Определение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Ловеч

П Р О Т О К О Л

 

01.10.2019 г., гр.Ловеч

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                               ЧЛЕН СЪДИЯ: И.И.

                                                                 

1. Н.П.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:     2. П.Л.

          3. Д.С.

 

 

секретар: ГАЛИНА АВРАМОВА

окръжен прокурор: ВАЛЕНТИН ВЪЛКОВ 

сложи за разглеждане докладваното от съдия И.

НОХ дело № 352 по описа за 2019 година            

На именното повикване в 13.00 часа се явиха:

 

Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно призована, се явява окръжен прокурор В. Вълков. 

Подсъдимият В.И.В., редовно призован, се явява лично и с адв. И.А., с пълномощно от досъдебното производство.

Пострадалите Р.Й.Х., лично и като законен представителна М.И.В., М.В.Х., П.И.Х., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Докладва се актуална справка за съдимост рег. № 1071/05.09.2019 година.

Докладва се чрез изчитане молба вх. № 6514/27.09.2019 г. от пострадалия М.В.Х..

Докладва се чрез изчитане молба вх. № 6515/27.09.2019 г. от пострадалата Р.Й.Х..

Докладва се чрез изчитане молба вх. № 6516/27.09.2019 г. от пострадалата М.И.В., чрез законния й представител Р.Й.Х..

Докладва се чрез изчитане молба вх. № 6517/27.09.2019 г. от пострадалата П.И.Х..

СЪДЪТ проверява връчването на препис от обвинителния акт на подсъдимия и разяснява правата му в наказателното производство, както и проверява връчването на съобщенията по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 от НПК на подсъдимия, прокурора и защитника.

ПРОКУРОРЪТ: „Да се даде ход на делото. Прокуратурата е редовно призована. Нямам възражение към състава на съда.”

ПОДС. В.И.В.: „Получил съм препис от обвинителния акт и от разпореждането преди повече от седем дни. Да се даде ход на делото. Нямам възражение към състава на съда. Знам си правата по НПК. Упълномощил съм адв. А. да ме защитава.”

АДВ. А.: „Да се даде ход на разпоредителното заседание. Нямам възражение към състава на съда. Получил съм разпореждането и обвинителния акт.”

Като взе предвид становището  на страните в процеса и като съобрази, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, намира, че следва да бъде даден ход на открито разпоредително заседание, поради което

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА се самоличността на подсъдимия.

В.И.В., роден на *** г. в гр. Ботевград, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен, курсант в 4-ти курс, Факултет „Полиция” в Академия на МВР, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: „Настоящото съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт от страна на Окръжна прокуратура – Ловеч и считам, че е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалите или неговите наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила и не са налице условия за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на нови доказателства. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда „задържане под стража” по отношение на подс. В.И.В. считам, че към настоящия момент тя трябва да бъде такава.”

АДВ. А.: „Аз също считам, че делото е подсъдно на ОС – Ловеч. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че на досъдебното производство са допуснати множество отстраними нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и правото му на защита. Съгласно чл. 227 от НПК е предвидена процедурата по предявяване на досъдебното производство където за първи път аз и подзащитният ми се запознаваме с всички материали по делото. Тук на първо място считам, че е допуснато съществено процесуално нарушение. В обстоятелствената част на обвинителния акт се коментират записи от камери, които са показвани и на определени свидетели. Такива записи от камери на нас не са ни предявявани по време на тази процедура и съответно ние не сме запознати какво има на тези записи, как и по какъв ред са иззети, а и дали не са манипулирани по някакъв начин. В тази връзка предполагам, че това са камери, които са се намирали в цеха на фирмата, в която е работил подзащитният ми, но също така не става ясно защо тези записи са показвани на свидетели. Дали по този начин не е повлияно на свидетелите какво да говорят. Не е изяснено в каква връзка са показани на свидетелите, какво се вижда на тях и показаното има ли връзка с повдигнатото обвинение. Няма изготвена съдебнотехническа експертиза, с която да сме се запознали дали не е манипулиран записът от камерите. Липсата на тези доказателства, както и неяснотата за реда и начина на изземването им, не дава правна възможност, след като не са ни предявени, прокуратурата да ги коментира и да прави своите изводи, и да описва в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, базиращи се на тях. Практиката на ВКС в тази връзка е категорична – има категорична забрана да не се кредитират разпити на свидетели, които да преразказват какво са видели и чули, гледали или прослушвали СРС или веществени доказателствени средства. Тези доказателства не ни бяха представени, не сме запознати с тях, не фигурираха в представените не томове, не фигурираха и в описаните материали. Най-малкото наличието на дискове биха направили впечатление при предявяването. Не сме имали възможност да ги гледаме и съответно да направим искане за проверка на автентичността или манипулацията на тези доказателства. Всичко това е в разрез с нормите на НПК и води до извода за наличие на съществено процесуално отстранимо нарушение. Считам, че тези записи следваше да ни бъдат предоставени.

На второ място считам, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Посочената норма изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочат фактически обстоятелства, които съответстват на съставомерните признаци на деянието, както от обективна, така и от субективна страна. Считам, че правната квалификация на деянието не отговаря на събраните доказателства. При така повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление на подзащитния ми В.В. се твърди, че на инкриминираната дата, място и час, като извършител умишлено е причинил смъртта на баща си. Тук не става ясно защо и на какви доказателства се установява посочения час, и второ, че престъплението е извършено при пряк умисъл. Само ще посоча, че за да е пряк умисълът следва да е формиран преди деянието, в рамките на предварително взето решение, предварителна подготовка, евентуално набавяне на средства за извършването му. Това решение трябва да е взето в спокойна обстановка, като са претеглени всички неща свързани с това деяние, а това не е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Също така липсват и такива доказателства. Считам, че умисълът за престъпление у подсъдимия въобще не е бил на лице, а всичко е възникнало при съответното скарване и възникването на афект, от който се е стигнало до леталния край. Именно това се подкрепя от дадените от него обяснения и от изготвената допълнителна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. За мен не става ясно защо се приема, че престъплението е умишлено, като подзащитният ми ясно е изразил и категорично своето субективно отношение, а именно субективното отношение обуславя и съставомерността на деянието. В тази връзка искам да посоча, че за мен липсва пряк умисъл и житейски нелогично е син да убие баща си или обратното, тъй като във всички тези случаи има различни причини, но повечето от тези случаи са битови, семейни свади, водещи до ескалиране на напрежението и съответно до възникването на афект. Това се подкрепя от доказателствата и допълнителната експертиза. Според съдебната практика за наличието на умисъл може да се съди по предварително изработения план, като в случая такъв липсва, предварително набавяне на средства за осъществяване на престъплението, наличието на мотив. Всички тези фактически обстоятелства, които да сочат на една предварителна подготовка, старателно обмисляне, а такива липсват. Искам да насоча вниманието Ви на съществени вътрешно противоречиви и неясни фактически обстоятелства, които се отнасят първо за настъпване на смъртта на пострадалия и нейния генезис, а именно това предизвикване на подзащитния ми. Считам, че този момент не е описан достатъчно ясно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не става ясно защо не са коментирани доказателствата в обвинителния акт – разпита на подзащитния ми и допълнителната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза в обвинителния акт. Никъде не е посочено защо се приема, че е налице престъпление по чл. 116 НК, а не по 118 НК, именно при наличието на тези доказателства. Посочените процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на внесен обвинителен акт с императивните изисквания на закона, посочени в чл. 246 ал. 2 НПК считам, че са съществени.

Не са посочени в обвинителния акт нито смекчаващи, нито отегчаващи вината обстоятелства, нито е коментирано има ли или няма такива.

Има наличие на съществени противоречия в обвинителния акт. Ще си позволя да започна с първото: в обвинителния акт се сочи, че подзащитният ми е бил с ръкавици. Ако е бил с ръкавици не следва да има барутни частици по ръцете, а ако не е бил – следва да има. Това са две взаимно изключващи се твърдения. От доказателствата е видно, че има барутни частици и аз не мога да си обясня от къде идва изводът, че подзащитният ми е бил с ръкавици. Тези свободни интерпретации за наличие на ръкавици не са подкрепени с нито едно пряко или косвено доказателство.

Следващото противоречие, а именно от къде е взето оръжието. В обвинителния акт на л. 6 „…отново посещението му в дома на баща му и после пак връщането му в цеха, за да вземе оръжието, с което е извършил убийството, ….”. На предишната се казва „… отишъл до дома си и влязъл в едно от помещенията на постройката, находяща се в двора на къщата. В метален шкаф, поставен на стената на това помещение съхранявал пушката….. Отключил металния шкаф …., взел описната ловна пушка, …. На ръцете си поставил латексови ръкавици…..”. За тези данни няма никакви доказателства. Тези противоречия къде е била пушката и от къде са се появили ръкавиците са съществени, отстраними и следва да се отстранят.

На следващо място отново за пушката- Твърди се, че пушката е почистена, като едновременно с това се твърди, че цевта не е почиствана. В крайна сметка почиствана ли е пушката или не, не може да се установи от прочита на обвинителния акт.

Не е ясно и как е установен точният час, а именно 13.10, както е посочено, подзащитният ми е слязъл от автомобила, както и след това  описаните действия, като за тях отново липсват преки или косвени доказателства. На място няма очевидци, няма камери и няма как да бъдат събрани тези доказателства.

Продължавайки с противоречията, коментира се и фактът, че са намерени гилзи. Тези гилзи са намерени 4 месеца по-късно и в експертизите е посочено, че тези гилзи от този тип патрони са намерени както в касата за съхранение на ловната пушка, но са намерени и в двора. Възможно е, се сочи във веществените доказателства, с тях да е произведен изстрел. Но това не се потвърждава по никакъв начин. Има и противоречие в описанието на огнестрелното нараняване. В обвинителния акт се твърди, че се касае за огнестрелно нараняване от упор, а също така в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че е стреляно от вратата, от около 2 метра. Този момент също е съществен и трябва подробно да се изясни дали е стреляно от разстояние или от упор. Не е изяснено дали пострадалият не е държал и пушката, при евентуална свада, и от къде са се получили наличието на толкова много барутни частици по ръцете и дрехите на пострадалия. Възможно ли е това да станало при боричкане и да е произведен изстрел.

Очевиден е и фактът, че В. е разпитван втори път, като този разпит по никакъв начин не е отбелязан и не е коментиран в обвинителния акт. Никъде в него не е отбелязано, че подзащитният ми е заявил, че когато е разпитван, и този разпит отразен в т. 1, л. 38-46, е бил в шок, силен стрес и полицаите, които са го задържали, са му обяснили, че записаното в разпитите е най-доброто за него, направо да го подписва без да го чете, като в противен случай ще пострадат майка му и чичо му. Също така не се споменава изложеното от експертите в допълнителната експертиза, че същият по съвет на адвоката тогава, не е дал отговори на поставените въпроси и не му е било разяснено, че това, което ще се изследва от експертите, а именно наличието на афект, е от изключително важно значение за хода на досъдебното и съдебното производство, като експертизата се базира само на неговия първоначален разпит. Чак след повторния разпит, който той подробно и реалистично описва случилото се е назначена допълнителна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която е категорична, че има наличие на афект по чл. 118 от НК. Този разпит и новата експертиза остават извън обвинителния акт без дори да се споменава за тях, а те установяват една съвсем друга фактическа обстановка, която следваше да обоснове съвсем друг фактически състав, а именно по чл. 118 НК. Именно от тази експертиза и разпит се установява, че подсъдимият е действал в състояние на разгърнат физиологичен акт с характерните за него краткотрайни, бурни и двигателни реакции, и с промени във възприятията и представите, както и мисловния процес.

Посочените противоречия, както е непредявяването на записите, на които се базира обвинението, са отстраними процесуални нарушения на базата, на които считам, че делото трябва да се върне за отстраняването им. Поради което считам, че образуваното, по така внесения обвинителен акт, съдебно производство следва да бъде прекратено и делото бъде върнато на прокуратурата.

За тези записи разбрах когато снимах документите и получих обвинителния акт. Нямаше ги като описание. Имах томовете при предявяването. Мисля, че бяха 8 или 9 тома. При предявяването си водих записки и в молбата до съда, която е пусната на базата на тези записки съм изискал да ми бъдат снимани необходимите ми документи за подготовката на делото. В предявените ми томове не видях наличието на такива записи, не видях наличието на СД-та, както и каквато и да било съдебнотехническа експертиза във връзка със записите. Най-малкото щях да поискам съдебнотехническа експертиза за установяване автентичността на тези записи и начина и реда, по който са взети.

Желая делото да се гледа по реда на особените правила, както и подзащитния ми.  – чл. 371, т.2 НПК.

Счита, че не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Считам, че е налице основание за изменение на мярката на подсъдимия за процесуална принуда в по-лека такава, като правя такова искане.

С оглед липсата на направени каквито и да е искания за събиране на нови доказателства, на основание чл. 259 НПК, моля да не насрочвате заседание за разглеждане на делото по същество, а го върнете на прокурора.”

ПОДС. В.И.В.: „Поддържам казаното от адвоката ми по всички точки. Делото е подсъдно на ОС – Ловеч. Не са налице основания за спиране или прекратяване. Има допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, както изложи адвокатът ми. Налице са основания за разглеждане на делото по особените правила чл. 371, т.2 НПК. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Желая да се измени мярката ми за неотклонение в по-лека.

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Моля да се прекрати делото и се върне на прокурора.”

ПРОКУРОРЪТ: „Няма да взимам отношение по 90% от казаното от защитата, тъй като определено считам, че неговото изложение касае най-вече една бъдеща пледоария, когато съдебният състав трябва да прецени кои доказателства да цени и кои да отхвърли или приеме.

Във връзка с разследването и изводите, които защитата направи, в този аспект няма да взимам отношение.

По така наречените „процесуални нарушения”:

Първо, съдебният състав е наясно и моля да се съобрази – чл. 228 НПК регламентира, че при предявяване на материалите по разследването се осигурява достатъчно време, за да се запознаят и ако имат някакви бележки, искания и възражения да ги направят писмено, а прокурорът има 7-дневен срок, за да се произнесе.

Наясно сме, че при предявяване на разследването, не може разследващият орган да акцентира конкретно на страните по делото, обръщайки внимание на конкретни писмени или гласни доказателства. Осигурява се време за всяко нещо, което страните искат да видят или чуят, ако имат искане или бележки се оформя в искане. Това е по повод процесуалното нарушение, за което аз сезирам, че едва ли не нещо липсва. В т. см. не съм съгласен с това нещо, абсурд нещо да не е предявено и да е вложено в делото.

Никъде в обвинителния акт не съм цитирал „дискове”. Има на страницата преди да коментирам експертизите, изброявам изготвените експертизи – техническите експертизи в том 7, л. 19-69. Обобщил съм го за прецизност, за да улесня съдебния състав – „…. съдържащи справки-данни в обхвата на чл. 159а, ал. 3 във вр. с ал.1 т.1-6 от НПК, по отношение на три телефонни номера, ползвани от обв. В. В., свид. М. Х. и пострад. Ив. Х., за периода от 00.00 часа до 24.00 ч. на 25.02.2018 г.;…”. Основно обвинението и посочените часове в обвинителния акт е на база разпечатките, които са изискани по съответния официален ред от МТел, А1 България, в приложението съм го цитирал – том 6 – писма-отговори от Мобилтел ЕАД, БТК ЕАД, Теленор, А1 България ЕАД, от Стационарна комуникационна и информационна система София, Спиди АД, Еконт Експрес ООД, от Национална централа 112. Часовете са подредени на базата на тези справки, а не от дискове. Цитирал съм часове и съм посочил тези ,които сме преценили, и часът на извършване на престъплението. Да, има файлове, съдържащи видеозаписи, те са като писмени материали, в томовете мисля, че са като албуми. Посоченото се намира в томовете. Изследваните разпечатки на обилни телефони измежду цитираните по-горе свидетели.

В чл. 246, ал. 2, 3, 4 от НПК точно казва какво трябва да съдържа обвинителния акт и всички тези писания с толкова подробни неща не са необходими, и винаги когато съм задавал въпроси отговорът от върховните съдии е бил един и същ „колеги не пишете толкова много”. Всичко останало е въпрос на представяне на доказателства – писмени, гласни, от наша страна и от страна на подсъдимите и защитниците, на пострадалите и поверените им, и толкова. Това, че съм си позволил да опиша подробно защото считам, че е налице тежко умишлено престъпление и упоменаването на часове е във връзка, с възражения дали той е извършител на престъплението, по какъв повод, в каква форма и в какво състояние. Няма практика, не може да има практика, в обвинителен акт да се разсъждава по няколко текста, които материалният закон е нарекъл престъпления и накрая да се каже, че се повдига обвинение за едно от тях. Задължение на прокурора е да събере доказателства, да прецени въз основа на тях, ако счете, че са достатъчни, по кой текст от НК да повдигне обвинение. Това което колегата говори за наличие на данни за престъпление по чл. 118 от НК е въпрос, който можем да развием в хода на съдебното производство. Аз съм преценил, че такова престъпление няма, че няма такива доказателства. Доводите за наличие на такова престъпление и това е право на колегата да го каже, се базират на базата на допълнителните обяснения, които подсъдимият дава, защо и как ги дава ще коментирам в друга фаза, не ги приемам, затова съм се спрял на първоначалните, които са непосредствено след извършване на престъплението, които кореспондират изцяло с писмените и гласни доказателства за разлика от другите, които са израз на неговата защитна реакция. Да, в друга фаза на процеса мога да коментирам и допуснатата втора комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, и ще обясня в друга фаза на процеса защо съм я допуснал, тъй като имаме професионално изработена първоначална комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза.

Считам, че няма основание за промяна на мярката за неотклонение, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и обществената опасност на дееца.

Има техническа грешка, написано е в обвинителния акт чл. 116, ал.1, т. 6, т. 3 предл. 1-во във вр. с чл. 115 НК. Техническа е грешката в частта, касаеща „т.6”, няма такова обвинение. Имало е когато е бил заедържан и след това е преценено, че т.6, в случая не би трябвало да фигурира в обвинението.”

РЕПЛ. АДВ. А.: „Аз не споря, че не ми е предоставено достатъчно време. Да, предоставено ми е време и са ми дадени томовете. Ще цитирам обвинителния акт, стр. 6 „… както при предявяването на видеозаписи на част от свидетелите, съвсем достоверно и безспорно представят хронологията, последователността и продължителността на: посещението на обв. В. В. в дома на баща му преди убийството, връщането му в цеха за вземане на тетрадката, отново посещението му в дома на баща му и после пак връщането му в цеха за да вземе оръжието, …”. Значи на базата на тези видеозаписи, които са предявени на част от свидетелите и се обяснява тази хронология би било редно да ни бъдат предоставени и на нас, а такова представяне няма.”

Съдебното заседание се прекъсва в 14.10 часа.

Възобновява съдебното заседание в 14.20 часа.

Съдът дава възможност на защитника, адв. А. да се запознае с томовете от досъдебното производство, след което да заяви поддържа ли възраженията си.

АДВ. А.: „След дадената ми възможност да се запозная с томовете на досъдебното производство, аз не видях да има флашка. Държа на искането да ми се даде възможност, в удобен момент, да се запозная със записите, които са предоставяни на свидетелите при разпитите им.”

ПРОКУРОРЪТ: „Въпросната флашка, която съдържа запис от камерите е дадена доброволно с протокол за доброволно предаване от управителя на цеха, чието име не си спомням, но е жена. Тази флаш-памет е изпратена на НИКК, който е качил на дискове тези записи при изготвяне на заключението, които дискове при разпита на свидетелите, които осъществяват движение и са записани, тези дискове са им пускани, за да конкретизират движението си.”

Съдебното заседание се прекъсва в 14.45 часа.

Заседанието се възобновява в 14.55 часа.

АДВ. А.: „Поддържаме направените искания, както и искането за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми.

Моля да ми бъде изпратено копие от протокола на имейл.”

ПОДС. В.И.В.: „Присъединявам се към становището на адвоката ми.”

ПРОКУРОРЪТ: „Не, няма какво да добавя.”

Съдът, като съобрази становищата на страните относно посочените по чл. 248, ал. 1 от НПК въпроси, приема за установено следното:

По т.1, съдът счита, че делото е подсъдно на ОС – Ловеч, с оглед на повдигнатото от страна на Окръжна прокуратура – Ловеч обвинение.

Обвинителният акт е внесен в Окръжен съд гр. Ловеч, по обвинение за това, че подсъдимия В.В. на 25.02.2018 г., около 15:10 часа, в с. Добревци, общ. Ябланица, обл. Ловеч, в жилищна сграда – къща, находяща се на ул. „Александър Стамболийски” № 25, чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие – гладкоцевна ловна пушка марка „Baikal”, модел „ИЖ 27”, калибър 12-ти, с две вертикално разположени цеви (надцевка), с фабричен №8916586, предназначена за стрелба с ловни патрони калибър 12-ти, умишлено умъртвил баща си – И.В.Х., ЕГН – ********** *** – престъпление по чл. 116, ал.1, т. 3, предл. 1-во във вр. с чл. 115 от НК, поради което настоящата инстанция приема, че делото е родово и местно подсъдно на ОС – Ловеч, с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК.

Съдът прецени по т.2, че наказателното производство не следва да бъде спирано или прекратявано, тъй като не са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8а, 9, 10 от НПК и на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2, както и чл. 26 от НПК.

По отношение на т. 3, допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство по смисъла на чл. 249, ал 4 от НПК, които да са довели до нарушаване правата на обвиняемия или пострадалия, настоящата инстанция приема, че такова нарушение е допуснато по отношение на ограничаване процесуалните права на подсъдимия на досъдебното производство и по-специално да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Конкретно на стр. 7 от обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът, описвайки фактическата обстановка е приел следното ”….Тогава В. В. станал от фотьойла, взел тетрадката и си тръгнал, разстроен и обиден от думите на баща си. Качил се в лекия автомобил, отишъл до дома си и влязъл в едно от помещенията на постройка, находяща се в двора към къщата. В метален шкаф, поставен на стената на това помещение, В. В. съхранявал законно притежавано от него огнестрелно оръжие-гладкоцевна ловна пушка марка „Baikal”, модел „ИЖ 27”, калибър 12-ти, с две вертикално разположени цеви (надцевка), с фабричен №8916586 и боеприпаси за него. Отключил металния шкаф с притежавания от него ключ, взел описаната ловна пушка, както и два патрона за нея, които съхранявал в патрондаш. На ръцете си поставил латексови ръкавици, които взел от … . След това се качил на лекия автомобил и отишъл до къщата, в която живеел баща му. В 15:10 часа, стигнал там, слязъл от автомобила, взел ловната пушка и два патрона, които поставил в двете й цеви, с което я заредил. Приближил се към къщата, носейки заредената ловна пушка в ръцете си. Непосредствено преди да влезе през входната врата на къщата, В. В. махнал предпазителя на пушката с дясната си ръка, с която я държал. След това отворил входната врата, при което видял баща си в полулегнало положение на дивана, държейки в ръце мобилния си телефон. Без да казва нищо и докато се намирал на прага на входната врата къщата на къщата, В. В. вдигнал ловната пушка, насочил я към И. Х., като последния виждайки сина си с огнестрелното оръжие в ръце, насочено към него, леко се понадигнал и вдигнал ръцете си в опит да се защити. В този момент В. В. произвел един изстрел от разстояние от около два метра, с който прострелял Ив. Х. в областта на дясната шийна област, под брадата, ….” На стр. 9 /номерацията на съда/ прокурорът е посочил, че е взел предвид подробно изброени доказателства както и „…посещението на обв. В. В. в дома на баща му преди убийството, връщането му в цеха за вземането на тетрадката, отново посещението в дома на баща му и после пак връщането му в цеха за да вземе оръжието, с което е извършил убийството, извършването на самото убийство и последователните движения….” Т.е. касае се за съществено противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и с диспозитива на обвинението и то за елемент от състава на престъплението, за което е обвинен В., тъй като не става ясно с кое оръжие прокурорът приема, че е извършено убийството – дали с това, което подробно описва на стр. 7, собственост на подсъдимия или с неописаното и взето от цеха, и посочено на стр. 9, респективно от къде е взето то,както и хронологията на действията на подсъдимия, така както са описани на стр.7 или на стр.9 . Посоченото процесуално нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимия, а е и такова по чл. 246, ал. 2 от НПК относно задължителните реквизити на обвинителния акт. В този смисъл е и ТР № 2/2002 г. относно съдържанието на понятието „съществени процесуални нарушения на досъдебното производство”, в т. 4.2, от което е посочено, че задължително прокурорът следва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В тази връзка, при противоречивото посочване  в обстоятелствената част на акта на средството,с което прокурора приема,че е извършено води до ограничаване на правото на защита,тъй като не е ясно прокурорът с кое оръжие счита, че е извършено престъплението, за което е предявил обвинението

По отношение на направеното възражение от защитника относно предявяване материалите по делото – файлове съдържащи видеозаписи от охранителната камера, настоящата инстанция приема същото за неоснователно, тъй като в том 2, л. 47 е приложен протокол за доброволно предаване от Петя Х., видно от който процесната флаш-памет е приета от водещия досъдебното производство  и е била налична при предявяване на материалите по разследването.

Относно правната квалификация настоящата инстанция приема, че касае въпрос, който съдът разглежда, произнасяйки се по същество, с оглед разпоредбата на чл. 301, ал.1 т. 2 от НПК, но следва да отбележи, че е налично едно неуточнение, касаещо часа, който прокурорът приема, че е извършено престъплението и в който смисъл са и възраженията на защитника адв. А., тъй като на стр. 7 прокурорът е фиксирал, че „в 15.10 часа” е извършено това престъпление, а в диспозитива на обвинителния акт е посочено „около 15.10 часа”, което настоящата инстанция само отбелязва, въпреки, че в т. 4.2. от ТР № 2/2002 г. е посочено, че прокурорът задължително следва да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт времето на извършване на престъплението и то следва да е съответно на диспозитива на приетото от прокурора обвинение..

Относно възражението, касаещо почистването, респ. непочистването на описаното оръжие, при така посоченото съществено процесуално нарушение съдът счита, че на този етап не следва да взема отношение, респ. обстоятелството дали е бил подсъдимият с латексови ръкавици.

По отношение на т. 4 на настоящия етап, настоящата инстанция счита, че не следва да се произнася с оглед посоченото по-горе процесуално нарушение, както и по т. 5.

Съдът приема, че по т. 5 не е налице нуждата от разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

По отношение на мярката за процесуална принуда съдът приема, че мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия В.В. следва да бъде променена от „задържане под стража” в „домашен арест”, която да се осъществява на адрес с. *****, за което бъде уведомен съответното РУ на МВР гр. Ябланица, за осъществяване на съответния контрол за спазване на забраната подсъдимият В.И.В. да напуска жилището си на адрес с. *****, без разрешение на съответния орган, като при евентуално констатирани нарушения на забраната да уведомят Окръжен съд – Ловеч и Окръжна прокуратура – Ловеч. Съдът взе предвид, че подсъдимият В.И.В. е с мярка за неотклонение „задържане под стража” считано от 26.02.2018 година и към настоящия момент се касае за задържане за един продължителен период от време, надхвърлящ и срока предвиден в чл. 63, ал. 4 от НПК от една страна, а от друга страна, подсъдимият В. е неосъждан към настоящия момент, видно от приложената справка за съдимост, и има установен адрес на местоживеене.

С оглед посоченото по-горе съображения съдът счита, че следва да бъде прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за отстраняване на посочените по-горе отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението в частта на произнасяне по чл. 248, ал. 1, т.3 и т. 6 от НПК подлежи на обжалване пред ВТАС по реда на глава двадесет и втора от НПК, като делото бъде изпратено на АС – Велико Търново, след изтичане на срока по чл. 248а, ал.1 от НПК.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия В.И.В., ЕГН **********, мярка за неотклонение „задържане под стража” в „домашен арест”, която да се изпълнява на адрес с. *****.

ДА СЕ УВЕДОМИ РУ на МВР гр. Ябланица, за осъществяване на съответния контрол за спазване на забраната подсъдимият В.И.В. да напуска жилището си на адрес с. *****, без разрешение на съответния орган, като при евентуално констатирани нарушения на забраната да уведомят Окръжен съд – Ловеч и Окръжна прокуратура – Ловеч.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХ д. № 352/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ВРЪЩА делото на окръжен прокурор В. Вълков на Окръжна прокуратура – Ловеч, за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението съществени процесуални нарушения.

Определението в частта на произнасяне по чл. 248, ал. 1, т.3 и т. 6 от НПК подлежи на обжалване пред ВТАС по реда на глава двадесет и втора от НПК, като делото бъде изпратено на АС – Велико Търново след изтичане на срока по чл. 248а, ал.1 от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

 

                                                                                     1.

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 2.

 

                                                                                     3.

 

 

Заседанието се закри в 15.15 часа

         Протоколът се написа в съдебно заседание.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                СЕКРЕТАР: