Мотиви към присъда №2/06.02.2015г. по
н.о.х.д.№1/2015г.
на ОС-гр.Д.
Срещу Е.К. е повдигнато обвинение по
чл.199, ал.1, т.4, във в-ка с чл.198, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,
за това, че на 28.10.2014г. в гр.Д., при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на В.Д.Д. чужди движими вещи на обща стойност 216,15лв. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.Д..
В рамките на проведеното по реда на
гл.ХХVII от НПК съкратено съдебно следствие подсъдимият заяви, че признава
изцяло заложените в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдения, както
и че е съгласен досежно същите да не бъдат събирани допълнителни доказателства,
извън тези, приобщени в хода на досъдебното производство. Наред с фактическото
основание на повдигнатото обвинение, К. и неговият защитник не оспорват и
правната квалификация на извършеното.
На основание чл.272, ал.3, във в-ка с
чл.372, ал.4 от НПК, съдът прие за установено от фактическа страна:
Около 22:00 часа на 28.10.2014г. К. ***,
когато забелязал вървящо пред него момиче-свидетелката В.Д.. подсъдимият решил
да си набави средства чрез грабеж, затова настигнал пострадалата, нанесъл и
удар с ръка в лицето и задърпал дамската чанта, която момичето носело на рамото
си. След като ударил Д. още веднъж, деецът успял да издърпа чантата и избягал.
След като се отдалечил К. проверил на
спокойствие съдържанието на чантата, от която взел сумата от 20лв. и мобилен
телефонен апарат „Нокия 206”.
Останалите вещи-дамско портмоне, електронен чип за врата, СИМ-карта ваучер на
„Глобул”, дамска превръзка, шал, работна престилка, терлици, дезодорант, крем
за ръце, козметични кърпички, три блистера и кутия с различни хапчета, два
секретни ключа, запалка, парфюм, гривна, пила и 27ст. в дребни монети,
изхвърлил с чантата край гаражна клетка по ул.”**”.
Съгласно назначената оценъчна
експертиза стойността на отнетите вещи е възлизала на 216, 15лв.
След направени в хода на досъдебното
производство признания, при оглед на посоченото от подсъдимия място била
открита чантата на пострадалата, захвърлена с изброените вещи в нея. Същите са
върнати на Д. с приложен по делото протокол..
След справка с „Космо България Мобайл” ЕАД
е установено, че след инцидента, отнетия от пострадалата мобилен телефонен
апарат е бил временно ползван в мрежата на „Теленор България” със СИМ-карта,
регистрирана на името на подсъдимия. От показанията на С.С.-братовчедка на К.,
се установява, че дни след грабежа мобилният апарат бил продаден от подсъдимия
на съпруга на свидетелката. Видно от пресъздадения разговор, К. е знаел, че при
използване на територията на страната телефонът е можело да бъде засечен.
До приключване на съдебното следствие К.
е върнал на Д. отнетия телефон и сумата от 20лв., за което е съставена и
приложената по делото разписка.
Изложената фактическа обстановка,
инкриминирана от обвинението, се гради върху показанията на пострадалата Д.,
показанията на св.С., констатациите по огледния протокол, заключението по ОЕ,
приложените справки от мобилните оператори, приемо-предавателен протокол и
разписка за върнати вещи, които в своята съвкупност изцяло кореспондират с
направените от К. признания.
Въз основа на гореизложените фактически
констатации съдът намери за установено от правна страна:
На 28.10.2014г. в гр.Д., при условията
на опасен рецидив-по см. на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, подсъдимият е отнел
от владението на В.Д.Д. чужди движими вещи-дамска чанта, съдържаща портмоне,
електронен чип за врата, СИМ-карта ваучер на „Глобул”, дамска превръзка, шал,
работна престилка, терлици, дезодорант, крем за ръце, козметични кърпички, три
блистера и кутия с различни хапчета, два секретни ключа, запалка, парфюм,
гривна, пила и 27ст. в дребни монети, всичко на обща стойност 216,15лв., като употребил за
това сила, нанасяйки два удара с ръка в лицето на пострадалата, за да сломи
оказаната от нея съпротива.
От субективна страна-налице е пряк умисъл и доказано
намерение за противозаконно присвояване на отнетите вещи.
С оглед изложеното, от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на чл.199, ал.1, т.4, във в-ка с чл.198, ал.1
и чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Причини за извършване на престъплението-затвърдена
асоциална нагласа, пълно незачитане на установения правен ред, утвърдени
престъпни навици.
Е.К. е на 29 години, български гражданин от ромски
произход, грамотен, но без образование, неженен, не е работил. Първото осъждане
на лицето е било за извършена като непълнолетен кражба, за която е било
постановена условна присъда. Последвали са можество тежко квалифицирани,
осъществени при условията на продължавано престъпление кражби, както и грабеж,
предмет на общо седем дела, по които е определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и е приведена санкцията по първото условно
осъждане. След изтърпяване на наказанията К. е санкциониран с лишаване от
свобода за срок от три месеца по чл.234, ал.1 от НК за държане на акцизни стоки
без бандерол, с общо наказание лишаване
от свобода за срок от една година за осъществени при условията на опасен
рецидив множество кражби, както и с глоба-за държане на високорискови
наркотични вещества при изтърпяване на наказание в Затвора-гр.Белене.
В рамките на казуса като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени оказаното в хода на разследването
съдействие и възстановяването на процесните щети. В противовес са лошите
характеристични данни, интензитета на упражненото над пострадалата насилие,
съдебното минало на лицето, касаещо разнородна престъпна деятелност,
многократно надхвърляща предпоставките за опасен рецидив. Наред с високата степен на обществена
опасност на лицето, инициирана от изложените по-горе обстоятелства, завишена е
и обществената опасност на извършеното. Тя се предопределя не само от
масовостта на този род посегателства, но и от това, че грабежът е извършен в тъмната
част на денонощието и по отношение на жертва, подбрана поради занижената
вероятност да окаже адекватна съпротива.
С оглед установения относителен баланс между
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид съображенията
досежно високата обществена опасност на извършеното и дееца, съдът
индивидуализира наказанието под средния предел и над минималния размер, постановявайки
лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца. При дължимата по
реда на чл.58а, ал.1 от НК редукция, К.
следва да изтърпи крайно наказание лишаване от свобода за срок от пет години,
подлежащо на изпълнение при първоначален строг режим-в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, с приспадане на предварителното задържане по делото,
считано от 02.12.2014г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
На основание чл.189 от НПК на подсъдимия следва да се
възложат и сторените по делото разноски.
Воден от изложените констатации и съображения съдът
постанови присъдата си.
Председател: .