Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,14.04.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно
заседание на 17.02.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
При секретаря Вероника ***, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №5801 по описа на съда за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Молба
с правно основание чл.127а ал.2 от СК и насрещна молба.
Делото е образувано въз основа на
депозирана молба от С.Л.К., ЕГН **********,***, в
качеството на родител и законен представител на малолетния *** ЕГН **********,
чрез: адв. Ю.С.С. ***, със съдебен адрес *** против Д.В.Ф. ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***.***,адв.Р.И., в която се твърди следното :
страните са родители на малолетния ***, роден от съвместното им съжителство. С
протоколно определение № 492 от 12.02.1018 год., постановено по гр. дело
8990/2017 год. по описа на ПлРС, съдът одобрил постигнатата между тях спогодба,
по силата на която родителските права върху малолетното дете ***, са
предоставени на ищеца, с определен режим на лични отношения и дължима издръжка от ответницата в размер
130лв., считано от датата на исковата молба – 29.11.2017 год. до настъпването
на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Заявява се, че детето *** е със
заболявания, като са му поставени диагнози – ***, ***, ***. С Експертно решение
№ 1224 от 26.04.2018 год. на ТЕЛК при *** ,,***“ ЕАД ***е определена степен на
увреждане 76% без чужда помощ. Здравословното състояние на детето обуславя
специални потребности, тъй като следствие ***та същото боледува изключително
често и най-вече от катар на горните дихателни пътища, което от своя страна
налага закупуването на различни медикаменти касаещи лечението му. През 2019
година детето боледува от много тежка бронхит пневмония, а и принципно при най
- малкото изстиване той е с температура, кашлица и хрема, следствие на
заболяванията му. След раждането на детето се установило, че същото е със
заболяване и диагноза *** - вроден дефект на ***, което от своя страна довело
до проблем с ***. Направени били неуспешни оперативни интервенции в
Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина ,,***”
ЕАД в Р***, и две операция в детска онкологична клиника в Република ***.
Заявява се, че
детето е със съмнения за синдром на ***, който се характеризира с още по тежка
форма ***, т.е с нисък брой еритроцити в системното кръвообращение и намаление
на еритроцитните прогениторни клетки в костния мозък, което е видно от
проведените изследвания. При този вид синдром на *** се развива левкемия и
други злокачествени заболявания. Диагностицирането на вродена *** *** се осъществява
чрез крьвна картина и биопсия на костен мозък. В тази връзка наблюдението,
касаещо здравословното състояние на детето, се извършва в детска онкологична
клиника в Република ***, където били
извършени двете му операции и то се води на отчет и се проследява
здравословното му състояние. Болничното заведение следва да се посещава на
всеки 6 месеца. Понастоящем му предстоят множество консултации с различни
специалисти медици и редица изследвания, а предвид психичното му развитие
същото посещава и психолози. В началото на 2018 год. детето имало проблем с
левия си крак, като стъпвал по вътрешната страна на ходилото или така
нареченото замятане на крака, което наложило посещения в ортопедичен кабинет,
като най - вероятно ще предстои и
изписване на специални ортопедични обувки с оглед коригиране на този
проблем при последващия медицински преглед.
Заявява се, че от
определянето на първоначалната издръжка в размер на 130.00 лева е изминал
период повече от година и половина и са налице промяна в обстоятелствата, при
които същата е била определена, а именно съществено изменение на условията и
стандарта на живот в страната през изминалия период от датата на определянето
й. Потребностите на детето са увеличени предвид факта, че същото е вече на 5
години, а и предвид специфичните му заболявания и необходимостта от закупуване
на различни медикаменти, посещения при психолози и провеждане на изследвания в
чужбина, което води да увеличаване на разходите, както за набавяне на храна,
учебни помагала необходими му в детското заведение което посещава, облекло,
транспорт и не на последно място неговото лечение предвид спецификата на
заболяванията му. Отделно от това детето е във възраст, в която се налага
сравнително често да му бъдат закупувани дрехи, обувки и т.н. Относно възможността
на ответницата да осигури издръжката на детето в искания размер свидетелства и
фактът, че същата полага труд по трудово правоотношение в Република ***, *** и
получава месечно трудово възнаграждение, което надхвърля в голяма степен доходите
на ищеца.
Заявява се, че
ответницата категорично отказала да даде доброволно декларация - съгласие
детето да напуска територията на Р***. Същевременно ищецът трябва да води детето на периодични прегледи в ***,
Република ***, а с оглед предстоящи медицински консултации и по-добро и
пълноценно лечение на детето ще се наложи пътуване до Република *** и ***. Тази
дезинтересованост на майката е вредна за детето и не му дава възможност да
пътува, дори когато се касае за лечение, а децата следва да имат право на
свободно придвижване, включително да пътуват зад граница още повече поради
влошено здравословно състояние.
Международният
паспорт на детето е валиден до 18.11.2021 година, но предвид факта, че
ответницата живее на територията на Р*** и все по- трудната комуникация с нея,
съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да се даде разрешение за издаване на международен паспорт за
задгранично пътуване по заявление, подадено само от ищеца- С.Л.К., с ЕГН **********. Иска се да бъде
разрешено детето ***, ЕГН ********** да напуска пределите на Република *** без
съгласието на неговата майка Д.В.Ф. с ЕГН ********** и да пътува до Република ***,
Република *** и ***, придружавано от неговия баща и законен представител С.Л.К.
с ЕГН ********** за срок от три години.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да разреши на детето да напуска пределите
на страната без съгласието на майката, придружавано от бащата до посочени страни и за период от три години.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от Д.В.Ф.,***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Р.И.-ПлАК,
с адрес ***, с който искането се оспорва. Заявява, че не е ясно дали детето е
консултирано наистина със специалисти, които именно да препоръчват лечение на детето в чужбина. Същевременно ответницата
е предявила насрещен иск на основание чл.127 а от ГПК, твърдейки, че бащата на детето не позволява
тя да го извежда от страната и конкретно да пребивава с него в Р***, където се
е установила да живее и работи.
В
о.с.з. молителят по
първоначално подадената молба не се явява лично, представлява се от адв.Ю.С.,
която поддържа молбата и оспорва насрещната такава, като навежда доводи в
о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответницата по молбата се явява лично и се
представлява от адв.Р.И.. Принципното становище е, че не се оспорва молбата на
бащата на детето, като се поддържа насрещната молба. Доводи се навеждат в
о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона намира
молбите за основателни, като следва да се даде разрешение за пътуване на
малолетното дете за период от три години.
Искането налага произнасяне на
съда по реда на спорната съдебна администрация.
БЕЗСПОРНО
е, че страните по делото са родители на малолетното дете ***, което е навършени
пет години понастоящем. Не се спори, а това се установява и от приетото като
доказателство протоколно определение от 12.02.2018год., постановено по гр.д.№
8990/2017год. по описа на ПлРС, че съдът е утвърдил спогодба, по силата на
която родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на бащата, а
на майката е определен следният режим на лични отношения с детето : всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от
08,00часа в събота до 18,00часа в неделя, с преспиване, по местоживеенето на
майката, когато същата е в Р***, всяка четна година – на коледните и
великденските празници, всяка нечетна година – на новогодишните празници и
пролетната ваканция на детето, както и един месец през лятото от 01.юли до 31
юли всяка година.
Позицията, която заема ответницата по
молбата по първоначалното искане, с което е сезиран съда от страна на бащата на
детето е, че принципно не се противопоставя на искането му и на това детето да
може да пътува извън страната с него.
Същевременно го оспорва поради обстоятелството, че бащата на детето оспорва
подадената от нея насрещна молба, с депозирано искане съдът да разреши на
детето да пътува извън пределите на страна
на свой ред и с нея. В тази връзка , съдът многократно в хода на делото,
направи опит да помири страните, но без никакъв успех.
В случая и предвид изясняване на
касаещите конкретния предмет на делото факти и обстоятелства, трябва да се
отсеят тези твърдения и доводи на страните, които не касаят същината на този
предмет на делото. Може да се направи извод, че за съжаление, между родителите
на детето се води битка, в чиято основа обаче не са поставени интересите на
детето и конкретно това в негов интерес ли е то да може да пътува извън
пределите на страната както с баща си, така и с майка си, а битка, подхранвана
от нестихналите с времето и нестихващите и понастоящем изключително влошени
отношения между тях. Нужно е според съда да се отбележи, че изрично в това
производство е необходимо да присъства и участва лично/не само чрез
представител/ съответният родител на детето, което беше осъществено от страна
на майката /въпреки местоживеенето й в ***/ и съответно /което въпреки
очакванията на съда и липсата на доказателства за обективна невъзможност/ не
беше осъществено от страна на бащата на детето. В о.с.з. по достатъчно
категоричен начин пълномощникът на молителя даде ясен начин да се разбере, че
молителят не желае да се яви в съдебно заседание, т.к. избягва контакт с
молителката.
Всеки
от молителите /молителят, чрез пълномощника си-дотолкова, доколкото същият може да направи това в пълна степен/
излага своята версия за фактическата
раздяла и за действителната необходимост детето да пътува извън страната. Макар
и да не е пряко свързано с предмета на делото, в хода му се наложи да се
изяснява защо, кога, как и т.н. молителката е напуснала семейството, бащата на
детето си и самото дете. В тази връзка молителят заявява, че молителката
внезапно напуснала семейството – напълно неочаквано за него и то в момент, в
който детето било съвсем малко-нямало навършени четири години. Впоследствие се
заявява пред съда, че молителката всъщност напуснала детето и бащата, като
изпратила на последния СМС от рода на : „Приключвам с теб. Вземи детето от
детската градина“. От страна на молителя се заявява също така, че молителката
проституира в Р*** и работи в нещо като клуб за компаньонки, извършващи
сексуални услуги, за което представя снимки. Опасенията са, че извеждайки
детето в чужбина, молителката не би го върнала повече в страната. Молителката
оспорва твърденията да работи и да е работила като проститутка, компаньонка или
да е упражнявала каквато и да е сродна професия и твърди, че представените
снимки в тази връзка не са истински и ги оспорва. Т.к. не е извършена проверка на това по надлежния ред /постановено
е определение в тази връзка от страна на съда/, то същите не следва да се
обсъждат. В тази връзка молителката твърди, че това е пореден опит от страна на
молителя да я злепостави не само пред
съда, но и пред семейството й, за което представя кореспонденция чрез средства за интернет комуникация,
вкл. между нея и сестра на молителя. Т.к. и по отношение на тези
доказателствени средства не е назначавана съответна експертиза, то съдът
приема, че не следва да ги обсъжда в процеса. Молителката твърди, че работи
като сервитьорка в ресторант в ***, чийто собственик е българин; има жилище, в
което живее сама и разполага с всички удобства, нужни за детето при
евентуалното му пребиваване при нея. Заявява, че при уважаване на молбата й
няма намерение да не връща детето в страната, а желае да й бъде дадена
възможност в рамките на определения й режим на лични отношения с детето, да
може да го извежда извън пределите на страната и да посещава с него
страните от ЕСъюз. Заявява също така,че
внезапното напускане от нейна страна на семейството и конкретно на детето било
именно изключително лошо отношение, което
молителят имал спрямо нея през времето на съвместното им съжителство. Изтъква
в тази връзка, че през целия им съвместен живот била физически и психически
малтретирана от него, следена, многократно бита така, че се налагало да лежи в
болница /заради счупени ребра/. Заявява, че много се страхувала от молителя и
този начин да го напусне бил единствено възможният в случая. Заявява, че той е
осъждан за изнасилване и както в миналото си, така и сега продължава да има
поведение и да се занимава с дейности, които са най-общо казано противозаконни.
Както от нейните изявления в о.с.з., така и от изявленията на пълномощника на
молителя, а и от показанията на свидетелите се установява, че и понастоящем
отношенията между бащата и майката на детето са не просто лоши и обострени, а
могат да се окачествят като абсолютно нетърпими и непримирими. В тази връзка се
установява също така, че детето се предава на майката не от бащата, а от близка
съседка, разпитана като свидетел по делото. Установява се, че молителката
досега редовно /освен при някаква невъзможност/ осъществява режима на личните си отношения с детето, без
да има каквито и да било проблеми и независимо от това, че практически отсяда с
него в хотели извън ***/основно *** в *** и ***/. Установява се също така, че
детето, което е с установени във времето и подлежащи на установяване
здравословни проблеми, понастоящем се чувства добре, посещава детска градина;
добре облечено, обуто и обгрижено е. Както беше споменато по-горе, в това
производство е от особено важно значение
личното явяване и изслушване на родителите на детето, особено когато
между тях са налице непримирими спорове. Макар молителят да не се яви в о.с.з.,
то в заключение молителката не оспорва искането му и същото следва да се уважи
за срок от 3 години.
Относно
насрещното искане на молителката : доводът, който се навежда от оспорващата страна е, че моралът й е
поставен под въпрос, както и това ,че при евентуално извеждане на детето от
страната тя не би го върнала обратно. С оглед изложеното по-горе за личното
явяване на страните, следва да се посочи, че то е важно, т.к. макар съдът да не
разполага със специални знания в съответни области, макар да не е психолог,
психиатър и т.н. , е в състояние да направи една правилна преценка за личността
на един човек/когато това касае чрезвичайни, житейски въпроси/, съобразявайки и
наблюдавайки го в о.с.з-него, самото му
поведение, начина му на изказване и това, което твърди, жестовете ,
цялостното му поведение и т.н. Молителката прави впечатление на съвременна,
отговорна към детето си майка и жена; интересуваща се от неговото здравословно
състояние и загрижена за същото ; обичаща детето си и полагаща грижи за него -дотолкова, доколкото живее сравнително далече от него и не
упражнява родителските права.
По отношение морала й и
опасенията на молителя, че същата не притежава нужните качества на майка и жена,
за да осъществява пълноценна грижа за
детето, ако й се разреши да го извежда от страната : по делото не се доказа
молителката да е лоша, безотговорна майка, неглижираща детето, а напротив.
Установява се, че последното със желание
отива при майка си, когато тя идва да го взима за осъществяване режима на
личните си отношения с него /показания на свид.***/. Няма доказателства за
това молителката да създава на молителя
каквито и да било проблеми при осъществяване на личните си контакти с детето
досега - показания на св.***, ***, ***. От показанията на св.*** се установява,
че действително отношенията между майката и бащата на детето са толкова обтегнати
и лоши, че се налага тя да води детето
при молителката , когато идва във
вр. с личния й режим на контакти с
детето, само и само бащата да не се вижда с нея. От показанията й се
установява, че *** винаги се радва да
види майка си и с желание тръгва с нея;
че бащата не е споделял със свидетелката каквито и да било опасения до момента,
касаещи срещите майка - син; че е заявил
пред свидетелката, че не желае да вижда молителката. За лошите отношения между
родителите на детето свидетелства и св.***. Свидетелят твърди, че през 2017год.
/не е много точен и сигурен в годината/ бил заведен от молителя в *** , за да
проследят влизането на молителката в своеобразен секс клуб - ***.
Заявява, че действително я видял да влиза във въпросната сграда. Свидетелката *** също заявява, че имала информация от молителя,
че в *** молителката работи всъщност като проститутка. Тези твърдения обаче
остават недоказани. Макар свидетелят *** да излага горните твърдения, нито той,
нито молителят, нито някой друг могат категорично да докажат твърдението
молителката да се занимава или да се е занимавала с такава дейност, респ. да е
имала или има такава професия. От показанията на св.*** се установява, че
молителката е работила като сервитьорка откакто е в ***; уредила е много добре
жилищния си въпрос, живее в хубав апартамент, сама. Представено е удостоверение
за това, че от 02.09.2019год. работи в ресторант на посочената по-горе
длъжност.
В приетия социален доклад /л.70
от делото/ е отразено, че молителите са
разделени от м.ноември 2017год., като се акцентира на здравословните проблеми,
които детето има и необходимостта в
тази именно връзка да бъде
извеждано от страна – за провеждане на прегледи и лечение в чужбина.
Т.к. майката на детето живее в Р***, този факт само е отразен в
доклада информативно, като не е направен опит от страна на социалната служба за
конкретното й анкетиране.
Съдът,
като взе предвид всички твърдения
на страните, доводите които навеждат, изводите които правят, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира,
че не са налице основания да отхвърли молбата на молителката, при все, че
същата касае разрешение детето да пътува през време, през което тя има режим на
лични отношения с детето – всъщност, това следва по силата на самия закон и не
е обвързано с изричното акцентиране,
т.к. именно затова е определен съответен режим на лични отношения. В случая
съдът приема, че след като майката има достатъчен морал, когато вижда детето си
и се грижи за него на територията на страната , то същият й позволява да полага в пълна степен и
същите грижи за детето и когато би била с него в чужбина - независимо дали биха
били конкретно в *** или в друго населено място в държава, член на ЕС. Т.к. все пак с оглед споровете на страните
следва да има някаква конкретика, то разрешението следва да се даде за срок от
3 години и за времето, през което молителката има по-дълъг във времето определен режим, а именно - всяка
четна година – на коледните и великденските празници, всяка нечетна година – на
новогодишните празници и пролетната ваканция на детето, както и един месец през
лятото от 01.юли до 31 юли на годината. Този начин на разрешение съдът приема
за правилен предвид регламентацията на режима на лични отношения в спогодбата ,
утвърдена от съда по посоченото по-горе дело и тълкуването на същата,
разгледана във връзка с гарантираните от закона права на детето и неговата
майка, пряко свързани с предмета на делото и липсата на постановени до момента
по съответния ред ограничения в тази връзка.
Предвид дадената регламентация в
чл.127а ал.4 от СК, диспозитивния характер на нормата и комплицираността на
конкретния случай, съдът приема, че не следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
С оглед изхода на делото всяка от
страните следва да понесе разноските, които е направила по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а ал.2 от СК на
малолетното дете ***, ЕГН ********** да пътува в чужбина - в
държавите, членки на *** и Република ***, придружавано от своя баща С.Л.К., ЕГН
**********,***, без за това да е необходимо съгласието на майката Д.В.Ф. ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес:***.***, адв.Р.И.,
което разрешение се дава за срок от три години. рАЗРЕШЕВА да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на
малолетното дете *** ЕГН **********, без да е
необходимо съгласието на майката Д.В.Ф.
ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на
решението, като неоснователно и недоказано.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.211 от ГПК
малолетното дете ***, ЕГН ********** да пътува в
чужбина - в държавите, членки на ***, придружавано от своята майка Д.В.Ф., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***.***,
адв.Р.И., без за това да е необходимо съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********,***,
което разрешение се дава за срок от три години. РАЗРЕШЕВА да се издаде
паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете ***, ЕГН **********, без да е
необходимо съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :