Присъда по дело №279/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 21 от 19.05.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 279 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С. Н. М.
от с. В., обл. Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление по 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс
за това, че на 02.11.2021 г. в с. К., общ. Хасково, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „**** с peг. № **** без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен
срок от наказването му за същото деяние по административен ред с
Наказателно постановление № 20-0303-000569/03.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ - Момчилград към ОД на МВР - Кърджали, влязло в законна
сила на 05.02.2021 г.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и излага конкретни съображения
относно доказаността и съставомерността на деянието. По отношение на
наказанието, предлага на съда то да бъде определено при условията на чл. 55
от Наказателния кодекс, под установения специален минимум от една година
по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, като с налагането му за
срок от 6 месеца, като ефективното му изтърпяване не се налагало, за да
бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК и счита, че по същия начин е
необходимо да бъде процедирано и по отношение на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, което предлага да бъде индивидуализирано
в размер на 490 лева – под установения специален минимум.
Подсъдимият С. Н. М. от с. В, обл. Хасково, редовно призован не се
явява пред съда, за да заяви становище по повдигнатото й обвинение.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. Н. М. е роден на *******г. в Република Т.,
б*************“, гр. ******, ***, с настоящ адрес: с. В., ул. „******, общ.
Хасково, обл. Хасково.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1844,
издадена от Районен съд – Хасково на 04.11.2021 г. подсъдимият С. Н. М. от
с. В., обл. Хасково е осъждан с Определение № 143 от 20.07.2018 г., с което
на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 1034/2018 г. на Районен
съд – Хасково и на основание чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК му е наложено наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
1

настоящ адрес“ с продължителност 10 месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност 10 месеца. От събраните
за подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение на
същия има данни за криминални регистрации, но няма такива за връзки с лица
от криминалния контингент. В подадената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подписана от подсъдимия,
последният сочи, че получава доходи от трудова дейност в размер на 710
лева, месечно, не притежава недвижими имоти, като има регистрирано на
негово име моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“, модел
„***“, рег. № ****, а семейството му се състои от него самия.
От приложената справка за нарушител/водач, издадена от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково се установява, че на името на
подс. С. Н. М. от с. В., обл. Хасково няма издадено СУМПС, а по отношение
на същия са регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата,
в това число и по чл. 150 от Закона за движението по пътищата.
С Наказателно постановление № 20-0303-000569/03.12.2020 год.,
издадено от Началник на РУ - Момчилград към ОД на МВР – Кърджали, на
подс. С. Н. М.. била ангажирана административнонаказателната отговорност
за това, че на 13.11.2020 г. в около 10.30 часа на ул. „*****“ в град
Момчилград управлявал лек автомобил „****“ с peг. № *** без да е
правоспособен водач, с което нарушил чл. 150 от ЗДвП, като на основание чл.
177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП м*у е било наложено наказание „глоба“. Посоченото
наказателно постановление било връчено лично на подс. С. Н. М. на
28.01.2021 г. и влязло в законна сила на 05.02.2021 г, поради необжалването
му пред съда.
На инкриминираната дата - 02.11.2021 г. свидетелите К. Д. Д. и П. С. Б.,
двамата на длъжност „мл. експерт“ в Група „Териториална полиция“ при РУ
на МВР - Хасково били на работа по график за времето от 10.00 часа до 19.00
часа на 02.11.2021 г. В около 12.00 часа на 02.11.2021 г. се намирали в с.
Конуш, общ. Хасково, като спрели за проверка лек автомобил марка „****,
модел „****“ с peг. № ****, управляван от подс. С. Н. М., който бил познато
за тях лице, във връзка с предходни контакти с него по повод изпълнение на
служебните им задължения. Същият, с управлявания от него автомобил се
движел по ул. „****“ в посока ул. „****“ в с. К., обл. Хасково. При
извършване на проверката водачът С. Н. М. не представил свидетелство за
управление на МПС, като първоначално заявил пред контролните органи, че
го бил забравил, но при извършената справка от свид. К. Д. Д. и свид. П. С. Б.
било установено, че подс. С. Н. М. бил неправоспособен водач и никога не е
бил правоспособен водач, респ. никога не е било издавано на негово име
свидетелство за управление на МПС.
В хода на проверката било установено, че на 02.11.2021 г. в с. Конуш,
общ. Хасково подс. С. Н. М. управлявал посочения лек автомобил без
валидно свидетелство за управление на МПС издадено на негово име в
2

едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен
ред, а именно за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, за което бил наказан с Наказателно
постановление № 20-0303-000569/03.12.2020 г., издадено от Началника на РУ
- Момчилград към ОД на МВР - Кърджали, влязло в законна сила на
05.02.2021 год. и управлявал посочения лек автомобил на 02.11.2021 год.
отново без свидетелство за управление на МПС, тъй като обв.
В резултат, на същата дата – 02.11.2021 г., срещу подсъдимия С. Н. М.
бил съставен, в негово присъствие от свид. К. Д. Д. Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 888323/02.11.2021 г. за извършеното
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, който, след предявяването му, бил подписан
от подсъдимия без да впише възражения в съответната предвидена за това
графа, а екземпляр от акта му бил връчен на същата дата, според отразеното в
приложената разписка. С резолюция на административнонаказващия орган,
образуваното административнонаказателно производство било прекратено на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, тъй като било образувано наказателно
производство – БП № 948/21 г. по описа на РУ на МВР - Хасково.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните в хода на съдебното следствие, проведено пред
първоинстанционния съд при разглеждане на делото, писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие
разпити на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество и от
обясненията на подсъдимия прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК.
На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на
подсъдимия С. Н. М. в частта им относно обстоятелствата, свързани с факта,
че същият е грамотен, владее писмено и говоримо български език, макар да е
роден в Република Турция и сам е подписал документи по делото, в това
число и съставения на процесната дата срещу него акт за установяване на
административно нарушение, а преди това и визираното в акта на прокурора
по чл. 246 НПК наказателно постановление,в частта относно разписката за
връчване, както и относно разигралите се действия в хода на извършената от
свид. К. Д. Д. и свид. П. С. Б. проверка на инкриминираната дата. В този
смисъл следва да се има предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен
средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и
доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в
хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в
наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото
да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат
опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно
кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната
достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав
възприема обясненията на подсъдимия в посочената част, като
безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и
3

еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които
съдът възприема за истинни - тези на свид. К. Д. Д. и свид. П. С. Б.. Тук е
мястото да се отбележи, че показанията на изброените свидетели са дадени
като очевидци на случилото се, при наличие на ясен спомен в съдебна фаза.
Показанията им са детайлни и съответни на останалите доказателствени
източници – писмени доказателства, а така също и на обясненията на самия
подсъдим, макар и дадени не в хипотезата на непосредственост пред
настоящия съдебен състав за факта, че е бил на място и е бил подложен на
проверка. Всъщност липсва противоречие при съвкупната оценка на
доказателствените източници и конкретно на гласните доказателства, което
да налага по – обстоен анализ на тяхната достоверност.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият С. Н. М. от с. В., обл. Хасково е осъществил деяние, което да
бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от
Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно
– освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието
да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
такова деяние.
По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият С. Н. М. от
с. В., обл. Хасково, на посочената в акта на прокуратурата дата - 02.11.2021 г.
в с. К., общ. Хасково, управлявал моторно превозно средство, а именно лек
автомобил марка „****“, модел „****“ с peг. № **** без да е правоспособен
водач, т.е. без да притежава към тази дата съответно и валидно СУМПС,
издадено на негово име. Тези му действия са осъществени в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за нарушение по чл. 150 от
ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 20-
0303-000569/03.12.2020 г., издадено от Началника на РУ - Момчилград към
ОД на МВР - Кърджали, влязло в законна сила на 05.02.2021 г., поради
необжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН С оглед така възприетата
от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с
изложената в постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага
извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на
дееца и съставомерност на същото по чл. 343в, ал. 2 от НК се доказват по
несъмнен начин. От обективна страна, изпълнителното деяние на подсъдимия
4

е осъществено чрез действие – управление на моторно превозно средство, без
свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Последното
налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно
средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното
деяние на състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за който
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343в, ал. 2 от
НК. Приложението обаче, следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на
това по чл. 343в, ал. 2 от НК в рамките на повдигнатото обвинение.
Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде
осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв
престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни вредни
последици. В случая това действие на управление на МПС е безусловно
установено от събраните категорични доказателства – гласни, състоящи се
най – вече в показанията на свид. свид. К. Д. Д. и свид. П.С. Б. и писмени, по
специално съставения по надлежния ред акт за установяване на
административно нарушение за нарушения на правилата за движение по
пътищата именно във връзка с процесното управление на инкриминираната
дата. Визираният АУАН е съставен на място и в присъствие на подсъдимия,
който го е подписал лично след предявяването му и при положение, че е
запознат със съдържанието му. Това управление на МПС е осъществено в
период от време, съобразно предвиденото в наказващата норма – чл. 343в, ал.
2 НК, след като преди това за такова деяние, подсъдимият е бил
санкциониран по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление, на 05.02.2021 г., поради необжалването му пред съда.
Изложеното обосновава и наличието на всички кумулативно дадени
предпоставки за съставомерност на деянието по чл.343в, ал. 2 от
Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен
начин от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл, който е и единствено възможната форма на вина. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, целял е управлението на моторно превозно
средство и е предприел противоправното действие, след като е бил наясно за
5

това, че за такова деяние вече е била ангажирана преди по – малко от една
година и отговорността му по административен ред с влязло в сила
наказателно постановление. Допълнителен анализ в този аспект от
преценката не се налага, доколкото ясно бе установено и заявено по – горе, че
подс. С. Н. М. от с. В., обл. Хасково е грамотен, може собственоръчно да се
подписва и подписът в приложената разписка, удостоверяваща връчването на
Наказателно постановление № 20-0303-000569/03.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ - Момчилград към ОД на МВР – Кърджали е изпълнен от
него. Тоест, налице са специалните изисквания на приложимия закон относно
връчването на НП, а именно ЗАНН, който в разпоредбата на чл. 58, ал. 1
предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тези изисквания в случая
са удовлетворени. Нещо повече, съгласно утвърденото вече виждане в
съдебната практика с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНК, докладчик съдията Г. Т., установено
с целия набор от доказателствени средства по НПК е узнаването на
подсъдимия не само, че има издадено срещу него наказателно постановление,
но и че то е влязло в законна сила и то преди по – малко от година преди
датата на процесното управление на МПС. Това изискване също е
удовлетворено, като сам подсъдимият в дадените обяснения в хода на
досъдебното производство заявява, че е наясно с факта на предходните му
наказвания по административен ред за управление без свидетелство за
правоуправление, поради което, освен от обективна страна, това действие
консолидира обвинителната теза и относно субективния момент.
За извършеното от подсъдимия С. Н. М. от с. В., обл. Хасково
престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. С престъплението не са
нанесени имуществени вреди, но подсъдимият е осъждан към датата на
извършване на процесното деяние, поради което съдът счита, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след
като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе
предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от
Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на извършване на
деянието, предвид законодателните промени, основано на преценката за
степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие трудовата ангажираност на лицето, относително
младата му възраст и съдействието на досъдебна фаза за изясняване на
обективната истина. От друга страна, налице са и факти, какъвто е
обремененото съдебно минало на подсъдимия, които не само не могат да
6

бъдат интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а тъкмо обратното – преценят се като отегчаващи -
обремененото съдебно минало на подсъдимия. Въпреки последното от
изложеното обаче и преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия С. Н. М. от с. В.,
обл. Хасково то да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
като гореизложеният нюанс за поведението на подсъдимия в хода на
разследването и останалите данни за личността следва да бъде прието в
случая като съвкупност от многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
По този начин, наказанието лишаване от свобода бе определено за срок под
предвидения специален минимум за основното наказание “лишаване от
свобода”, а именно 6 месеца. Постановено бе отлагане на изтърпяването на
така наложеното наказание, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66,
ал. 1 от НК, въз основа изложеното за съдимостта на подсъдимия и отделно и
наред с това липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане
целите на наказанието. Така определеният размер на наказанието за
процесното деяние е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се явява и
критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“ под
установения специален минимум от 500 лева, в рамките на ограничението по
чл. 55, ал. 2 НК, а именно 400 лева като бе съобразено и имущественото
състояние на подсъдимия.
С оглед крайния извод относно виновността на подс. С. Н. М., в негова
тежест на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да бъдат възложени
направените по делото разноски и същият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 55.00 лева,
възнаграждение за вещо лице, а по сметка на РС – Хасково сумата в размер на
20.00 лева – разноски за възнаграждение за явяване и изслушване на вещо
лице в заседание, в което заключението е било прието и по 5.00 лева -
държавна такса за всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.

Председател: /п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7

Номер на акта:	21
Дата:	19 май 2022 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20225640200279
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 март 2022 г.

Присъда по дело №279/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите