Р Е Ш Е Н И Е
Номер 344 /13.08. Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тридесети юни
Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00669 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-005443/16.01.2020г.,
изд. от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на Д.С.М. *** е
наложено административно наказание глоба, в размер 100 /сто/ лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 18.12.2019 г., в 00.25 часа, в с. Драгичево, ул. „Кракра“, като
водач на МПС – л.а. „Хонда Акорд“ с рег. №***, движейки се в посока от с.
Рударци към град София, на кръстовището с
ПП I-1 /Е-79/ навлиза и преминава кръстовището
на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим –
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.М., с която моли за отмяна издаденото
наказателно постановление като навежда възражения за издаването му в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.12.2019г.
свидетелят Х.С.Б. и Д.Е.К. – полицаи в Сектор “Пътна полиция” при ОД МВР -
Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Около 00.25 часа се намирали в зачисления им служебен автомобил, спрян на ПП I-1, с. Драгичево, общ. Перник, в района на кръстовището с
ул. „Кракра“. Автомобилът им се намирал
отдясно на пътя, посока Перник – София, на около 20 метра от самото кръстовище,
като от това място имали отлична видимост към светофарната уредба, в частност
разположената отдясно за движещите се в
посока от с. Рударци към град София. В
посочения час движението не било интензивно и ясно възприели приближаващ към
кръстовището от същата посока лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. №***, който
навлязъл и преминал надясно, в посока град София. В същият момент светлинният сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение
бил червен, което служителите на МВР възприели. Поради това го последвали с
включена светлина сигнализация на патрулния автомобил. Водачът на автомобила
спрял и съдействал за извършване на проверката. Полицейските служители
установили самоличността му – Д.С.М., и го уведомили, че за извършеното
нарушение, ще бъде съставен АУАН. Пред полицейските служители М. обяснил, че на кръстовището изобщо не
видял светофар. По свое желание, заедно
със служителите на МВР, се върнал с автомобила си на мястото и се уверил, че светофарна уредба
на кръстовището има и работи в нормален режим.
За
констатираното нарушение на място срещу него било образувано административнонаказателно
производство с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №149559/18.12.2019г., като актосъставителят – свид. Х.Б.
приел, че Д.М. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. При
съставяне на акта възражения на нарушителя не били отразени в съдържанието му.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.М. депозирал писмено възражение, рег. №115800-16837 от
23.12.2019г., в което изложил подробно тезата си.
На 16.01.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, отхвърляйки направеното възражение, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.С.М.
за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетеля Х.С.Б., съставеният АУАН серия GA, №149559/18.12.2019г.,
заверено копие на заповед № 8121-з – 515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът не констатира нарушения на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство.
Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с
доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат
от приетата като
писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Възраженията на жалбоподателя в
тази насока са неоснователни..
Съдът не констатира нарушение и
на императивните изисквания в чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота
на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране,
поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е
ограничено.
Не е нарушено и изискването в
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Вярно е, че задължението на водачите на пътни превозни средства
да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в
чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, сочена като нарушена в случая. Конкретизация на
това задължение се съдържа в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от
Правилника за прилагане на ЗДвП, които регламентират мястото на поставяне на
светофарни уредби и значението на светлинните сигнали, както и в НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001
г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, издадена на основание чл.14, ал.1
от ЗДвП.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП,
която самостоятелно установява състав на административно нарушение и същевременно определя санкцията, която
следва да се наложи за него. Фактическото описание на
нарушението в акта и постановлението
изпълва елементите от състава на визираната
административнонаказателна норма, поради което императивното изискване
за посочване на нарушената законова
разпоредба е изпълнено и правото на защита на жалбоподателя
и в най-малка степен не е засегнато. Същият е правоспособен
водач на МПС, поради което видовете светлинни сигнали и тяхното значение са му
известни.
Невземането
на отношение от АНО по подаденото писмено възражение не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Самият факт, че наказателно постановление е
издадено мотивира заключение, че
наказавщият орган е счел възражението за неоснователно.
По същество :
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят Д.М. е управлявал автомобила си, както и че на
посоченото място бил спрян за извършване на полицейска проверка. Не се оспорва,
че спирането му е било извършено по повод констатирано от контролните органи
преминаване през кръстовището от ул. „Кракра“, с. Драгичево и ПП I-1, при червен сигнал на светофара,
както и че светофарната уредба е работела в нормален режим, което сам жалбоподателят
потвърждава. Позицията му на оспорване законосъобразността на издаденото наказателно
постановление се основава на твърдение, че предвид извършваните в района ремонтни
дейности, се е озовал на горепосочената улица, от странична улица, и изобщо не
е възприел наличието на светофарна уредба за регулиране на движението на
процесното кръстовище. Твърди, че е спрял
на поставен ПЗ Б2 след което е продължил движението си, завивайки нядясно.
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението, наказващият орган е формирал въз основа констатациите в акта за установяване на нарушението и съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Законовата презумпция обаче, не обвързва съда в производството по оспорване на издаденото наказателно постановление, тъй като съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН доказването в съдебното производство се осъществява чрез средствата и способите за доказване предвидени в НПК и се основава на принципите разписани в него. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено когато констатациите отразени в акта се оспорват от наказаното лице, каквато е позицията на сочения като нарушител и в настоящото производство.
В
подкрепа на версията си М. не е
ангажирал доказателства, дадена му е
възможност в тази насока, от която се е отказал.
При това положение, въпросите предмет на доказване следва да бъдат решени в
контекста на събраните по делото доказателства.
В
показанията си, дадени в качеството на
свидетел, полицай Х.Б., установил конкретното нарушение, потвърждава констатациите
обективирани в АУАН и категорично твърди, че водачът
е навлязъл и преминал през кръстовището на светеща червена светлина за посоката
му на движение. Същият заявява, че помни
конкретната пътна ситуация, съобщава релевантните за нея обстоятелства
последователно и логично, с необходимата конкретика и изчерпателност, което
убедително мотивира заключение, че възпроизвежда по обективен начин свои
действителни възприятия. Свидетелят съобщава, че при извършената проверка
спрямо М. по същество той не е оспорил констатацията за преминаване на червен
сигнал на светофарната уредба, а е твърдял, че изобщо не е възприел налична
такава на кръстовището. Посочва, че след връщането им на мястото,
жалбоподателят лично се е уверил не само че
такава има, но и че работи в нормален режим, факти, които М. сам
потвърждава.
Свидетелят установява, че от мястото на което се е намирал с полицай Д. К., ясно е възприел преминаването на
процесното МПС, водачът на който, без да спре на светофара с подаден в момента
червен сигнал, преминал през кръстовището, продължавайки движението си надясно
към град София. Посочва, че са имали отлична видимост към секторите на
светофарната уредба, тъй като са се намирали на около двадесет метра от кръстовището, в нощния час движението не е било интензивно, а
светофарът регулиращ движението в посоката на движение на жалбоподателя е бил
разположен под ъгъл, осигуряващо им перфектна видимост към светещата секция. Свидетелят
посочва, че именно възприетото нарушение ги е мотивирало да последват водача до
мястото на спирането му с включена светлинна сигнализация.
Съдът приема, че предвид установеното
местоположение на автомобила на МВР, служителите на МВР са имали възможност за
точна преценка спрямо възприетото действие на жалбоподателя. Свидетелят дава
сведения и за мястото, на което водачът на автомобила впоследствие е спрян, за
обстоятелствата, при които е протекла проверката спрямо него и за поведението
му. Всичко това сочи за наличие на ясен
спомен за случая, което мотивира кредитиране показанията на свид. Б. с пълно
доверие. Приема ги за логични, обективни и добросъвестно дадени
Доказателствената им стойност не е разколебана от поддържаната от страна на
жалбоподателя позиция в производството, която съдът приема за защитна.
Твърдението му, че не е забелязал не само светлинната сигнализация на светофарната уредба при преминаването си,
но и самото наличие на светофара се приема за недостоверно. Ноторно
известно е, че процесното кръстовище в
с. Драгичево е такова с интензивно движение и сигнализирано като опасно, с
концентрация на ПТП, доколкото на мястото се пресичат улица от село Драгичево и
ПП I-1. Дори на жалбоподателя да не е било известно, че за регулиране на
движението там са поставени пътни светофари, то като водач на МПС същият е бил
длъжен и е можел при конкретните обстоятелства да възприеме подаваната от тях
светлинна сигнализация. В това е бил улеснен от движението през нощта /00.25
часа/, както и от неинтензивния трафик. Крайно нелогично е да е възприел пътен
знак Б 2, както сам твърди, но не и работещ светофар, поради което отхвърля
възражението му като голословно и защитно.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП
е действително извършено, доказано е по несъмнен начин, поради което и
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал
отговорността на жалбоподателя по административен ред.
По отношение вида и
размера на наложеното административно наказание:
За констатираното
нарушение – преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща точно фиксирано по вид и
размер наказание – глоба от 100 лв., обвързващо наказващия орган при
реализиране отговорността на нарушителя и изключващо възможността му за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно
такова наказание е наложено на Д.М. и
предвид законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
По тези съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№19-1158-005443/16.01.2020г., изд. от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР
– гр. Перник, с което на Д.С.М. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
100 /сто/ лв. за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
Из