№ 63
гр. С., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Ю. Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900150 по описа за 2023 година
С исковата молба вх. № 6303/28.07.2023 год. по описа на СОС на „М.Б.А.Л.-П.” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Г.Б.” №24, представлявано
от Изпълнителния директор – д-р Ю.И., чрез адв. Е. от САК, по която е образувано т.д. №
150/2023г. ищецът е предявил против Н. Н. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., общ.П.,
обл.С., ул. П. № 12 и ЕТ „С-К.С.“, с ЕИК ******** и адрес: гр. П., общ.П., обл.С., ул. К.М.
П.ски №1 обективно и субективно съединени искове по чл.464, ал.1 от ГПК и чл.135, ал.1 от
ЗЗД, последният при условията на евентуалност – за признаване за установено по отношение
на ответниците, че вземането на конкуриращия взискател Н. Н. П., включено в изготвеното
на 03.07.2023г. от ДСИ при Районен съд -П., разпределение на събраната сума от
продажбата на недвижими имоти и основано на издадена на 10.01.2023г. запис на заповед,
издадена от К.Д.С., в размер на 50 000 лева – главница, ведно със законната лихва върху
посочената сума за периода от 20.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и
държавна такса в размер на 1000 лева е несъществуващо и недължимо или при условията на
евентуалност – за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на увреждащата
го едностранна сделка - запис на заповед от 10.01.2023г. с издател К.Д.С., с оглед
привилегията по чл.135, ал.4 от ЗЗД.
Претендира се присъждане и на направените разноски в настоящото производството,
вкл. разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди в исковата молба, че е кредитор на втория ответник на основание
съдебно признати вземания, за които бил издаден изпълнителен лист от 22.10.2013г.
Ищецът твърди още, че с негова молба вх.№260 от 03.08.2018г. вземанията по този
1
изпълнителен лист, ведно с дължимите разноски в изпълнителното производство били
предявени пред Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -П., за принудителното им
събиране, във връзка с което било образувано изпълнително дело №20181860400124/2018г.
по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд- П., със страни: „
Многопрофилна болница за активно лечение -П. „ АД - взискател и К.Д.С., в качеството й на
ЕТ „ С-К.С. „ - длъжник.
Изложено е още в исковата молба, че за удовлетворяване на вземанията на взискателя
- „Многопрофилна болница за активно лечение –П.“ АД , в хода на изпълнителното
производство било насочено принудително изпълнение върху недвижими имоти,
собственост на К.Д.С., които били продадени на обявена публична продан и с протокол от
05.06.2023г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - П. по изпълнителното дело
бил обявен купувач на имотите, на който същите били възложени с постановление за
възлагане на недвижими имоти, влязло в законна сила, за сумата от 79 700 лв.
Ищецът сочи, че преди изготвяне на разпределението на събраната сума от
публичната продажба на имотите той предявил и други свои съдебно признати вземания (по
изпълнителен лист от 28.09.2015г. издаден по ч.гр.дело №139/2014г. по описа на Районен
съд гр.П. и по изпълнителен лист от 28.09.2015г. издаден по гр.дело № 186/2014г. по описа
на Районен съд гр.П., предявени за принудително събиране в друго изп.дело №
201918б0400076/2019г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - П. )
към втория ответник, като по негова молба и съгласно удостоверение за присъединяване
издадено по изпълнително дело № 20191860400076/2019г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд - П., с разпореждане за присъединяване от 14.06.2023г. на ДСИ
при Районен съд - П., на основание чл.456,ал.1 от ГПК ищецът бил конституиран като
присъединен взискател по изпълнителното дело №124/2018г., за парични вземания срещу
К.Д.С., в качеството й на ЕТ „С-К.С., с неудовлетворения остатък от тези вземания в общ
размер на 42 325.54 лева, към датата на издаване на удостоверението за присъединяване.
Непосредствено преди изготвяне на разпределението на събраната сума, по молба на
първия ответник - Н. Н. П. и въз основа на представени от него заповед №184 от
22.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист №162 от 23.06.2023г. по ч.гр.дело № 20231860100313/2023г. по описа
на Районен съд -П., с разпореждане за присъединяване от 30.06.2023г. на ДСИ при Районен
съд - П., на основание чл.456,ал,1 от ГПК, същият бил конституиран като присъединен
взискател по изпълнителното дело №124/2018г., за сумите по издадения изпълнителен лист -
за парично вземане в размер на 50 000 лева- главница, ведно със законната лихва за периода
от 20.06.2023г. до изплащане на вземането и държавна такса в размер на 1000 лв., както и за
разноските в изпълнителното производство.
Излага се от ищеца, че вземането на Н. Н. П. произтичало от запис на заповед
издаден на 10.01.2023г. за сумата от 50 000 лева, с падеж 30.05.2023г., дължима от длъжника
К.Д.С. в качеството й на издател на записа на заповед, на кредитора Н. Н. П. в качеството
му на поемател по записа на заповед.
2
По изпълнителното дело на 03.07.2023г. от Държавния съдебен изпълнител при
Районен съд -П., на основание чл.460 от ГПК, било изготвено разпределение на събраната
от продажбата на имотите сума в общ размер на 79 700 лв., тъй като същата не била
достатъчна за удовлетворяване на пълния размер на вземанията на взискателите по делото.
Ищецът оспорва с исковата си молба съществуването на паричното вземане на
кредитора Н. Н. П. към длъжника К.Д.С., обективирано в издадената запис на заповед на
10.01.2023г. за сумата от 50 000 лева, с падеж 30.05.2023г. Твърди, че между ответниците не
е налице каузално правоотношение, за обезпечаване на задълженията, по което да е издаден
процесния запис на заповед, както и че не е възникнало валидно задължение по този запис
на заповед за издателя му (втория ответник), към поемателя ( първия ответник). Записът на
заповед бил съставен целенасочено от издателя му К.Д.С. и предаден на поемателя Н. Н. П.,
за нуждите на конкретното изпълнително производство по изп.дело
№20181860400124/2018г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд- П., с
цел осуетяване на удовлетворяването на действителното вземане на ищеца в пълен размер.
Твърди се още от ищеца, че записът на заповед бил антидатиран, нямал достоверна дата и
бил непротивопоставим на ищеца, като сумата по него реално не била предавана на
длъжника. Ищецът счита издадения запис на заповед за нищожен и не пораждащ правни
последици - чл.44, вр. чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД.
На следващо място, ищецът твърди, че действията по издаване на 10.01.2023г. на
процесния запис на заповед от К.Д.С., го увреждат, тъй като поемането от длъжника на
задължение за сумата от 50 000 лв., т.е. в значителен размер, намалявало неговото
имуществото и затруднявало удовлетворяване на вземанията на кредитора - ищец в
настоящето производство.
Ищецът отново сочи, че е кредитор на втория ответник, като вземанията му били
съдебно признати по основание и размер с влезли в законна сила съдебни решения. Тези
вземания на „МБАЛ-П." АД били възникнали преди датата на издаване на записа на заповед
на 10.01.2023г. и при знание от страна на длъжника К.Д.С. за съществуването им, предвид
висящи изпълнителни дела по които вземанията били предявени за принудително събиране -
изп.дело № 20181860400124/2018г. и изп.дело № 20191860400076/2019г. двете по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд- П.. Твърди се от ищеца и, че процесния
запис на заповед е безвъзмездна сделка, тъй като между ответниците не съществувало
каузално правоотношение задължението, по което да било обезпечено с процесния запис на
заповед. В този смисъл не било необходимо знание на поемателя по ценната книга - Н. Н. П.
за задълженията на ищеца, както и за увреждането на кредитора „МБАЛ – П.“ АД.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
от ГПК и предявените с нея установителен и конститутивен искове са допустими.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответниците, които в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК са подали отделни писмени отговори на искова молба, с които са
оспорили исковете като недопустими и неоснователни, взели са становище по
3
обстоятелствата, на които се основават и са направили възражения срещу тях.
С отговора на ЕТ „С-К.С.“ се сочи, че процесния запис на заповед съдържа всички
реквизити по чл.535 от ТЗ, поради което е валиден и действителен. Отделно от това се
излага, че записа на заповед обезпечава задължение поето от Красимира Савова по
Предварителен договор за покупко-продажба от 10.01.2023г. и е издаден на основание чл.13
от посочения договор.
По иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД се твърди, че ищецът няма изискуемо вземане към
ответника – едноличен търговец, тъй като всички вземания посочени в исковата молба са
погасени по давност. Излага се, че не е налице увреждаща сделка, а процесния запис на
заповед е възмездна сделка. Поддържа се липса на знание и намерение за увреждане от
страна на Н. П..
Депозираният от ответника Н. Н. П. отговор на исковата молба е идентичен по
съдържание с този на ответника ЕТ „С-К.С.“.
Ответниците, чрез процесуалните си представители молят за отхвърляне на
предявените искове. Претендират присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Преписи от отговорите на исковата молба са връчени на ищеца с указанията по
чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова
молба. В последната ищецът е изложил доводи за нищожност на представения от
ответниците предварителен договор. Сочи се ,че записът на заповед е издаден от Красимира
Савова като физическо лице, а обезпечава поето задължение от едноличния търговец по
предварителния договор.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК отговори на допълнителната искова молба с
идентично съдържание са подали и двамата ответника по делото. С тях се оспорват всички
изложени в ДИМ твърдения и възражения на ищеца.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, а и от представените към исковата молба
изпълнителни листа от 22.10.2013г., 28.09.2015г., издадени съответно по гр.д. 0 235/2013г.
на СОС, гр.д. № 186/2014г. на РС-П. и ч.гр.д. № 139/2014г. на РС-П. се установява, че
ищецът е кредитор на ЕТ „С-К.С.“.
Видно от депозираната на 03.08.2018г. молба от ищеца до ДСИ при РС – П. е, че
„М.Б.А.Л.-П.” АД, с ЕИК ********* е инициирала образуването на изпълнително
производство, въз основа на издаденият й на 22.10.2013г. изпълнителен лист от СОС.
Образуваното изпълнително производство е под № 124/2018г. по описа на ДСИ при РС-П..
Въз основа на другите два изпълнителни листа от 28.09.2015г., издадени от РС-П., по
искане на ищеца от 11.06.2019г. е образувано изп. дело № 76/2019г. по описа на ДСИ при
РС-П..
Установява се от представеното от ищеца съобщение към исковата молба /на стр.25
от делото/, че с разпореждане от 14.06.2023г. на ДСИ при РС-П. ищецът е конституиран
4
като присъединен взискател по изп. д. № 124/2018г. със сумите, представляващи
неудовлетворен остатък от вземането му по изп.д. № 76/2019г. в общ размер на 42 325.54
лева /удостоверение по чл.456 от ГПК/.
По делото към отговорите на исковата молба на ответниците е представен Запис на
заповед от 10.01.2023г. с падеж 30.05.2023г., с който издателят К.Д.С., в качеството си на
физическо лице се е задължила да заплати на поемателя Н. Н. П. безусловно, неотменяемо,
без протест и разноски сумата в размер на 50 000 лева. Установява се също така от
представения със записа на заповед Предварителен договор за покупко - продажба на имот
от 10.01.2023г., че записа на заповед обезпечава заплащането на неустойка от продавача на
купувача по договора /ответници по делото/ в размер на 50 000 лева, в случай че продавачът
не изпълни задълженията си по този договор до 30.05.2023г., а именно не осигури липсата
на тежести върху имота предмет на продажбата.
Със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 184 от 22.06.2023г. по ч.гр.д. № 313
от 2023г. на РС-П. е разпоредено К.Д.С. да заплати на Н. Н. П. сумата от 50 000 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 10.01.2023г., дължима на 30.05.2023г.,
ведно със законната лихва за период от 20.06.2023г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 1000 лева. Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден
изпълнителен лист № 162 от 23.06.2023г.
С молба от 29.06.2023г. ответникът Н. Н. П. е поискал от ДСИ при РС-П. да го
конституира като присъединен взискател, на основание чл.456 от ГПК, по изп. дело №
124/2018г. по описа на РС-П., въз основа на издадения му изпълнителен лист по ч.гр.д. №
313 от 2023г. на РС-П..
С разпореждане от 30.06.2023г. на ДСИ при РС – П., за присъединяване на взискател,
въз основа на изпълнителен лист по чл.456 от ГПК, е присъединен в качеството на взискател
Н. Н. П. по изп. дело № 124/2018 г . по описа на СИС при РС-П..
С обявления от 16.11.2022г., 01.02.2023г. и 04.04.2024г. по изпълнително дело №
76/2019г. по описа на СИС при РС-П. са обявени три публични продани на следния
недвижим имот : сграда с идентификатор № 56407.500.3529.1, находяща се в гр.П.,
ул.“Ц.О.“ № 39-39А, с предназначение – сграда за търговия, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56407.500.3529 по КККР на гр.П., със застроена площ по скица 125 кв.м.,
а съгласно документ за собственост - магазин за плодове и зеленчуци със застроена площ то
123 кв.м. Последният е предмет и на представения по делото от ответниците предварителен
договор за покупко-продажба на имот. Началната цена на трите публични продани
проведени по изпълнително дело № 76/2019г. за посочения имот е била, съответно
139 412.00 лева, 125 470.80 лева и 121 340.00 лева, а договорената цена по предварителния
договор от 10.01.2023г. – 151 675.00 лева.
Установява се от представеното разпределение на ДСИ при РС-П. от 03.07.2023г. по
изп. дело № 124/2018г. по описа на същия ДСИ, че взискатели по делото са само ищецът и
ответникът Н. П., като общото вземане на ищеца по делото, ведно с присъединения
5
неудовлетворен остатък от вземането му по изп.д. № 76/2019г. е 68 840,59 лева, а на
ответникът Н. П. – 51 261.07 лева. След направеното разпределение на сумата от 71 629.23
лева, за ищеца е определена сума в размер на 41 056,87, а за ответника Н. П. – 30 572.36
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
На първо място следва да се отбележи, че предявеният иск по чл.464 от ГПК е
допустим като предявен в срока по чл.464, ал.1 от ГПК и от лице с доказан правен интерес
от воденето на такъв иск, респ. е неоснователно на възражението на ответниците за неговата
недопустимост, инвокирано в отговорите на исковата молба. Разпределението на сумите в
изпълнителното производство е извършено на 03.07.2023г., а искът е предявен на
28.07.2023г. Съгласно чл. 457 от ГПК, присъединилият се взискател има същите права в
изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател (ал.1), като
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се
взискател (ал.2). От това следва, че с присъединяването на взискателя възниква
задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по
делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК, поради което от този момент в полза на всеки от
първоначалните взискатели възниква правен интерес от оспорване на конкуриращото
вземане. Ето защо пристъпването към разпределение на събираните от изпълнението суми
не е предпоставка за допустимост на иска по чл. 464 от ГПК, но в случая то е извършено.
Искът по чл. 464 от ГПК е средство, чрез което един от конкуриращите взискатели в
изпълнителното производство оспорва вземането на друг взискател- привиден кредитор на
същия длъжник, чието участие в разпределението на събраните суми изцяло или отчасти
осуетява удовлетворяването на действителния кредитор. Предмет на този отрицателен
установителен иск е установяване несъществуването на вземането, обективирано в
изпълнителния лист, с което привидният кредитор се легитимира като взискател, като в
производството по него оспорващият взискател може да се позове на всякакви факти, които
изключват, унищожават или погасяват оспореното притезание, включително и когато то е
установено с влязло в сила решение, и то въз основа на факти, предхождащи
постановяването му, без да е ограничен от силата на пресъдено нещо, която обвързва
длъжника (чл. 464, ал.2 от ГПК).
В разглеждания случай доказателствената тежест е разпределена от съда в първото по
делото съдебно заседание, като е указано на ищеца, че следва да установи наличието на
правен интерес от предявения иск, спазването на предвидения в закона преклузивен срок и
че е взискател на единия от ответниците, а ответниците следва да установят наличието на
валидно, ликвидно и изискуемо вземане, при което те трябва да изложат и докажат всички
обстоятелства, от които произтича твърдяното от тях и оспорвано от ищеца право, а именно
сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имот, въз основа на който е
издаден запис на заповед, неизпълнението на задължението на продавача по договора, както
и основанието и размера на произтичащата от последния неустойка - съгласно установената
6
в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 8/2012 година на ОСГТК на
ВКС съдебна практика, в производството по предявен отрицателен установителен иск
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът-фактите, от
които произтича правото му, както и решение № 104/16.08.2019 г. по гр. д. № 2683/18 г. І. г.
о. на ВКС.
Съобразно с разпределената по делото доказателствена тежест, съдът приема, че
ищецът е установил правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск –
присъединяването на Н. П. като кредитор на К.Д.С. към образуваното от него /ищеца/ срещу
същия длъжник изпълнително дело и оспорването на съществуването на вземането на
присъединения кредитор. Ответникът физическо лице, обаче, не е представил никакви
доказателства, че има неудовлетворено вземане към К.Д.С., нито в качеството й на
физическо лице, нито в качеството й на ЕТ.
Представените по делото запис на заповед от 10.01.2023г. и предварителен договор за
покупко-прадажба на имот от същата дата са частни документи, имат доказателствена сила
само относно това, че лицата, посочени в тях са направили посочените в тези документи
изявления, но не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно фактите,
предмет на тези волеизявления, нито относно датата и мястото им на съставяне, предвид
изричното им оспорване от страна на ищеца в производството. Тяхната доказателствена
стойност подлежи на преценка от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали
събрани доказателства и установени обстоятелства по делото. Ето защо самите документи
/запис на заповед и предварителен договор/, обективиращи съглашения между ответниците,
не са достатъчни за пълното доказване на оспорените от ищеца факти по реалното
съществуване на вземането на ответника Н. П. от ответника – ЕТ „С-К.С.“. Нормата на чл.
180 от ГПК, ограничава доказателствената стойност на частния документ до формалната му
доказателствена сила, която сочи принадлежността на обективираното в него волеизявление
на лицето, което го е подписало като него издател. Тъй като не притежава материална
доказателствена сила, независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен, частният
документ не установява нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито
датата и мястото на съставянето му и съдът не е задължен да приеме за действително
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение №
748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр.
д. № 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г. на
ВКС, ІІІ г. о.). Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че доколкото частният
документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му,
при нейното оспорване от неучаствали в съставянето му лица, които биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания при съответните процесуални
ограничения относно доказването по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 165, ал. 2 от ГПК, като
доказателствената тежест е върху лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици от фактите, удостоверени с него или от обективираното в частния документ
7
волеизявление, която дата поради това следва да се установи при условията на пълно и
главно доказване (решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г., Г. К., ІV г. о. на
ВКС, решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС и решение
№ 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).
На второ място, анализът дори само на предварителния договор за покупко-продажба
не води до еднозначни заключения. Уговорената в него цена на имота, за който е сключен
предварителния договор /151 675 лева/ е значително по –висока от началната цена на същия
имот по обявената на 16.11.2022г., т.е. преди сключването на предварителния договор,
негова публична продан /139 412 лева./. Още по ниски са началните цени на същия
недвижим имот на обявените следващи две негови публични продани – на 01.02.2023г. и на
04.04.2023г. В тази връзка е необясним интереса на ответника Н. П. да закупи имота именно
от ответника ЕТ „С-К.С.“, като изчаква до датата 30.05.2023г. имотът за бъде освободен от
вещни тежести, както и да бъде прекратено изп. дело № 76/2019г. по описа на СИС при РС-
П..
Независимо от горното следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав приема
уговорената клауза за неустойка в представения предварителен договор за нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а
също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка или за съществуването на такава съдът
следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
8
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и
други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави /Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/.
В настоящия случай задължението за неустойка по предварителния договор от
10.01.2023г. в размер на 50 000 лева излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции с оглед предмета на сделката и цената на недвижимия
имот. Предвид нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в представения по делото
предварителен договор, се налага извод за несъществуване на вземане за неустойка на
ответника Н. П. по този предварителен договор.
С исковата молба се твърди пълна (абсолютна) симулация на записа на заповед, при
която страните не желаят да се обвържат от сделката и изобщо не желаят нейните последици
да настъпят. В случая оспорващият е трето лице за сделките – кредитор на длъжника, чиито
права се засягат от техните последици, ето защо той може свободно да се позовава на
симулацията и в негова тежест е да я докаже, но и присъединеният взискател също носи
доказателствена тежест да установи фактите, от които произтича вземането му. ВКС е
отговорил на въпроса кои са "трети лица" по смисъла на чл. 181 от ГПК в решение 235-2010-
II Г. О. по гр. д. 176/2010 г. В това решение ВКС е приел, че "трети лица" по смисъла на чл.
181 от ГПК са: "тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от
някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране".
Поради абстрактния характер на записа на заповед, стоящото извън него каузално
отношение, което обезпечава, е въведено от ответниците, и именно тяхна е тежестта да
установят фактите, които го пораждат – т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК ВКС. Ответниците в противоречие с указаната им доказателствена тежест не
установиха фактите, от които черпят изгода – наличието на валидно каузално
правоотношение, функционалната обвързаност на това правоотношение със записа на
заповед, извършено плащане по предварителния договор /чл.9, ал.1 от договора/ на сумата
от 10 000 лева, наличието на валидно, ликвидно и изискуемо задължение на ЕТ „С-К.С.“
към Н. П. и невъзможността на ЕТ да го погаси.
Предвид установената основателност на иска по чл.464 от ГПК, съдът намира, че не
9
следва да разглежда предявеният при условията на евентуалност иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ
размер от 6650 лева, от които 2000 лева – заплатена държавна такса и 4650 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „М.Б.А.Л.-П.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Г.Б.” №24, представлявано от
Изпълнителния директор – д-р Ю.И. против Н. Н. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.П.,
общ.П., обл.С., ул. П. № 12 и ЕТ „С-К.С.“, с ЕИК ******** и адрес: гр. П., общ.П., обл.С.,
ул. К.М. П.ски №1 иск по чл.464 от ГПК, че не съществува вземането на Н. Н. П., с ЕГН
********** – присъединен взискател по изпълнително дело № 124/2018 по описа на ДСИ от
СИС при РС-П., по изпълнителен лист № 162 от 23.06.2023г., издаден от РС-П. по ч.гр.д. №
313/2023г. срещу длъжникът К.Д.С. с ЕГН **********, в размер на 50 000 лева – главница
по издадена на 10.01.2023г. запис на заповед от К.Д.С., ведно със законната лихва върху
посочената сума за периода от 20.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и 1000
лева – разноски в заповедно производство, а именно държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н. Н. П., с ЕГН ********** и адрес:
гр.П., общ.П., обл.С., ул. П. № 12 и ЕТ „С-К.С.“, с ЕИК ******** и адрес: гр. П., общ.П.,
обл.С., ул. К.М. П.ски №1 да заплатят на „М.Б.А.Л.-П.” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.П., ул.„Г.Б.” №24, представлявано от Изпълнителния директор –
д-р Ю.И. сумата в размер на 6650 лева, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10