Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр. Шумен, 05.11.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 163 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Д.З.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.А.А.., ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез адв. Н.Н.Д. и ад. Ж.В.Т. и двамата с адрес за призоваване в гр. София, ул. „Христо Белчев”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори К.Р.Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш.. Ищците твърдят, че на 28.05.2018 г. на АМ „Хемус”, км. 354 + 290 е настъпило ПТП с л.а. марка „Мерцедес”, модел С 180, с рег. № ..., по вина на водача С.Р.С., ЕГН **********, който е загубил контрол върху МПС и удря л.а. „Опел” с рег. № Н .... В резултат на ПТП е настъпила смъртта на Ж.И.Д., ЕГН **********, явяващ се отглеждащ баща на ищците. Починалият се е намирал на предната дясна седалка на МПС, с правилно поставен обезопасен колан. В резултат на удара между двете МПС, той получава тежка съчетана гръдна травма, вследствие на която настъпва смъртта му в „МБАЛ Шумен” още същия ден. Ищците са преживели изключително тежко загубата на Ж.И.Д., който е бил тяхната най-голяма емоционална и духовна опора.
От данните,
съдържащи се в Информационен център към Гаранционния фонд се установява, че за
лекия автомобил, управляван от С.Р.С. е имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отго- ворност”, обективиран в застрахователна полица № BG/03/118000972400 с на-
чална дата за покритие 29.03.2018 г. и крайна дата на покритие 28.03.2019 г.
Ищци- те в качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество
молба за възмездяване на
неимуществените им вреди от смъртта на Ж.И.Д., изразяващи се в болки и страдание. Изпратените от ответника отговори от
04.09.20 18 г., са съдържали искане, ищците да представят допълнително
посочените в пис- мата документи. Ищците са представили документите, но с писма
от 02.10.2018 г., ответното дружество е поискало те да представят допълнителни
доказателства, от- носно отношенията отглеждана дъщеря/съответно отглеждан син
– отглеждащ баща. Според ищците писмата от 02.10.2018 г. са по същество отказ
да бъдат обез- щетени за претърпените от тях неимуществени вреди. Ищците
претендират ответ ното дружество да ги обезщети за претърпените от тях
неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на Ж.И.Д., ЕГН **********,
явяващ се техен отглеждащ баща, като им заплати сумата от 200 000.00 лв.
на Д.Р.Ш. и сумата от 200 000.00 лв. на Ж.А.А., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано 15
дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 17.08. 2018 г. до
окончателното й изплащане.
ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отго- ворността на водачите и ползвателите на л.а. марка „Мерцедес”, модел С 180, с рег. № .... Ответникът не оспорва и факта, че ищците са заявили пред него пре- тенция за застрахователно обезщетение за смъртта на Ж.И.Д.. Неза- висимо от това оспорва предявените срещу него искове. Счита, че липсват доказа- телства за наличието на връзка между настъпилото ПТП и смъртта на лицето Ж.И.Д.. Оспорва, че ищците се явяват материалноправно легитимирани лица и че между тях и починалия са изградени отношения, обуславящи присъждане на застрахователно обезщетение. Ответникът счита, че пострадалият не е бил с по- ставен предпазен обезопасителен колан в разрез със задълженията произтичащи от ЗДвП и с това е допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че ако пострадалия е бил сложил правилно обезопасителния колан не би получил травматични увреж- дания, които да са несъвместими с живота. Оспорват предявените искове и по отношение на техния размер, като счита, че те са прекомерно завишени и не отговарят на съдебната практика по сходни случаи.
Предвид представената от ищците с молбата им вх. № 2079811.04.2019 г., Присъда № 5 от 13.03.2019 г., постановена по НОХД № 63/2019 г. по описа на ШОС, ответникът оттегля възражението си по отношение липсата на доказателства за наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования по застра- ховка „ГО” на автомобилистите (л.121).
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 29.03.2019 г. Присъда № 5 от 13.03.2019 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 65/2019 г. по описа на съда, С.Р.С. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в района на 354-ти километър (на няколко километра пред бензиностанция ОМВ) в посока Шумен – Варна при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ..., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, чл.20, чл.25 и чл.42 от ЗДВП и по непред- пазливост е причинил смъртта на Ж.И.Д., ЕГН ********** от с. Върбяне, поради което на основание чл.343, ал.1, б. „в“, пр. първо от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Не се спори между страните, а и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.05.2018 г. се установява, че за лекия автомобил, с който С.Р.С. е извършил ПТП е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/03/********* 400. Застраховката е валидна за периода от 29.03.2018 г. до 28.03. 2019 г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 438 от 13.07.2018 г. (л.21), Ж.И.Д., ЕГН ********** е оставил следните наследници по закон: Ж.Ж.И. ЕГН ********** – син и Б.Ж.И., ЕГН ***** 18771 – дъщеря.
Постоянния адрес на починалия Ж.И.Д. от 14.09.2005 г е обл. Шумен, общ. Каспичан, с. Върбяне, ул. „...“ № 2, а настоящия му адрес от 21.11.2013 г. е обл. Шумен, общ. Нови пазар, с. Памукчи, ул. ..., № 2 – Удостоверение за постоянен адрес изх. № 641/18.09.2018 г. и Удостоверение за настоящ адрес изх. № 642/18.09.2018 г. (л.22 и л.23) Ж.И.Д. няколкократно е променял настоящия си адрес: от 07.07.1997 г. до 18.12.2001 г. с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, общ. Нови пазар, ул. „...“, № 3, от 18.12.20 01 г. до 10.03.2005 г., с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 2; от 10.03.2005 г. до 07.10.2005 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 13; от 07.10.2005 г. до 21.11.2013 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 2 и от 21.11.2013 г. с. Памукчи, обл. Шумен, общ. Нови пазар, ул. ..., № 2 – удостоверение за промени на настоящия адрес изх. № 3 от 27.03.2019 г. (л.108).
Д.Р.Ш. е родена на *** г. в гр. Нови пазар от майка Р.Ш.С., ЕГН ********** и баща неизвестен – удостоверение за раждане от *** г. (л.24). Настоящият адрес на Д.Р.Ш. е променян няколкократно: от 16.09.1998 г. до 07.10.2005 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. ...“, № 15; от 07.10.2005 г. до 30.11.20 06 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. “...“, № 2; от 30.11. 2006 г. до 11.03.2009 г. с. Коньовец, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...“, № 16; от 11.03.2009 г. до 02.10.2015 г. гр. Велики Преслав, обл. Шумен, общ. В. Преслав, Дом за деца и юноши, № 1; от 02.10.2015 г. до 07.08.2018 г. с. Брестак, обл. Варна, общ. Вълчи дол, ул. „...“, № 5 и от 07.08.2018 г. с. Стоян Михайловски, обл. Шумен,общ. Нови пазар, ул. „...“, № 30 – удостоверение за промени в настоя- щия адрес изх. № 94-00-4612-002 от 25.10.2018 г. (л.27). От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л.28-л.29) се установява, че между Д.Р.Ш. и починалия Ж.И.Д. няма родствена връзка. Видно от приложеното удостоверение на Комплекс за социални услуги гр. В. Преслав (л. 191), причината за настаняването на Д.Р.Ш. в Дома за деца лишени от родителски грижи в гр. В. Преслав е предоставянето на по- лицейска закрила, тъй като е била изоставена от майка си.
Ж.А.Д.е роден на *** г. в гр. Варна от майка А.А.Д., ЕГН ********** и баща неизвестен – удостоверение за раждане от *** г. (л.33). Настоящият адрес на Ж.А.Д.също няколко- кратно е променян: от 18.11.1999 г. до 22.03.2004 г. с. Градница, обл. Добрич, общ. Тервел, ул. „...“, № 14; от 22.03.2004 г. до 30.11.2006 г. с. Градница, обл. Добрич, общ. Тервел, ул. „...“, № 7; от 30.11.2006 г. до 25.07.2007 г. с. Коньовец, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...“, № 16; от 25.07.2007 г. до 04.07.2008 г. с. Коньовец, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...“, № 10 и от 04.07.2008 г. с. Върбяне, обл. Шумен, общ. Каспичан, ул. „...“, № 4 – удостоверение изх. № 335 от 28.03.2018 г. (л.107). От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (л.32) се установява, че между Ж.А.Д.и починалия Ж.И.Д. няма родствена връзка.
От гореизложеното се установява, че Д.Р.Ш. и почина- лия Ж.И.Д. в периода от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. са живели на един и същ настоящ адрес,***. От приложеното удостоверение за раждане от *** г. (л.110) и удостоверение за родствени връзки изх. №11 от 27.03.2019 г. (л.111) се установя- ва, че Ж.И.Д. е бил съпруг на Р.Ш.С. – майка на Д.Р.Ш. и баща на Б.Ж.И. – едноутробна сес- тра на Д.Р.Ш.. Ж.А.Д.и починалия Ж.И.Д.не са живели заедно.
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страни- те, лек автомобил „Опел корса“ с рег. № ...се движи по магистрала „Хе- мус“ в посока от гр. Шумен към гр. Нови пазар, наближавайки км. 354, предприе- ма изпреварване на два товарни автомобила, като след изпреварването преминава от лявата скоростна лента за движение към средната транспортна лента. В този мо- мент, вследствие изпреварването на двата камиона л.к. „Мерцедес С180“ с рег. № ... застига л.к. „Опел корса“. Водачът на л.к. „Мерцедес С180“ решава да изпревари л.к. „Опел корса“, който се движи с по-ниска скорост от него, като премине в дясно и го изпревари от дясната страна. Същевременно водача на л. к. „Опел корса“ започва престрояване в дясната лента. Поради голямата разлика в скоростите на двете МПС дистанцията се скъсява много бързо и за да избегне заден удар водачът на л.к. „Мерцедес“ рязко завърта волана на ляво в опит да заобиколи л.к. „Опел корса“ от лявата му страна. Л.к. „Мерцедес“ се завърта по посока обрат- на на часовниковата стрелка, като водачът в опит да изправи автомобила завърта волана на дясно, а автомобила се завърта по посока на часовниковата стрелка. Вследствие на това автомобилът започва да криволичи, загубва устойчивост и удря л. к. „Опел корса“ в задната лява част, след което се удря в мантинелата, разделяща двете платна на магистралата. След ударът автомобилът „Мерцедес“ продължава да се върти по посока на часовниковата стрелка и преустановява своето движение след определено разстояние.
Вследствие на ПТП, Ж.И.Д. е получил съчетана травма: гръден кош, таз, крайници. При гръдната травма налице е счупване на ребра в дясно от ІІ до VІ с разместване на фрагменти, контузия на десен бял дроб, кръвоизлив в гръдния кош 300 мл. в ляво и 700 мл. в дясна гръдна половина. Счупване на таза в областта на лонното съчленение, на бедрената кост и костите на подбедрицата на десен крак. Налице е остра следкръвоизливна анемия. Между получените при ПТП травми и настъпилата смърт на Ж.И.Д. е налице пряка причинно следствена връзка. Същият е седял до водача на дясната предна се- далка и това се потвърждава от травматичните му увреждания, най-тежките от кои- то са разположени от дясната страна на тялото.
Лекият автомобил „Мерцедес“ е бил снабден с предпазни колани на предни- те и задния ред седалки. Данните от аутопсията на Ж.И.Д. не реги- стрират външни травматични увреждания на гръдния кош, но следва да се имат предвид, че серийното косо счупване на пет десни ребра съвпада с посоката на ко- лана на предната дясна седалка. Вещите лица не могат да се ангажират със стано- вище дали степента на увреждане на пострадалия би била различна в зависимост от поставянето или непоставянето на предпазен колан при конкретното ПТП.
В
съдебно заседание вещите лица допълват заключението, като посочват, че смисъла
на колана е да предпази тялото напред и нагоре при челен удар. Предпазните
колани по принцип са най-ефективни при черни удари и при скорости от около 50 км./ч.
При страничен удар коланът по-скоро пречи отколкото да пома- га, защото тялото
се отнася по посока на удар, в конкретния случай на дясно, там откъдето идва
ударът и където са най-тежките увреждания. Определящите по те- жест и обем
увреждания са от дясно. Има и от ляво, но то е несъществено. Ударът в
мантинелата е от страна на пострадалия и в случая колана няма как да играе съще-
ствена роля за предпазването му.
С оглед изложеното в заключението на вещите лица, както и допълнително дадените разяснения в съдебно заседание, съдът в настоящи си състав, въз основа на констатацията за серийното счупване на пет десни ребра по предната им страна (до гръдната кост към предната мишнична линия) приема, че починалият Ж.И.Д. е бил с поставен предпазен колан. Но с оглед механизма на ПТП, мястото на което е седял починалия и посоката, от която е дошъл удара той не е можел съществено да допринесе за предпазването на починалия.
В хода на процеса е разпитан един свидетел на ищците – К.В.К., който е работодател на Ж.А.Д.– трудов договор № 5 от 20.04.2019 г. (л.227). Свидетелят познавал Ж.И.Д. от 2006 г., както и всичките му деца, включително Д.Р.Ш. и Ж.А.Д.. Първоначално Ж.И.Д. и семейството му живеели в с. Върбя- не, след това на квартира в „Кабиюк“, където работело цялото семейство, а след това в с. Стоян Михайловски, където живеят и до сега. Д.Р.Ш.и Ж.А.Д., както и всички останали деца живеели заедно с Ж.И.Д. в една къща през цялото време. Те били неразделни, задружни и сплотени. Приживе Ж.И.Д. всеки ден се грижел за семейството си и осигурявал прехраната му. Свидетелят твърди, че починалият е живял само с Р.Ш.. и не му е известно да е живял и с друга жена. Ищците много трудно понесли смъртта на Ж.И.Д.. Според свидетеля и до сега преживяват смъртта му, те обичали починалия и до смъртта му не са се разделяли с него. Свидетелят е предоставил на Ж.А.Д.сумата от 400 лв. за да организира погребението.
Съдът не кредитира показанията на К.Г.К.. Свидетелят е бил работодател на Ж.А.Д.от 20.04.2019 г., когато между тях е сключен трудов договор. Не са представени доказателства, които да подкрепят твърдението на ищците (молба от 25.09.2019 г. – л.225-226) за наличие на облига- ционни отношения между двамата в периода 2006 г. – 2019 г.,възникнали в резултат на възложена за изпълнение работа. Но дори и да се приеме, че в този период Ж.А.Д.е изпълнявал възложени му от свидетеля работи, то възприятията на последния са епизодични, несвързани помежду си, касаят отделни моменти и въз основа на тях не може да се изгради пълна и обективна представа за отношенията между ищците и починалия. Показанията на свидетеля са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които да подкрепят верността им. Напротив, те не кореспондират със събраните в хода на процеса писмени доказателства.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Предявените субективно и обективно, комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 13.05.2018 г.
Разгледани по същество исковите претенции на Д.Р.Ш. и Ж.А.Д.са неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговор- ност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахо- вателя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съще- ствува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застра- ховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахо- вателя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на пре- кия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от събраните в хода на процеса доказателства е безспорно установено, че на 28.05.2018 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от трето лице С.Р.С., при което е настъпила смъртта на Ж.И.Д.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските по- следици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противо- правност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила С.Р.С.. Налице са всички предпоставки на факти- ческия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице.
Не се оспорват наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” относно отговорността на водачите на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ... и че ищците са заявили писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, съгл. чл. 380 от КЗ.
Основният спор между страните е попадат ли ищците в кръга лица легити- мирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен бли- зък. В исковата молба ищците обосновават претенцията си с обстоятелството, че Ж.И.Д. е бил техен отглеждащ баща, който ги е отгледал като негови деца и със смъртта му те губят своята най-голяма емоционална и духовна опора.
С Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС е разширен кръга от лица имащи право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Пленумът на ВС е приел, че освен лицата посочени в Поста- новление № 4 от 25.V.1961 г. на ПВС, право на обезщетение за неимуществени вреди имат и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го. В по- становлението изрично е посочено, че правото на обезщетение възниква само кога- то отглеждането е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца каквито са отношенията между родител и дете.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществе- ни вреди от причинената смърт на техен близък са лицата посочени в двете поста- новления на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при дока- зано наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително пре- търпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай ищците не успяха да докажат наличието на създадени между тях и пострадалия отношения напълно сродни с тези на отношенията между биологичен родител и дете. Единствената допирна точка между Д.Р.Ш. и пострадалия е това че са живели на един и същ адрес в периода от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. Но това обстоятелство не е достатъчно за да се прие- ме, че в този кратък период, починалият трайно е полагал грижи за отглеждането на ищцата. Напротив факта, че впоследствие ищцата е настанена в Дом за деца и юноши в гр. В. Преслав в продължение на повече от шест години (удостоверение за промени в настоящия адрес от 25.10.2018 г.) дава основание на съда да приеме, че между тях не са създадени връзка и чувства, като между родител и дете.
Ж.А.Д.никога не е живял заедно с починалия. Не са налице убедителни доказателства, от които да се установи, че Ж.И.Д. е предоставял издръжка на ищеца, полагал е грижи за неговото възпитание, оказвал му е помощ и подкрепа. Показанията на разпитания по делото свидетел не дават основание на съда да приеме наличието на нещо повече от отношения между хора, които се познават, но между тях липсва дълбоката емоционална привързаност, ха- рактерна за отношенията между родител и дете.
Въз основа на гореизложените съображения не са налице доказателства от които да се установи наличието и на особено близка житейска връзка между ищ- ците и пострадалия извън тази която възниква при трайно полагане на грижи от по- следния за тяхното отглеждане.
Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези не- материални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължа- ват и след това. От събраните по делото доказателства не се установява, че смъртта Ж.И.Д. е причинила сериозен стрес на ищците, който не е преодо- лян и към настоящия момент. Ищците не проведоха пълно и главно доказване за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от неговата загуба, въпреки предоставената им от съда възмож- ност. Ищците се отказаха от разпит на втория допуснат от съда свидетел, както и на назначената по тяхна молба съдебнопсихиатрична експертиза, която следваше да установи как се отразила върху ищците смъртта на Ж.И.Д. и тяхното актуално психологическо и емоционално състояние.
С оглед на изложеното, в настоящия случай не е установено наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на Ж.И.Д., поради което съдът в настоящия си състав приема претенциите на ищци- те за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни са и ак- цесорните претенции за законната лихва върху претендираните суми, считано 15 дни след уведомяването за извънсъдебните претенции – 17.08.2018 г. до окончател- ното им заплащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да запла- тят солидарно на ответника сумата от 610.00 лева, представляващи направените от него разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените
от Д.З.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***
и Ж.А.А.., ЕГН **********, с адрес: ***, против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано”, № 5, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори К.Р.Н., И.И.Г.и П.А.Ш.
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да
заплати: сумата от 200 000.00 (двеста хиляди) лева, обезщете- ние за
претърпени неимуществени вреди на Д.Р.Ш. от смърт- та на Ж.И.Д., ЕГН **********,
причинена в резултат на ПТП ста- нало на 28.05.2018 г., причинено от С.Р.С.,
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ..., ведно със законната лихва върху сумата,
считано 15 дни след уведомяването с
извънсъдебна претенция – 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 200 000.00 (двеста хиляди) лева, обезщетение за пре- търпени
неимуществени вреди на Ж.А.А., ЕГН **********
от смърт- та на Ж.И.Д., ЕГН **********, причинена в резултат на ПТП ста-
нало на 28.05.2018 г., причинено от С.Р.С., ЕГН **********, който е нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил „Мерце- дес С180“ с рег.
№ ..., ведно със законната лихва върху сумата, считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 17.08.2018 г. до
окончателно- то й изплащане.
Осъжда Д.Р.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано”, № 5, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори К.Р.Н., И.И.Г.и П.А.Ш.
сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща направените разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: