РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. гр. Хасково , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Химтекс“ ЕООД ,гр.Димитровград ,представлявано от
управителя Д.М.В.,чрез адв.Н.М. против Наказателно постановление №НП-2/15.04.2021 г.
на министъра на икономиката и председател на Комисията за експорен контрол и
неразпросранение на оръжията за масово унищожение , с което на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание
чл.26 ал.1 от Закона за забрана на химическото оръжие и токсичните химически вещества и
техните прекурсори (ЗЗХОТХВТП) и чл.4 ал.4 от Наредба № 16-437 от 2017 г. на Министъра
на икономиката и енергетиката. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се , че в хода
на административно-наказателния процес били допуснати съществени процесуални
нарушения , касаещи изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН досежно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Към момента на установяване на твърдяното нарушение и
съставяне на АУАН била изтекла давността за налагане на наказание, предвидена в чл.34
ал.1 от ЗАНН.В конкретния случай административнонаказващият орган следвало да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По изложените доводи се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят се представлява от
упълномощен по делото представител адв.Н.М. ,който заявява ,че поддържа жалбата и
1
пледира за отмяна на НП.Моли и за присъждане на направените по делото разноски за
адвокат.
Административнонаказващият орган – министъра на икономиката, чрез
упълномощен по делото представител юрк.Х. оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по изложените в с.з.от 14.07.2021 г.
съображения , срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Относно неспазване на местната подсъдност по делото следва да се отбележи, че
подсъдността е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба,
но местната подсъдност е относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка.
Съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против
наказателно постановление е районния съд по местоизвършване на нарушението. На
основание чл. 84 от ЗАНН, в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП
се прилагат разпоредбите на НПК. В чл. 36, ал. 1 от НПК, е предвидено, че делото е
подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, респ. нарушението.Видно от
практиката на ВКС по този въпрос /решение № 253/13.07.1999г по н. д. № 37/1999 г. /, при
нарушаване на правилата за родова подсъдност,районният съд постановява решение в
незаконен състав. Нарушаване на правилата за местна подсъдност – по местоизвършване на
деянието, обаче няма такива последици във всички случаи. Ако районния съд не изпълни
задължението си да извърши проверка за местна подсъдност и даде ход на делото, без
страните да направят възражение за прекратяване поради липса на подсъдност, се постига до
саниране на процесуалното нарушение, като на страните се отнема възможността да искат
отмяна на решението на районния съд на това основание /в този смисъл и Решение № 559
от 27.11.2012 г., постановено по нак. дело № 1759/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 102
от 09.04.2009 г. по нак. д. № 665/2008 г. на ВКС и др. /.В случая в хода на развилото се пред
настоящия районен съд производство не е направено възражение за местна подсъдност от
страните по делото.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
От приложените към административно-наказателната преписка доказателства е видно
че с писмо изх.№ 26-Х-99/28.09.2020 г. от страна на Дирекция „Международно
контролирана търговия и сигурност" към Министерство на икономиката била изискана от
дружеството „Химтекс“ ООД,гр.Димитровград ежегодна справка за осъществяван внос и
износ за 2019 г. на химически вещества от Приложения 1, 2 и 3 на ЗЗХОКТХВТП. От своя
страна с писмо вх. № 26-Х-99/19.10.2020 г. фирма „Химтекс" ООД, гр. Димитровград е
предоставила данни за дейности с химически вещества от Приложение 3 на ЗЗХОКТХВТП
през периода 2017-2020 г. От изготвената за целите на проверката справка се установявало
2
, че за периода 2017 г. - 2020 г. „Химтекс" ООД, гр. Димитровград е извършило трансфер от
Испания за територията на България на химическо вещество Триетаноламин, CAS № 102-71-
6, попадащо в Приложение 3 на ЗЗХОКТХВТП, като не е спазила изискването за
предоставяне на документи в Междуведомствената комисия, съгласно чл. 10, ал. 8 от
ЗЗХОКТХВТП и чл. 4, ал. 4 на Наредба № 16-437 от 04.05.2007 г. за условията и реда за
извършване дейности с токсични химически вещества и техните прекурсори, (обн., ДВ, бр.
40 от 2007 г., изм. и доп., бр. 18 от 2013 г., бр. 39 от 2015 г., бр. б от 2019 г., изм., бр. 42 от
2019 г.), (Наредба № 16-437), налагащи императивното изискването при трансфер от и за
територията на Република България за и от държава от Общността на химически вещества
от приложения № 2 и 3 българското физическо или юридическо лице в 7-дневен срок преди
извършването на трансфера да представи в Междуведомствената комисия за експортен
контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената
комисия) документи при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
икономиката, преди всеки трансфер.
С писмо изх.№ 26-Х-99/22.10.2020г. от страна на Дирекция „Международно
контролирана търговия и сигурност" към Министерство на икономиката от дружеството
жалбоподател била изискана допълнителна информация за придобиването и
транспортирането на химичното вещество триетоноламин от чуждестранния контрагент,
копия на приемо-предавателни протоколи, както и фактури за продажба на територията на
страната или друг вид документи, в потвърждение на извършените дейности.
С писмо вх. № 26-Х-99/03.11.2020 г. „Химтекс" ООД, гр. Димитровград
предоставило на проверяващия орган допълнително документи за придобиване от
чуждестранния контрагент и документи за движение на материалите.
От допълнително предоставените документи контролният орган стигнал до извод , че
за периода 2017 г. - 2020 г. „Химтекс" ООД, гр. Димитровград извършило трансфер от
Испания, като не спазило изискването за предоставяне на документи в
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за
масово унищожение (Междуведомствената комисия) към министъра на икономиката,
съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП, налагащ императивно изискването при трансфер от
и за територията на Република България за и от държава от Общността на химически
вещества от приложения № 2 и 3 българското физическо или юридическо лице в 7-дневен
срок преди извършването на трансфера да представи в Междуведомствената комисия
документи при условия и по ред, определени с наредба на министъра на икономиката, преди
всеки трансфер.Изискуемите според него документи били : декларация по образец -
приложение № 3 при трансфер за територията на Република България; копие на сертификат
на химическите вещества или токсините, удостоверяващ техния количествен и качествен
състав; копие на документ, потвърждаващ търговските отношения (фактура, договор - при
трансфер за територията на Република България; поръчка или договор - при трансфер от
територията на Република България); декларация от посочения краен потребител на
химическите вещества при трансфер за територията на Република България, с която се
задължава писмено да информира Междуведомствената комисия в срок 5 дни преди всяка
следваща промяна на крайния потребител на територията на Република България; оригинал
на декларация от крайния потребител за конкретната крайна употреба на химическите
вещества.Въз основа на предоставената информацията от „Химтекс" ООД, гр.
Димитровград било прието ,че дружеството е осъществило трансфери от Испания на 107,9 л.
триетаноламин за периода от 2017 г. до 2020 г.
На 16.11.2020 г. на свое неприсъствено заседание Междуведомствената комисия
разгледала постъпилата информация от „Химтекс" ООД, гр. Димитровград за осъществен
3
трансфер от Испания на химическо вещество триетаноламин, попадащо в Приложение 3 на
ЗЗХОКТХВТП и взела решение да бъде реализирана административно-наказателна му
отговорност, съгласно ЗЗХОКТХВТП.До дружеството било изпратено писмо-покана с изх.
№ 26-Х- 132/30.11.2020 г. за съставяне на АУАН , получено на 03.12.2020 г., видно от
приложената обратна разписка.Тъй като нарушителят не се явил в указания срок за
съставяне на АУАН, в негово отсъствие и в присъствието на двама свидетели Св. Н. Ст. и
Н. П. Р. , от св.М. Н. Ст. на длъжност държавен експерт в отдел „Международно
контролирана търговия " ,дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност"
към Министерство на икономиката бил съставен АУАН № 006/16.12.2020 г.за нарушение
по чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП,вр.чл.4 ал.4 от Наредба № 16-437 от 2017 г. на Министъра
на икономиката . С писмо № 26-Х-132/16.12.2020г. до кмета на Община Димитровград
АУАН бил изпратен за предявяване и връчване на нарушителя и съответно с писмо № 26-
Х-132/22.03.2021 г. от Община Димитровград бил върнат екземпляр от АУАН ,подписан
на 01.03.2021 г.от представляващ ЮЛ.В графата за възражения и получаване на препис от
акта липсват направени отбелязвания,като възражения срещу него не са депозирани
допълнително в законовия срок .
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел фактическата обстановка, отразена в съставения акт за установяване на
административно нарушение и наложил на дружеството жалбоподател процесната
имуществена санкция от 15 000 лв. на основание чл.26 ал.1 от Закона за забрана на
химическото оръжие и токсичните химически вещества и техните прекурсори
(ЗЗХОТХВТП) и чл.4 ал.4 от Наредба № 16-437 от 2017 г. на Министъра на икономиката и
енергетиката.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.С. относно обстоятелствата, свързани
установяване на твърдяното административно нарушение и тези на св.С.С. и Н.Р. , свързани
със съставяне на АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП при трансфер от и за
територията на Република България за и от държава от Общността на химически вещества
от приложения № 2 и 3 българското физическо или юридическо лице е длъжно в 7-дневен
срок преди извършването на трансфера да представи в Междуведомствената комисия
документи при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
икономиката.Според текста на чл. 26 ал.1 от същия закон (Нова –ДВ, бр. 63 от 2019 г. , в
сила от 9.08.2019 г.) на лице, което извършва трансфер в нарушение на чл. 10, ал. 7 или 8, се
налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 15 000 до
25 000 лв.
Според настоящият състав в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, които
сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като водят
4
до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Видно от
съдържанието на процесния АУАН ,съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в
отсъствие на нарушителя и изпратен за предявяване и връчване чрез Община Димитровград
е предявен срещу подпис на лице,за което не може да се установи дали представлява
дружеството/негов законен представите/ или е изрично упълномощено да го представлява
при реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите, когато същото се
явява нарушител на установения от закона правов ред. В конкретния случай лицето, на
което е предявен АУАН и подписан от него не е индивидуализирано по никакъв
начин,като екземпляр от него въобще не е връчен срещу подпис на това лице
.Следователно макар АУАН да е предявен и подписан ,не е изпълнена процедурата по
негово връчване срещу подпис , данни за което действия не са удостоверени в съответната
графа от самия акт. При това положение е нарушен императива на чл. 43, ал. 3 от ЗАНН,
изискващ при подписване на акта на нарушителя да се връчва препис от него срещу
разписка,при което административно-наказателното производството се явява опорочено
още от самото му образуване, т.е. от момента на връчване на АУАН. Коментирания порок
на АУАН е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
привлеченото към отговорност лице,тъй като „блокира“ правото на защита на нарушителя,
и опорочава съществено образуваното административно-наказателно производство.
Неполучаването на препис от АУАН срещу разписка е нарушение на процедурата по
съставянето, предявяване и връчване на АУН ,с което са ограничени правата на посоченото
като нарушител дружество ,както да се запознае със съдържанието на АУАН към момента
на съставянето му, така и да направи възражения по него.
По отношение съответствието на АУАН с изискванията за неговата редовност
,уредени в чл. 42 ЗАНН съдът намира, че той не съдържа всички реквизити, разписани се
от закона. Административно-наказателната отговорност на дружеството „Химтекс“ООД е
ангажирана затова ,че в периода 2017-2020 г. е осъществило трансфери от Испания на
107,9 литра триетаноламин, като не спазило изискването за представяне на документи в
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за
масово унищожение към Министъра на икономиката съгласно чл.10 ал.8 от ЗЗХОТХВТП.В
обстоятелствената част на АУАН е посочен период на трансфера , който евентуално би
могъл да се приеме за твърдение от административният орган, че това е датата на
нарушението/ като съдът ще изложи мотиви за това по-надолу/, посочено е и мястото на
извършване на нарушението – територията на София град,както и общото количество и
вида на трансферираното химическо вещество . За да възникне задължението по чл.10 ал.8
от ЗЗХОТХВТП за българското ЮЛ,каквото без съмнение е дружеството жалбоподател за
представяне на изискуеми документи, законът поставя изискването да е осъществен
трансфер от или за територията на Република България на вещество, попадащо в обхвата на
описаните в Приложение №2 или 3 от закона.По начина ,по който законодателят е разписал
изискването към ЮЛ означава ,че то се отнася за всеки един предстоящ трансфер, т.е. за
всяко едно предстоящо пренасяне на съответното вещество от или на територията на
държавата,обвързвайки самото задължение с конкретен срок от 7 дни преди извършване на
трансфера , а не за конкретен период - месец, година или по-дълъг период.Следователно ,за
да се посочи момента, към който е възникнало задължението за уведомяване и представяне
на изброените в АУАН документи, следва да се посочат и кои са датите на осъществения
трансфер.Нито в АУАН,а след това и в НП не е посочено по никакъв начин кога, на кои
дати/дата са извършени твърдяните трансфери, съответно към кой точно момент е
възникнало задължение за наказаното дружество да представи изискуемите документи по
чл.4 ал.4 от Наредбата.В този смисъл не са посочени всички факти и обстоятелства, при
които е извършено нарушението. В случая се касае за нарушение,изразяващо се в
бездействие,защото при осъществени трансфери на химически вещества от приложения №
2 и 3 дружеството не е подало пред Междуведомствената комисия документи при условия
5
и по ред, определени с наредба .Макар в АУАН и в НП да се сочи ,че трансферите са
извършвани в периода 2017г.-2020г. , не се съдържат конкретни фактически констатации за
това кога именно са настъпили тези трансфери и кога с оглед предвидения 7-дневен срок е
следвало да се представят изискуемите документи по чл.4 ал.4 от Наредбата. Последното е
от изключително значение за определяне на датата на нарушението,още повече, че
последната от начина ,по който е формулирано административно-наказателното обвинение
не може се изведе по никакъв начин , като се приеме, че това е датата на нарушението. По
този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно и
неточно описание на нарушението и липса на описание на дата на извършване, с което е
ограничено правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице,лишено
от възможността да наведе възражения, че е изпълнило задълженията си към посочен
момент на нарушението, че не са били налице основания за изпълнение на задължението по
представяне на документи или други релевантни възражения.Следва да се отбележи, че в
съставения АУАН са цитирани писма до и отговори от дружеството , но липсва
конкретизация - посочване на дата, към която според актосъставителя, съответно
наказващия орган, е възникнало задължението на дружеството да извърши конкретно
действие, съответно датата, на която е бездействало .
За пълнота на изложението , съдът счита , че по същество нарушението не е
доказано за визирания в двата административни акта период на неговото извършване
2017г.- 2020 год. Това е така ,защото санкционната норма на чл.26 ал.1 от ЗЗХОТХВП е
въведена с измененията на закона ,обнародвани в ДВ, бр. 63 от 2019 г. , в сила от 9.08.2019
г.,поради това и обективно за жалбоподателя „Химтекс“ООД е било невъзможно да
изпълни вмененото му задължение от законодателя, понеже към част от периода /от 2017
г.до 09.08.2019 г./ вмененото му нарушение не е било скрепено със съответната законово
предвидена санкция . Нормата е част от законодателството ни от 09.08.2020г. , до който
момент неизпълнението на задължението по чл.10 ал.8 от ЗЗХОТХВП не е било наказуемо.
След като в периода 2017г. 2020 г. се твърди да е извършено нарушението ,той следва и да
бъде доказан като начална и крайна дата ,което обаче не бе сторено от страна на АНО.
Последното е допълнително основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административноно-аказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат. Съгласно доказателствата приложени на л.31 от делото, разноските на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер на 1300 лв. и при липса на
отправеното от ответника на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН възражение за прекомерност
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер на 1300
лв. , което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
По така предложените аргументи, подадената жалба се явява основателна, а
атакуваното с нея наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което същото ще
следва да бъде отменено от съда.
Мотивиран така, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-2/15.04.2021 г. на министъра на
икономиката и председател на Комисията за експорен контрол и неразпросранение на
оръжията за масово унищожение.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на „Химтекс“ООД,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление :гр.Димитровград ,ул.“Бузлуджа“ №33,представлявано
от управителя Д.М.В. сумата от 1300 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
7