ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град София, 28.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен
брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми
юли
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр. дело №
6477 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 32а от Правилник за вписванията (ПВ).
Образувано е по жалба, вх. № 18
– 00 – 89 от 29.06.2020 г. по описа на Агенция по вписванията (АВ), подадена от заявителя “С.”ЕАД,
чрез пълномощник – адв. В.В.,
срещу Определение от 11.06.2020 г. на съдия по вписванията при Софийския
районен съд, с което е постановен отказ да се впише молба, вх. № 29442 от
11.06.2020 г., за вписване на
прехвърляне на вземане на “Първа инвестиционна банка”АД спрямо “Е.Б.”ЕООД в
полза на “С.”ЕАД.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е
отказано исканото вписване. Оспорва се извода на съдията по вписванията, че
заявлението не било подписано, като жалбоподателят излага, че в преписката били
приложени две молби за вписване на договор за цесия, които били подписани лично
от адвокат В.А.В.. Поддържа се също, че адвокат И.И.била
преупълномощена да занесе заявленията. Жалбоподателят
излага подробни съображения за неправилност на обжалвания отказ. Искането е Определението
от 11.06.2020 г. да бъде отменено и вместо това съдът да постанови вписване на
договора за цесия.
Софийският
градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжния съд. Нормата на чл. 275, ал.
1 ГПК установява едноседмичен срок за обжалване на Определението. Жалбоподателят,
чрез пълномощник – адвокат И.Иванова, се
е уведомил за постановения отказ на 23.06.2020 г., като жалбата е постъпила в АВ
на 29.06.2020 г. (видно от
правоъгълния печат, поставен в горния десен ъгъл) – в рамките на едноседмичния преклузивен срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият съд
споделя съображенията на постановилия обжалвания отказ съдия по вписванията.
Съгласно т. 1 от задължителното за съобразяване Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е
позовал и съдията по вписванияа в обжалваното Определение
от 11.06.2020 г., разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК не е приложима в
производството по вписване на актове. В процесния
случай, жалбоподателят със Заявление от
11.06.2020 г. е искал, на основание чл. 17, ал. 1, б.”а” ПВ, да се впише договор за цесия, с който се прехвърля
вземане, обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, която ипотека е
била вписана в Служба по вписванията – град София, вх. рег. № 23088/08.04.2008
г., акт № 52, том XXI, дело № 15059/2008 г., учредена
с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том I, рег. № 2965, дело № 98 от 2008 г. на нотариус В.Я.,
рег. № 265 при НК, подновена с молба за подновяване на договорна ипотека от
28.03.2018 г., вх. рег. № 18618, акт. №
155, том XVIII на Служба по
вписванията – град София. Към заявлението за вписване от 11.06.2020 г. са
приложени и Договор за цесия от 19.12.2019 г., Рамков договор за цесия от
19.12.2019 г., Приложение № 11 към Договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към Рамков
договор за цесия от 19.12.2019 г., Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека, документ за платена държавна такса, пълномощно от адвокат В.В. за адвокат И.И.Й., с което последната
е била преупълномощена да представлява “С.”ЕАД пред
Агенция по вписванията – Имотен регистър, като подаде на гише от името
и за сметка на адвокат В.заявления за вписвания на договор за цесия от името и
за сметка на “С.Г.Груп“, както и пълномощно за самия адвокат В.от “С.”ЕАД. Съдията
по вписванията не е изложил мотиви, че в искания за вписване акт не се съдържат
данни за цедента; за цесионера;
за имотите, които служат като обезпечение на кредитора; за размера на
обезпеченото вземане; за длъжника, по отношение на който се прехвърля
вземането, нито е сочил, че следва да се представят още 283 приложения, каквито
ирелевантни оплаквания са изложени в жалбата. Неотносимо по тази причина към конкретиката
на настоящия казус е и посоченото в жалбата Определение № 5139 от 09.03.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 1892 по описа за 2020 г. на СГС.
В изпратената по компетентност преписка от Служба по
вписванията - град София към Агенцията по вписвания (АВ), която
е част от материалите по настоящото дело, се съдържа и заявлението от
11.06.2020 г., с което е поискано вписването, на основание чл. 17, ал. 1, б.”а”
ПВ, вр. с чл. 171 ЗЗД, с вх. № 29442 от 11.06.2020 г.
На практика това е отхвърленото заявление за вписване, въз основа на което е
образувано охранителното производство пред АВ, което в обжалваното Определение
от 11.06.2020 г. е наименовано “молба”. Същото е
подадено от “С.” ЕАД, чрез пълномощника на дружеството – адвокат В.А.В., и в
титулната му част се съдържат данните, изискуеми по силата на препращата норма на чл. 17, ал. 2 ПВ. В преписката по
отхвърленото заявление действително се съдържа молба за вписване на цесия,
която е подписана от адв. В.В.
и е нотариално заверена, но същата съставлява приложение (при това неописано в
заявлението от 11.06.2020 г.). Охранителното производство, по което е
постановен обжалваният отказ, не е започнало по тази молба. Ето защо това, че
същата е надлежно подписана (редовна), както и представените към заявлението документи като
приложения, е без правно значение в процесния случай.
В тази връзка съдът счита за неоснователни изложените в жалбата доводи.
Съдът намира, че изводът
на съдията по вписванията досежно липсата на подпис
на автора на документа по чл. 571 ГПК - отхвърленото заявление, е фактически
верен, ведно със следващите се правни последици от това. Заявлението е
подадено, според посоченото в титулната му част, чрез пълномощник – адвокат В.В.. От представеното нотариално заверено пълномощно е
видно, че представителната му власт е валидно учредена. Заявлението от 11.06.2020 г. обаче не е подписано от пълномощника адвокат
В.В. (адвокат
И.Й. няма такива права според преупълномощаването й.) Ето
защо, правилно съдията по вписванията е приложил последиците от нередовността
на заявлението – същото е отхвърлено,
съобразно със задължителните указания, дадени с цитираното Тълкувателно решение
№ 7 от от 25.04.2013 г. по тълк.
дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕД ЕЛ И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 18 – 00 – 89 от 29.06.2020 г., подадена от заявителя “С.”ЕАД, ЕИК ******,
чрез пълномощник – адв. В.В.
- САК, срещу Определение от 11.06.2020
г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е постановен отказ да се впише молба, вх.
№ 29442 от 11.06.2020 г., за
вписване на прехвърляне на вземане на “Първа инвестиционна банка”АД спрямо “Е.Б.”ЕООД
в полза на “С.”ЕАД, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с частна
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.