Р Е Ш Е Н И Е
№ 41/03.02.2020г.
Административен
съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари ,през две хиляди и
двадесета година в състав :
Председател:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря……...Антоанета Лазарова…и с участието на
прокурора Галя Александрова…….като разгледа докладваното от съдията… БОЙЧЕВА…КАД№9/2020г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ.
Първоначално образуваното
производство пред РС-Монтана по обжалване отказ на ОСЗ-Монтана да признае право
на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на насл. на Д*** Т***
Н*** –наследодател на жалбоподателката Е.Т.Д. върху две ниви в землището на с.Д***
Б*** с Протокол№26К от 12.09.2018г. на ОСЗ-Монтана ,е разгледано по реда на
чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ ,като с определение №1286/12.11.2018г. по гр.д.№2633/2018г.съдът
е прекратил производството по делото ,поради пропуснат срок по §22 от
ПЗРЗИДЗСПЗЗ /ДВ.бр.13/09.02.2007г./.Това определение е обжалвано пред
ОС-Монтана ,който с определение по в.ч.гр.д.№156/2019г. го е отменил и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане
исковата молба на Е.Т.Д. като жалба срещу решение на ОСЗ-Монтана по реда на
чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ.
С Решение №718/22.11.2019г.,съдът
е оставил без уважение жалбата на Е.Т.Д. срещу Решение по Протокол №26К/12.09.2018г.
на ОСЗ-Монтана и е осъдил същата да заплати на ОСЗ-Монтана с оглед изхода на
делото 100лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от Е.Т.Д.,като един от наследниците на Д*** Т*** Н*** ,с
искане да се отмени решението на Районния съд,като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание ,чрез адв.Ц*** иска отмяна на оспореното
решение, като незаконосъобразно,алтернативно прогласяването му за нищожно, по
подробно изложени съображения.
Ответникът по касацията-ОСЗ-Монтана
, чрез юрк.Георгиева иска да се потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана намира
жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по
същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е
установено,че с Протокол №26К от 12.09.2018г. на ОСЗ-Монтана ,имащ характер на
решение по чл.14,ал.1,т.2 от ЗСПЗЗ е отказано на наследници на Д*** Т*** Д*** да
им се признае възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху
имоти в землището на с.Д*** Б*** -два броя ниви –едната с площ 11,400,кат на
земята ІІІ ,в м. „Б*** “ ,а другата с площ 4,00дка,ІІІ категория в м. „З*** к***“,по заявление, вх.№26538/ 20.02.1992г.
от Д*** Т*** Д*** .Установено е също, че жалбоподателката Е.Т.Д. ,съгласно
приложено удостоверение за наследници , изх.№38/29.08.2018г. се явява един от
наследниците на Д*** Т*** Н*** .От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи.
Решението на Районен съд-Монтана
е правилно и законосъобразно.За да остави жалбата без уважение,като
неоснователна съдът се е позовал на
липсата на каквито и да било доказателства ,че наследодателя Д*** Т*** е
собственик на две ниви –едната с площ 11,400,кат на земята ІІІ ,в м. „Б*** “ ,а
другата с площ 4,00дка,ІІІ категория в м. „З*** казармите“.Този извод следва и
от назначената съдебно- техническа експертиза ,в която вещото лице не е
установило наследодателя да е бил собственик на земи ,върху които да е бил
изграден завод „Б*** “,каквито твърдения има жалбоподателката. Съгласно чл.12,ал.1 ЗСПЗЗ Заявлението
се отправя до съответната общинска служба по земеделие. То съдържа описание на
имота и доказателства за правото на собственост.Съгласно чл.12, ал.2
от ЗСПЗЗ Правото на
собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на
трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации
за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за
заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г.
и правилника за неговото приложение и други
писмени доказателства. За да постанови решението си ОСЗ-Монтана се е позовала на липса на
доказателства за наведените в заявлението до ОСЗ-Монтана доводи за наличие на
собственост върху цитираните по-горе ниви ,при което като е отказала
възстановяване, ОСЗ-Монтана е постановила правилно решение по реда на
чл.14,ал.1,т.2 ЗСПЗЗ.Същото правилно и законосъобразно е потвърдено от
РС-Монтана,в унисон с приложимия материален и процесуален закон,като изводите
на съда се основават на фактите по делото и кореспондират на представените
доказателства. Решението на РС-Монтана ,като законосъобразно постановено следва
да се остави в сила.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение от ответника ,чрез процесуалния му представител ,юрк.Георгиева ,което
му се дължи на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.24 от НЗПП в минимален размер. Водим от гореизложеното административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№718/22.11.2019г. по гр.д.№2633/2018г по описа на РС-Монтана.
ОСЪЖДА Е.Т.Д. *** разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.