Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр.Русе,
24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 252 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на В.П.Л. ***, депозирана чрез процесуалния му представител
адв.И.И., против решение №77/08.06.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г.
по описа на Районен съд - Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) №38-0000810/26.03.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение на чл.18, т.6
от Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
допуснати от въззивната съдебна инстанция съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението и потвърденото
с него наказателно постановление да бъдат отменени или, в условията на евентуалност,
след отмяната на съдебния акт делото да бъде върнато на РС – Бяла за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Касационният
ответник – РД „Автомобилна администрация“ – Русе в депозиран по делото писмен
отговор на касационната жалба с вх.№ 3907/19.07.2021 г. по описа на РС - Бяла
оспорва основателността на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното
от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита въззивното решение
правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят
отмяната на НП само на това основание. Счел е, че тези актове са издадени от
компетентни за това органи. Въззивната инстанция, е приела, че подадената пред
нея жалба е бланкетна като в същата не били посочени конкретни нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да следва да бъдат обсъдени от съда и не
били налице конкретни оплаквания по отношение на фактическите констатации,
отразени в АУАН. Приел е за доказана липсата на представено заверено копие на
лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Република България, в съответствие с разпоредбата на чл.12б,
ал.10 от ЗАвПр, като наказаното лице и не твърдяло да има издадени такива, районният
съд приел, че по същество водачът е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, във вр. с чл.18, т.6 от
Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ. Приел също, че за извършеното нарушение
правилно било определено наложеното наказание, доколкото същото е установено от
приложимата санкционна норма във фиксиран размер.
Така постановеното решение е
неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Делото пред въззивната инстанция е образувано по жалба
на В.П.Л. срещу НП №38-0000810/26.03.202 г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“ - Русе, която жалба действително е бланкетна,
доколкото в нея липсват оплаквания относно допуснати от наказващия орган конкретни
нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на оспореното
наказателно постановление, които да бъдат обсъдени от съда, както и конкретни
оплаквания по отношение на фактическите констатации, отразени в АУАН. Жалбата е
депозирана чрез процесуалния представител на наказаното лице – адв. И.И. ***. В
жалбата е посочено, че доказателства и подробни съображения в защита на въззивния
жалбоподател ще бъдат изложени в съдебно заседание.
С разпореждане №119/ 22.04.2021 г. съдът насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2021г., от 11:30
часа. Призовката до жалбоподателя за явяване на в така насроченото съдебно
заседание била връчена на процесуалния представител на жалбоподателя – адв.И.
на 10.05.2021 г.
На датата, за която било насрочено делото - 20.05.2021г., защитникът на наказаното лице
депозирал молба пред РС – Бяла, в която посочил,
че не може да се яви на това заседание по причина, че на същата дата, от 09:00
часа, е насрочена сесия на Общински съвет – Русе, в която той следва да вземе
участие в качеството на общински съветник. Поради това и с оглед пълноценната
защита на неговия подзащитен с молбата е направено искане ход на делото да не
се дава в насроченото съдебно заседание като същото бъде отсрочено за друга
дата. Тази молба била изпратена по куриер на 20.05.2021г., т.е. в деня на
заседанието по делото, но постъпила в деловодството на РС – Бяла едва на 25.05.2021г.,
когато била заведена в служба „Регистратура“ на БРС под вх.№ 2574/25.05.2021 г.
(л.л.26 и 27 от делото на РС – Бяла).
На 20.05.2021 г., в проведеното по делото открито
съдебно заседание, съдът констатирал, че страните били редовно призовани, не се
явяват, не се е явил и представител на РП – Русе, ТО – Бяла, също редовно
призовани. В съдебно заседание се явил само актосъставителят, който също бил
редовно призован. Намирайки, че не са налице процесуални пречки за това, съдът
е дал ход на делото. На
основание чл.107, ал.2 от НПК приел представените с жалбата, както и с административнонаказателната
преписка, писмени доказателства и разпитал актосъставителя Г.М= в качеството на свидетел. След извършване на посочените
процесуални действия съдът счел делото за изяснено от фактическа страна, дал
ход по същество, след което е обявил, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок. Посочените процесуални действия били удостоверени в
изготвения протокол от проведеното на 20.05.2021 г. открито съдебно заседание (л.л.
24 и 25 от делото на РС – Бяла).
След постъпването на
25.05.2021 г. на молбата на защитника на касатора за отлагане на делото в съда,
с резолюция от същата дата съдията-докладчик я приложил към делото. Независимо от
направеното с молбата искане да не се дава ход на делото и същото да бъде
отсрочено за друга дата, съдът не отменил определението си от проведеното на 20.05.2021г.
открито съдебно заседание за даване ход на делото по същество и на 08.06.2021г.
постановил обжалваното решение, с което решил спора по същество, потвърждавайки
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано.
При тези данни касационната инстанция намира за основателно
възражението на жалбоподателя, че оспореният в настоящото производство съдебен
акт се явява постановен при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН.
Като не е отменил своето определение, с което е даден ход на
делото по същество, т.е. даден е ход на съдебните прения, не е възобновил
съдебното следствие и не е насрочил ново съдебно заседание по делото,
въззивният съд е осуетил възможността жалбоподателят да упражни пълноценно и
навременно правото си на защита срещу оспореното от него наказателно
постановление, включително като участва чрез своя процесуален представител в
проведеното по делото открито съдебно заседание, в което, при условията на
равнопоставеност с другата страна, да направи относими към спора доказателствени
искания, да представя доказателства, както и да изложи своите възражения по законосъобразността
на оспореното от него НП, включително и оспорвайки фактическите констатации по
АУАН, въз основа на който е издадено то. Констатираното нарушение несъмнено е
съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя и не е било отстранено. Дори само това допуснато от контролираната
инстанция процесуално нарушение се явява достатъчно основание за отмяна на
решението на първата съдебна инстанция и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд съгласно чл.221, ал.2, изр.първо, пр.2
и чл.222, ал.2, т.1 от АПК.
В допълнение на гореизложеното настоящият състав на съда намира за
необходимо да посочи следното:
Административнонаказателната отговорност на В.П.Л. е ангажирана за
това, че на 10.02.2021г., около 14:00 часа, в обл.Русе, с.Новград, на изхода за
гр.Бяла, в посока от гр.Бяла за гр.Свищов, като водач на товарен автомобил
Скания 114 Л-380 с рег. №Р7541КВ от категория N3, с максимално допустима маса
32000кг., извършва превоз на товари за собствена сметка, с поставена табела с
надпис „Превоз за собствена сметка“, по маршрут от гр.Две могили за с.Вардим,
без заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на Република България, в съответствие с чл.12б,
ал.10 от ЗАвПр. При извършената му проверка е било установено още, че към този
момент товарният автомобил е бил без товар. Превозното средство е било
оборудвано с аналогов тахограф Mannesmann VDO AG 1381.2709 със сериен номер 3403809.
Така описаното деяние е било квалифицирано от актосъставителя и
впоследствие от АНО като нарушение на чл.18, т.6 от Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ и е било
санкционирано от наказващия орган по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Съгласно правната норма на чл.10 от
относимата към казуса Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ, за извършване на
превоз на товари за собствена сметка на територията на Европейската общност не
се изисква лиценз или друго разрешително.
Според визираната обаче като
нарушена материалноправна норма на чл.18, т.6 от същата наредба, при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи следните документи: заверено копие на лиценза на Общността
или Удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България, в съответствие с чл.12б, ал.10 от ЗАвПр.
Последната разпоредба гласи, че превоз на товари за собствена сметка между два
пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни
превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална
маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо
лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските
производители.
С приложената от АНО
санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, се наказва със глоба 2000 лв. - при първо нарушение водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В проведеното пред касационната инстанция открито съдебно
заседание на 10.11.2021г. процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че
ако не е бил лишен от възможността да участва в проведеното пред въззивния съд
съдебно следствие, той е щял да направи доказателствено искане да бъде допуснат
до разпит свидетел, с показанията на който да се установи, че на посочените в
НП дата, час и място неговият доверител не е извършвал превоз на товар за
собствена сметка, а е отивал с товарния автомобил на ремонт в с.Вардим, общ.Свищов,
като по този начин би оспорил и отразената в АУАН фактическа обстановка,
респективно би доказал липсата на съставомерно деяние.
Така, с оглед обстоятелствената
част на АУАН и НП и от изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя пред касационната инстанция, следва изводът, че основният
относим към спора въпрос и при въззивното, и при касационното обжалване се
формира относно факта дали на посочената в АУАН и НП дата - 10.02.2021г. водачът
е осъществявал превоз на товари за собствена сметка с процесното превозно
средство от категория N3, с максимално
допустима маса 32000кг., с поставена
табела с надпис „Превоз за собствена сметка“, по маршрут от гр.Две могили за
с.Вардим, без заверено копие на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за
обществен превоз на товари на територията на Република България, в съответствие
с чл.12б, ал.10 от ЗАвПр,
което обстоятелство би обусловило и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, вр. чл.18, т.6 от Наредба № Н-8/27.06.2008
г. на МТ.
В подкрепа на
доводите на жалбоподателя за липсата на осъществяван такъв превоз е именно
евентуалното му доказателствено искане за събиране на гласни доказателства от
въззивния съд при отмяна на първоинстанционния съдебен акт, оспорен в
настоящото производство, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд. Тези доказателства не могат да бъдат събрани в
касационното производство предвид забраната в чл.219, ал.1 и чл.220 от АПК за
нови фактически установявания и допустимостта единствено на писмени
доказателства в това производство.
В тази връзка
касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че единствено от факта,
че при извършената проверка е било установено, че процесният товарен автомобил
е имал поставена табела с надпис „Превоз за собствена сметка“, не би могъл да
се изведе категоричен и еднозначен извод за това, че наказаното лице е
осъществявало превоз на товар за собствена сметка на посочената в НП дата.
Изводът за това дали е осъществен или не такъв превоз би могъл да бъде
обусловен още и от наличието, респективно липсата на изискуемите документите по
чл.18, т.2 и т.4 от наредбата - фактура за товара или копие на документ,
удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния търговец или
юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него, респ. заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, в която са посочени датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара. Такива изводи могат да бъдат направени и
след събиране на гласни доказателства – свидетелски показания относно
твърдените от касатора обстоятелства, че е отивал с товарния автомобил в
сервиз, а не е извършвал превоз на стока, както и относно причината, поради
която товарният автомобил е бил с поставена табела "Превоз за собствена сметка",
поставянето на каквато на предното стъкло на автомобила се изисква от чл.19 от Наредба
№ Н-8/27.06.2008 г.
Съгласно чл.84 от ЗАНН в производството пред
въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се
прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива
особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН,
поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи
наказателния процес.
Основно задължение на съда е да осигури
разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по
реда и със средствата на НПК – чл.13 от НПК.
Съгласно правната норма на чл.104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да
бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото,
допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този
кодекс.
Разпоредбата на чл.105, ал.1 от НПК гласи,
че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства
или на други доказателствени средства.
Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК, съдът
събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин -
когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът и органите на
досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които
разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и
доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.
Според чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се
установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина.
В заключение решението на районния
съд се явява постановено и в нарушение на принципа за разкриване на обективната
истина, тъй като съдът е ограничил правото на защита на жалбоподателя да
участва в производството, като го е лишил от възможност да представя
доказателства, да прави доказателствени искания и възражения относно твърдяната
от него незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно постановление.
Това, от своя страна, е довело и неизпълнение на служебното задължение на съда
на да събере и подложи на внимателна оценка всички допустими и относими
доказателства относно релевантните за спора факти.
При новото разглеждане на делото съдът следва да осигури възможност на
страните да упражнят в пълен обем процесуалните си права, след което да извърши
служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като
събере по надлежния ред и анализира всички допустими и относими доказателства, въз
основа на което да установи в пълнота всички релевантни факти и обстоятелства.
След изясняване на фактическата обстановка в своя съдебен акт следва да даде
отговор и на възраженията, наведени от въззивния жалбоподател за
незаконосъобразност на НП като формира извод за съставомерност или не на
деянието, вменено на В.П.Л. с наказателно постановление №38-0000810/26.03.2021г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в резултат на което да даде
отговор на спорния въпрос законосъобразно и обосновано ли е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №77/08.06.2021 г., постановено по а.н.д. №121/2021г. по
описа на Районен съд - Бяла.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Бяла.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: