№ 185
гр. П., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100513 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (пасивно) съединени искове по чл. 59 ЗЗД.
Ищцата – В. П. С., с адрес в гр. П., ул. „Д. Г.“ № 15, ЕГН **********, твърди,
че ответниците са съпрузи и са родители на Р. В.ов С., който е неин бивш съпруг.
Поддържа, че двамата ответници, в режим на съпружеска имуществена общност,
притежават апартамент с идентификатор 56126.602.2622.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Изтъква, че през 2021 г., с
позволението на ответниците, тя и тогавашният й съпруг, с цел да обособят този имот
като тяхно общо семейно жилище, са извършили в него редица подобрения, чиято
обща стойност е 27 491 лв. Пояснява, че подобренията се отнасят до: боядисване на
стени и тавани в кухня, хол, трапезария, три спални и коридор; поставяне на
декоративен камък в хола и в една от спалните; полагане на подова настилка в кухня,
трапезария и хол; изграждане на вградени гардероби в коридора; изграждане на
вградена кухня; поставяне на вградени ел. уреди за кухня – хладилник, фурна, миялна
машина и плот с котлони; изграждане на вградена секция-камина в хола; изграждане
на вграден гардероб в спалня; поставяне на 15 кв. м. щори на прозорците на детска
стая и кухня; поставяне на 5 бр. вътрешни врати, ведно с дръжки и монтаж, на общо
помещение, представляващо хол, трапезария кухня, и на четирите спални. Смята, че
ответниците й дължат солидарно заплащане на половината от цената на направените
подобрения, а именно 13 745,50 лв. Иска визираната сума да й бъде присъдена, ведно
1
със законната лихва, считано от датата на първоначалното образуване на съдебното
производство – 31.08.2022 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответниците – И. С. С., ЕГН ********** и В. С. С., ЕГН ********** – и
двамата с адрес в гр. П., ул. „С. К.“ № 13, ет. 1, ап. 2, оспорват ищцовите претенции,
настояват за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Излагат доводи, че: липсват надлежни доказателства, че вторият от тях е собственик на
посочения апартамент; не е доказано реалното извършване на самите подобрения в
имота; тяхната цена не възлиза на претендирана такава; не са давали съгласие за
извършването на подобрения от страна на ищцата в този недвижим.
Съдът приема следното:
1.) По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
1.1.) Предварителни въпроси:
1.1.1.) Уважаването на предявените искови претенции е предпоставено от
кумулативната даденост на съответните законови изисквания, произтичащи от
приложимата материалноправна разпоредба (чл. 59 ЗЗД), а именно: 1/ участие на
ищцата в соченото подобряване на имота, собственост на ответниците; 2/ увелиЧ.не на
стойността на самия имот в резултат на подобренията; 3/ връзка между настъпилото
обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците, съгласно която те произтичат от
едни и същ факт или от обща група факти; 4/ липса на друга възможност за защита на
обеднелия.
1.1.2.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест
в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцата да установи
положителните предпоставки, пораждащи претендираното вземане, а ответниците е
нужно да докажат, че са погасили същото.
1.2.) Фактологията, изведена от събрания доказателствен материал, която е
значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, е следната:
1.2.1.) От дубликат на удостоверение за граждански брак, издаден на
01.12.2021 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община П., е видно, че
ищцата и лицето Р. В.ов С. са сключили граждански брак на 05.05.2007 г.
1.2.2.) От заверен препис на Решение № 299/31.10.2022 г. по гр. д. № 451/22
г. на Районен съд – гр. П., влязло в сила на 22.11.2022 г., се установява, че посочената
брачна връзка е била прекратена с развод.
1.2.3.) Съобразно акт за женитба с № 8/75 г. на Народен съвет – с. С., обл.
Б., ответниците са съпрузи от 12.06.1975 г., а според удостоверение изх. №
20230823135851/23.08.2023 г. на Агенцията по вписванията, за брака им не е
регистриран режим на имуществени отношения.
1.2.4.) С нотариален акт с № 98/27.12.2013 г., издаден по нот. д. № 442/13 г.
на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, първата ответница е закупила
2
апартамента, в който ищцата твърди, че са извършени подобренията, за които сега
търси парична компенсация.
1.2.5.) С първоначалната искова молба са представени: 3 бр.
стокови/складови разписки от 11.05.2021 г., от 23.05.2021 г. и от 21.09.2021 г.,
издадени от „А.“ ЕООД и касаещи изработване на обзавеждане; 1 бр. стокова разписка
от 10.01.2022 г., издадена от „Мебели за всеки“ ЕООД и касаеща закупуване на мебели;
1 бр. проформа фактура от 18.05.2021 г., издадена от „А.ХАД“ ЕООД и касаеща
изработването на щори. Получател на стоките по всички тези документи е ищцата.
1.2.6.) От представените договори за банков кредит (от 25.03.2021 г. и от
26.10.2021 г.), сключени между „Общинска банка“ АД (кредитодател), ищцата (
кредитополучател) и Р. В.ов С. (солидарен длъжник), се констатира, че ищцата е
изтеглила два кредита. Първият от тях е за сумата от 29 800 лв. и е предназначен за
текущи нужди, а вторият – за сумата от 40 000 лв. и е предназначен за рефинансиране
на първия кредит и за текущи нужди.
1.2.7.) От справка от Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел става ясно, че ответниците са съдружници в търговското
дружество „В. м.“ ООД, като вторият ответник е и негов управител.
1.2.8.) Видно е от ангажираните от ответниците фактури и фискални бонове
към тях, че дружеството „В. м.“ ООД е закупило:
- 11 бр. домакински електроуреди, сред които ел. фурна „Miele Н
2265-1 В“, хладилник „Whirlpool ART98101“, съдомиялна машина за вграждане „Bosch
SPV2IKX10E“ и ел. плот за вграждане „Gorenje GCE691BSC“, съгласно фактура с №
**********/26.04.2021 г. и фискален бон от същата дата, издадени от „Техномаркет
България“ ЕАД;
- различни видове бои, латекс и колорант, съгласно фактури с №
**********/01.07.2021 г., с № **********/05.07.2021 г. и с № **********/17.07.2021 г.,
както и фискални бонове към тях, издадени от ЕТ „Й. Д. – ВЕДИ“;
- 150 кв. м. гранитогрес, съгласно фактури с № **********/24.06.2021
г. и с № **********/23.07.2021 г., както и фискални бонове от тези дати, издадени от
„Ч.“ ООД, като във самите фактури е отразено, че „Стоката е за С., ул. А. Й. 12“.
1.2.9.) По делото е проведен разпит на двама свидетели – И. М., доведена
от ищцата, и П. В., осигурен от ответниците.
1.2.9.1.) От показанията на свидетелката М. става ясно, че:
- ищцата е нейна сестра;
- около 2020 г. е била постигната уговорка между ищцата,
тогавашния й съпруг и ответниците, като родители на последния, за това първите
двама да се установят в процесния апартамент, където да заживеят заедно с децата им;
- към началото на 2021 г. състоянието на имота е било такова, че
е изисквало провеждането на ремонт, обхващащ и дейности, до които се отнасят
3
предявените искове (интериорно боядисване, полагане на подови настилки, залепване
на интериорни камъни, изграждане на вградена кухня и на вградени гардероби,
поставяне на интериорни врати и на вътрешни щори);
- с организацията на тези ремонтни дейности (ангажиране на
майстори, поръчване на материали и на вещи за обзавеждането) са се занимавали
ищцата и синът на ответниците;
- кредитът от 40 000 лв., изтеглен от ищцата и обезпечен със
солидарната отговорност на сина на ответниците, е послужил както за рефинансиране
на предишен техен кредит, така и за заплащане на обзавеждане за жилището;
- ищцата и синът на ответниците, като семейство, са влагали и
други свои семейни парични средства във финансовото обезпеЧ.не на ремонтите
работи;
- свидетелката М. не е възприела някакво конкретно участие на
ответниците в осъществяването на подобренията в апартамента.
1.2.9.2.) От гласните доказателствени средства, създадени с участието
на свидетеля В., се изяснява, че:
- синът на ответниците е негов близък приятел;
- финалната идея на ответниците, на сина им и на ищцата
действително е била в апартамента, за чийто подобрения се води делото, да бъде
обособено жилище за семейството на последните двама;
- в тази връзка в апартамента наистина е започнал ремонт през
2021 г.;
- предвид близките приятелки отношения на свидетеля В. със
сина на ответниците, впечатленията му са, че последният е извършвал по-голямата
част от организацията на ремонтните дейности, включително, че е участвал и с личен
труд;
- свидетелят В. обаче също потвърждава, че по това време
ищцата и синът на ответниците са живеели заедно като семейство и не може да
изключи нейно участие в ремонтните дейности;
- свидетелят е присъствал на закупуването на ел. уредите за
апартамента от магазин на „Техномаркет България“ ЕАД и потвърждава, те са били
закупени на името на търговското дружество, в което ответниците са съдружници;
- този свидетел пряко е възприел и ситуация, при която синът на
ответниците е предоставил на ищцата банкова карта на търговското дружество, в което
ответниците са съдружници, за заплащане на капаро за мебели, поръчани за жилището,
без да може да уточни дали точно по този начин са били платени мебели в крайна
сметка;
- извън закупуването на електроуредите, свидетелят В. на
практика не дава никаква друга конкретна информация за съпричастност на
4
ответниците към строително-ремонтните работи в имота.
1.2.9.3.) В обсъдените части показанията и на двамата свидетели
заслужават кредит на доверие, тъй като не съдържат никакви сериозни противоречия
по релевантните факти. Техните впечатления са получени от близки отношения с
ищцата, респ. със сина на ответниците. Самите им възприятия са създадени при
непосредственото общуване с тези лица и то във време, по което са се случвали
събитията, за които свидетелстват. Съобщените обстоятелства, че ответниците са
предоставили апартамента на сина си и на съпругата му, за да могат те да го пригодят
за семейно жилище, са напълно логични и не се компрометират от останалите
елементи на доказателствената съвкупност.
1.2.10.) В хода на съдебното производство е назначена и съдебно-
техническа експертиза, изпълнена от вещото лице и. Т. (със специалност „строителен
инженер по промишлено и гражданско строителство“ и с допълнителни квалификации
за „оценител на недвижими имоти“ и „оценител на машини и съоръжения“).
1.2.10.1.) От заключението на експерта, както и от проведения му
разпит, се констатира, че:
- строително-монтажните работи, сочени от ищцата, съществуват
на място в процесния апартамент и във времево отношение отговарят да са извършени
през 2021 г.;
- тяхната средна обща пазарна стойност е 25 000 лв., от които
8 000 лв. са за труд, а 17 000 лв. са за вложени материали;
- тук се включват и вградените ел. уреди в кухнята – ел. фурна
„Miele Н 2265-1 В“, хладилник „Whirlpool ART98101“, съдомиялна машина за
вграждане „Bosch SPV2IKX10E“ и ел. плот за вграждане „Gorenje GCE691BSC“;
- средната обща пазарна цена на тези ел. уреди е 4 201 лв., а
трудът за монтирането им възлиза на 120 лв. (или общо 4 321 лв.);
- резултатът от строително-монтажните работи е трайно
прикрепен към имота, с изключение на ел. уредите, които от техническа гледна точка
могат лесно да бъдат демонтирани;
- вследствие на извършените строително-ремонтни дейности е
настъпило увеличение в стойността на недвижимия имот, равняващо се на около 50 %
от цената на ремонтните работи (т. е. 12 500 лв.).
1.2.10.2.) Доказателствените данни, верифицирани чрез техническата
експертиза, подлежат на цялостно възприемане. Констатациите на вещото лице се
базират както на непосредствен оглед на място, така и на подробна преценка на
съответните технически и пазарни особености на изследвания обект. Изводите,
направени на тази основа, са категорични, мотивирани са в нужната степен и не се
опровергават от другите доказателства.
1.3.) Установените фактически положения са опора за юридически
5
заключения, че:
1.3.1.) Подобрение на един имот има, когато в него са вложени труд,
средства и материали, довели до увелиЧ.не на стойността му (вж. Решение №
12/20.05.2022 г. по гр. д. № 1841/21 г., II г. о. на ВКС). За движимостите, които могат да
бъдат отделени от имота без съществено увреждане, не се следва заплащане, тъй като
те не съставляват подобрение (вж. т. 8 от Постановление № 6/74 г., Пленум на ВС).
1.3.2.) Ликвидацията на облигационните отношения, породени от
подобрения, извършени от държател в чужд имот, когато между държателя и
собственика на имота няма договор, се извършва посредством института на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД (вж. т. 4 от Постановление № 1/79 г.,
Пленум на ВС). В една такава ситуация собственикът на подобрения имот дължи на
държателя-подобрител възстановяване на по-малката сума между обедняването –
разходите за реализираните строително-монтажните работи, и обогатяването –
увеличената стойност на имота, получена вследствие на тези разходи (вж. Решение №
40/11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/17 г., III г. о. на ВКС).
1.3.3.) След като ответниците около 2020 г. са предоставили на техния син
и на ищцата, като съпрузи, ползването на процесния апартамент, за обособяване на
семейно жилище там, то тогава последните двама са били държатели на имота (чл. 68,
ал. 2 ЗС). Няма никакви сведения, от които да се приеме, че фактическата власт на
ищцата и на тогавашния й съпруг е била с намерение за своене на апартамента, поради
което не са изпълнени признаците на владението (чл. 68, ал. 1 ЗС).
1.3.4.) Както се установи, ищцата и синът на ответниците действително са
организирали подобряването на имота съвместно, а онези подобрения, до които се
отнасят предявените искове, съществуват на място. Тъй като не са налице данни за
конкретния принос на всеки от тях двамата, при условията на чл. 162 ГПК, е нужно да
се приеме, че приносът им в тази връзка е бил равен.
1.3.5.) От общата средна пазарна оценка на извършените подобрения е
необходимо да се изключи единствено цената на ел. уредите, монтирани в кухнята, и
стойността на труда за монтажа им – общо 4 321 лв. Причините за това са две. Първо,
документите за покупката на обсъжданите уреди (фактурата и касовият бон от
„Техномаркет България“ ЕАД) и сведенията, дадени по този повод от свидетеля В.,
показват, че собственик на кухненските електроуреди всъщност е трето лице
(дружеството „В. м.“ ООД, в което съдружници са ответниците). Второ, според
данните от техническата експертиза самите ел. уреди не са трайно закрепени към
кухненската конструкция и могат лесно да се демонтират, което значи, че те поначало
не носят характеристиките на подобрения.
1.3.6.) Няма основания за изключване на други разходи от извършените
подобрения, тъй като отсъстват надлежни доказателствени материали, които да
подкрепят такъв извод. Анализираните по-горе фактури и фискални бонове за
6
закупуването на материали за боядисване от дружеството „В. м.“ ООД сами по себе си
не установяват, че купените бояджийски суровини са били вложени в ремонта,
обсъждан по делото. Аналогично е положението с фискалните бонове и с фактурите за
двете покупки на гранитогрес, като тук е налице и допълнително обстоятелство, което
опровергава влагането на този материал в процесния апартамент. Както беше
отбелязано, във фактурите за закупуването на гранитогреса е вписано, че той е
предназначена за адрес в гр. С..
1.3.7.) Така конкретната сума, която се дължи на ищцата за подобренията в
апартамента на ответниците, в чието извършване тя е участвала, е 5 169,75 лв., а
начинът на полуЧ.нето й е следният:
- от общата стойност на подобренията (25 000 лв.) се изважда цената
на ел. уредите и на монтажа им (4 321 лв.);
- получената разлика (20 679 лв.) се разделя наполовина, след като
увеличената стойност на имота е 50 % от цената на реализираните строително-
монтажни работи (10 339,50 лв.);
- приносът на ищцата към увеличената стойност на жилището е 1/2
част (5 169,75 лв.), доколкото другата част от приноса е на тогавашния й съпруг.
1.3.8.) Ответниците са собственици на подобрения апартамент, в режим на
съпружеска имуществена общност (чл. 77, предл. 3 ЗС във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3
СК), но отговорността им за заплащането на сумата, приета за дължима, не е
солидарна, а разделна. Солидарната отговорност възниква, само ако е предвидена в
закон или е уговорена (чл. 121 ЗЗД). Не са представени доказателства, че ответниците
са приели да дължат солидарно, нито пък има законово правило, предвиждащо такава
форма на имуществена отговорност в случая. Не е от значение в тази насока, че
ответниците са съпрузи и към брака им е приложим имущественият режим на общност.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК въвежда солидарна отговорност само за задължения,
възникнали от договор, а не и за такива, породени от извъндоговорен източник,
каквото е неоснователното обогатяване. В такава хипотеза всеки от двамата съпрузи
трябва да заплати на правоимащото лице половината от дължимата сума, а не целия й
размер солидарно (вж. Решение № 520/22.06.2010 г. по гр. д. № 496/10 г., ІV г. о. на
ВКС).
1.4.) В обобщение се налага финалната констатация, че исковите претенции
подлежат на частично уважаване, до визираната величина и в условията на разделност.
2.) Относно съдебните разноски:
2.1.) Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете
насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
2.2.) Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищцата, съразмерно с
уважената част от исковете, е 1 271,17 лв. и те са определени на основата на: внесената
7
държавна такса, която се дължи за разгледаните искове (549,82 лв.), заплатения
адвокатски хонорар (1 650 лв.) и платеното възнаграждение за вещо лице (1 180 лв.).
2.3.) Разноските, дължими на ответниците, пропорционално на отхвърлената
част от ищцовите претенции, е 1 622,13 лв. и изчисляването им е на базата на
заплатено възнаграждение за един адвокат (2 600 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** и В. С. С., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в гр. П., ул. „С. К.“ № 13, ет. 1, ап. 2, поравно да заплатят на В. П. С., с адрес в
гр. П., ул. „Д. Г.“ № 15, ЕГН **********, следните суми:
- 5 169,75 лв., на основание чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение,
дължимо за подобрения, извършени през 2021 г. в апартамент с идентификатор
56126.602.2622.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени по ЗКИР, собственост на И. С. С. и на В. С. С., в чието осъществяване е
участвала В. П. С., ведно със законната лихва, считано от датата на първоначалното
образуване на съдебното производство – 31.08.2022 г., до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ разглежданите субективно (пасивно) съединени искове за разликата над
така уважената им част до техния пълен заявен размер от 13 745,50 лв., както и по
отношение на това ответниците да бъдат осъдени в условията на солидарна
отговорност, и
- 1 271,17 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни
разноски, дължими за производството по делото, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В. П. С., с адрес в гр. П., ул. „Д. Г.“ № 15, ЕГН **********, поравно
да заплати на И. С. С., ЕГН ********** и на В. С. С., ЕГН ********** – и двамата с
адрес в гр. П., ул. „С. К.“ № 13, ет. 1, ап. 2, сумата от 1 622,13 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
8
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9