№ 771
гр. Плевен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430107527 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „****“ ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В. срещу ИВ. М. М. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 468,41 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 429,36 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., както и 39,05 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 5778/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която същият е
1
възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 1013921, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „***“ от 13-
14.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел
VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и
срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за
тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №
5778/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № №1013921 ответника
е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил
2
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 417,31 лева, сума за услуга
дялово разпределение в размер на 6,78 лева и корекции от 5,27 лева. Твърди
се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ и водомери. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените
в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът е
депозирал отговор на ИМ. Не оспорва факта, че в сградата има абонатна
станция. Възразява срещу начислените суми както за сградна инсталация,
така, за услугата дялово разпределение и корекции. Желае изготвянето на
СТЕ.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск
като неправилно изчислена сума за сградна инсталация. Счита, че добавената
стойност на сградната инсталация не следва да се добавя към неговата сума.
Претендира присъждане на разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск, за
което развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5778/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума от 429,36
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., както и 39,05 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата – 13.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. –
внесена държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
3307/13.09.2021 г., срещу която в срок е постъпило възражение, поради което
и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
3
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П., публикувани във в. *** и в. ***, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
топлинна енергия в гр. П..
От приложената по делото препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
задълженията на ответника по делото за исковия период.
Установява се от приложеното по делото съобщение от община П. до
ответницата и какъв е дължимият от нея данък за процесния недвижим имот.
Видно е от приложените по делото фактури, че ищецът е издавал такива
на ответницата за процесния период.
Приобщени като доказателство по делото е и договор №39 от 20.08.2002
г., и споразумителни протоколи към него, от които се установява, че е
възложено на „***“ ЕООД да извършва услугата индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, вкл и издаване на индивидуални сметки по отношение на сградата
ЕС.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът е признал и неоспорил факта,
че е собственик на процесния топлоснабден имот.
Изслушано като доказателство по делото е и заключението по
допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена и неоспорена от страните. От заключението на същата се установява:
че през процесния период в имота на ответника са налице вертикални тръбни
щрангове от сутерена вертикално до последния етаж и е въведено дялово
разпределение, осъществено от фирма “***“ ЕООД; че в абонатната станция
няма отдаване на ТЕ за БГВ и, че има общ търговски топломер, който се
проверява съгласно нормативните изисквания на ЗИ и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; че в
абонатната станция има общ търговски топломер тип Spanner Pollux 2WR4
Nr61025126, за времето (07.2017-07.2019) и Siemens UltraHeat 2WR5
Nr63755051 (07.2019-07.2021); че топломерите се проверявани съгласно
нормативните изисквания на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване,
4
които подлежат на метрологичен контрол, те. на всеки 2 години; че
метрологичните лаборатории, в които са проверявани топломерите са както
следва *** ЕАД (985/07.07.2017г.) и АС Бояна АД (78585/12.07.2019г.); че ТЕ
консумирана за отопление на сградата се разпределя всеки месец на ТЕ от
сградна инсталация, отоплителни тела с топлоразпределителиу като ТЕ от
сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа
техния отопляем проектен обем, който за имота е 143 куб.м., независимо дали
има радиатори или не; че абонатът е консумирал топлинна енергия през
процесния период от сградна инсталация; че изчисленията на ТЕ и
процесните суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота
3
143m и с показанията на общия топломер; че в сградата и имота на ответника
са спазени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение, която е Приложение
№ 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване; че потреблението по тип
разпределение на ТЕ в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата
„*** чрез лицензиран софтуер; че в процесната сграда са извършвани
ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в
абонатната станция; че в ежемесечните отчети на общия топломер са
отчислявани за сметка на „****” ЕАД и в съответствие с нормативната
уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната
станция; че посредством общ търговски топломер тип на фирмата Siemens е
определено количеството топлинна енергия постъпващо в сградата, като
останалата топлинна енергия е консумирана за отопление; че ТЕ консумирана
за отопление на сградата се разпределя за сградна инсталация, отоплителни
тела с уреди; че топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем,
който за имота е 143 куб.м., независимо дали има радиатори или не; че цената
на топлинната енергия 1МВт.ч на *** ЕАД за всеки от периодите е утвърдена
от КЕВР; че в имота на ответника няма монтирани щранг- лира; че общо за
периода 3.2019-04.2021 консумираната топлоенергия 4.447 МВт.ч,, а общо
сумата възлиза на 417,31+6,78+5,27(аб.такса+корекция)= 429,36лв.; че
изчисленията на ТЕ и паричните суми в исковата молба са съобразени с
3
кубатурата на имота 143m и с показанията на общия топломер; че в сградата
и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение
съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и
5
методиката за дялово разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 от
Наредбата за топлоснабдяване.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че „добавената енергия“ се
получава като: първо се определя какво е количеството енергия, което отдава
всяко едно от отоплителните тела на база на неговата мощност и
температурите или коефициент 1,2. Ако получената ТЕ не може да се
съотнесе към отоплителните тела, то тя се разпределя към сградната
инсталация и се прибавя към нея. Сочи, че това изчисление се прави въз
основа на методиката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника, срещу която в срок е постъпило възражение,
поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
По делото не е спорно, доколкото ответникът е признал факта, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „****“ ЕАД. Поради изложеното съдът
приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на
6
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„****“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е
упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е
ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който
се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за сградна
инсталация и за дялово разпределение.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна
енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за
заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2
от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или
носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда
от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
7
никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в
такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153,
ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата
сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на
ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират
това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени
доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на
ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало
задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за
отдадена сградна инсталация.
По делото безспорно се установи, че сумата, която е начислена за
сградна инсталация вкл., както сумата, която се дължи по проект,
съответстващ на кубатурата на топлоснабдения имот, така и, чрез добавяне на
„добавена енергия“. Действително тази енергия се получава като „остатък“,
след разпределяне на консумираната чрез СТИ ТЕ, но поради факта, че
същата е законово определена и регламентирана за събиране от
потребителите по начина, изчислен от ВЛ, съдът намира, че същата се дължи
от ответника.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
8
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и
претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът дължи на
ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 75.00 лв.
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 587,00 лв. от които държавна такса в размер на 75
лева, 412 лева за експертиза и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ.
М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** дължи на „****“ ЕАД
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер на 468,41 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 429,36 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., както и 39,05 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /13.09.2021 г/ по ч.гр.д. №5778/2021
г. по описа на ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА ИВ. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „****“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 75,00 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5778 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „****“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 587,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10