№ 156
гр. Ловеч, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20234300500199 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК)
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2953/30.03.2023 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 чрез процесуален представител
юрисконсулт К. М. изцяло против Решение № 84/13.03.2023 г. по гр. д. №
237/2022 г. на РС – Ловеч, с което „Електроразпределителни мрежи запад“
ЕАД е осъдено да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. ****
сумата от 783.50 лева, представляваща платена без основание цена за
консумирана електрическа енергия, начислена въз основа на констативен
протокол № 3033571/29.11.2021 г. по клиентски номер 530001905827 за
преизчислено количество електрическа енергия, за което е издадена фактура
№ **********/31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до
изплащането й, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
1
С решението съдът е осъдил „Електроразпределителни мрежи запад“
ЕАД да заплати на ищеца Н. Н. Н. сумата от 351.90 лева, представляващи
сторени разноски по гр. д. № 237/2022 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. Като възражение навежда, че приложението на чл.50, ал.1, б. „б“
ПИКЕЕ не изисква наличието на доказана външна намеса, поради което
счита, че единствено обективното не измерване или такова с грешка, спрямо
което е изменена стандартната схема на свързване, е достатъчно да се
начислят процесните суми. Счита, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на въззиваемата страна по чл.50, ал.1, б. „б“
ПИКЕЕ. Излага подробно съдебна практика, според която отговорността е
обективна и не изисква като елемент от фактическия състав на чл.50 ПИКЕЕ
да е установена външна намеса. Счита, че чл.55, ал.2 ПИКЕЕ не е приложимо,
с оглед даденото в метрологичната експертиза от БИМ. Моли съда изцяло да
отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Н. Н. Н. чрез процесуален
представител адв. Д. С. подава отговор на въззивната жалба. Счита, че
правилно районният съд е приел, че ответникът не е доказал основание за
платената сума, а доводите във въззивната жалба са общи и не съответстват
на фактите по делото. Твърди, че по делото се доказа, че е имало средство за
измерване, върху него няма неправомерно въздействие и няма промяна в
схемата на свързване. С оглед разликата дали има външна намеса или не,
счита че се различават двете хипотези, а именно чл.50 ПИКЕЕ (с външна
намеса) и чл.52 ПИКЕЕ (невъзможност на самото средство да измерва,
обективна невъзможност). Счита, че е приложима разпоредбата на чл.52
ПИКЕЕ, а не чл.50 ПИКЕЕ, въз основа на която е платена сумата. Излага
становище по същество защо следва да се зачита експертизата по делото.
Счита, че правилно съдът не е установил, че процесната сума е начислена
съгласно чл.50, ал.1 ПИКЕЕ. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски, съгласно представено адвокатско пълномощно.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът
2
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, редовно призован
не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 3830/04.07.2023 г. депозира
молба, че поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззивната
жалба. Няма доказателствени искания. С молбата представят разбивка на
сумата, която ответникът е заплатил за периода от 30.08.2021 г. до 29.11.2021
г. Посочва, че процесната сума е платена от въззиваемия, което не е спорно
между страните. Счита, че плащанията към другите дружества на
въззиваемия, а именно „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕОД и
„ЕЛЕКТРОХОЛД ТРЕЙД“ ЕАД са неотносими към спора, тъй като имат
различна лицензия. Подчертава, че в първоинстанционното производство,
видно от отговорите на вещото лице на зададени в съдебно заседание въпроси
(страница 3 от протокол № 839/27.10.2022 г.), вещото лице отговорило, че
данните от отчитането на процесния електромер и съответно заплатените
суми за заплатена продадена електрическа енергия не се взимат предвид във
формулата по чл.50, ал.1, буква „б“ ПИКЕЕ. Моли въззината жалба да бъде
уважена. Претендира разноски в двете производства и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна.
Въззиваемият Н. Н. Н. се представлява от адв. Д. С. в о.с.з. Поддържа
отговора на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения за същността на
вземането и че е безспорно плащането, а не недължимостта на процесната
сума.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
3
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, спазена и изискуемата от закона форма, поради което
решението е валидно.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, които
обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което първоинстанционното производство и решението са допустими.
Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
По правилността на решението и основателността на иска
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предмет на въззивна проверка е Решение № 84/13.03.2023 г. по гр. д. №
237/2022 г. на РС – Ловеч, с което „Електроразпределителни мрежи запад“
ЕАД, в цялата му част.
Предявен е иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, предложение 1
ЗЗД за сумата от 783.50 лева от Н. Н. Н. срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД като ищецът излага
доводи, че ответното дружество без основание му начислило процесната
сума, като същата била заплатена от него под страх да не оставе без ток. За да
бъде уважен ищецът следва да докаже следните обстоятелства: плащането на
сума, сумата е получена от ответника, причинната връзка между
получаването и плащането.
4
В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за
своето обогатяване: през процесния период е имал право да начислява и
търгува с електрическа енергия за процесния обект; посоченият обект е бил
част от електропреносната мрежа; наличие на облигационна връзка с Н. Н. Н.;
връзката между обекта и начислените суми; че сумата е начислена на
основание чл.50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ.
Страните не спорят (отделени като безспорно обстоятелства с доклада
по чл.140 ГПК, л.103 от първоинстанционното производство), а и от
материалите по делото се установи, че ищецът притежава имот, находящ се в
гр. Ловеч, ул. ****, че същият този обект е присъединен към
електропреносната мрежа (л.3-13 от първоинстанционното производство).
Между страните не се спори, а същото се установи, че
„„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД представлява енергийно предприятие по
смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява
разпределение на електрическа енергия и притежава лицензия за
разпределение електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР за
територията на гр. Ловеч ул. **** към 2021 г.
Не се спори между страните, че ищецът има открита партида за имота,
че е извършена проверка на имота, която е обективиран в констативен
протокол № 3033571 от 29.11.2021 г. (л.4-7 от първоинстанционното
производство) Не се спори между страните, че за резултата от проверката,
ищецът е уведомен от ответника (л.3 от първоинстанционното
производство). Не е спорно, че въз основа на констатираното от проверката е
извършена корекция на сметката на ищеца, която възлизала на сума в размер
на 783.50 лева, съгласно фактура № **********/31.12.2021 г. (л.7-12 от
първоинстанционното производство).
Не е спорно, че тази сума ищецът е платил и ответникът е приел сумата
(л.13 от първоинстанционното дело). Не е спорно, че в тази сума е
образувано от компоненти като Технологичен разход, Задължения към
обществото, Достъп до електроразпределителна мрежа, Пренос през
разпределителната мрежа НН, Достъп до електропреносната мрежа, Пренос
през електропреносната мрежа, както и ДДС (л.42 от първоинстанционното
производство).
Спорно е между страните на какво основание са начислени сумите и
5
имал ли е право ответникът да ги начисли и получи, на претендираното от
него основание чл.50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ.
Съгласно приетите Правила за измерване количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ-2019г.) операторът на съответните мрежа извършва
проверки на измервателни системи за съответствието им с изискванията на
тези правила. В Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България”АД
(чл.25) е регламентиран редът за коригиране на количествата измерена
електрическа енергия. Установява се,че в рамките на правомощията си,
представители на електроразпределителното дружество са извършили
проверка и съставили Констативен протокол с №3033571 от 29.11.2021 г.
Протоколът е съставен по правилата на чл.49 от ПИКЕЕ-подписан от
съставителите - служители на оператора, от свидетел-представител на
Федерацията на потребителите,при отсъствието на ползвателя. С оглед
констатациите за наличие на нарушение на начина на свързване е подаден
сигнал МВР, чийто представител е присъствал, запознат с констатациите и
също подписал протокола. При спазване на тези реквизити протоколът има
характеристиките на официален свидетелстващ документ по см. на чл.179 от
ГПК и като такъв се ползва с материална доказателствена сила по отношение
на установените в него обстоятелства.
Съгласно чл.98в ЗЕ отношенията между краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на
електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия. В
изпълнение на законовата делегация по чл.83, ал.2 от ЗЕ на основание чл.21,
ал.1, т.9, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране
е приела с Протокол № 67/24.04.2019 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които са обнародвани в ДВ,
бр.35/ 30.04.2019 г. и са приложими към момента на проверката. В ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможността за извършване на корекция на сметките
на абонатите при подробно разписани хипотези, водещи до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата ел.енергия за минал
период.
6
Проверката на обекта е извършена при спазване на изискванията на
чл.49 от ПИКЕЕ и чл.58 от Общите условия за съставяне на констативен
протокол. В съдебното производство също не са представени доказателства,
опровергаващи констатациите в протокола. С оглед на това съдът приема, че
собственикът/обитателят/ползвателят на процесния имот е потребител на
енергийна услуга по смисъла на §1, т.41б, б.а) от ДР на Закона за енергетиката
- краен клиент, който купува енергия. Наведените във въззивната жалба и
твърдения в обратна насока за изцяло неоснователни.
Според констативния протокол при извършената на 29.11.2021 г.
проверка на СТИ с фабричен № 18971473 е установено, че същият се намира
в етажното електрическо табло. При измерването на СТИ с еталонен уред,
същият отчита, че през електромера протича товар с големина 2.5А.
светлинният индикатор не е реагирал. При ръчно извеждане на регистрите
върху дисплея на СТИ, за ток и напрежение се показвало I=0 и U=0.
Електромерът е бил демонтиран за метрологична експертиза в лаборатория на
БИМ. Същата устаноила, че средството отчита със 100 % грешка. По
електромерът нямало видими дефекти по платките и детайлите на
електромера. Въз основа на тази констатация ответникът начислил
електроенергия на ищеца за процесната сума за 3386 kWh, представляваща
електроенергия за преизчислени количество електроенергия на база една
трета от пропусквателната способност на измервателната система, на
основание чл.50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ. Въз основа на този текст била начислена
процесната сума.
Спорен остава въпросът дали ответникът е имал право да начисли
процесната сума на основание чл.50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът
напълно кредитира като обективна, всеобхватна, пълна и компетентна. От нея
се установява, че през процесния електромер (СТИ) преминалата
електроенергия не се е отчитала напълно. Върху уреда нямало въздействие
нито външно - механично, ноти вътрешно - по хардуера или по софтуера.
Нямало промяна в схемата на свързване, нито подмяна на холограмни знаци
или пломби. Заключението установява, че липсвало данни за вмешателство и
фабрично заложени типови повреди, неотчитането на електромера се дължало
на вътрешна повреда в него, а не следствие на външно вмешателство. Въз
7
основа на това заключение съдът направи доказателствен извод, че причината
за неотчитането е дефектирането на самия уред, без да има външна намеса
(л.134-160, 183-189, 196 от първоинстанционното дело).
В Раздел ІХ от ПИКЕЕ се съдържа подробна регламентация на реда и
начините за извършване на преизчисление на количеството елелектроенергия
от операторите на съответните мрежи, Приложената от ответника методика за
корекция е за хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ – когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва. Освен констатация при извършена метрологична на липсващо
измерване или на измерва с грешка извън допустимата, приложимостта на
хипотезите на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ изисква установяване на външна намеса
при проверката или отчета на средството за търговско измерване. Това не е
изрично казано в цитираната разпоредба от правилата, но следва по аргумент
от чл. 52 ПИКЕЕ, установяващ методика на преизчисляване за случаите на
техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която
използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса
при проверка или отчет. Двете разпоредби (чл. 50 и чл. 52 ПИКЕЕ) имат
предвид неработещи средства за търговско измерване, при която
количествата електрическа енергия не се отчитат (изцяло или отчасти).
Разликата между тях е че при тази, по чл. 52 ПИКЕЕ не трябва да е
констатирана външна намеса, въздействие, т. е. виновно поведение от страна
на абоната, резултат от което да е установеното неточно
измерване/невъзможност за измерване на електроенергията, а не наличието на
констативен протокол на БИМ.
В случая от констативния протокол на БИМ се установява, че
неизмерването не се дължи на външна намеса на СТИ, доколкото при
извършване на проверката всички контролни стикери и пломби на СТИ са
били здрави и няма софтуерно моделиране. В протокола от метрологичната
експертиза на БИМ е изграден извод, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия и не отчита преминаващата през него
електрическа енергия. При това положение не би могло да се приеме за
доказано наличието на външна намеса, въздействие върху средството за
търговско измерване, довела до невъзможност за измерване на
8
електроенергията, вкл. до пълното неотчитане на потребената електрическа
енергия, до каквато хипотеза се свежда според вещото лице констатацията в
протокола на БИМ. Освен липсата на външна намеса, чрез засягане
физическата му цялост, не се доказа и електромагнитно или друго
въздействие върху средството за търговско измерване, довело до неизмерване
или измерване с грешка извън допустимата. С оглед липсата на такава
външна намеса, корекцията следвало да се извърши според методиката в чл.
52 ПИКЕЕ, а не при прилагане на установената в чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ.
Съставът намира, че при категоричните констатации на проверяващите
за липса на дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера,
липса на видими дефекти и намеси на електронната платка и детайлите на
електромера (хардуерна и софтуерна промяна), наличие на всички
обозначения на табелката на електромера и на всички пломби, гарантиращи
неправомерен достъп до вътрешната конструкция, при констатациите, че
СТИ не измерва изобщо електрическата енергия, която преминава, то се касае
за техническа неизправност на СТИ по см. на чл. 52 от ПИКЕЕ.
Категорични са както в констативния протокол на служителите на
оператора, така и в този на Института по метрология, че не е установена
външна намеса върху уреда. Подробно и ясно вещото лице обяснява
предназначението на вътрешния крепежен щифт, чиято цялост е била
нарушена при отварянето на електромера. Експертът е категоричен, че се
касае за детайл, който е от нетоковопроводим материал и няма отношение
към процесите на измерване на електрическата енергия, той не участва в
измервателната верига. Нарушението му е причинено при проверката в БИМ
и не е била налична към момента на проверката от 29.11.2021 г. Също ясно и
точно се установи, че са били налични всички пломби на процесния
електромер, които гарантират нерегламентиран достъп до вътрешната му
конструкция. Липсвала е пломба на щита на електрическото таблото, в което
са поставени и останалите електромери, за което не се твърди да има влияние
върху измервателната способност на процесното СТИ.
С оглед на категорично установената обективна причина за
неизмерване на количеството преминала електрическа енергия през СТИ,
съставът намира, че неправилно енергийният оператор е приложил
алгоритъма за по чл. 50, ал. 1, б. "б" от ПИКЕЕ. Последният е относим към
9
хипотезата на установено външно въздействие върху електромера, чрез което
са създадени условия да не измерва или да е с грешка, извън допустимата. Ето
защо корекцията на сумата за електроенергия е следвало да се извърши
според методиката в чл. 52 ПИКЕЕ. Но такова възражение не е направено в
отговора на исковата молба, нито са ангажирани такива доказателства за
установяваване на точната сума, ако се приложи методиката на чл.52 ПИКЕЕ,
както и липсва такова възражение във въззивната жалба за нарушен доклад
по чл.146 ГПК.
В този смисъл основателно се явява оплакването в отговора на
въззивната жалба, че неотчитането на електрическата енергия се дължи на
техническа неизправност на електромера към момента на проверката от
служителите на електроразпределителното дружество, за която
незаконосъобразно от въззивника - ответник е възприета методиката на чл.
50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ, вместо прилагане на чл. 52 ПИКЕЕ. Поради
определянето му въз основа на неправилно приложена методика за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, размерът на служебно
начислена цена от 783.50 лв. е неправилно установен от ответника и затова
същата сума се явява платена от ищеца без основание. Ето защо предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен.
Доколкото не е налице основанието за начисляване на сумата по чл.50,
ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ, то е безпредметно да се обсъждат доводи досежно
правилността на изчисленията, дали отговарят на методиката, от коя дата
уредът не е отчитал, т.е. периодът на неработещ електромер, както и какво
количество електроенергия потребителят е консумирал по данни от
контролните уреди.
В допълнение на изложението, о представената справка с писмо с вх. №
3830/04.07.2023 г. във въззивната инстанция се установи, че през процесния
период от септември до ноември, въззиваемият – ищец е плащал суми по
издадени фактури за електроенергия. От този факт може да се направи
доказателствен извод, че за процесния период са издавани фактури за
консумирана електрическа енергия, а отделно от това въззивникът – ответник
твърди, че за този период електромерът не е отчитал и затова е начислена
процесната енергия с процесната сума. Следователно е налице двойно
плащане – от една страна по издадени фактури за месеца и от друга страна по
10
процесната фактура, която представлява преизчисление на прогнозно
количество консумирана електроенергия. Двойно плащане на суми от ищеца
към ответника има и на друго основание. Отново от представената справка
във въззивното производство се установи, че за процесната сума е формирана
от компонентна разход по електропреносната мрежа. От друга страна самите
правила по чл.50-52 ПИКЕЕ представлява начин да се обезщетят загубите на
дружеството. Следователно, процесната сума отчита загубите по мрежата,
поради неотчитане на средство, а от друга страна начинът на изчисляване
включва още един вид компонент, а именно „разход по мрежата“.
Начисляването на един и същ компонент по една сума е недопустимо, поради
което платената втори път сума на едно и също основание е недължима,
поради липса на основание.
При горните констатации съставът приема, че за енергийния оператор
не е съществувало законово основание да коригира сметката за електрическа
енергия по реда на чл. 50, ал. 1, б. "б" от ПИКЕЕ, поради което искът се явява
основателен и доказан.
Доколкото крайният извод на настоящия състав съвпада напълно с
извода на първата инстанция, то Решение № 84/13.03.2023 г. по гр. д. №
237/2022 г. на РС – Ловеч следва да се потвърди изцяло като правилно, на
основание чл.272 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото въззиваемият Н. Н. Н. има право на разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е представил списък по чл.80 ГПК и
претендира 400.00 лева, за което е представил доказателства за тяхното
извършване (л.14, 33 от делото). Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за един адвокат по граждански дела с материален интерес
до 1000.00 лева е 400.00 лева. Цената на иска е 783.50 лева. Въззиваемият
именно такъв разход е направил, поради което е неоснователно възражението
на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е в предвидения в закона минимум.
Ето защо ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 следва да бъде осъдено
да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. **** сумата от 400.00
11
лева (четиристотин лева), представляващи разноски по настоящето дело, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 84/13.03.2023 г. по гр. д. №
237/2022 г. на РС – Ловеч, като правилно, на основание чл.272 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 да заплатят на
Н. Н. Н., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. **** сумата от 400.00 лева
(четиристотин лева), представляващи разноски по настоящето дело, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12