Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на 28.01.2021
г. при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД № 2290/2020
по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Н.Г.М. ***
срещу Решение № 260065/01.09.2020 год., постановено от VІ –ти състав при ВРС по НАХД № 5367/2019,
с което е изменено издаденото срещу
касатора НП № 03-011632 от 31.07.2019 год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, като е намален размера на наложеното
административно наказание имуществена санкция
- от 5000 лв. на 1500 лв.
Касаторът
счита решението за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, постановено в противоречие със събраните доказателства
и при неизяснена фактическа обстановка. Развива обширни доводи в подкрепа на
твърдението, че не притежава качеството „работодател“ като твърди, че доказателствата в тази насока били
противоречиви, а въззивният съд ги обсъдил едностранно, не взел предвид всички данни по делото,
постановил решенето си без да изясни
обективно действителната фактическа
обстановка.
Изтъква като нарушение неяснота на критериите, при които АНО, а
впоследствие и съдът са „определили измежду трима души в работни дрехи,
полагащи бетон кой от тях е работодател и кой е работник“ .
Не
отрича обстоятелството, че той е
получавал парите от собственика на имота, в който се извършвали СМР и ги препредавал
(разпределял) на работниците от бригадата,
но счита, че това не го прави работодател.
Изтъква
и допуснати в хода на
административнонаказателното производство процесуални нарушения, засягащи
правото му на защита.
Въз
основа на изложеното е формиран петитум
с искане за отмяна на въззивното решение.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, намира я за
неоснователна, моли съда да я отхвърли и да потвърди въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, счита, че не са налице основан за
отмяна на решението на ВРС.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на Н.Г.М. е ангажирана за
това, че в качеството на работодател е допуснал лицето А. Х. С. да изпълнява трудова функция на длъжност
„общ работник“ с определено работно място – строителен обект „пътека,
паркомясто и ограда“ находящо се в ПИ 10135.5401.4099 с.о.“Боровец север“ кв.Галата,
гр.Варна, без да е налице сключен трудов
договор.
Нарушението
е установено на 27.06.2019 г. при проверка, извършена от контролните органи във връзка с възникнал
на същия обект инцидент, при който е същият
работник е починал. Според
обстоятелствата, констатирани от проверяващите
собственикът на обекта М. се
познавал с М., като последният приел
предложението да извърши конкретни
строителни работи в имота на М.; довел двама души – починалото лице А. Х. С. и С.
С. . Парите за свършената работа собственикът на обекта предавал
на М., а той от своя страна ги разпределял.
В
хода на проверката са съставени постановления за обявяване на ТПО, включително и на съществуващо такова между Н.
М. и починалия А. Х. С.. Съставен бил и АУАН №03—11632/25. 07.2019 г., в който установеното е квалифицирано като
нарушение на чл. 62, ал.1 и ал.2, във връзка с чл. 61 ал.1 от КТ. Връчен
е на Н. М. на същата дата, подписан с възражение, че няма трудови
взаимоотношения с лицата, не е работодател. В законоустановения срок са
депозирани писмени възражения в същия смисъл.
АНО
възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, счел за неоснователни
доводите във възражението и издал
процесното наказателно постановление, с
което на Н.М. в качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал.3 от КТ наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 лева.
Въззивният
съд приел за безспорно установена фактическата обстановка, описана от АНО в оспореното НП, доказваща по категоричен начин
извършването на деянието, за което
лицето е санкционирано. Нарушения на процесуалните правила не констатирал.
По
основния спорен между страните въпрос имало ли е наказаното лице качеството на работодател, въз основа на комплексен анализ на събраните в хода на
въззивното производство доказателства съдът приел за
безспорно наличието на такова качество.
За
да достигне до този си извод въззивният съд определил отношенията между
собственика обекта М. и Н. М. като облигационни, възникнали въз основа на устно
сключен договор за изработка – извършване на конкретни СМР имота на
възложителя. Приел за установено при
неговото изпълнение, че именно М. е наел
работници, един от които е бил и А. С. , той е възлагал (нареждал) извършването конкретна работа, именно той е поръчал за конкретния ден бетон
–помпа, той е получавал и разпределял в последствие парите за извършената работа. От показанията на разпитаните свидетели
се констатирало и установено на работно
време на обекта.
При
тази фактическа установеност е приел безспорното наличие на трудови
правоотношения между Н. М. и загиналия при трудова злополука работник А. С. .
Относно определяне размера на наложеното административно наказание –имуществена
санкция от 5000 лв., предвид липсата на
доказателства за извършени от същия работодател
други нарушения от същия вид, приел този размер за необосновано висок и го определил на минимума от 1500 лв. Според
въззивния съд минималният размер на санкцията ще е достатъчен за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция.
Настоящият
състав на касационната инстанция напълно споделя изводите на ВРС досежно съставомерността
на деянието. Извършването му е доказано по категоричен начин от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни.
Правилно
и в пълно съответствие с доказателствата по делото е интерпретирано понятието
„работодател“ , дефинирано в §1, т.1 от
ДР на КТ, по отношение на наказаното
лице, изпълнени са всички, визирани в това понятие елементи – физическо лице,
което самостоятелно е наело работници по трудово правоотношение за изпълнение
конкретна работа. Наличието на трудово правоотношение също е безспорно доказано, както се посочи по-горе.
За
да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна
норма следва да е установено престирането на труд от лице, допуснато до работа
без да е налице сключен трудов договор в писмена форма Забраната, въведена с
чл. 62, ал.1 от КТ има особено важно значение, тя е една гаранция за спазване
на трудовите права на работника в момента
на възникване на трудовите правоотношения, но преди началото на
престиране на труд, т.е. преди да е започнало изпълнението на длъжността. Всяко
установено и доказано от АНО нарушение на тази забрана влече
административнонаказателна отговорност на работодателя.
Разглежданият
случай, при който е възникнал тежък
инцидент завършил със загубата на живот на работник, престирал труд без наличие на писмен трудов
договор, е особено показателен за съществената
функция на тази забрана, заложена от законодателя.
Изводите
на въззивния съд са правилни и се споделят напълно от касационната инстанция в
настоящия и състав, включително и досежно размера на наложената имуществена
санкция.
Предвид
направения коментар касационната жалба
се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Решението
на ВРС е правилно, не са налице основания за неговата отмяна.
Мотивиран
от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ІІ касационен състав при АС Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260065/01.09.2020 год., постановено от VІ –ти състав при ВРС по НАХД № 5367/2019
г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..………
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..