Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
03.08.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
07.07.2021
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
68 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
О.Д.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, подадена чрез
пълномощник – адвокат С.Ф.М. от АК-***, с адрес за
призоваване:
***, против
Решение №260092 от 28.03.2021 год., постановено по АНД
№59/2021год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №20-1300-001633 от 25.09.2020
год., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата,
че счита обжалваното Решение №260092 от 28.03.2021 год., постановено по АНД
№59/2021 год. по описа на Районен съд –Кърджали, за незаконосъобразно и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на
правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди, че от доказателствата по делото не се установявало
жалбоподателят да е осъществил административно нарушение, за което е издадено наказателно
постановление №20-1300-001633 от 25.09.2020 год. на началник сектор „Пътна
полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС, за срок от 12 месеца, на О.Д.М. от ***. Според
касатора, съдът неправилно не кредитирал
свидетелските показания на А. И., тъй като същият бил близък на жалбоподателя,
като счита, че със събраните по делото доказателства, в това число и
свидетелските показания на И., била оборена доказателствена
сила на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №291826 от
13.09.2020 год., като се установило, че О.Д.М. от *** не е управлявал МПС като
използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Твърди също, че като не обсъдил всички тези
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът формирал
вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин
допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на
постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, с жалбата моли настоящото
инстанция да отмени обжалваното Решение №260092 от 28.03.2021 год., постановено
по АНД №59/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и моли да бэъде осъдена ОДМВР - Кърджали да заплати направените по
делото съдебни разноски.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът О.Д.М. от ***,
не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв.С.М.
от АК-***, който заявява, че поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение по съображенията,
изложени в касационната жалба, както и моли
да бъдат присъдени на касатора
направените
по делото разноски.
Ответникът по
касация - началник група в сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира депозираната касационна жалба за неоснователна,
а атакуваното съдебно решение за правилно
и обосновано. Счита, че в първоинстанционното решение са изложени правилни
съображения, при събран достатъчно доказателствен материал, подкрепящ извода, че са налице
признаците на осъществено административно нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП. Намира също, че са правилни всички изложени от съда съждения
в тази насока и че правилно е приложена
от административно-наказващия
орган и санкционната норма, посочена в наказателното постановление. Предвид изложеното предлага да бъде оставен в сила
обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по
делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално
допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№260092 от 28.03.2021 год., постановено по АНД
№59/2021
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №20-1300-001633 от 25.09.2020
год., издадено от началник сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в частта му, с което, на О.Д.М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, с
ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, предл.3/трето/
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000/три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/
месеца, за извършено виновно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Със същото
решение, Районен съд – Кърджали е осъдил О.Д.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с
ЕГН **********, да заплати по скметка на
ОДМВР – Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/лева.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа
страна,
че на 13.09.2020 год., свидетелят Б. Д. - служител в
Районно управление - Кърджали, не бил на работа поради ползван отпуск, като
същия ден, след 18:00 часа се придвижвал в *** със семейството си ***, по
посока към ***. Той управлявал личния си лек автомобил, когато достигнал кръстовището,
образувано от *** и ***, като се престроил в най-дясната лента, за да извърши
маневра „завой” по ул.„***” и бил първи автомобил, изчаквайки да светне зелен
сигнал на светофарната уредба. Докато чакал, свидетелят Д. видял лек автомобил,
марка „Мерцедес”, с рег.№ ***, който се движел по ул.„***” и завивал наляво по
бул.„***”. Това МПС, при предприемането на маневра „завой наляво”, навлязло в
кръстовището, като водачът подал рязко газ, при което задната част на
автомобила се изместила в дясно и колата застанала перпендикулярно на пътното
платно. Автомобилът продължил да се плъзга по платното за движение и се насочил
към МПС-то, управлявано от свидетеля Б. Д. и тогава водачът на лекия автомобил,
марка „Мерцедес”, успял да обърне посоката на движение и се насочил надясно към
тротоара. Преди да достигне тревната площ, двигателят на този лек автомобил
загаснал, в който момент светнал зелен светофар за движещите се по бул.„***”,
които се наложило да изчакат лекият автомобил марка „Мерцедес” да направи
маневра назад и след това да потегли. Виждайки всичко това, свидетелят Б. Д. се
обадил на дежурния в РУ - Кърджали, на който разказал за случилото се. Поради
това, посоченият лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег.№***, бил спрян от
полицейски служители на КПП – ***, като там бил изпратен свидетелят С. Ч.,
който този ден бил на работа като „***” в сектор „Пътна полиция” - Кърджали.
При извършената проверка на место се установило, че водач на спряното МПС бил
жалбоподателят О.М., който пътувал сам. Той обяснил, че автомобилът му поднесъл
на кръстовището на бул.„***” и ул.„***”. На место свидетелят С. Ч. съставил акт
за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, по чл.104б, т.2
от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на този
АУАН, на 25.09.2020 год. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Районният съд е приел, че при описаните действия от страна на жалбоподателя О.М.
е съществувала опасност да бъдат ударени други автомобили, които се движели в
насрещното платно, както и за пешеходците, които по това време се намирали на
тротоара на булеварда.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена на
база гласните доказателства - показанията, дадени от свидетелите С. Ч. и Б. Д.,
за които е приел, че си кореспондират с другите събрани по делото писмени
доказателства - Акт за установяване на административно нарушение серия GA №291826
от 13.09.2020 год., чиято доказателствена сила не била
оборена. Съдът е приел, че всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че полицейският служител Б. Д. бил
очевидец на нарушението и подробно описал поведението на жалбоподателя на
инкриминираната дата, час и място. Съдът е посочил, че този свидетел лично е
възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя О.М.,
поради което е кредитирал показанията му като обективни и безпристрастно
дадени. Съдът е посочил също, че по делото са били събрани гласни доказателства
– показанията, дадени от А. И., които обаче не оборвали установената фактология, описана по-горе и че този свидетел, като
участник в движението по пътищата и като близък на жалбоподателя М., е логично
да не е забелязал и да не посочва всички маневри на нарушителя О.Д.М., които са
застрашавали други водачи или пешеходци.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът е приел най-напред, че постъпилата на 30.12.2020 год. жалба е процесуално
допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният
7/седем/-дневен срок, видно от обжалваното наказателно постановление, което
било връчено на жалбоподателя на 22.12.2020 година.
Съдът е посочил, че както акта за установяване на административно
нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно оформени и връчени
според правилата на ЗАНН. Посочил е, на следващо място, че за да представлява
едно деяние - действие или бездействие, административно нарушение или
престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за
наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между
административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена
опасност на деянието и че ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като
нарушение, респективно престъпление, както и че наказателното постановление е
издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, а именно - жалбоподателят О.М., при управление на МПС, използвал
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели извън тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. Районният съд е приел, че правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното
нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП,
според която, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева водач, който организира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.”. Според решаващия състав на
районния съд, в настоящият случай била налице съвкупността от всички признаци,
посочени в цитираният текст, като е приел, че извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно – „използва
пътя за други цели”, тъй като имало съвпадане на всички факти на извършеното и
това, което било установено в закона. На първо място, от обективна страна,
съдът е приел, че изпълнителното деяние е извършено, тъй като нарушителят е
управлявал МПС, като използвал пътя за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място, съдът е
приел, че признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на
посочената дата бил „водач на МПС” - четириколесно превозно средство по смисъла
на §1, т.24 от ДР на ППЗДвП и на трето място - че от
субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът съзнавал, че
като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено
ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици
и съзнателно е искал да настъпят, подавайки рязко газ при завиване, при което
задницата на автомобила се изместила поради загуба на сцеплението на задните
гуми, от които се издал звук. Първоинстанционният съд
е посочил, че при определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно
причините за нарушението и съдействието му по време на проверката и поради това
му наложил наказание в единствено предвидения в закона размер, а именно „глоба”
от 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца.
Поради тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното
постановление в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Първоинстанционният съд не е
споделил довода на жалбодателя, че нарушението не е
извършено, тъй като безспорно се установило, че е извършено административното
нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно
постановление. Приел е, освен това, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като се установило, че актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението било пълно описано с
всички относими към конкретния състав признаци,
посочени били времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е посочил също, че от
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние
е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като е приел, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Отбелязъл е, че даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава, а освен
това, че наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената
санкция в закона, която е в единствено възможен размер.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, районният съд е
приел, че следва на административнонаказващият орган
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил е, че
по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая, по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият бил изготвил и депозирал и писмена защита, поради което е
приел, че следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лева. Районният
съд е отчел, също така, че доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на ОДМВР - Кърджали, именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, следва
да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените
в касационната жалба основания за отмяната му.
За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички
необходими доказателства – и писмени, и гласни, включително поисканите от
процесуалния представител на жалбоподатеая, при спазване
на съдопроизводствените правила. Приетата от съда в
мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и вярно
установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства –
приложената административнонаказателна преписка и
подробните показания на разпитаните в хода на производството по делото
свидетели – актосъставителя С. В. Ч. и свидетеля на извършване на нарушението –
Б. В. Д., който в случая, всъщност, е непосредствен очевидец на извършеното от касатора деяние, описано в съставения АУАН и издаденото въз
основа на него процесното наказателно постановление.
Следва да бъде отбелязано, че показанията на този свидетел Д. са изключително
подробни и детайлни, без в същите да е налице каквото и да е вътрешно
противоречие. В показаията си този свидетел
последователно и подробно е описал поведението, респ. движението на посочения
лек автомобил, марка „Мерцедес”, управляван от касатора
в настоящото производство О.М., от момента, в който същият се е приближил от
към ул.„***” към кръстовището, образувано с бул.„***”, движението му и
поведението на водача в зоната на самото кръстовище, маневрите, които
вследствие на начина на управление се е наложило да извършва, до момента, в който
същият автомобил е напуснал тази зона и е потеглил по бул.„***” в посока към
намиращия се в близост стадион. Районният съд правилно е кредитирал показанията
на този свидетел, като следва да се отбележи, че в същите са налице детайли, като
напр. поставената на лявотото огледало ва автомобила хавлиена кърпа,
движението на управляваното от касатора МПС и
посоката, в която същото се е насочило, вкл. факта, че при навлизане в левия
завой, водачът е подал рядко газ и задната част на автомобила се е изместила на
дясно, като същият се е приплъзвал по пътното платно
и така се е доближил на около 1.5 - 2 метра от автомобила на свидетеля, който е
изчеаквал зелен сигноал на
светофарната уредба, насочването на управляваното от касатора
МПС впоследствие перпендикулярно на платното за движение към второто и третото
дърво, намиращи се на тротоара вдясно по пътя в посока към ***, както и
наличието на двама пешеходци на това място, които са се движели по тротоара по
същото време и които са се разпръснали, тъй като управлявания от касатора лек автомомбил се е
движел срещу тях. В показанията си свидетелят Д. подробно обяснява, че точно до
бордюра и преди тревната площ управляваният от касатора
М. лек автомобил е спрял, двигателят му загаснал, след което водачът запалалил двигателя, придвижил автомобила назад, дал газ и
отново започанал да превърта гуми, след което
потеглил по бул.„***”, в посока към ***. Настоящият касационен състав намира,
че всички тези подробности и детайли ясно сочат, че показанията на свидетеля Б.
Д. са обективни и безпристранни, дадени при
липса на заинтересованост и съвсем точно
описват случилото на посоченото време и място и най-вече, поведението на касатора О.Д.М. като водач на МПС и движението на
управляваното от него МПС в резултат на това негово поведение и начин на
управление. Следва да се отбележи, освен това, че свидетелят Д. е присъствал и
при съставянето на АУАН против касатора М., като в
показанията си заявява, че го е попитал: „Защо направи това, ще изтрепеш
хората?”, на което касаторът М. му отговорил с въпрос
„Подадох газ и какво е станало?”. Най-сетне, следва да се отбележи, че
съставеният и връчен АУАН серия GA №291826 от 13.09.2020 год., въз основа на
който е издадено процесното наказателно
постановление, е бил подписан от соченото в акта за нарушител лице – касатора О.Д.М.,
без възражения.
Така, съвсем правилно районният съд е възприел и установил фактическата
обстановка и обстоятелствата по извършеното нарушение въз основа на показанията
на свидетелите Д. и Ч., при
липса на каквото и да е оборващо ги доказателство, доколкото показанията на
третия свидетел – А. М. И., в частта им,
с която се цели да се установи, че същият не е извършил описаното нарушение, са
показания на свидетел, който безспорно е заинтересован от изхода на делото,
като близък с наказаното лице и правилно от решаващия състав на районния съд в
тази им част не са били кредитирани, като пристрастни и насочени към изграждане
на защитна позиция в полза на неговия близък. От тези показания става ясно, че
на посочената дата - 13.09.2020 год., свидетелят И. и касаторът
О.М. са се връщали от сватба/което обяснява наличието на завързаната на лявото огледало на управлявания от касатора автомобил хавлиена
кърпа/, като този свидетел твърди, че управлявания от О.М. автомобил
леко поднесъл, когато завивал и че не забелязъл да
прави някакви маневри или да дава рязко газ и това било всичко, което видял. Тук
следва да се отбележи, че дали е била подадена или не рязко газ, свидетелят
може да възприеме само ако се е намирал в купето на управлявания от касатора лек автомобил, но не и управлявайки и движейки се
с друг автомобил след него. В тази връзка е неоснователно оплакването в
касационната жалба, че съдът неправилно не кредитирал свидетелските показания
на А. И., тъй като същият бил близък на жалбоподателя, както и твърдението, че
със събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания
на И., била оборена доказателствена сила на Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №291826 от 13.09.2020 год. Презумптивната доказателствената
сила на този АУАН по никакъв начин не е била оборена, т.к. по делото няма
никакви други доказателства –нито писмени, нито гласни, които да са насочени
към опровергаване на констатациите в съставения АУАН, освен кратките показания на този свидетел И.,
които съдът правилно не е кредитирал. Несъстоятелно е предвид горното, и
твърдението в жалбата, че като не обсъдил всички тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, съдът формирал вътрешното си
убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал
съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на
постановения съдебен акт. Настоящият състав намира, че районният съд в
достатъчна степен е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на
тях, правилно е установил фактическата обстановка.
Така, предвид всичко изложено по-горе, тази фактическа обстановка в пълна
степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав, като при
правилно установената и възприета фактическа обстановка, счита, че районният
съд правилно е
приел, че касаторът в настоящото производство – О.Д.М.,
е извършил вмененото му с процесното НП нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно, правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание
чл.175а, ал.1, предл.ІІІ/трето/ от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.104б, т.2
от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулирана разпоредбата означава, че ползването на пътищата по неразрешен
начин следва да бъде винаги целенасочено, да е желано от дееца, т.е. означава,
че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде
извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, във
връзка с чл.11 от ЗАНН. В случая е установено, че на посоченото място и време -
на кръстовището, образувано от ул.„***” и бул.„***” в ***/което
между впрочем е регулирано и със светофарна уредба/, касаторът
М. е подавал прекомерно газ и така е форсирал двигателя, при което е последвало
и превъртане на гумите на лекия автомобил, т.е. принудителна загуба на
сцепление на гумите с пътното платно, вследствие на което е последвало и
изместване на задната част на автомобила до степен същият да застане перпендикулярно
на пътното плато, като за съда е ясно и безспорно, че тези действия са
извършени преднамерено, т.е. при наличието на пряк умисъл от негова страна. В
добавка следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е
доказателства, а няма и такива твърдения, пътната настилка/асфалтът/ да е била
мокра или хлъзгамва по някаква причина, или пътната
обстановка да е била усложнена и да е налагала такова поведение от страна на касатора, като водач на МПС, доколкото нарушението е
извършено през светлата част на денонощието – около 18:15 часа на 13.09.2020
год. Потеглянето на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, за каквото в
случая става дума, след подаден зелен светлинен сигнал на светофарната уредба,
категорично не предполага форсиране на двигателя и превъртане на гуми, поради
което е изключена възможността описаното в АУАН поведение на водача, респ.
движение на автомобила, да е по непредпазливост или да се дължи на някакви
особености на пътя или на пътната обстановка. Предвид това се налага изводът, че
става въпрос за умишлено и съзнателно демонстративно шофиране, посредством прекомерно
подаване на газ и форсиране на двигателя, съответно приплъзване
ва задните колела поради загуба на сцепление с
пътната настилка, а е пределно ясно, че този начин на управление на МПС не
представлява използване на пътя за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари, дори и да не представява т.нар. „дрифт” като
техника на шофиране, т.е. на управление на МПС. Няма спор, че подобно поведение
на пътя застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,
поради което се характеризира и с висока степен на обществена опасност.
В този смисъл,
настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че от събраните по делото доказателства не се установявало
да е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като изложените от въззивния съд мотиви по това твърдение на касатора се споделят от касационната инстанция.
Правилно
въззивният съд е приел, също така, че за деянието на касатора
осъществяващо фактическият състав на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП,
законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП и съответно е реализирана административнонаказателната отговорност на касатора М., установена в същата разпоредба. Настоящият
състав също намира, че е извършена правилна квалификация на деянието и са
наложени предвидените за извършеното нарушение наказания, в регламентирания от
закона абсолютен размер. Следва да се добави, че процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива някаква по-ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид, която да обосновава евентуалното прилагане на чл.28 от ЗАНН, дори
напротив, в случая се установява, че вследствие на това поведение на касатора М.
като водач на МПС, са били създадени реални предопставки
за възникване на пътно-транспортно произшествие. Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на
материалния закон и без съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което е неоснователно оплакването, развито в касационната жалба
в тази насока.
За пълнота на
изложението следва да се посочи,
макар че в жалблата няма
оплакване или довод в тази насока, че с диспозитива на
атакуваното
решение,
Кърджалийският районен
съд е потвърдил
наказателно
постановление №20-1300-001633 от 25.09.2020
год., издадено от началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, като така същото е описано и в мотивите
към решението, докато всъщност, това наказателно постановление – предмет на
производството пред районния съд, е издадено от началник група/И. В. Х./ в
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, т.е. от друг административнононаказващ
орган. Това несъответствие обаче, настоящата инстанция намира за несъществено,
доколкото всички останали реквизити на процесното
наказателно постановление – номер и дата на наказателното постановление,
наказано лице, нарушена материалноправна норма, приложена
санкционна норма и наложени наказания, са посочени вярно.
По отношение
другото оплакване в касационната жалба - за необоснованост на правните изводи,
съдът намира за нужно да разясни за пореден път следното:
Съгласно чл.63,
ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН,
решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, а това са основанията, изчерпателно изброени в чл.348 от НПК
и по реда на глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно и изчерпателно в нормата на чл.348,
ал.1 от НПК и сред тях не се съдържа
основанието „необоснованост”
на съдебния акт, поради което
това оплакване не следва
да се обсъжда
от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че необосноваността на решението се изразява в опорочени фактически констатации на съда не
поради допуснати от него процесуални
нарушения, а поради допуснати от него
грешки при формиране на неговото
вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани
от закона. Такива са грешките на
съда при прилагане на правилата
на логиката, на опитните правила,
на каузалните връзки между явленията,
на данните на науката, като тези грешки
неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни
изводи. В случая,
настоящият състав намира, че такива грешки районният съд категорично не е
допуснал при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и
логични фактически констатации, въз основа на които е извел и правилни и
законосъобразни правни изводи. При това положение, след като Кърджалийският
районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са
констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените
правила в хода на производстото пред районния съд,
които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното в настоящото касационно
производство съдебно решение.
Ето защо, с оглед
на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира жалбата на О.Д.М. от ***,
подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.С.М. от АК-***,
за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят
до извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано
и законосъобразно - постановено при точен анализ и правилна преценка на
събраните доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по
настоящото дело да бъде оставено в сила.
Деловодни
разноски не са претендирани от ответника по касация,
а такива не са и сторени от него в настоящото производство, поради което съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното
и на основание чл.221,
ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от
АПК и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260092 от 28.03.2021 год., постановено по АНД №59/2021год.
по описа
на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.