№ 5095
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110213331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 24-4332-015829 от 10.07.2024 г., началник група
към СДВР ОПП е наложил на М. В. М. ЕГН **********, административно наказание –
глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, като
сочи в жалбата, че наказанието е наложено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения, а описаната фактическа обстановка не
отговаряла на действителната. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. С., който моли за отмяна на НП с мотиви, че нито АУАН, нито НП са издадени от
компетентни органи. Сочи, че не е ясно за какво нарушение е наказан жалбоподателят, както
и дали е наказан като собственик или водач на МПС. Намира нарушението за маловажно,
доколкото водачът е бил спрян по-рано и тогава били свалени регистрационните табели на
автомобила и е трябвало да прибере автомобила на собствен ход, а нарушението не било
доказано. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят М. бил правоспособен водач на МПС от категория В. на 10.01.2024г.
между Йордан Дамянов и Зоя Дамянова, собственици на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН
ГОЛФ 1.4 И, СВ****АК и жалбоподателя М. бил сключен договор за покупко-продажба, с
1
който последният придобил собствеността върху автомобила. На 10.01.2023г. по електронен
път – с електронна преписка от Портала на МВР била получена информация за сключения
договор с нотариална заверка на подписите между същите страни в ОПП СДВР.
Въпреки, че М. като приобретател на вещта имал задължение в двумесечен срок от
придобиването да регистрира превозното средство, не го направил. Жалбоподателят
продължил да управлява МПС, въпреки, че не изпълнил вменените му задължения във
връзка с придобиването на вещта и регистрацията на МПС. На 13.03.2024г. регистрацията на
МПС била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП поради непререгистриране
превозно средство. Собственикът не бил уведомен за дерегистрацията на лекия автомобил.
На 06.04.2024г. жалбоподателят М. управлявал лекия автомобил, ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ
1.4 И, СВ****АК с прекратена регистрация в гр. София по бул. Пейо Яворов и в 04.13ч. бил
спрян за проверка от служители на ОПП СДВР – инспектор Б. и Л.А.. Същите установи след
проверка в регистрите на ОПП СДВР, че автомобилът е с прекратена регистрация и Б.
съставил на жалбоподателя АУАН №1246430 от същата дата, в който било посочено, че
жалбоподателят управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на
13.03.2024г. поради непрехвърляне на регистрацията в срок. Видно от АУАН, било иззето
свидетелството за регистрация на МПС, два броя регистрационни табели с номер
СВ****АК.
Жалбоподателят се запознал се АУАН и го подписал без възражения.
Въпреки че с оглед проверката на място от служителите н ОПП СДВР и съставения
АУАН узнал, че на придобитото от него на 10.01.2023г. МПС е прекратена служебно
регистрацията на 13.03.2024г., както и че същото е вече без регистрационни табели, М.
продължил да го управлява, а не преустановил движението си с него.
Същият продължил движението си с автомобила и в 04:40 часа бил спрян за проверка в
град София на бул. Христо Ботев №60 с посока на движение от бул. Александър
Стамболийски към ул. Пиротска от свидетеля Е. – командир на отделение в 03 РУ СДВР и
Н.Н. Е. констатирал, че М. управлява МПС без регистрационни табели, както и след
направена справка чрез РСОД се установило че водачът управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация от 13.03.2024г.поради не прехвърляне на регистрацията в
срок.
За това нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение №
GA653500, от 06.04.2024 г.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и
запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка
образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление
(НП) № 24-4332-015829 от 10.07.2024 г., с което началник група към СДВР ОПП наложил на
М. В. М. ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Видно от
наказателното постановление, наказанието било наложен за управление на МПС, което не
било регистрирано по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН №
GA653500, АУАН № 1246430 , НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност,
постановление за отказ да се образува наказателно производство, докладни записки, справка
2
за собственост на МПС, материалите от приобщената прокурорска преписка, заповеди за
компетентност, договор за покупко-продажба, справки от ОПП СДВР във връзка с
дерегистрацията на МПС, извлечения от регистър.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Е., които са логични, добросъвестно
депозирани и кореспондират изцяло с писмените материали по делото. Свидетелят
възстанови спомен за проверката, поради което съдът се довери на дадените от свидетеля
показания. От тях се установява, че водачът М. при проверката е представил преходно
съставен АУАН за такова нарушение, но в друг час и на друго място. Видно от
свидетелските показния, подкрепени и от предходно съставения АУАН жалбоподателят е
знаел, че към момента на процесната проверка от свидетеля Е. е управлявал МПС с
прекратена регистрация.
Видно и от предходно изготвения АУАН от проверката в 04.13ч. жалбоподателят е
разбрал за служебното прекратяване на регистрацията, още повече, че поради това са му
били свалени и регистрационните табели на автомобила, иззето е свидетелството за
регистрация на МПС, запознал се е с АУАН и е формирал знание за този юридически факт.
Видно от справката от ОПП СДВР, към датата на проверката автомобилът е с прекратена
регистрация и същата е възстановена едва няколко дни по-късно – на 09.04.2024г.
Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано, противно на изложеното в жалбата
и в пледоарията на защитника. Субективният елемент е налице, доколкото към 04:40ч.
жалбоподателят е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация, обстоятелство, което
му е станало известно към 04:13ч. и е безспорно установено по делото, още повече, че М. го
е съобщил на свидетеля Е. при проверката.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
По изложените съображения съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и
категоричен начин, а възраженията в обратния смисъл са неоснователни.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен
от компетентен орган – командир на отделени при 03 РУ СДВР, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП - актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Службите за контрол са посочени в чл.165.
Видно от Заповед от 31.05.2022г. Е. има правомощието да съставя АУАН за нарушения на
ЗДвП, в който смисъл е и Заповед от 02.12.2021г. по отношение на службите за контрол. По
отношение на НП, чл.189, ал.12 от ЗДвП предвижда, че наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта от
02.12.2021 на министъра на МВР дава правомощието на началник група да издава НП. Въз
основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган,
3
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Ето защо това възражение на защитата е неоснователно.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите,
за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен
състав нарушението е описано достатъчно ясно, за да разбере жалбоподателят в какво точно
е обвинен. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че следва изрично да
отбележи, че административно-наказателното производство е започнало именно със
съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Това е
така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за започване
на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при
наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага
приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на
административно нарушение, който е сложил началото на производството.
Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата отворени за
обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен
състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на
административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна
регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в
предходен момент на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП (неизпълнение на задължението на
жалбоподателя като нов собственик да го регистрира в срок от два месеца от
придобиването). При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено
ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят е
нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В тази връзка съдът се солидаризира с изложените аргументи в Решение № 20334 от
17.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 4675/2024 г., Решение № 11222 от 9.07.2024 г. на
АдмС - София по адм. д. № 4003/2024 г. и други по отношение на елементите от обективна и
субективна съставомерност на административното нарушение.
В АУАН и НП, противно на изложеното защитата, ясно е описано, че нарушението се
изразява в управление на МПС с прекратена регистрация, посочена е точната правна
квалификация на нарушението. Неправилно защитата твърди, че от НП не ставало ясно дали
наказанието е наложено за управление на МПС без регистрационни табели или за
управление на МПС без регистрация. В НП е описана обстойно възприетата фактическа
обстановка и посочването на обстоятелството, че МПС е било без регистрационни табели е
именно част от тази фактическа обстановка. Видно от самото НП и посоченото словесно
описание на нарушението, за което се налага административното наказание (страница 2 от
НП) същото е именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Посочването на обстоятелството, че МПС към момента на управление е било и без
регистрационни табели в случая има отношение към субективната съставомерност на
деянието и правилно е намерило отражение като констатация в НП. Макар и само по себе си
това да е отделно административно нарушение, за което следва да се наложи отделно
наказание, липсата на воля у административнонаказващия орган да санкционира дееца и за
това нарушение не му ограничава правата и не прави защитата му по настоящето
производство затруднена. Напротив, от НП е видно, че волята на АНО е да накаже
нарушителя единствено за управление на МПС, което не е регистрирано, както изрично е
посочено на страница две от този правораздавателен акт. Това че АНО е решил да не налага
административно наказание за друго установено административно нарушение не се отразява
на валидността и на процедурата по налагане на санкция за управление на МПС без
4
регистрация. Не е нарушен чл. 18 от ЗАНН, доколкото от НП е видно, че жалбоподателят е
наказан за едно административно нарушение и следва да изтърпи едно административно
наказание, като за управление на МПС без регистрационни табели въобще не е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В този смисъл възраженията на защитата са
неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че не било ясно дали жалбоподателят бил наказан
като собственик или водач на МПС. Видно от НП, ясно е посочено, че жалбоподателят се
наказва в качеството си на водач, доколкото е управлявал МПС без регистрация към момента
на проверката и констатиране на нарушението. Изложените правни аргументи на АНО по
отношение на задълженията на собственика, какъвто е М., нямат характера на
административно нарушение, за което да му е наложена санкция, а касаят изводи на АНО по
отношение на субективната и обективната съставомерност на нарушението.
В случая нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл. Нарушителят е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Това е така, доколкото е
бил уведомен в рамките на предходна проверка, че автомобилът е с прекратена регистрация,
съставен му е АУАН за това нарушение, връчен му е по надлежния ред, като дори е иззето
свидетелството за регистрация на МПС, както и регистрационните табели на автомобила.
Това е ясна индикация за формираното знание, като жалбоподателят въпреки това е
управлявал нерегистрираното МПС, с което е извършил второ по ред и санкционирано с
процесното НП нарушение, което се явява умишлено.
Жалбоподателят не е имал законоустнаовено право да продължи управлението на МПС
след проверката в 04:13 часа, поради което извършвайки боравене с механизмите и
приборите за управление на лекия автомобил след като е узнал, че МПС е без регистрация е
извършил ново административно нарушение на друго място и в друг момент.
Неоснователни са аргументите, че е следвало М. да прибере автомобила на собствен ход.
Съставянето на предходен АУАН не му дава възможност да продължи управлението,
напротив, второто нарушение е дори с по-висока степен на обществена опасност с оглед
субективните елементи, които са се проявили.
За нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП законът предвижда административно наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 200 до 500 лв. – чл.175 ал.3 ЗДвП. В случая наказанията са определени в минимален
размер и съдът не би могъл да ги редуцира допълнително.
Неоснователно е възражението, че случая е маловажен, доколкото същият не се
различава с от други подобни нарушения. Напротив, деянието е извършено при най-тежката
форма на вина – пряк умисъл, налице е и управление на МПС без регистрационни табели и
с отнето свидетелство за регистрация, което завишава допълнително обществената опасност
на нарушителя. Следва и да се посочи, че според чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания и
определянето на нарушението като маловажно е изключено със съответната разпоредба ex
lege.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна като
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 80 лева юрисконсултско
възнаграждение на СДВР.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 24-4332-015829 от 10.07.2024 г.,
на началник група към СДВР ОПП, с което е наложил на М. В. М. ЕГН **********,
административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. М. ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд,
град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6