РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К.Частно наказателно дело №
20241110201586 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпило искане за разкриване
на банкова тайна от Ив. К. - прокурор при Върховна прокуратура (ВП) по
следствена поръчка № 101/2023 г. по описа на НСлС, на основание чл. 62, ал.
6, т. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), относно разкриване и
предоставяне на сведения за движението на паричните потоци по банковите
сметки на юридическото лице „АГРО ОРГАНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
********* в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“
ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и
„Юробанк България“ АД от откриването на сметките до тяхното закриване.
Съдът, като се запозна с направеното искане, намира същото за
немотивирано, поради което следва да бъде оставено без уважение.
В искането е посочено единствено, че с постановление № 12056/2023 г.
от 24.11.2023 г. на отдел „Международен“ при Върховна касационна
прокуратура била приета и възложена за изпълнение на Национална
следствена служба, постъпила чрез Министерство на правосъдието на
Република България с писмо № 99-522/2023 от 20.11.2023 г. във Върховна
прокуратура, отдел „Международен“ молба за правна помощ № 338 по
1
наказателно производство № 533 от 14.04.2023 г. на Прокуратурата на
Първоинстанционния съд Елбасон, Република Албания. Съгласно
изпратените материали, в Република Албания се водело наказателно
производство за измама и пране на пари. Поисканата в молбата правна помощ
се състояла в извършването на някои следствени действия на територията на
Република България, както и в изискване и предоставяне на информация,
сведения, документи и др., подробно описани в молбата. Следствената
поръчка била получена във ВП по предвидения ред и същата била съобразена
с изискванията на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-
правни въпроси, съставена в Страсбург на 20 април 1959 г. /ЕКВНВ/ и двата
допълнителни протокола към нея. Престъпленията, мотивиращи молбата за
оказване на правна помощ били наказуеми както по законодателството на
молещата страна, така и по законодателството на Република България.
Република България е поела международноправни задължения по
споменатата конвенция, по силата на които Върховна прокуратура е приела
извършването на исканите следствени действия и е възложила изпълнението
им на Националната следствена служба /следствена поръчка № СП - 101/2023
г./, което да се извърши по правилата на НПК. Поисканата правна помощ се
състояла в събирането на данни относно банкови сметки в банки, находящи
се на територията на Република България, а именно: да бъде извършена
проверка в действащите в България банки и да се установи, от кого е
преведена сумата към албанския гражданин В. М. и от кого е анулирана, като
превод и да се изпрати съответната относима документация. Поисканата
информация съставлявала банкова тайна, тъй като засягала наличностите и
операциите по сметката на клиенти на банките. Правното основание за
необходимостта от тези действия било дадено с предложение - писмо peг. №
1589/2023 г. от 29.01.2024 г. по СП - 101/2023 г. на следовател С. Димов от
НСлС. След това директно се прави искане за предоставяне на сведения за
движението на паричните потоци по банковите сметки на юридическото лице
„АГРО ОРГАНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК********* в „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“ АД от
откриването на сметките до тяхното закриване. Това са единствените
изложени от прокурора обстоятелства и мотиви, касаещи искането за
разкриване на банкова тайна.
2
Предвид изложеното от прокурора в искането, то за съда остава
напълно неясно каква е връзката на дружеството „АГРО ОРГАНИК ТРЕЙД“
ЕООД с инкриминираното деяние и защо се иска разкриване на банкова тайна
относно банковите сметки на именно това дружество. В „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, „Интернешънъл
Асет Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“
АД със сигурност сметки имат множество юридически и физически лица,
поради което остава непонятно, защо се иска разкриване на банкова тайна
конкретно за „АГРО ОРГАНИК ТРЕЙД“ ЕООД. Разрешението да се разкрие
банкова тайна, без да е ясна връзката на това дружество с конкретното
разследване, би довело до грубо нарушаване на правата на това лице,
свързани с банковата тайна и неоснователно разкриване на движенията по
банковите му сметки. Освен това прокурорът иска разкриване на банкова
тайна за периода от откриването на сметките до тяхното закриване, но в
случая не става ясно, защо се посочва точно този максимален времеви период
и за какъв период на престъпна деятелност се води разследването в Албания,
тъй като и ако разследването се води за значително по-кратък времеви
период, то е необосновано разкриването на банкова тайна извън периода на
разследване още от откриването на сметките до момента или до тяхното
закриване.
Съдът не следва да гадае и предполага, защо се иска разкриване на
банкова тайна конкретно за това дружество и за такъв период, а тези
обстоятелства трябва да стават ясни от мотивите на прокурора в
депозираното искане, които в настоящия случай липсват. Едва тогава съдът
следва да провери, дали изложената от прокурора мотивировка и приетите от
него обстоятелства се подкрепят от наличните материали по делото, за да
прецени дали да разреши разкриване на банкова тайна. Недопустимо е
направеното от прокурора препращане към мотивите в предложението на
следователя, тъй като тези мотиви трябва да се съдържат в искането за
разкриване на банкова тайна. Както съдът в своите актове, дори да е съгласен
с изложеното от прокурора, не може просто да препраща към неговите
мотиви, а трябва да изложи самостоятелни факти и аргументация, така
недопустимо е в искане за разкриване на банкова тайна, да се препраща към
мотиви на друг съвсем различен по своята същност акт. По тази логика
прокурорът може да реши да препрати към материали събрани в досъдебно
3
производство или към разпити на свидетели, от които съдът да си извлича сам
релевантната фактология, което е недопустимо. След като прокурорът
отправя конкретно искане към съда, то именно в това искане той следва да се
мотивира и да изложи фактите, обосноваващи неговата претенция. Както
чл.199, ал.2 от НПК поставя изрично изискване за мотивиране на
прокурорските актове, така по аналогия мотиви трябва да има и в искането
отправено до съда за разкриване на банкова тайна.
След като липсва конкретна аргументация от страна на ВП във връзка с
направеното искане за разкриване на банкова тайна, липсва яснота, защо се
иска разкриване на банкова тайна конкретно за това дружество и какво общо
има то с разследваното престъпление в Република Албания, то искането се
явява немотивирано и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, Софийският районен съд, на основание чл. 62,
ал. 7 от Закона за кредитните институции
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор при Върховна
прокуратура за разкриване на банкова тайна по следствена поръчка №
101/2023 г. по описа на НСлС, касаеща разкриване и предоставяне на
сведения за движението на паричните потоци по банковите сметки на
юридическото лице „АГРО ОРГАНИК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* в
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и
„Юробанк България“ АД от откриването на сметките до тяхното закриване.
Решението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4