№ 13841
гр. С, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от С Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110158953 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Л. П. И., ЕГН **********, с адрес
гр.С*****, подадена чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.С*****, насочена срещу мълчалив
отказ на ОСЗ-З за постановяване на решение по молба с вх.№ ПО-15-11479/09.08.2024 г.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е наследник на А Н О. Обяснява се, че
същата е подала пред ПК- район О к заявление с вх.№ 0842/27.02.1992 г. за възстановяване
на собствеността върху нива от 1.500 дка. По същото е постановено решение за признаване
правото на собственост, но и решение, с което е отказано възнастановяването му. Според
жалбоподателя последното е обжалвано, като в съдебното производство то е отменено с
решение от 04.02.1998 г. по гр.д.№ 355/1997 г. по описа на СРС, 40 състав, с което е
постановено възстановяване правото на собственост на А Н О във възстановими стари
реални граници върху нива с площ от 0.620 дка, находяща се в землището на Г Б, местността
"К",„представляваща част от бивш имот с пл.№ ****, к.л.488 по кадастралния план от 1958
г.
Жалбоподателката обяснява, че на 09.08.2024 г. е подала молба до ответника с вх.№
ПО-15-11479/09.08.2024 г. за постановяване на решение за възстановяване на правото на
собственост върху описания имот, но такова до момента не е издадено.
От страна на жалбоподателя се аргументира становище, че е налице мълчалив отказ,
който следва да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
поддържа подадената жалба. Ответникът се представлява също от пълномощник, който
оспорва жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.126 АПК вр. чл.58 от АПК.
С оглед отразеното в удостоверение за наследници № 2476/20.10.1996 г., издадено от
длъжностното лице по гражданско състояние на район О, С О, а именно, че жалбоподателят
1
е единствен наследник на А Н О, б.ж. на гр.С, починала на 01.03.1989 г., съдът намира, че
жалбата, с която е сезиран изхожда от легитимирана страна. Същата е подадена в
законоустановения срок /доколкото няма данни за момента на узнаване от страна на
жалбоподателя за датата, на която е проведено заседанието на ОСЗ-З, която е релевантна по
см. на чл.57, ал.6 от АПК за броенето на сроковете/ и при наличието на правен интерес за
жалбоподателя като заявител по преписка, по която не се е произнесъл административния
орган.
Относно съдебния контрол на мълчаливия отказ в производство по реда на ЗСПЗЗ
е налице противоречива практика, като съществува такава, която отрича правото на жалба в
този случай /в този смисъл решение от 21.05.2009 г. на АдмС - С по к.а.д.№ 793/2009 г., 3-ти
кас. с-в/. Налице е обаче и практика в противната насока, в която се приема, че отказът под
каквато и да е форма пряко засяга заявителя, поради което не може и не следва да му бъде
отречено правото на жалба посредством което осъществява защита на интерес, признат от
правото. Настоящият състав споделя второто становище.
В случая се установи, че по пощата на 09.08.2024 г. Л. П. И., е подала молба до ОЗС-
З за издаване на възстановително решение за процесния имот, съобразно постановеното
решение от 04.02.1998 г. по гр.д.№ 355/1997 г. по описа на СРС, 40 състав. По делото не е
спорно и че по така подадената молба ответната ОСЗ не се е произнесла.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че при наличие на
влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
общинската служба по З, в територията на която се намира имотът, предмет на влязлото в
сила решение, е длъжна да се съобрази със същото на основание разпоредбата на чл.14, ал.7
от ЗСПЗЗ. С оглед задължителността на разпореденото с това решение ОСЗ-З е длъжна да
проведе необходимото и вмененото й в изключителна компетентност от закона
административно производство с цел изпълнение на съдебното решение - т.е. длъжна е да
постанови като краен акт на това административно производство решение. Влязлото в сила
съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което е отменен отказ за възстановяване на
недвижим имот съставлява самостоятелно основание, задължаващо общинската служба "З"
да се произнесе с конститутивно решение.
Да се откаже произнасянето по молба за постановяване на решение от ОСЗ, с мотив,
че възстановяването на правото на собственост е извършено от съда в производството по
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е неоснователно. Съобразно предвиденото в ЗСПЗЗ, реституционната
процедура приключва с решение на ОЗС. Извод в тази насока се следва и от предвиденото в
чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по
чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота.
По така изложените съображения съдът намира, че мълчаливият отказ на ОСЗ-З да
се произнесе по заявлението на наследниците на А Н О, от 09.08.2024 г., е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Преписката следва да бъде връната на административния орган за произнасяне по
подаденото заявление, съобразно представените към него доказателства и постановеното
решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Предвид изхода на спора, единствено жалбоподателят има право на разноски,
каквото искане е направил със самата жалба и за което пълномощникът му е представил
списък на разноските. В същия са вписани единствено разходи за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът при определяне на възнаграждението на адв.Т. следва да вземе предвид
2
действителната фактическата и правна сложност на спора, обема събран доказателствен
материал, броя проведени съдебни заседания, релно предприетите действия от
пълномощника на жалбоподателя по неговотопроцесуално представителство и защита. В
случая настоящият казус не представлява фактическа и правна сложност. По същия са
проведени 2 съдебни заседания, като не са събрани други доказателства извън преписката,
по която жалбоподателката е заявител. Действително, след прекратяване на производството,
адв.Т. е подала частна жалба, по която е образувано дело пред АССГ, но не може да не се
отчете фактът, че това се дължи изцяло на причини, стоящи у жалбоподателя. Именно
последният не е направил възражение за непълнота на изпратената и приета по делото
преписка на ОСЗ-З, нито е представил подадената от него молба, по която твърди че липсва
произнасяне. Това навежда, че пълномощникът на ищеца не се е запознал в цялост с
представените по делото доказателства, т.е. не е изпълнил в пълен обем възложената му
адвокатска работа.
Ето защо, според настоящия състав, справедливото възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя за производството пред СРС е 500.00 лв., а пред АССГ –
200.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на ОСЗ-З за издаване на решение по заявление вх.№
ПО-15-11479//09.08.2024 г. на наследниците на А Н О, по преписка по заявление №
0842/1992 г.
ВРЪЩА преписката на ОСЗ-З за произнасяне по заявление вх.№ ПО-15-
11479//09.08.2024 г. на наследниците на А Н О, по преписка по заявление № 0842/1992 г.
ОСЪЖДА ОСЗ-З, да заплати на адвокат Е. В. Т.-К, вписана в САК под личен номер
**********, с адрес гр.С*****, ап.6, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата ,сумата от 700.00 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство и защита на жалбоподателя Л. П. И., ЕГН **********, по
настоящето дело и по адм.д.№ 2306/2025 г. по описа на Административен съд-С-град.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С град съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3