Р Е Ш Е Н И Е
Номер 194 23.02.2023г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1638
по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на А.Х.Д., чрез адв. Н.Б.-А. ***, със съдебен
адрес ***, офис 4, против Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
/правоприемник на ИА „Медицински одит“/- гр.София. С исковата молба на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платено адвокатско възнаграждение, във връзка с
воденото съдебно производство по н.а.х.д. № 3704 от 2018г. по описа на Районен
съд – Бургас (РС – Бургас), ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателно
постановление № 27-515 от 06.07.2018г., издадено от изпълнителния директор на
агенцията, до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба се
претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ /правоприемник на ИА
„Медицински одит“/- гр.София, редовно уведомен, в писмен отговор на
исковата молба и становище, чрез процесуален представител оспорва исковата
молба, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена изцало. Излага
доводи за настъпила погасителна давност. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и в двете производства.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за
основателност на исковата молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за
установено следното:
С наказателно постановление № 27-5 15/06.07.2018г., издадено от изпълнителния
директор на ИА „Медицински одит“-гр.София, за нарушение на чл.71, т.2 от Закона
за лечебните заведения, на основание чл.116, ал.1, вр. с чл.117 от ЗЛЗ на д-р А.Д.,
в качеството на Началник на Родилно отделение към УМБАЛ-Бургас“АД е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Наказателното постановление е
оспорено пред РС-Бургас, а с решение № 24 от 08.01.2019г. постановено по н.а.х.д.
№ 3704 от 2018г. наказателното постановление е отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Решението на РС-Бургас
е оспорено пред касационната инстанция- Административен съд-гр.Бургас,
който с Решение № 583 от 01.04.2019г. е оставено в сила решението на първата
инстанция, респективно актът на РС-гр.Бургас е влязъл в сила на 01.04.2019г.,
съобразно данните от приложеното съдебно дело, удостоверяващи този факт. Съдебното
дело на БРС е изискано в цялост и приложено към настоящото до приключване на
това производство с влязъл в сила съдебен акт.
Видно от съдържащите се
материали, в хода на административно-наказателното производство пред РС-гр.Бургас,
жалбоподателят Д. е представляван от пълномощник – адвокат Б.-А., като в
материалите по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие (л.128 от делото на БРС). В представеният документ е отразено, че е
договорено възнаграждение в размер на 450 лева, която сума е посочена и като
заплатена в брой, а обективираното в документа плащане има характер на разписка
за предаване в брой. В кориците на касационното дело също се съдържа нарочно
доказателство за осъществено процесуално представителство на ответника по
касация Д. /л.16 от КАНД № 551 от 2019г. на АдмС-Бургас/, съгласно което за
това представителство пред втората съдебна инстанция, ответникът Д. е заплатил
на пълномощника си- адвокат Б.-А. хонорар в размер на 450 лева, също заплатени
в брой.
При така направените фактически констатации, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства съдът обосновава следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно НП, отменено от съда с влязло в сила решение.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви
след отмяна на административния акт, по съответния ред.
НП № 27-515 от 06.07.2018г.,
издадено от изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“-гр.София, от което
се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменено от РС-гр.Бургас, с влязло
в сила решение описано по-горе, поради което са налице предпоставките за
предявяване на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално
ДОПУСТИМА. Това е така, защото до влизане в сила на съдебния акт, с което НП е
отменено, като незаконосъобразно, не е съществувала законова възможност за
претендиране на сторените по това дело разноски, в хода на производството по
самото оспорване. Такава възможност е предвидена едва с изменението на ЗАНН и
по-конкретно в нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в редакцията на закона, обн. в ДВ
бр.94 от 2019г.
Видно от съдържанието на
приложеното АНП, жалбата, въз основа на която е образувано делото за оспорване
на наказателното постановление е изготвена от пълномощника- адвокат Н.Б.-А..
Проведени са две съдебни заседания, на 28.09.2018г. с участие на адвоката, в
което са приети писмените доказателства и е изслушан един свидетел. На
26.10.2018г. е проведено и второ открито
заседание, с участие на упълномощения адвокат. Изслушани са нови трима
свидетели и са приети писмени доказателства. Допълнително, на 12.11.2018г.
адвокат Б.-А. е депозирала писмени бележки, в което са обсъждани подробно
фактите по случая и събраните гласни и писмени доказателства, като е изложена и
защитната теза на страната, с прилагане на пространна съдебна практика по
подобни казуси / писмени бележки са приложени на л.149-151 от първоинстанционното
дело/.
На следващо място, в хода на
осъщественото касационно оспорване пред АС-гр.Бургас, на 07.03.2019г. по КАНД №
551 от 2019г. е приложено писмено възражение /отговор/ на касационната жалба на
изпълнителния директор на ИА „МО“, което е изготвено именно от пълномощника на
ответната страна – адвокат Б.- А.. Последната се явила и в проведеното открито
заседание пред касационният съд, а именно на 28.03.2019г., когато е разгледано
оспорването и делото е обявено за решаване.
Разгледана по същество
претенцията е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случаят, са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и
е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административно наказателна компетентност.
Наказателните постановления, като
резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува
ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Доводите на ответника в
настоящото производство, с които се позовава на особеното мнение на част от
съдиите, с които ответната страна в настоящото дело обосновава тезата си за неоснователност
на исковата претенция, не могат да бъдат споделени, доколкото именно
постановеното тълкувателно решение има характер на задължителна съдебна
практика, без значение на обстоятелството дали при постановяването му е имало особено
мнение и в какво се изразява.
Ето защо, при положение, че процесното
наказателно постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите е
отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, очевидно е
налице първата от предвидените от законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на
посоченото наказателно постановление, от А.Д., в качеството му на жалбоподател,
несъмнено са направени съдебно-деловодни разноски общо в размер на 900 /деветстотин/
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Б.-А.,
съгласно представения и приложения по н.а.х.д № 3704/2018г. по описа на РС
Бургас, договор за правна защита и съдействие /450 лева/, което плащане е
осъществено в брой, видно от текста на документа, както и от представения
документ в хода на касационното производство- КАНД № 551 от 2019г. на
АС-гр.Бургас, удостоверяващ плащане на същата по размер сума за
представителство и пред втората съдебна инстанция. В случаят, макар ответната
страна да оспорва факта, че в хода на съдебното оспорване на отмененото НП е
осъществено договореното процесуално представителство, той се установява по
несъмнен начин от цитираните по-горе факти за изготвяне на писмени
волеизявления от посочения пълномощник и от участието му във всички проведени
открити заседания /две о.з. в първата инстанция и едно в касационното п-во/.
Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на
ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В настоящата хипотеза е представен договор за правна услуга, в който
е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за заплащане на цялата
сума, поради което следва да се приеме, че договорът има характера на разписка
и плащането на двете суми по представени договори пред БРС и пред АС-Бургас,
всяка от които в размер на 450 лева /общо 900 лева/ е доказано по категоричен
начин.
В този смисъл, налице е и третата
предвидена от законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка
между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца разноски в
хода на неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по
оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с
извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното
представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не
е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва
адвокатска помощ, направените разноски
за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би
заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната
практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието
причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална
възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в
действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В тази насока са и
указанията на задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.
Именно по тези съображения, съдът намира, че са налице всички основания за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният
иск е основателен, както по основание, така и по размер. Изводът дали
претенцията следва да бъде уважена изцяло, т.е. за пълния претендиран размер
или не се обуславя от анализа на обстоятелствата по конкретния казус. В тази
връзка, следва да бъде обсъдено възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, платен в хода на производството по оспорване на отмененото НП.
Няма спор по делото, че ответната ИА „Медицински надзор“ е правоприемник на
ИА „Медицински одит“, чийто изпълнителен директор е издал отмененото НП, поради
което именно сега съществуващото юридическо лице на бюджетна издръжка следва да
е надлежен ответник по делото и именно срещу него е насочена исковата
претенция, видно и от направеното изрично писмено уточнение на иска /л.7 от настоящото
дело/.
Вярно е, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията приложима към момента на сключване
на договора „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“
В случаят, размера на незаконосъобразно наложеното административно
наказание „глоба“ е 1 000 лева, поради което минималния размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция се определя на 300,00 лева. Адвокатът е
участвал в две съдебни заседания пред БРС, но както вече бе посочено е изготвил
и подал самата жалба преди това, за което според наредбата се дължи отделно
възнаграждение, дължимо в половин размер от посоченото в чл.7, ал.2 от
наредбата, съгласно указаното в чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 2004г. или при
така обсъдения по-горе размер за сумата от 150 лева. Освен това, пълномощникът
е изготвил и писмени бележки /3 страници/, които са депозирани след проведеното
открито заседание. При тези констатации и предвид указаното в подзаконовия акт,
претендираната сума в размер на 450 лева, за която е доказано, че е платена
като хонорар на адвоката не може да се приеме за прекомерно възнаграждение,
както сочи ответната страна. Аналогично е и осъщественото представителство пред
втората инстанция, където освен участие на адвоката в проведеното открито
заседание е налице изготвяне и на отговор /възражение / по подадената
касационна жалба /3 страници/, само за което се предвижда възнаграждение в
размер на ¾ от хонорара по чл.7, ал.2, на основание чл.9, ал.3, вр. с
чл.7, ал.2, вр. с чл.18, ал.2 от наредбата за минималните адв. възнаграждения
/в приложимата редакция към момента на осъщественото представителство/. В този
смисъл и сумата от 450 лева платена за представителство пред АС-Бургас /по КАНД
№ 551 от 2019г./ не е прекомерна, както неоснователно сочи ответника в писмения
си отговор и допълнително в становището си.
Общата сума за платено
възнаграждение от 900 лева е дължима ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019г.
– датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено
наказателното постановление, а именно Решение № 24 от 08.01.2019г. постановено
по н.а.х.д. № 3704/2018г. по описа на РС Бургас, тъй като такова е искането на
ищеца и при така предявеният иск началният период на дължимата лихва следва да
бъде именно посочената дата, с оглед актуалната и утвърдена съдебна практика на
административните съдилища.
По отношение искането за присъждане на законната лихва, следва да се
отбележи, че съгласно чл.86 от ЗЗД. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2004г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменя административния акт. В този смисъл са и указанията в Тълкувателно решение № 5 от
14.07.2022г. на ВАС по т.д. № 4/2020г.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В настоящото съдебно
производство, съобразно представения по делото списък на разноските (л.34) от
ищецът са направени разноски в общ размер на 460,00 лева, от които 450,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева държавна такса за образуване
на съдебното производство. Държавната такса и платеното адв. възнаграждение в
настоящото исково производство следва да се присъдят изцяло, с оглед нормата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. По отношение на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение, в хода на настоящото съдебно производство е направено
възражение за прекомерност, което също е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съобразно чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при материален интерес до 1 000 лева, еднократния размер на
дължимото минимално възнаграждение е 300 лева, като по делото е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, но същото не е прекомерно
предвид участието на адвоката и в двете проведени открити заседания по делото /
на 14.12.2022г. и на 01.02.2023г./
Мотивиран от изложеното,
Административен съд -гр.Бургас, първи състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, със седалище и адрес: гр.София,
бул. „Свети Г.Софийски“ № 3, Булстат *********, представлявана от изпълнителния
директор, да заплати на А.Х.Д., с постоянен адрес:***, сумата от 900 /деветстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
отмененото Наказателно постановление № 27-515/06.07.2018г., издадено от изпълнителния
директор на ИА „Медицински одит“ /с правоприемник ИА „Медицински надзор“/,
ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, със седалище и адрес: гр.София,
бул. „Свети Г.Софийски“ № 3, Булстат *********, представлявана от изпълнителния
директор, да заплати на А.Х.Д., с постоянен адрес:***, разноските по настоящото
дело общо в размер на 460.00 /четиристотин и шестдесет/ лева за внесена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред ВАС на РБ с касационна
жалба /протест/, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: