, необходим за допълване на запазените им
части и възстановяване на тези части – по 1/12 ид.част от наследството й, както и да им
бъдат присъдени направените деловодни разноски. Твърденията в исковата молба са, че
заедно с ответниците са наследници по закон на К.Й.Ш., бивш жител на с. ...., обл. Шумен,
почИ.а през 2018 г. Общата наследодателка на страните и съпругът й М.А.Ш. притежавали в
съпружеска имуществена общност недвижими имоти, находящи се в с. ...., обл. Шумен,
представляващи къща и сайвант, построени върху общински парцел ХХVI от кв. 26а по
плана на селото, понастоящем сгради с идентификатори 39133.501.456.1 и 39133.501.456.2,
построени в имот с идентификатор 39133.501.456 по КК на с. ..... На 09.05.1997 г. двамата
сключили с наследодателя на ответниците С. М. А. договор за дарение, по силата на който
дарили на сина си целия недвижим имот. Ищците считат, че запазената част на всеки от тях
от наследството на К.Ш. е накърнена с така извършеното безвъзмездно разпореждане с
притежавана идеална част от страна на наследодателя.
В срока за отговор, всеки от ответниците, чрез пълномощника си – адвокат, подал
отговор на исковата молба, с който оспорил предявения иск като неоснователен. Сочат, че
волята на дарителите била категорична, като след извършеното дарение именно
2
ответниците обитавали процесния недвижим имот и полагали изцяло грижи за възрастните
си роднини. Това сторил до смъртта си и техният наследодател – С. А., а след смъртта на
последния – тримата ответника. От друга страна, и двете ищци били възнаградени от
родителите си, като през 2005 г. М. и К.Ш., заедно със З. И., чрез получен кредит придобили
недвижим имот, находящ се в гр. Шумен. По-късно, на 25.02.2009 г. двамата продали имота
на дъщеря си И.. Същото сторили и по отношение на дъщеря си С. А. като през 1990 г. със
свои средства й построили къща, находяща се в с. ..... Заключават, че по този начин
наследодателката и съпругът й отделили много повече средства, които предоставили на
ищците, отколкото на сина си – наследодател на ответниците. Позовават се на нищожност на
сключения между М. и К.Ш., и З. И. договор за продажба на недвижим имот поради
противоречие и заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и липса на престация.
Считат, че претенциите са недопустими, тъй като ищците не са приели наследството на
К.Ш. по опис, а претендират възстановяване на запазени части срещу наследници, които не
са призовани към наследяване.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 1
от ЗН, като с решението си го уважил по отношение на ответниците К. М. и Н. И.. Приел е,
че чрез дарственото разпореждане е накърнена запазената част на всяка от ищците с по 1/12
идеална част, поради което същите следвало да бъдат възстановени. Счел е, че възражението
на ответниците за недействителност на договора за продажба на недвижим имот се явява
неоснователно и недоказано, както и че обстоятелството за полагани грижи за
наследодателя е ирелевантно по делото. По отношение на предявените /макар и приети от
ВПРС за един иск/ искове срещу З. М. А., първоинстанционният съд приел, че поради
неприемане на наследството на К.Ш. по опис от страна на ищците, претенциите са
неоснователни. Тази ответница, в качеството си на съпруга на почИ.ия надарен преди
неговия наследодател, не е призована към наследяване по закон на К.Ш..
В частта на решението, с което депозираната претенция срещу З. М. А. е отхвърлена,
не е обжалвано и е влязло в сила.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото нотариален акт №
......1997 г. на ВПРС е, че М.А.Ш. и К.Й.Ш. дарили на своя син С. М. А. следния недвижим
имот, находящ се в с. ...., обл. Шумен: къща и сайвант, построени върху общински парцел
ХХVI от кв. 26а по плана на с. ...., заедно с отстъпено право на строеж върху парцела.
Според представените скици на сгради №№ 15-185118, 185120/17.02.2023 г., изд. от СГКК –
Шумен, понастоящем описаните имоти представляват сграда с идентификатор
39133.501.456.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 39133.501.456, адрес на
сградата: с. ...., ул. „..... № 2; застроена площ – 93 кв.м; брой етажи – 1, брой самостоятелни
обекти в сградата – няма данни; предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с
3
идентификатор 39133.501.456.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
39133.501.456, адрес на сградата: с. ...., ул. „..... № 2; застроена площ – 21 кв.м; брой етажи –
1, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни; предназначение: селскостопанска
сграда.
Съдът констатира от приложените удостоверения за наследници изх. №№ 33/09.03.2022
г. и 10/10.02.2023 г., изд. от Кметство ...., че К.Ш. почИ.а на 06.03.2022 г. и оставила за
законни наследници съпруга си М.Ш. и низходящите си от първа степен З. М. А. и С. М. А..
Установява се, че другият й низходящ от първа степен – С. М. А. почИ. на 26.09.2018 г. и
оставил за свои законни наследници съпругата си З. М. А. и низходящите си Н. С. И. и К. С.
М..
Видно от нотариален акт № ......2005 г. на нотариус рег. № 019 на НК е, че К.Ш., М.Ш.
и З. М. А. придобили чрез сключен договор за продажба недвижим имот, находящ се в гр.
Шумен, представляващ втори етаж от масивна двуетажна къща. Според приложена справка
№ 557539/02.05.2023 г., изд. от АВ за лицето К.Й.Ш., на 25.02.2009 г. наследодателката на
ищците и съпругът й продали на дъщеря си З. А. притежаваната от тях идеална част от
имота. По делото е представен нотариален акт № .....2009 г. на нотариус рег. № 592 на НК, от
който се установява, че И.М. и С. М. А. подарили на децата си собствени недвижими имоти,
находящи се в с. ...., обл. Шумен, представляващи жилищна сграда и склад.
По делото са представени документи, от които се установяват здравословното
състояние и размерът на получаваната пенсия от наследодателката К.Ш.. Изготвена е и
съдебно-счетоводна експертиза относно доходите, с които същата разполагала в период
четири години преди смъртта си.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата С. А. заявява, че са
построили имота си в с. .... заедно със съпруга си чрез сключен от тях договор за кредит.
Родителите й им помогнали с труд, но не и с парични средства.
В обясненията си, депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата З. И. сочи, че
платила на родителите си сума в размер на 45 000,00 лв. при сключване на сделката през
2009 г. за продажбата на имота, находящ се в гр. Шумен. Излага, че живее и работи в
Кралство Нидерландия от двадесет години.
В хода на първоинстанционното производство, по искане на ищците са разпитани
свидетелите М.Ш. /баща на ищците и дядо на ответниците К. М. и Н. И./ и И.И.. Първият от
тях описва, че грижи за него полага основно дъщеря му С., а когато малката му дъщеря З. е в
България – и тя също. Освен това, бил посещаван и от снаха си, и внучките си. Свидетелят
И.ов описва случай, в който при завръщане на З. в страната, я превозил до дома на баща й
М., където го заварили паднал и в тежко състояние. Заявява, че грижата за бащата е поета
основно от С., която му готви и пере.
По искане на ответниците по делото са разпитани свидетелите Е.И., Е.Д. и М.М...
Излагат, че познавали К. и М. от много години. Докато синът им С. бил жив, той се грижил
за родителите си, а впоследствие – внучката Н.. Свидетелката И. описва, че възрастните
4
закупили недвижимите имоти за двете си дъщери – понастоящем ищци.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Правото на възстановяване на запазена част дава на наследника възможност да
промени правното положение, създадено със смъртта на наследодателя. С това потестативно
(преобразуващо) право разполага наследник със запазена част. Същото може да се реализира
както самостоятелно, така и в делбено производство. В настоящия случай, всеки от ищците
С. А. и З. И. – законни наследници на К.Ш. извършва това, предявявайки иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Поради това, съдът е надлежно сезиран с тези претенции.
Ищците твърдят, че запазените им части, възлизащи на по 1/12 част от наследството на
наследодателката им е накърнена чрез извършеното от нея на 09.05.1997 г. дарение в полза
на наследодателя на ответниците – С. А..
Възраженията в жалбата са, че първоинстанционният съд допуснал нарушение, като
не е извършил оценка в паричен израз на притежаваното от наследодателката Ш.
имущество. Разпоредбата на чл. 31 от ЗН, изискваща стойността на дарените имоти да бъде
определена към датата на откриване на наследството е от значение за определяне на
разполагаемата част, респ. – на запазената част, само когато наследодателят е притежавал
към момента на смъртта си и друго имущество. Тоест, в случай като настоящия, е без
значение цената на имота, с който се изчерпва наследството и не следва да се образува
наследствена маса, поради което възражението на жалбоподателите е неоснователно.
Следващото възражение е, че съдът не проявил активност и не събрал доказателства
за всички имущества, които следва да бъдат включени в наследството на К.Ш.. Същото е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При иска с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН ищецът претендира намаляване на безвъзмездно разпореждане
на наследодателя. Той черпи правата си от факта, че е в предвидената от закона съответна
степен на родство с наследодателя, което му дава право на запазена част. Следователно, той
следва да докаже съответната си степен на родство и извършеното разпореждане от страна
на наследодателя. Ответникът по тази претенция претендира запазването на безвъзмездното
разпореждане, тъй като останалото имущество на наследодателя е достатъчно, за да покрие
запазената част на ищеца. Тоест, в негова тежест е да докаже какво имущество включва
наследствената маса. В случая, първоинстанционният съд при извършване на доклада по
делото, правилно е разпределил доказателствената тежест за релевантните факти по делото,
като възможността на ответниците да сочат доказателства е преклудирана. Не съществува
задължение за съда по свой почин да събира доказателства в тази насока.
Настоящият състав намира, че по делото са напълно ирелевантни обстоятелствата,
касаещи здравословното състояние на наследодателката, полагането на грижи за нея и
5
изграждането на сграда от страна на К. и М.Ш. в полза на ищцата С. А..
Съдът напълно споделя доводите на ВПРС относно недоказаността на възраженията
на ответниците за нищожност на сключения на 25.09.2005 г. договор за продажба на
идеална част от недвижим имот между К. и М.Ш. от една страна, и ищцата З. И. от друга, и
препраща към мотивите в тази им част. На първо място, по делото не е представен
нотариалният акт, обективиращ тази сделка, поради което напълно недоказана е насрещната
престация по договора за продажба. Изцяло недоказани са предпоставките, обуславящи
недействителност на сделката поради твърдяните противоречие със закона, заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и привидност. В тежест на ответниците е било да
установят тези факти, но това не е сторено. Това възражение е следвало да бъде разгледано
от първоинстанционния съд като допустимо, предвид обстоятелството, че при евентуалното
му уважаване имотът, предмет на атакуваната сделка би бил включен в наследството на
К.Ш.. Доводите на ответниците, че ищците били възнаградени чрез предоставени им от
родителите им недвижими имоти, като по този начин „изконсумирали“ възможността да
предявят искания за възстановяване на запазената им част от наследството са ирелевантни, а
и твърденията им в тази насока са напълно недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗН, когато наследодателят е оставил
низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, а
разполагаемата част при три деца е равна на 1/6 от наследството. В случая, наследодателката
К.Ш. оставила за свои законни наследници съпруга си, двете си дъщери и по право на
заместване – ответниците К. М. и Н. И., в качеството им на законни наследници –
низходящи на почИ.ия й син С. А.. С атакуваното разпореждане, Ш. се разпоредила с 1/2
идеална част от притежавания имот, с което се изчерпва наследството й. Тоест, в случая,
съобразно цитирания текст запазената част от наследството й възлиза на 5/6, а на всеки от
наследниците /преживелия съпруг, низходящите от първа степен/ – на по 5/24 части от
наследството. Тъй като всяка от ищците упражнява правото си на иск, то запазената част на
всяка от тях се равнява на по 5/24 от наследството. В случая, ВПРС е извършил неправилни
математически изчисления, като приел, че запазената част на всяка от ищците възлиза на по
1/12 част от наследството. Доколкото, обаче, всяка от С. А. и З. И. претендира
възстановяване на запазената й част от наследството на общата им наследодателка с 1/12
част /която е по-малко от 5/24 части/, то решението следва да бъде потвърдено в частта за
възстановяване по отношение на всяка от ищците, тъй като е недопустимо съдът да се
произнесе в повече от исканото от страната.
В случая, всяка от ищците, в качеството си на законен наследник, притежаващ
запазена част, упражнява самостоятелно правото си да получи имущество от наследството
на К.Ш.. Поради това, са налице предявени две субективно съединени претенции и
първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с отделен диспозитив и по исканията
касателно намаляване на дарственото разпореждане, а не да извършва това общо за двете
ищци. Поради това и съобразно приетото по-горе досежно размера на запазените части,
решението, в частта му, с която дарственото разпореждане е намалено с 1/6 част, следва да
6
бъде отменено като неправилно. Вместо това, следва да бъде постановено намаляване на
дарението на наследодателя К.Ш., направено в полза на наследодателя на ответниците в
размер на по 1/12 ид. част за всяка от ищците /до размера на претенциите им/.
По искането на жалбоподателите с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи
заплатеното от въззиваемите възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с нормата на чл. 7, ал. 1
т. 4 от от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр.
88/2022 г.), минималният размер на възнаграждението за всеки иск възлиза на 1000,00 лева.
Уговореният и платен от всяка от въззиваемите на пълномощника й адвокат възнаграждение
се равнява на 650,00 лева. Действително, според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №
С-438/22 г., приетите минимални размери на адвокатски възнаграждения, регламентирани в
НМРАВ не са задължителни за съда, като служат единствено за ориентир при определяне на
адекватното възнаграждение. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на
настоящия спор, намира, че заплатеното от всяка от въззиваемите възнаграждение за един
адвокат за представителство и защита във въззивното производство, от образуването му, до
приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на отговори на въззивните жалби и за
участие в съдебно заседание, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва
да се присъжда в по-нисък размер. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, представляващи платено от въззиваемите възнаграждение за
един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от
общо 1300,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемите направените деловодни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 37/2023 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав В ЧАСТТА, с която е постановено намаляване на осн. чл. 30
от ЗН, с общо 1/6 част на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя К.Й.Ш. с
ЕГН **********, с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ...../1997 год. на
районен съдия при РС – Велики Преслав, в полза на С. М. А. с ЕГН **********, на ½
ид.част от сгради с идентификатори 39133.501.456.1 и 39133.501.456.2, построени в
поземлен имот с идентификатор 39133.501.456 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село ...., общ. Велики Преслав, обл. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-
7
87/20.05.2022 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. ...., ул.
„.....“ № 2, с площ на сградата с идентификатор 39133.501.456.1 от 93 кв. м, на 1 етаж, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с площ на сградата с идентификатор
39133.501.456.2 от 21 кв. м, на един етаж, с предназначение: селскостопанска постройка, а по
документ за собственост представляващи КЪЩА И САЙВАНТ, находящи се в с. ...., община
Велики Преслав, обл. Шумен, построени върху общински парцел XXVI, от кв. 26А по плана
на с. ...., община В. Преслав, обл. Шумен, с площ на парцела от 515 кв.м, с урегулирана
площ на парцела също 515 кв.м, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцела, при
граници и съседи на същия: улица, общински парцели: XXV и XXVII, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по предявения от С. М. А. с ЕГН ********** срещу К. С. М. с ЕГН
********** и Н. С. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, с 1/12
част дарението, обективирано в нотариален акт № ...../1997 год. на районен съдия при РС –
Велики Преслав, с което наследодателката К.Й.Ш. с ЕГН **********, бивш жител на с. ....
се разпоредила в полза на С. М. А. с ЕГН **********, бивш жител на с. .... с недвижим
имот, представляващ 1/2 идеална част от сгради с идентификатори 39133.501.456.1 и
39133.501.456.2, построени в поземлен имот с идентификатор 39133.501.456 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село ...., общ. Велики Преслав, обл.
Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-87/20.05.2022 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес с. ...., ул. „.....“ № 2, с площ на сградата с идентификатор
39133.501.456.1 от 93 кв.м, на 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с
площ на сградата с идентификатор 39133.501.456.2 от 21 кв.м, на един етаж, с
предназначение: селскостопанска постройка, а по документ за собственост представляващи
КЪЩА И САЙВАНТ, находящи се в с. ...., община Велики Преслав, обл. Шумен, построени
върху общински парцел XXVI, от кв. 26А по плана на с. ...., община В. Преслав, обл. Шумен,
с площ на парцела от 515 кв.м., с урегулирана площ на парцела също 515 кв.м., заедно с
отстъпеното право на строеж върху парцела, при граници и съседи на същия: улица,
общински парцели: XXV и XXVII.
НАМАЛЯВА по предявения от З. М. И. /А./ с ЕГН ********** срещу К. С. М. с ЕГН
********** и Н. С. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, с 1/12
част дарението, обективирано в нотариален акт № ...../1997 год. на районен съдия при РС –
Велики Преслав, с което наследодателката К.Й.Ш. с ЕГН **********, бивш жител на с. ....
се разпоредила в полза на С. М. А. с ЕГН **********, бивш жител на с. .... с недвижим
имот, представляващ 1/2 идеална част от сгради с идентификатори 39133.501.456.1 и
39133.501.456.2, построени в поземлен имот с идентификатор 39133.501.456 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село ...., общ. Велики Преслав, обл.
Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-87/20.05.2022 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес с. ...., ул. „.....“ № 2, с площ на сградата с идентификатор
39133.501.456.1 от 93 кв.м, на 1 етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с
площ на сградата с идентификатор 39133.501.456.2 от 21 кв.м, на един етаж, с
8
предназначение: селскостопанска постройка, а по документ за собственост представляващи
КЪЩА И САЙВАНТ, находящи се в с. ...., община Велики Преслав, обл. Шумен, построени
върху общински парцел XXVI, от кв. 26А по плана на с. ...., община В. Преслав, обл. Шумен,
с площ на парцела от 515 кв.м, с урегулирана площ на парцела също 515 кв.м, заедно с
отстъпеното право на строеж върху парцела, при граници и съседи на същия: улица,
общински парцели: XXV и XXVII.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 37/2023 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 30 от ЗН е
постановено възстановяване на запазените части на С. М. А. с ЕГН ********** и на З. М. И.
/А./ с ЕГН ********** от наследството на К.Й.Ш. с ЕГН **********, бивш жител на с. .... –
с по 1/12 идеални части.
ОСЪЖДА К. С. М. и Н. С. И. да заплатят на З. М. И. /А./ и С. М. А. направените
деловодни разноски във въззивното производство размер на 1300,00 лева.
Решението, в останалата му част е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9