РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Перник, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500569 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 612/06.06.2022 г. по гр. дело № 655/22 г. състав на районен съд
Перник е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. В. Л. със снета самоличност и ЕГН, за
осъждане на Община Перник с адрес на управление град Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ 1
да заплати му заплати сумата от 3965.05 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на наводнение на избено помещение /мазе/ № *, находящо
се в ***, настъпило на 03.12.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и предявения в условията на евентуалност иск срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, със седалище и адрес на управление град Перник 2300, кв. „Варош”,
ул. „Средец” 11, ако съдът счете, че община Перник не е собственик на канализационната
система или не носи отговорност за настъпилото наводнение да бъде осъдено
водоснабдителното дружество да заплати същия размер имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, като неоснователен и недоказан.
1
Присъдени са и съответни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила жалба от ищеца чрез неговия
пълномощник. В същата се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със
събраните по делото доказателства.
Излагат се доводи за това, че съобразно закона и съгласно разпоредбата на чл.24
от ЗВ, собствеността на живущите в блок е само тръбопровода до т.нар. ревизионна шахта и
това е безспорен факт. Следователно живущите в бл.**, един от които е ищеца освен, че не
са собственици на т.нар. ревизионна шахта, не са и задължени да я поддържат в изправност
и при необходимост, и при запушването й да отстраняват такива повреди.
Все в тази връзка жалбоподателя смята, че неправилно ПРС приема и посочва, че
съгласно чл.24, ал.10 от ЗВ, частна собственост са канализационните мрежи и съоръжения,
отвеждащи отпадъчните води от имотите на потребителите до ревизионната канализационна
шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи и, че въз основа на горното
ставало ясно, че законодателно бил уреден въпроса относно собствеността на
канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води.
Сам съдът бил посочил и обстоятелството, че тази разпоредба не дава отговор
чия собственост е ревизионната шахта. Неправилно първия съд посочва и, че по аргумент на
чл.19, ал.1, т.4 б.“б“ от ЗВ, съгласно който публична общинска собственост са уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и
отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните
станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията
на общината, следва да се приеме, че собственост на общината са дъждоприемните шахти,
но това не касаело ревизионните шахти към жилищни имоти.
Според ПРС собствеността на ревизионните шахти била уредена в чл.7, ал.2 от
Наредба № 4 съгласно който, отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на
потребителите се отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните
канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез
канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор -
собственост на потребителите и въз основа на такова превратно тълкуване прилагайки тази
разпоредба приема, че тя изрично посочва кой е собственик на ревизионната шахта, а
именно живущите в бл. **.
В жалбата се твърди, че необосновано районния съд приел, че нямало
доказателства, че е била запушена тръбата между ревизионната шахта и шахтата за
дъждовна вода, находища се на уличното платно, а тежестта на доказване предвид
извършения доклад по реда на чл.146 от ГПК и разпределената доказателствена тежест
между страните е именно на ищеца.
Според жалбоподателя запушването довело до наводнение на имота частна
собственост на ищеца не е в сектор собственост на живущите в бл.**, а безспорно се
2
доказва, че това съоръжение се намира на тротоара на ул. ***, гр. *** пред бл. **
разположен от северозападната му страна с улична шахта, разположена на 1.0 м. югоизточно
с осевата линия на ул. ***. От това било видно, че това съоръжение е разположено изцяло в
имот публична общинска собственост.
По изложените съображения се иска отмяна на постановеното решение и
постановяване на ново осъдително такова.
Претендират са разноски.
От ответника „ВиК Перник“- въззиваем е постъпил писмен отговор на жалбата в
който се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да се потвърди. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това.
По отношение на установените факти и изложени правни съображения, на
основание чл.272 ГПК въззивния съд препраща изцяло към мотивите на контролираната
инстанция. Трябва да се допълни единствено следното.
По отношение на ответника Община Перник.
Настоящата инстанция намира, че представените по делото доказателства и
разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ДВ бр.18/2005 г.) и тези на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, не установяват в тежест на Общината поддържането и ремонта на
водоснабдителните и канализационни съоръжения, дори когато същите в някои свои части
попадат на пътища, улици и булеварди.
Според нормата на чл.1. ал.2 ЗРВКУ, Водоснабдителните и канализационните (В
и К) услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно - битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
3
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Според нормата на чл. 2, ал.1, В и К оператори са всички
предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги. Така и разпоредбите на чл.
47, ал.2, т.2, вр. чл. 42, ал.1, т.2, вр. чл. 6 и чл. 1, т.3 от Наредба № 4, възлагат поддръжката и
отстраняването на повредите на частите от водоснабдителните и канализационни системи,
намиращи се извън частните имоти на оператора на ВиК услуги. Отстраняването на
повреди, като понятие обхваща широк кръг от дейности. Сред тях несъмнено попадат
поддръжката, почистването на канализационни шахти и тръби, обезпечаващи тяхното
правилно функциониране. Поради това, отговорност от неизпълнение носи субектът, на
когото е вменена отговорността да ги поддържа и ремонтира, т.е. операторът на В и К
услуги, а не Общината, собственик на улиците.
Ето защо искът срещу Община Перник е неоснователен и правилно е отхвърлен.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.)
юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД, но не и на
основание чл.45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени / независимо с
действие или бездействие/ от техни работници, служители или други физически лица, на
които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени
данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС №
7/1959 г.).
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай не са налице
предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответното дружество.
4
Районния съд е развил убедителни съображения за липсата на пълно доказване от ищцовата
страна на това, наводнението да е произлязло от запушване на канализационна тръба между
ревизионната шахта и канализационната такава на улицата. Вещото лице изрично е
отбелязало, че не може да бъде категорично по този въпрос с оглед на изминалото време и
липсата на преки възприятия. Косвените доказателства събрани по делото също не могат да
превърнат вероятността за която говори вещото лице в пълна убеденост. При самото
отпушване от страна на ВиК специализирания маркуч е прокаран първо от страна на
канализационната тръба, но след това веднага е извършена същата манипулация и откъм
ревизионната шахта. Следователно, запушването е могло да бъде както в тръбата, така и в
щахтата
При всичко това правилен и в точно приложение на закона на извода на първия
съд, че предявения иск срещу евентуалния ответник не е доказан в своето основание.
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивните жалби и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да понесе и направените от ВиК
Перник разноски за хонорар на юрисконсулт пред окръжния съд.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 612/06.06.2022 г. по гр. дело № 655/22 г.
състав на районен съд Перник.
Осъжда Л. В. Л. със снета самоличност и ЕГН да заплати на Водоснабдяване и
канализация ООД, гр.Перник сумата 100 лв. разноски пред настоящия съд за
юристконсултски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5