Р Е Ш
Е Н И Е
№ 543/13.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№495/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на §4б,
ал.1 от Допълнителни разпоредби на Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ДР ЗИНЗС) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ч.Г.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци срещу Заповед
№Л-1537/18.05.2023г. на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци, която е
потвърдена със Решение №5065/30.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с
която на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.4 от ЗИНЗС на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия
във и извън местата за лишаване от свобода за срок от три месеца“. В жалбата се
иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че е
незаконосъобразен. В съдебно заседание, оспорващият не се явява и не взема
становище по спора.
Ответникът,
в постъпило по делото писмено становище излага доводи за недопустимост на
жалбата. В съдебно заседание се явява лично и излага доводи, че подкрепа на законосъобразността на оспорения
административен акт и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Встъпилия
по делото прокурор дава мотивирано заключение, че оспорения административен акт
следва да бъде отменен, тъй като при издаването му е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като оспорващия не е
изслушан преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание. В представено по
делото мотивирано писмено заключение подробно дава становище, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Това е така, тъй като в случая по отношение на оспорения
административен акт е проведено производство по обжалването му пред Началника
на затвора гр.Враца, който е по-горестоящ административен орган. С Решение
№5065/30.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, който по аргумента на §4б,
ал.1 от ЗИНЗС е компетентен да се произнесе при оспорване по административен
ред, жалбата е отхвърлена, като посочено, че то е окончателно и не е указана
възможност на оспорване по съдебен ред. След като изрично е посочено, че акта е
окончателен, което всъщност е пряко нарушение на правото на защита на
оспорващият, приложение намира разпоредбата на чл.140, ал.2 от АПК, съгласно
която когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано,
че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се
удължават на шест месеца.
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №Л-1537/18.05.2023г. на Началник ЗООТ-Враца,
гр.Бойчиновци, която е потвърдена със Решение №5065/30.05.2023г. на Началника
на затвора гр.Враца, с която на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.4 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в
колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от
три месеца“. Мотивите на административния орган се свеждат до това, че на
15.05.2023г., оспорващият не се е завърнал в указаните срокове в издадената му
служебна бележка от Затвора гр.Враца, а именно до 20,00 часа, а се е завърнал в
20,25 часа. Административния орган е приел, че оспорващия е нарушил чл.96, т.3
и т.4 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100, ал.1,
във вр. с чл.100, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че към
момента на извършване на описаното нарушение, оспорващия е изтърпявал изтърпявал наказанието лишаване от свобода в ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци.
С Докладна записка
вх.№4339/16.05.2023г. (л.14 по делото), Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци е уведомен, че на
15.05.2023г., оспорващият се завръща в 20,25 часа, вместо в 20,00 часа, след изтичане
на прекъсване от 14-дни на наказание лишаване от свобода. За изясняване на
обстоятелствата, оспорващият е дал обяснения пред мл.инспектор ДКО (л.15 по
делото). В Докладна записка вх.№4339/16.05.2023г. (л.14 по делото) до Началника
на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци е направено
предложение за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия.
Със Заповед №Л-1537/18.05.2023г.
на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци на основание чл.104, ал.2 във вр. с
чл.101, т.4 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Забрана
за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода
за срок от три месеца“. С Решение №5065/30.05.2023г. на Началника на затвора
гр.Враца е отхвърлена жалбата на оспорващият срещу Заповед №Л-1537/18.05.2023г.
на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗИНЗС, началниците на затворнически общежития могат
да налагат дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1 - 6, а по т. 7 и 8 - за срок до 5 денонощия,
тоест в случая административният акт е издаден от компетентен
орган.
Административния акт е издаден в
писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали
издаването му, тоест спазена е предвидената от чл.104, ал.1 от ЗИНЗС форма на
административния акт. С оглед изчерпателност следва изрично да се посочи, че в
оспореният административен акт е посочено, че подлежи на обжалване в 7-дневен
срок пред началника на затвора гр.Враца, а така указания ред на оспорване не
почива на действащия процесуален ред на оспорване на наложени дисциплинарни
наказания по реда на ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав е имал възможност да
отбележи, че съгласно разпоредбата на §4б, ал.1 от ДР ЗИНЗС, разпоредбите
на глава
десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено
изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на
органите по изпълнение на наказанията, като производствата
се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, тоест в случая наложеното
дисциплинарно наказание при липса на предвиден изрично в ЗИНЗС ред за
оспорването му ще подлежи на оспорване в 14-дневен срок пред Административен
съд Монтана. Доколкото, оспорващият все пак има възможност да оспори наложеното
дисциплинарно наказание пред съд, следва да се приеме, че този порок във
формата не е съществен и не води до основание за установяване на
незаконосъобразност на административния акт на това основание.
По разбиране на
настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден при
допуснато съществено нарушение на администратинопроизводствените правила, което
е съществен порок налагащ неговата отмяна. Това е така, тъй като правилно
поддържа встъпилия по делото прокурор, съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят. На
така разписаното процесуално действие на дисциплинарнонаказващия орган, да се
изслуша лишения от свобода преди да му се наложи дисциплинарно наказание,
законодателно е въведено императивно изискване, като е посочено, че това
действие на дисциплинарнонаказаващия орган е задължително. По делото не се
ангажираха каквито и да е писмени доказателства, които да установят изпълнение
на императивното изискване на приложимата разпоредба, която има за цел да
защити правата и законовите интереси на лишения от свобода по отношение на
който е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно
наказание. Пълнотата изисква да се отбележи, че отбелязването върху обяснението
за изслушване от административния орган, който всъщност е дал оспорващият пред
мл.инспектор ДКО, не може да бъде прието за надлежно проведено изслушване по
смисъла на приложимия материален закон, тъй като за целта на оспорващият е
следвало да се представят събраните доказателства и да му се даде възможност да
изложи доводите си. При наличието на този съществен порок на административния
акт, който е опорочил съществено воденото административно производство, тъй
като е лишил оспорващия от възможността да защити правата и законовите си
интереси по ред, който императивно е предвиден като приложим, е налице
основание за отмяна на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав
не счита за необходимо да се произнася по наведените доводи и основания за
законосъобразно прилагане на материалния закон във връзка с наложеното
дисциплинарно наказание, тъй като съществения порок на
административнопроизводствените правила е достатъчно основание за отмяна на оспорения
административен акт.
Настоящият съдебен
състав отбелязва, че само наличието на материалноправни предпоставки за
налагане на дисциплинарно наказание по реда на ЗИНЗС не са достатъчно основание
да се приеме, че административния акт, с който е наложено дисциплинарното
наказание е законосъобразен. Спазването на предвидения
административнопроцесуален ред за налагане на дисциплинарно наказание е
гаранция за надлежна защита на правата на дисциплинарнонаказаните лица, като
дисциплинарнонаказващият орган във всички случай следва с административния акт
да им укаже надлежния ред за оспорване, като по този начин ще отстрани
основанията за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и формата на административния акт.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№Л-1537/18.05.2023г. на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци, която е
потвърдена със Решение №5065/30.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца, с
която на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.101, т.4 от ЗИНЗС на оспорващият е
наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия
във и извън местата за лишаване от свобода за срок от три месеца“ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид
което на основание чл.172, ал.3 от АПК във вр. с §4б, ал.1 от ДР на от ДР ЗИНЗС,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
№Л-1537/18.05.2023г. на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци, която е
потвърдена със Решение №5065/30.05.2023г. на Началника на затвора гр.Враца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: