Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 24.01.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16814 по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №І-50-114 от 03.07.2017г., постановено по гр.дело №29090/2008г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е признато за установено на основание чл.71 ал.1, т.1 във връзка с чл.5 от Закона за защита от дискриминация, по иск на К.Х.С., З.Й. Й. и СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” против Д.Д.П.-П., че по отношение на ищците - К.Х.С., З.Й. Й. и СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” ответната страна - Д.Д.П.-П. е извършила актове на дискриминация въз основа на признак „убеждения” чрез: 1./ подбуждане на М.М.към дискриминация на ищците във връзка с планиран от тях на 06.07.2007г. концерт в Национално музикално училище „Л.П.”, гр.София; 2./ подбуждане на трети лица към дискриминация на ищците във връзка с планирани на 06.07.2007г. и на 27.07.2007г. концерти в зала „България”, гр.София; 3./ подбуждане на Я.Б. към дискриминация на ищците във връзка с лекция по медитация, проведена на 06.07.2007г. в Дома на архитекта, гр.София, като е отхвърлен предявения иск относно останалите посочени в исковата молба актове на подбуждане към дискриминация, а именно: подбуждане на С.В.и Г.Иванова към дискриминация на ищците във връзка с планиран от тях през м.декември 2006г. концерт в Двореца на културата и спорта, гр.Варна, и подбуждане на трети лица към дискриминация на ищците във връзка с планиран на 21.02.2008г. концерт в Руския културно-информационен център, гр.София. Със съдебното решение е осъдена Д.Д.П.-П. на основание чл.71 ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация да преустанови и да се въздържа за в бъдеще от подбуждане на трети лица към дискриминационно третиране по отношение на ищците - СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.”, К.Х.С. и З.Й. Й.. Със съдебното решение е осъдена Д.Д.П.-П. на основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация да заплати на К.Х.С. сумата от 350.00 лв., ведно със законната лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на установените с решението актове на подбуждане към дискриминация, като е отхвърлен предявения иск за сумата от 2150.00 лв. /над уважената част от 350.00 лв. до пълния предявен размер от 2500.00 лв./. Със съдебното решение е осъдена Д.Д.П.-П. на основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация да заплати на З.Й. Й. сумата от 350.00 лв., ведно със законната лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на установените с решението актове на подбуждане към дискриминация, като е отхвърлен предявения иск за сумата от 2150.00 лв. /над уважената част от 350.00 лв. до пълния предявен размер от 2500.00 лв./. Със съдебното решение са отхвърлени изцяло предявените от К.Х.С. и З.Й. Й. при условията на солидарност срещу С.С.М.на Б.П.Ц.Б.П.и ХРАМ „СВ.СВ.К.и М.” искове по чл.49 от ЗЗД за сумата от 5000.00 лв. /по 2500.00 лв. за всеки от ищците/, ведно със законната лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на извършени актове на подбуждане към дискриминация. Със съдебното решение са осъдени К.Х.С. и З.Й. Й. да заплатят на Д.Д.П.-П. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 229.33 лв., разноски по делото. Със съдебното решение са осъдени К.Х.С. и З.Й. Й. да заплатят на ХРАМ „СВ.СВ.К.и М.” на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв., разноски по делото.Постъпила е въззивна жалба от ищеца - З.Й. Й., чрез адв.М.И., с която се обжалва съдебно решение №І-50-114 от 03.07.2017г., постановено по гр.дело №29090/2008г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на установени с решението актове на подбуждане към дискриминация за сумата от 2150.00 лв. /над уважената част от 350.00 лв. до пълния предявен размер от 2500.00 лв./, ведно със законната лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, както и в частта на възложените в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерното поведение на ответницата - Д.Д.П.-П. не съответства на извършените нарушения, както и не е отчетен интензитета на причинените на ищеца вреди. Поддържа се още, че присъденият размер на обезщетението не е справедлив и не е съобразен с изискването на чл.2, т.3 от ЗЗДискр. защитата от дискриминация да бъде ефективна. Излага се още, че решението на СРС в частта на присъдените в полза на ответната страна разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на предявения иск, е в противоречие на специалната норма на чл.75, ал.2 от ЗЗДискр., която постановява, че в производства по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр. като присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди в пълния предявен размер.
Въззиваемата страна - Д.Д.П. /в съдебно заседание на 22.11.2018г. с определение е заличено
фамилно име П./, депозира писмен отговор, в който взема становище
относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че
първоинстанционното решение в частите, предмет на обжалване с въззивната жалба
на ищеца, е правилно и законосъобразно, постановено след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и при съобразяване със съдопроизводствените
правила и приложимия материален закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди първоинстанционното решение в частите, предмет на обжалване с
въззивната жалба на ищеца.
Въззиваеми страни - СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” и К.Х.С., не депозират писмен
отговор и не вземат становище относно постъпилата въззивна жалба от ищеца.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Д.П., с която се обжалва съдебно
решение №І-50-114 от 03.07.2017г., постановено по гр.дело №29090/2008г. по
описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно
основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.,
като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт
в обжалваните части като постановен в противоречие на събраните по делото
доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че
СРС не е отчел факта, че в случая не се доказват конкретни субективни права на
тримата ищци, които да са нарушени, както и не е установено противоправно
поведение на ответницата. Поддържа се в публикуваните от ответницата статии не
се подбуждат определени лица към дискриминация на ищците, в същите не са
споменати конкретните планирани от ищците концерти, а в тях се съдържа
информация за дейността на новопоявило се учение на Ш.Ч.. Излага се още, че не
е доказана причинна връзка между статиите, написани от ответницата, и
причинените на ищците неимуществени вреди. Дори и да се приеме, че ищците са
претърпели вреди, макар че за установяването на техния вид, характер и
интензивност по делото няма ангажирани доказателства, то следва да се приеме с
оглед наведените обстоятелства в исковата молба, че твърдяните вреди са
породени от отмяна на планирани концерти, а не от статиите, публикувани от
ответницата. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на
разпитаните свидетели, без да се отчете факта, че част от свидетелите са
членове в СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” и са заинтересовани от изхода на спора, предвид на
което техните показания следва да се преценяват с оглед останалите събрани по
делото доказателства /чл.172 от ГПК/. Твърди се, че в хода на съдебното
производство ищците не е доказали твърдяните от тях факти, на основание на
които да може да се обоснове предположение, че по отношение на тях е осъществена
дискриминация от страна на ответницата, предвид на което в тежест на ответницата
не е възникнало задължението да установи обратното, а именно, че правото на равно
третиране по отношение на ищците по признак „убеждения”
не е нарушено. Сочи се, че СРС неправилно е приложил нормата на чл.9 от
ЗЗДискр. и е обосновал погрешен извод, че ответницата с поведението си е подбуждала трети лица към дискриминация на ищците и въз
основа на тези аргументи са приети за основателни предявените искове. Допълнителни
съображения са изложени в писмена защита. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3
от ЗЗДискр.. Не претендира
присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззиваема страна - З.Й. Й., не депозира
писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Д. взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответницата.
Въззиваеми страни - СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” и К.Х.С.,
не депозират писмен отговор и не вземат становище относно постъпилата
въззивна жалба от ответницата.
Предявени са
от К.Х.С., З.Й. Й. и
СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” срещу Д.Д.П. обективно
съединени искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. за
установяване на нарушението; за осъждане на ответницата да се въздържа в бъдеще
от по-нататъшни нарушения; както и за заплащане на
обезщетение за причинени вследствие на дискриминационно третиране неимуществени
вреди.
С
оглед заявения петитум на въззивните жалби и направено от адв.Д. в съдебно
заседание уточнение досежно петитума на въззивната жалба на ищеца, съдът
приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанцинно решение
само в частта относно предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила
като необжалвано.
Софийският
градски съд,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата
за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивната жалба на ищеца е НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ответницата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., първостепенният съд е приел, че са доказани всички елементи на фактическия състав на подбуждане към дискриминация досежно поведението на ответницата, изразяващо се в подбуждането на М.М.към дискриминация на ищците във връзка с планиран от тях на 06.07.2007г. концерт в Национално музикално училище „Л.П.”, гр.София; както и в подбуждане на трети лица към дискриминация на ищците във връзка с планирани на 06.07.2007г. и на 27.07.2007г. концерти в зала „България”, гр.София; както и в подбуждане на Я.Б. към дискриминация на ищците във връзка с лекция по медитация, проведена на 06.07.2007г. в Дома на архитекта, гр.София. Прието е, че недопустимо и противоправно е поведението на ответницата, която е мотивирала трети лица да препятстват мероприятия на ищците, както и да ограничат техни събирания на закрито и по този начин е подложила ищците на неравностойно третиране по признак „убеждения”, т.е. обоснован е краен извод, че е доказано по делото извършено от страна на ответницата подбуждане към дискриминация спрямо ищците по обединяващ ги признак „убеждения”. Прието е, че искът по чл.71 ал.1, т.2 от ЗЗДискр. има акцесорен характер спрямо иска по чл.71 ал.1, т.1 от ЗЗДискр., предвид на което същият се явява основателен. Относно исковете по чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр. е прието, че негативните преживявания на ищеца - К.Х.С. се установяват от показанията на разпитания свидетел Я., а относно вредите, причинени на ищеца - З.Й. Й. няма събрани доказателства, но това не е основание за отхвърляне на предявения иск, тъй като СРС сочи, че самото осъзнаване от едно физическо лице на обстоятелството, че негово право е нарушено и че то е подложено на ограничаване на личната му правна сфера представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетение. Прието е от СРС с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД, че на всеки от двамата ищци - физически лица следва да се присъди сума от по 350.00 лв., обезщетение за негативните им преживявания на обида и огорчение от извършените спрямо тях от ответницата нарушения. Въззивният съд счита, че изложените правни аргументи от СРС, обуславящи краен извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., са незаконосъобразни, постановени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Релевираните във въззивната жалба на ответницата - Д.Д.П. възражения досежно материалната незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, въззивният съд счита за основателни, поради следните съображения:
По иска с правно
основание чл.71 ал.1, т.1 от ЗЗДискр.:
В нормата на §1, т.5 ЗЗДискр. подробно и ясно е дефинирано понятието
"подбуждане към дискриминация", което
съгласно законовата дефиниция е пряко и умишлено насърчаване, даване на
указание, оказване на натиск или склоняване към извършване
на дискриминация. Тълкувайки
цитираната разпоредба, се налага извода, че за да бъде установено поведение на
дадено лице за подбуждане към дискриминация е необходим да бъде доказан умисъл у подбуждащия, че със своите действия
мотивира или насърчава у подбуждания решението за извършване на точно определен
дискриминационен акт, при което не е необходимо непременно дискриминационният
акт да е извършен от подбуждания, за да е налице подбуждане към дискриминация.
На следващо място постоянна е и практиката за това кои са признаците на дискриминация по
смисъла на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр., намерила израз в постановените
по реда на чл.290 ГПК решения от
15.12.2009г. по гр.д. №4959/2008г. ІV Г.О. на ВКС, решение от
18.12.2009г. по гр.д. №3097/2008г. І Г.О. на ВКС, решение от 14.06.2010г. по
гр.д. №6/2009г. ІІІ Г.О. на ВКС, решение от 31.03.2010г. по гр.д. №204/2009г. ІV Г.О. на
ВКС, решение от 13.05.2010г. по гр.д. №1207/2009г. ІV Г.О. на
ВКС. В същата се приема, че от значение за установяването на дискриминация е
обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността,
проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания. Посочва се, че това по-неблагоприятно
третиране на лице /лица/ следва да се преценява в сравнение с начина по който
се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства, поради което оплаквания, произтичащи само от приложението
на разпоредби, предвидени в специалните закони, по същество са неотносими към предмета на спор по ЗЗДискр.. При това
съгласно чл.9 от ЗЗДискр., страната която твърди, че е била
жертва на дискриминация следва
да докаже само фактите от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а
ответникът следва да докаже че правото на равно третиране не е нарушено. В
конкретния случай ищците нито в искова молба, нито в допълнителни подадени
такива не сочат кои конкретни субективни права са им били нарушени от твърдяното
поведение на ответницата. Съдът приема, че поддържаните от ищците факти, а
именно, че ответницата чрез публикация на официалния интернет-сайт на Центъра
за религиозни изследвания и консултации „Св.св.К.и М.”
на нейна статия - „Ш.Ч.-ледът зад благостта”
е довела до подбуждане и мотивиране на трети лица да препятстват
мероприятия на ищците - да осуетят техни концерти, както и да ограничат техни
събирания на закрито и по този начин е подложила ищците на неравностойно
третиране по признак „убеждения”, не представляват действия от страна на
ответницата, които да се приемат за дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр.. Въззивният
съд счита, че за да се приеме, че е налице подбуждане
към дискриминация е необходимо да бъде установено от ищците, че е налице нееднакво
третиране на всеки от тях поотделно спрямо други трети лица в сходно положение.
В процесния случай самите ищци нямат наведени твърдения, че са били третирани
по неблагоприятно от други трети лица на основание защитния признак "убеждения".
Настоящият състав не споделя разбирането на СРС, че посочените действия от страна на
ответницата представляват по-неблагоприятно третиране на ищците отколкото други лица при
сравними сходни обстоятелства. Доказателства в този смисъл няма ангажирани по
делото. Въззивният съд счита, че не следва да кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели Т. и Я., които са членове на ищцовото СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.”, т.е. следва да се приеме, че са
заинтересовани от изхода на спора, предвид на което техните показания следва да
се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и съдът ги счита за силно
пристрастни и изцяло противоречиви с тези на останалите свидетели, които са без
родство със страните. Според въззивният
съд статията на ответницата „Ш.Ч.-ледът зад
благостта” представлява изразяване на мнението,
вътрешното убеждение и позицията на автора по въпроси, касаещи дейността на
учението Ш.Ч., което е основно право на човека, установено в
редица международни правни актове и Конституцията на Република България - чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи,
чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права, чл.39 от Конституцията на Република България. Това право включва изразяването на мнение и
разпространяването му, но не включва пропагандирането на омраза, ненавист,
враждебност или унижаване на основата на етнос, раса, религия и други признаци,
което следва от разпоредбите на чл.20, чл.26 от МПГПП, чл.4 от Международна
конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (МКЛВФРД), чл.1 от
Рамково решение 2008/913/ на Съвета на ЕС от 28.11.2008г. относно борбата с
определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия, посредством наказателното
право, чл.39, ал.2 във връзка с чл.6 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, чл.162, ал.1 и ал.3 и чл.164, ал.1 от НК. В процесната статия на ответницата не
се съдържа пропагандиране на омраза, ненавист,
враждебност или унижаване на основата на проповядваната духовни убеждения от
ищците, съответно не се подбуждат определени лица към противоправно
поведение спрямо ищците, още по малко има информация за конкретните концерти,
които се организират от ищците и по отношение на които същите твърдят, че са отменени
в резултат на публикуваната статия от ответницата. Следователно
статията „Ш.Ч.-ледът зад благостта” обективно не може да представлява основание за определяне на поведението на
ответницата като противоправно, водещо до подбуждане на трети лица към
дискриминация на ищците по защитен признак „убеждения” по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.. Следователно не е налице доказване от
ищците на дискриминационно поведение, поради което за ответницата не е
възникнало задължение да докаже, че поведението й е съобразено с изискванията
за равно третиране. В тази връзка основателен се явява доводът на
въззивника-ответник, че СРС неправилно е разпределил доказателствената тежест
съгласно нормата на чл.9 от ЗЗДискр., като е приел, че ответницата с
ангажираните по делото доказателства не е оборила презумпцията по чл.9 от
ЗЗДискр.. Само при успешно доказване от ищците на наличието на поведение на ответницата,
обективно годно за доведе до подбуждане на трети лица към дискриминация на
ищците по защитен признак „убеждения”, което
в случая не е сторено, за последната би възникнало задължението да докаже, че
нейното поведение не засяга принципа на равно третиране. По въпроса за
доказателствената тежест е налице произнасяне на ВКС, обективирано в решение №511/27.07.2010г. на ВКС по гр.д. №587/2009 г., III Г.О..
По изложените аргументи
въззивният съд счита, че с оглед ангажираните по делото доказателства не са установени от ищците факти в
потвърждение на твърдението им, че ответницата с поведението си е подбуждала
трети лица към дискриминация им и по този
начин е нарушила правото им
на равно третиране по защитен признак „убеждения”,
т.е. в хода на съдебното производство не са доказани елементите от фактическия състав на подбуждане към дискриминация на ищците на
твърдяните от тях основания. Предявеният от ищците иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., както и акцесорните искове чл.71 ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. се явява неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционният съд
като е достигнал до обратния извод е постановил незаконосъобразен съдебен акт в
частта, в която е уважил предявените искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., който следва
да бъде отменен на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При така обоснованият извод от
въззивния съд досежно неоснователността на предявените искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. подадената
въззивна жалба от ищеца в частта относно размера на присъдено обезщетение по чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр. се явява безпредметна и
доводите в нея не следва да се обсъждат.
На следващо място с оглед изхода
от спора доводите във въззивната жалба на ищеца за незаконосъобразност на
съдебния акт в частта за разноските не следва да се обсъждат. В случая няма
инициирано от ищеца производство по чл.248 от ГПК /изрично в съдебно заседание
на 22.11.2018г. процесуален представител на ищеца взема становище, че доводите
във въззивната жалба за незаконосъобразност на съдебното решение в частта за
разноските не представляват искане по чл.248 от ГПК/ и съответно няма постановен
акт на първостепенния съд, в която единствено възможна хипотеза при подадена
частна жалба съдът би могъл да ревизира съдебния акт в частта на разноските
независимо от изхода на спора.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззивника-ответник. Въззивният съд
счита, че нормата на чл.75, ал.2 от ЗЗДискр. не е приложима относно претенцията
на ответницата за присъждане на изцяло сторените от нея разноски пред СРС. Така
цитираната разпоредба не се отнася за задължението за заплащане на разноски на
другата страна при неоснователно воден процес, тъй като тези разходи не могат
да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято полза е решен спора, нито да
бъдат заплатени от държавата. По тези съображения настоящият състав счита, че
претенцията на ответницата за присъждане на разноски в производството пред СРС е
основателна, предвид на което с настоящото решение следва да се присъдят в
полза на ответницата изцяло сторените от нея разноски в първоинстанционното производството
в размер на още 570.67 лв., която сума представлява разликата между изцяло
сторените от ответницата разноски в размер на платения адвокатски хонорар от
800.00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие /стр.105 от делото/,
и присъдените с решението на СРС разноски в размер на 229.30 лв.. За
производството пред СГС ответницата, чрез процесуален представител е заявила
изрично, че няма претенция за разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение №І-50-114 от
03.07.2017г., постановено по гр.дело №29090/2008г. по описа на СРС, І Г.О.,
50-ти състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено на основание чл.71 ал.1, т.1 във връзка с чл.5 от Закона за защита
от дискриминация, по иск на К.Х.С., З.Й. Й. и СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” против Д.Д.П.-П.,
че по отношение на ищците - К.Х.С., З.Й. Й. и СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.” ответната
страна - Д.Д.П.-П. е извършила актове на дискриминация въз основа на признак
„убеждения” чрез: 1./ подбуждане на М.М.към дискриминация на ищците във връзка
с планиран от тях на 06.07.2007г. концерт в Национално музикално училище „Л.П.”,
гр.София; 2./ подбуждане на трети лица към дискриминация на ищците във връзка с
планирани на 06.07.2007г. и на 27.07.2007г. концерти в зала „България”,
гр.София; 3./ подбуждане на Я.Б. към дискриминация на ищците във връзка с
лекция по медитация, проведена на 06.07.2007г. в Дома на архитекта, гр.София,
както и в В ЧАСТТА, в която е осъдена Д.Д.П.-П.
на основание чл.71 ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация да
преустанови и да се въздържа за в бъдеще от подбуждане на трети лица към
дискриминационно третиране по отношение на ищците - СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.”, К.Х.С.
и З.Й. Й., както и в В ЧАСТТА,
в която е
осъдена Д.Д.П.-П. на основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация да заплати на К.Х.С. сумата от 350.00 лв., ведно със законната
лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на установени с решението актове на подбуждане
към дискриминация, както и в В
ЧАСТТА, в която е осъдена Д.Д.П.-П. на основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона
за защита от дискриминация да заплати на З.Й. Й. сумата от 350.00 лв., ведно
със законната лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на установени с решението актове на
подбуждане към дискриминация,
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Х.С., с ЕГН **********, З.Й. Й., с ЕГН **********,***, и
СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.”, със седалище и адрес на управление: град София, СО район „Триадица”,
ул.„*********ет.*********срещу Д.Д.П., с адрес: ***; искове с правно основание чл.71 ал.1, т.1 във връзка с чл.5 от Закона
за защита от дискриминация за признаване за установено по отношение на
ищците, че ответната страна - Д.Д.П. е извършила актове на дискриминация спрямо
ищците въз основа на признак „убеждения” чрез: 1./ подбуждане на М.М.към
дискриминация на ищците във връзка с планиран от тях на 06.07.2007г. концерт в
Национално музикално училище „Л.П.”, гр.София; 2./ подбуждане на трети лица към
дискриминация на ищците във връзка с планирани на 06.07.2007г. и на
27.07.2007г. концерти в зала „България”, гр.София; 3./ подбуждане на Я.Б. към
дискриминация на ищците във връзка с лекция по медитация, проведена на
06.07.2007г. в Дома на архитекта, гр.София, с правно основание чл.71 ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация
да бъде осъдена Д.Д.П. да преустанови и да се въздържа за в бъдеще
от подбуждане на трети лица към дискриминационно третиране по отношение на
ищците - СДРУЖЕНИЕ „Ш.Ч.Ц.”, К.Х.С. и З.Й. Й., както и с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация
да бъде осъдена Д.Д.П. да заплати на К.Х.С. сумата от 350.00 лв., ведно със
законната лихва от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на подбуждане към дискриминация, както и с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона
за защита от дискриминация да бъде осъдена Д.Д.П. да заплати на З.Й. Й.
сумата от 350.00 лв., ведно със законната лихва от 19.09.2008г. до
окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
подбуждане към дискриминация.
ОСЪЖДА К.Х.С., с ЕГН **********,
и З.Й. Й., с ЕГН **********,***; да заплатят на Д.Д.П., с адрес: ***; на правно основание
чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 570.67 лв. /петстотин и седемдесет лева
и 67 ст./, представляваща направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./