Р Е Ш Е Н И Е
С., 28.07.2021 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на единадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Вероника Димитрова, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНАД № 444 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат Е.Н. от САК – защитник на обвиняемата Г.З.З. ***, срещу решение № 62 от 11.06.2018 г., постановена по НАХД № 31 по описа за 2018 г. на Районен съд С..
С обжалваното решение, по реда на Глава Двадесет и осма от НПК, първоинстанционният съд е признал обв. З. за виновна в това, че на 17.07.2015 г. в с. Т. общ. С., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 80 лева, на 16.07.2015 г. е възбудила и поддържала до 17.07.2015 г., чрез съобщение в социалната мрежа „Фейсбук“, телефонни разговори и „смс“ съобщения, заблуждение у М. К. Б., ЕГН ********** *** че ще й осигури сключване на договор за наем на жилище в гр. С., в района на студентските общежития на Студентски град за месечна наемна цена в размер на 80 лева и с това й е причинила имотна вреда в размер на 80 лева, преведени като депозит от М. К. Б. чрез превод от каса на „И.“ АД, находящ се в гр.С., ул. „*******“ № * и случаят е маловажен. Престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът е освободил обв. З. от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, която да заплати в полза на Държавата.
На обвиняемата З. е възложено и заплащане на направените разноски в рода на наказателното производство, съответно сумата от 198.99 лева в хода на досъдебното производство и сумата от 785 лева за направени такива в хода на съдебното производство.
Недоволен от присъдата е останал упълномощения защитник на обвиняемата, който на 22.06.2018 г. е подал въззивна жалба, допълнена на 11.07.2018 г., с която иска постановяване на решение, с което обв. З. да бъде призната за невиновна. Предвид размера на инкриминираната сума счита наказанието в размер на 1 000 лева за прекалено тежко.
Твърди, че деянието не е подсъдно на РС С. а на РС С., в каквато насока изтъква, че и според обвинението сумата е получена в гр. С.. По същество се твърди непълнота в доказателствената съвкупност, като изтъква, че нито органите на досъдебното производство нито съдът е предприел действия по издирване на посочен от обвиняемото лице. Посочва, че предвид данните за психичното състояние на обвиняемата, същата е била внушаема и манипулируема от нейния приятел.
Твърди, че не е установено дали обвиняемата е имала възможност да исканата от нея услуга. Твърди, че не е установено как свидетелката е научила, че всеки студент може да си осигури квартира за 80 лева.
В съдебно заседание обв. З. не се явява. Защитата се осъществява от упълномощения защитник – адвокат Н., който поддържа изложените в жалбата аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Представителят на СОП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита наказанието за адекватно и и пропорционално на извършеното, поради което иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
В хода на въззивното производство не са направени доказателствени искания, а така също и съдът не е постановявал служебно събирането на такива.
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество е неоснователна, предвид следното:
Производството пред Районен съд С. е протекло по реда на Глава Двадесет и осма от НПК, по внесено от страна на РП С. предложение за освобождаване на обв. З. за посоченото деяние.
В хода на производството пред първия съд не са събирани доказателства, извън установените в хода на досъдебната фаза, като в хода на съдебното следствие са прочетени и приобщени писмените доказателства по воденото досъдебно производство № 21/2016 г. по описа на ОСлО при СОП.
От фактическа страна, решаващият съд е изложил приетите за установени фактически обстоятелства, при което правилно е определил кръга от обстоятелства, които подлежат на доказване, обсъдил ги е, а за установяването им се е позовал и на разпитаните свидетели в хода на ДП, на заключения на вещи лица по извършените експертизи – съдебно психиатрична и психологична, както и тройна такава, техническа и графическа, както и на приложени в хода на ДП писмени доказателства.
При извършения собствен прочит на събраните доказателства въззивната инстанция установи фактическа обстановка, идентична с приетата в обжалвания съдебен акт, която накратко е следната:
Към месец юли 2015 г. свидетелката М. Б. от с. Т. общ. С. е завършила образователна степен „бакалавър“ във висше учебно заведение в гр. С., където е смятала да продължи образованието, поради което е имала нужда от място на което да пребивава.
На 16.07.20215 г. обв. З., от регистриран в социална мрежа „Фейсбук личен профил, съдържащ имената й, е отправила лично съобщение до св. Б., което е включвало предложение за наемане на боксониера в студентско общежитие, предназначено за преподаватели, като в предложението се описвало, че условията са много добри и в цената от 80 лева месечно са включени и консумативите. Към съобщението от страна на обв. З. са били приложени и снимки.
Свидетелката Б. е проявила интерес към предложението, за което споделила със своите родители – свидетелите К. Б. и К. Б., като на 17.07.2015 г. е позвънила на даден в съобщението телефонен номер, на което обаждане обв. З. е отговорила, като и потвърдила възможността да осигури на свидетелката наемане на въпросната боксониера, но за да не бъде изпреварена от друг желаещ да наеме жилището е необходимо веднага да се плати сумата от 80 лева за да се сключи договор за наемане и издаде заповед за настаняване.
В цитирания телефонен разговор обв. З. е поискала личните данни на св. Б. за сключване на договора, като е поскала изпращане на сумата от 80 лева чрез система за разплащания „И. П.“, а така свидетелката Б. и обв. З. са си уговорили среща на 18.07.2015 г. в сутрешните часове пред сграда на Лесотехническия университет в С. за да бъде показано жилището.
В следобедните часове на 17.07.2015 г. св. Б. е превела сумата от 80 лева с основание „наем на жилище към студ. Община С.“. Преводът е осъществен чрез „И. П.“, след което безрезултатно св. Б. е потърсила телефонна връзка с обв. З. да я уведоми за направени превод. Сумата е била изтеглена от обв. З. на 17.07.2015 г., около 18.50 часа от каса на в гр. С., бул. „******* № **, където се намира магазин от верига „Фантастико“.
На 18.07.2015 г. св. Б., придружена от своите родители – свидетелите К. Б. и К. Б. е била на мястото на уговорената среща, на обв. З. не се е явила.
След като и по телефон обв. З. не отговаряла на обаждания св. Б. е подала жалба, препратена до РУ на МВР С., след което е установила, че е създадена група в социалната мрежа „Фейсбук“ от лица измамени от обв. З..
През месец 11.2016 г. сумата от 80 лева била преведена на името на св. М. Б. с наредител обв. З..
Описаните обстоятелства са установени еднозначно и безпротиворечиво както от първия съд, така и от настоящия въз основа на приложени протоколи за осъществени в хода ДП процесуално-следствени действия, като следва: Разпит на свидетелите М. Б., К. Б. и К. Б., заключение по съдебно графическа експертиза, приложени писмени доказателства – разписка за изпращане на сумата и разписка за връщане на сумата.
Основателно първостепенният съд не е кредитирал с доверие твърденията на обв. З. в разпит в хода на ДП, при което от нейна страна се твърди влияние от неин приятел – лице с турски произход. По същество обв. З. потвърждава горните обстоятелства, като твърди, че общежитие е следвало да бъде осигурено от нейния приятел – лицето Е. К., уреждал такива за свои сънародници. Обв. З. посочва, че е била в близки отношения с него и поради емоционалната си привързаност към него му е предоставила средствата, получени от св. Б., а след няколко дни това лице престанало да поддържа връзка с нея и не го е виждала от този момент.
И според настоящия съд тези твърдения са преди всичко защитна версия на обвиняемата, след като на първо място са предоставени откъслечни данни за това лице, което не позволяват неговото идентифициране. Обясненията на обв. З. противоречат и на обективните факти, а именно че не са изминали няколко дни за да спре да отговаря на обажданията на св. Б., а още в деня следващ превода на средствата не се е явила на уговорената среща и не е отговаряла на обажданията.
Аргумент на съда в тази насока е и факта, че според справката за съдимост на обв. З., престъпления по чл. 209 от НК /някои от които напълно идентични с разглежданото деяние/ са осъществени от нейна страна многократно и в период следващ датите, на които са осъществени действията спрямо св. Б..
Няма никакви основания за съмнение в основния извод на извършената в хода на производството пред първостепенният съд съдебно – психиатрична и психологична експертиза, че въпреки психогеннтите си разстройства на храненето – анорексия и булимия, както и невроза, всичките в стадий на ремисия, обвиняемата е вменяема по смисъла на НК – можела е да разбира смисъла на извършеното и да ръководи постъпките си.
Правилно и обосновано съставът на РС С. е приел, че при тези фактически обстоятелста може да се направи несъмнен извод за осъществяване на престъплението от страна на обв. З.. От обективна страна са осъществени основните признаци – налице са действия, с които обв. З. е създала у св. Б. увереност, че може да й помогне с осигуряване на общежитие в гр. С., което е мотивирало свидетелката да извърши имуществено разпореждане – превеждане на сумата от 80 лева на името на обвиняемата, с което е осъществен и признака причиняване на имотна вреда на последната, несъмнено въвеждането в заблуждение на свидетелката е извършено именно с цел осигуряване на имотна облага, след като изрично обвиняемата е посочила, че за да не бъде изпреварена М. Б. следва да внесе сумата от 80 лева за да си осигури сключване на договор и издаване на заповед за настаняване.
Деянието е осъществено от субективна страна с пряк умисъл, след като видът на конкретните действия показва и ясно съзнание е представи за отделните елементи по въвеждане в заблуждение и извършване на действия с цел осигуряване на имотна облага, както и съзнание, че се причинява вреда на св. Б.. Укриването на обвиняемата показва и ясното съзнание за противоправния характер на извършеното.
Липсата на осъждания към момента на извършване на деянието, както и размера на причинената имотна вреда правилно са дали основание за квалифициране на обвинението по привилегирования състав на чл. 209, ал. 3 от НК.
Поради това обосновано и правилно РС С. е признал обв. З. за виновна в това, че на 17.07.2015 г. в с. Т. общ. С., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 80 лева, на 16.07.2015 г. е възбудила и поддържала до 17.07.2015 г., чрез съобщение в социалната мрежа „Фейсбук“, телефонни разговори и „смс“ съобщения, заблуждение у М. К. Б., ЕГН ********** *** че ще й осигури сключване на договор за наем на жилище в гр. С., в района на студентските общежития на Студентски град за месечна наемна цена в размер на 80 лева и с това й е причинила имотна вреда в размер на 80 лева, преведени като депозит от М. К. Б. чрез превод от каса на „И.“ АД, находящ се в гр.С., ул. „*******“ № * и случаят е маловажен. Престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие с изискванията на закона е направен и извода, че са налице предпоставките за освобождаване на обв. З. от наказателна отговорност, след като за конкретното деяние е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода за срок до три години, обвиняемата е неосъждана към момента на извършването му , а така също по отношение на нея не е прилаган института на чл. 78а от НК, а така също имуществените вреди са възстановени, поради което законосъобразно обвиняемата Г.З. е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание.
Липсата на протест в частта за конкретно определеното административно наказание, както и определянето на размера на глобата в минимално предвидения размер по чл. 78а, ал. 1 от НК прави безпредметно обсъждането за съответствие на наложеното наказание с обществената опасност на деянието и личността на обвиняемата.
Всичко изложено по-горе дава основание на въззивният съд да счита, че не са налице никакви основания за изменение или отмяна на постановеното решение от РС С., каквито не бяха установени и при извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, поради което следва да бъде потвърдено изцяло решение № 62 от 11.06.2018 г., постановена по НАХД № 31 по описа за 2018 г. на Районен съд С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, С.окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 62 от 11.06.2018 г., постановена по НАХД № 31 по описа за 2018 г. на Районен съд С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков