Р       Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА

        ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                         ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2400 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП-Варна, подадена чрез ю.к.Георгиева против Решение № 586/20.09.21г. по НАХД №20213110202506/2021г. на ВРС, 27 състав, с което е отменено наказателно постановление № 580906-F613193/04.06.2021г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което на „***07“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.33 , ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е постановено в нарушение на закона. Твърди, че неправилно е прието, че в случая е приложима нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като извършването на нарушението за първи път, съчетано с липса на вредни последици не води до маловажност на деянието. Твърди, че ВРС с оглед събраните доказателства правилно и законосъобразно е приел, че НП е издадено при спазване на процедурата по ЗАНН, от компетентен орган, като нарушението е безспорно установено и е наложена санкция в законоустановения размер, с което ще се изпълнят целите на чл.12 ЗАНН. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „***07“ЕООД, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Счита за правилни, законосъобразни и обосновани изводите на ВРС, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН и се приеме, че случаят е маловажен. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „***07“ЕООД против наказателно постановление № 580906-F613193/04.06.2021г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 11.05.2021г. св. С.  - служител на ТД на НАП-Варна, извършила проверка за наличие или липса на основания за регистрация по ЗДДС на въззивното дружество. Проверката била възложена с Резолюция от 11.05.21г. и приключила с отказ за регистрация по ЗДДС от 20.05.2021г, връчен на дружеството на същата дата. При проверката било установено, че дружеството стопанисва автомивка, към която имало бар, находящ се в гр. Варна, *****, като в обекта имало регистрирано от 28.06.2019г. ФУ с инд.номер DT789417. От представените от дружеството документи, било констатирано, че на 08.09.2020г. дружеството е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон №0007096/08.09.2020г. на стойност 1414,00лв. поради операторска грешка, като е издадена сторно касова бележка от кочан №1/08.09.20г. Същевременно във фискалното устройство не била отразена сторно операцията. От друга страна фискален касов бон №0007096/08.09.2020г. на стойност 1414лв. бил издаден в 15:40:19ч., а в 15:40:48ч. бил издаден фискален касов бон №0007097/08.09.2020г. на стойност 14,00лв., като в 15:42:04ч. на ФУ била отразена операция „служебно изведени лв.“-1414.00 лв. При тези констатации проверяващите преценили, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл.31 ал.1 от Наредба Н-18/2006г., като не е издало документ за извършената сторно операция от ФУ DT789417, съгласно разпоредбите на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, в срок до 07.10.2020г. и на 25.05.2021г. бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.33, ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.4, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който след предявяването му не посочил възражения, а писмени такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Във възраженията било посочено, че от приложените копия от месечен отчет и сторно бележки от кочан за м. септември било видно, че служителят е направил опит в рамките на минути да спази изискванията на наредбата, в частта за сторниране на сумата поради операторска грешка, но вместо да сторинира сумата, същата била въведена като служебно изведена, като била попълнена сторно бележка от кочан. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, като АНО приел възражението на дружеството за неоснователно.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени в срок и от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. ВРС е приел въз основа на доказателствата по делото, че на описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството формално не е изпълнило задължението си в чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., като при допуснатата на 08.09.2020г. „операторска грешка“ след приключена сметка на клиента не е документирало сторно операцията като такава чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Прието е в мотивите на оспорения акт, че нарушението е безспорно установено, правилно е определена санкционната разпоредба, но АНО не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че като на 08.09.20г. дружеството е сторнирало сумата по издаден касов бон поради операторска грешка, като е издадена касова бележка от кочан, вместо да се документира с документ от ФУ или ИАСУТД, е извършило вмененото му с НП нарушение по чл.31 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

По безспорен и категоричен начин е установено по делото, че сторно операцията поради операторска грешка не е документирана съгласно изискванията на чл.31 ал.1 от наредбата.

Съгласно чл.31 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. сторно операция при „операторска грешка“, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, а съгласно чл. 31, ал. 4 документа от ФУ или ИАСУТД, трябва да се издаде до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.

В случая безспорно не е спазен реда за документиране на сторно операцията при операторска грешка.

Нарушението е безспорно установено и е правилно квалифицирано. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Неправилно е приел ВРС, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Наложеното наказание е определено в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение. Дори вмененото нарушение да  е първо, то не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма. В случая лицето е нарушило изискванията относно задълженията по регистриране и отчитане на извършеното плащане чрез издаване на фискална касова бележка от касов апарат, регистриращ продажбата, съответно изискванията за документиране на сторно операции. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път следва да бъде отчетено при определяне размера на наложеното наказание.

Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане. Нарушената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. В случая не се установяват извинителни причини за неиздаване на документ по съответния ред, нито, че са били налице обективни пречки за издаване на такъв от ФУ. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.

          Съгласно чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 ЗДДС на лице, което извърши нарушение по чл.118 или нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба –за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500лв., или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000лв.

В случая с НП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв. за извършеното нарушение. Не са налице данни за наложени други наказания за нарушения на разпоредбите на наредбата или на ЗДДС, като в НП АНО не е посочил отегчаващи отговорността обстоятелства. В НП не са посочени и обстоятелствата, които са мотивирали АНО да наложи наказание над минималния предвиден от закона размер, поради което настоящият състав намира, че наказание в размер на минималния, предвиден в санкционната разпоредба ще постигне целите по чл.12 ЗАНН.

          Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция, намира, че решението на виззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а размера на наложената с НП имуществена санкция следва да се измени от  1000лв. на 500лв.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 586/20.09.21г. по НАХД №20213110202506/2021г. на ВРС, 27 състав, с което е отменено наказателно постановление № 580906-F613193/04.06.2021г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което на „***07“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.33 , ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 580906-F613193/04.06.2021г., издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което на „***07“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.33 , ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като намалява размера на наложената санкция от 1000лв. на 500лв.

ОСЪЖДА „***07“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

2.