Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43 от 17.02.2020 г., гр.
Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 297 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Д.Й.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 2153-09-13/20.05.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Разпореждане № **********/05.03.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на решението поради неправилно категоризиране (трета вместо втора категория) на положения от С. трудов стаж на длъжност „ел. заварчик” за периодите от 08.03.1978 г. до 08.06.1979 г. и от 01.05.1986 г. до 31.12.1999 г. в „А.Т.АД, гр. Дупница (в ликвидация), за периода от 15.11.1979 г. до 20.03.1984 г. в завод „Х.Ш.М.”, гр. Дупница, и за периода от 1973 г. до 1975 г. в „Пещостроене и изолация”, гр. София, обект ТЕЦ „Бобов дол”. Иска се отмяна на решението.
В съдебните заседания жалбата се поддържа от жалбоподателя и процесуалния му представител по пълномощие – адвокат А.С.. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А.А., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 2113-09-1482/28.12.2018 г. до директора на ТП на НОИ Кюстендил С. е поискал да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението е постановено Разпореждане
№ **********/05.03.2019 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия, като е посочено, че С.
няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимия осигурителен стаж от 15 години общо от
първа и втора категория труд или само от втора категория труд. Посочено е и че той
няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като няма навършена
възраст 64 години и 3 месеца (към датата на
подаване на заявлението е на 62 години, 6 месеца и 12 дни). В разпореждането е зачетен осигурителен стаж на С., както следва: от
втора категория – 2 години и 20 дни, и от трета категория: 39 години, 2 месеца
и 4 дни. Разпореждането е потвърдено при обжалването му по административен ред
с Решение № 2153-09-13/20.05.2019 г. на директора на ТП на
НОИ – Кюстендил.
Съгласно удостоверение обр. УП-3 с изх.
№ 18/09.05.2017 г., издадено от „А.Т.АД,
гр. Дупница (в ликвидация), Д.Й.С. е работил в дружеството като електрозаварчик от 08.03.1978 г. до
08.06.1979 г. и от 11.04.1984 г. до 24.04.2000 г. (в документите на осигурителя до
месец януари 1985 г. той фигурира с имената Д. О.С., като в тази връзка е
представил декларация за идентичност на лице с различни имена от 07.03.2019 г.). В трудовата му книжка също е посочено, че през горепосочените периоди е
работил в
дружеството като елeктрозаварчик. От ведомостите за заплата се установява, че той е работил в
следните отдели: от 08.03.1978 г. до 30.04.1978 г. и от 01.07.1978 г. до
31.05.1979 г. – в отдел/цех „Ширпотреба”, 01.05.1978 г. до 30.06.1978 г. – в отдел/цех „Заварка кабини”, от 01.06.1979 г. до 08.06.1979 г. – в отдел/цех „Казани”, от 11.04.1984 г. до 30.04.1986 г.– в отдел/цех „Заварка врати”, от 01.05.1986 г. до 31.12.1987 г. – в отдел/цех „Шлосери и заварка казани”, и от 01.01.1988 г. до 31.12.1999 г. – в отдел/цех „Ел. табла”. Същото се установява и от заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза. От показанията на допуснатите до разпит
като свидетели по делото П.Н.М.иХ.Борисов Г., работили в „А.Т.АД,
гр. Дупница (в ликвидация), съответно от 1974 г. до 2010
г., и от 1968 г. до 2009 г., се установява, че през процесните периоди С. е
работил в дружеството като електрозаварчик, като е извършвал всякаква заваръчна
дейност (заваряването се извършвало ръчно), получавал
е необходимите за тази работа предпазни средства и храна, и е осъществявал
трудовата си дейност в обособено работно място, напълно отделено от останалите
работници в съответния цех (както за всеки от
останалите електрозаварчици).
В трудовата книжка на жалбоподателя е посочено, че през периода от 15.11.1979 г. до 20.03.1984 г. е работил на длъжността „ел. заварчик” в завод „Х.Ш.М.”, гр. Дупница. В заключението на вещото лице е посочено, че през този период, видно от ведомостите на завода, съхранявани в отдел „Обединен осигурителен архив” – с. Невестино, С. е записван на длъжност „заварчик” по месеци за целия период в цех „300” с шифър 5019 – „леярски цех”. Вещото лице е посочило и че в отдел „Обединен осигурителен архив” – с. Невестино липсват документи на ДСО „Пещостроене и изолация”, гр. София.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Безспорен е изводът на ответника, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 28.12.2018 г., Д.С. е имал навършени 62 години, 6 месеца и 12 дни и следователно не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за 2018 г. Неправилен е обаче изводът му, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО изисква за придобиване право на пенсия през 2018 г. навършени 58 години и 2 месеца за мъжете и 15 години осигурителен стаж общо от първа и втора категория труд или само от втора категория труд. В случая са налице материалноправните предпоставки за придобиване от Д.С. на право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Съгласно т. 67 от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Според т. 20 от ПКТП (отм.) се зачита от втора категория трудът на електро- и газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че трудът на С. като електрозаварчик, положен в „А.Т.АД, гр. Дупница (в ликвидация), през периодите от 08.03.1978 г. до 08.06.1979 г. и от 01.05.1986 г. до 31.12.1999 г. (а не само през периода от 11.04.1984 г. до 01.05.1986 г., както е приел ответникът), следва да се зачете от втора категория. Съгласно указанията, дадени от НОИ с Писмо № 26-1126-1/11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 г., трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 от ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под „обособени цехове и звена” следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост (един или повече); записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали – черни и цветни (вж. в т. см. Решение № 15302/12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 109/2019 г., VI о., Решение № 2045/25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2014 г., VI о., Решение №3668/17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2013 г., VI о. и Решение №14166/23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2010 г., VI о.). Становището на административния орган не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него.
Предвид изложеното се налага изводът, че по отношение на положения от С. труд като електрозаварчик през периодите от 08.03.1978 г. до 08.06.1979 г. и от 01.05.1986 г. до 31.12.1999 г. в „А.Т.АД, гр. Дупница (в ликвидация), намира приложение разпоредбата на т. 67 във вр. с т. 20 от ПКТП (отм.), поради което същият следва да се зачете от втора категория. Без значение е обстоятелството, че в представеното от С. удостоверение обр. УП-3 с изх. №18/09.05.2017 г., издадено от „А.Т.АД, гр. Дупница (в ликвидация), е посочена трета категория труд. Разпоредбата на т. 70 от ПКТП (отм.) предвижда възможност при издаването на удостоверения за пенсиониране срещу описания трудов стаж да се посочи съответната точка и буква от ПКТП, по която се предлага да се зачете трудът. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган. Както бе посочено по-горе, категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Обстоятелството, че в издаденото удостоверение не е направено предложение за категоризиране на труда от втора категория, не изключва възможността за такова категоризиране, след като от установените по делото фактически обстоятелства се налага изводът, че естеството и специфичните условия на осъществяваната от С. трудова функция водят до приложението на т. 67 във вр. с т. 20 от ПКТП (отм.) (вж. в т. см. Решение №2045/25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2014 г., VI о. и Решение №3668/17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2013 г., VI о.). Ирелевантно е и обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителните вноски за трета категория труд. Когато трудовият, респ. осигурителният стаж по силата на нормативен акт е от втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителни вноски за трета категория не е основание за промяна в нормативно определената категория (вж. в т. см. Решение № 14166/23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. №8327/2010 г., VI о. и Решение № 4742/16.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2002 г., I о.).
Въз основа на отразеното в трудовата книжка на жалбоподателя съдът приема за доказано, че през периода от 15.11.1979 г. до 20.03.1984 г. той е работил по трудово правоотношение в завод „Х.Ш.М.”, гр. Дупница, на длъжност „ел. заварчик”. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж трудовата книжка е документ, който установява осигурителния стаж на лицата. С оглед разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност. По делото не се оспорват вписванията в трудовата книжка на С.. В заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е посочено, че през периода от 15.11.1979 г. до 20.03.1984 г., видно от ведомостите на завода, съхранявани в отдел „Обединен осигурителен архив” – с. Невестино, жалбоподателят е записван на длъжност „заварчик” по месеци за целия период в цех „300” с шифър 5019 – „леярски цех”. По делото обаче не се събраха доказателства за условията и тежестта на труда, полаган от С. през този период в завод „Х.Ш.М.”, гр. Дупница, поради което правилно ответникът е приел, че същият не е обхванат от приложното поле на т. 20 от ПКТП (отм.). Липсват и доказателства завод „Х.Ш.М.”, гр. Дупница, да е в леярското производство на черни метали, за да е относима разпоредбата на т. 12 от ПКТП (отм.) (както е посочено в жалбата). Положеният от С. труд като електрозаварчик през периода от 15.11.1979 г. до 20.03.1984 г. в завод „Х.Ш.М.”, гр. Дупница, попада в обхвата на т. 66 от ПКТП (отм.) и правилно е зачетен от ответника като такъв от трета категория. По делото не се събраха доказателства, че жалбоподателят е работил като електрозаварчик през периода от 1973 г. до 1975 г. в „Пещостроене и изолация”, гр. София, обект ТЕЦ „Бобов дол”. Независимо от изложеното, трудовият стаж на Д.С. на длъжност електрозаварчик в „А.Т.АД, гр. Дупница (в ликвидация), е достатъчен за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО (същият е повече от 15 години).
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да бъде изпратена на ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Д.С. заявление с вх. № 2113-09-1482/28.12.2018 г. при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на препис от решението.
На основание чл. 120, ал. 2 от КСО и съобразно
представения списък на разноските ТП на НОИ –
Кюстендил следва да бъде осъдено да заплати на Д.С. направените от него
разноски по производството на делото в размер на 580,00 лева, в това число:
180,00 лева – внесена сума за възнаграждението на вещото лице, и 400,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-09-13/20.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата от Д.Й.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Разпореждане № **********/05.03.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от Д.Й.С., с ЕГН **********, заявление с вх. № 2113-09-1482/28.12.2018 г. съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на препис от решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил да заплати
на Д.Й.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 580,00 (петстотин и осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: