РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20221700100091 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр.
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Б. В. К. с ЕГН: **********,
срещу „Гаранционен фонд“, ЕИК: *********, с която по изложени съображения, се
иска да бъде осъден „Гаранционен фонд“ да заплати на Б.К. обезщетение за
настъпилите от ПТП на *** вреди, а именно: 50000 лева за причинени неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания от причинените му телесни увреждания, заедно с
лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата за периода от *** до датата на исковата молба,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на сумата от 5000
лева за причинени имуществени вреди, във връзка с разходи за адвокатски хонорар,
лечение, пропуснати ползи в домашното стопанство на ищеца, както и лихва по чл. 86
ЗЗД върху тази главница за периода от *** до 18.02.2022 г., ведно със законната такава
от датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „Гаранционен фонд“, в срока по чл. 131 ГПК е взел становище по
предявения иск. Възразява се, че извънсъдебното производство все още не е
приключило доколкото все още не е представен краен съдебен или административен
акт, който да е установил твърдяното деяние и причинната връзка с конкретните вреди,
посочени в исковата молба. Прави се възражение за съпричиняване в размер на поне 30
1
% от страна на ищеца. Излагат се подробни възражения срещу твърденията в исковата
молба. Възразява се, че фондът не дължи лихва, доколкото производството пред същия
по образуваната щета все още не е приключило. Относно размера на претенцията,
същата се счита за прекомерно завишена с оглед принципа на справедливостта.
Посочва се съдебна практика в подкрепа на изложеното в отговора.
С Определение № 264 от 13.04.2022 г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на ответника „Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, лицето В. Л. С., с ЕГН:
**********, от ***. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. С.
З. от АК *** изрази становище, че оспорва исковата молба относно размера на
претендираното обезщетение.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като доказателство писмо до Гаранционен фонд съдържащо
застрахователна претенция от ищеца получено на дата 02.07.2020 г. като е образувана
щета № *** С Писмо изх. № *** УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение
поради непредставяне на доказателства, от които да е видно, че е налице хипотезата на
чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, е обвързан от посоченото в НОХД № 87 по описа на РС
Радомир за 2021 г., относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от
писмените доказателства (НОХД № 87 по описа на Районен съд гр. Радомир за 2021 г.,
констативен протокол № *** от ***), както и от КСМАТЕ. С одобрено от съда
Споразумение по НОХД № 87 по описа на РС Радомир за 2021 г. В. Л. С. се е признал
за виновен в това, че на ***, около 14,40 часа, на третокласен път III-627 на пътя
между селата *** и ***, при км. ** на територията на община *** при управление на
МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***,
собственост на С.К.Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** в посока към с. ***,
общ. ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в разпоредбите
на ЗДВП, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДВП – като водач на пътно превозно
средство е нарушил забраната да управлява пътното превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, като е управлявал с концентрация на алкохол в
кръвта си в количество 2.75 на хиляда; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – като водач не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, с което е
допуснал преминаване в лентата за насрещно движение и сблъсък в насрещно движещ
се автомобил; чл. 150а от ЗДвП – управлявал е ППС, което участвало в движението по
пътищата за обществено ползване след като е бил лишен от право да управлява МПС
от РС Радомир със Споразумение № 47/27.02.2020 г. по НОХД № 63/2020 г., с което му
2
е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като
е постановено приспадане на времето, през което е бил лишен от възможността да
управлява МПС по административен ред с АУАН № *** на сектор ПП при ОД МВР гр.
Перник и след като му е било отнето СУМПС на 09.02.2020 г. с АУАН серия GA №
*** и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на водача на лек
автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с рег. № ***, Б. В. К. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: ***, изразяващи се в: счупване на лява лакетна кост в долната й част,
което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период
от време около 3 – 5 месеца и счупване на външния глезен на левия долен крайник,
довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време
около 45 до 60 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си в количество 2.75 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 167/11.05.2020 г. на НТЛ ЕКД
при ОД МВР Перник. За тези престъпления на основание чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. чл.
343, ал. 3, пр. 1-во, б „а“, пр. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то,
вр. чл. 55, ал. 1 от НК, на подсъдимия В. Л. С. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“, за срок от 12 (дванадесет) месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ“
режим на изтърпяване. На основание чл. 343 „г“, вр. чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“, пр.
2-ро,, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му
е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет
и четири месеца), считано от датата на влизане на споразумението в сила.
Медико-биологичният вид и характер на получените от Б. В. К., начинът на
лечение и продължителността на лечебно – възстановителния период, се установява от
изготвеното заключение по КСМАТЕ. Описват се следните травматични увреждания
на ищеца, стоящи в пряка – причинно следствена връзка с ПТП от ***: Счупване на
лявата лакетна кост в долната й част, довело до трайно затруднение на движенията на
ляв горен крайник, за период от време около 3 до 5 месеца, имайки предвид времето за
имобилизация на крайника и времето необходимо за рехабилитация и възстановяване
на нормалните му функции.
Според изложеното в заключението при ПТП на *** ищеца е претърпял и
счупване на външния глезен на ляв долен крайник, което е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за период от време около 45
до 60 дни, имайки предвид времето за имобилизация на крайника и времето
необходимо за рехабилитация и възстановяване на нормалните му функции. В резултат
от травмите е търпял физически болки и страдания по време на възстановителния
период. Налице са били и множество охлузни наранявания в окосмената част на
главата и в областта на ляв горен крайник, които са му причинили страдание.
В заключението си вещото лице д-р К. Ч. е посочил, че описаните травматични
3
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети със
значителна по интензитет травмираща сила, по механизма на удари от и върху такива
предмети и отговарят да са получени по начин и време, за които се съобщава в
материалите по делото, а именно като водач на лек автомобил претърпял ПТП, при
инцидента настъпил на *** Вещите лица са посочили, че в медицинската документация
приложена по делото, не са описани и установени следи и увреждания, които да се
категоризират като специфични и характерни от действието на обезопасителен колан.
Посочено е също така, че наличните в случая травматични увреждания са в областта на
левите горен и долен крайници, които при конкретния механизъм на настъпване на
ПТП, не могат да бъдат избегнати дори и при правилно поставен обезопасителен колан.
Заключението е прието като доказателство без възражения от страните.
От заключението по СПЕ изготвена от вещото лице М. В. Г. – психолог се
установява, че експертното психологично изследване на Б.В. К. е проведено на
19.05.2022 г. в Психиатрично отделение към ***. Вещото лице е посочило, че по време
на катастрофата при освидетелстваният се наблюдавало наличие на остра стресова
реакция, която е съпроводена с негативни емоционални преживявания, свързани с
психотравмата и телесните увреждания. Периода след травмата е бил съпроводен с
дистрес, увеличена тревожност, преоценка на събитията, както и предприети
наложителни медицински прегледи, които увеличат тревожността. В заключението е
посочено, че непосредствено след преживяната психотравма са били налице данни за
развитие на остра стресова реакция (F43.0 по МКБ-10). Изложено е, че симптомите на
остра стресова реакция (според МКБ 10) могат да показват голямо разнообразие, като
обикновено включват първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно
стесняване на полето на съзнанието, стеснение на вниманието и невъзможност за
възприемане на стимули и дезориентация. Често са налице вегетативните признаци на
паническа тревожност (тахикардия, изпотяване, изчервяваме). Вещото лице е
изложило, че в пряко следствие на стресогенното, психотравмиращо житейско събитие
– ПТП в психичен план е настъпила „Остра стресова реакция“. Това е функционално
разстройство на психичната дейност с разнообразна, непрекъснато меняща се клинична
картина, включваща както психични, така и телесни, най-често вегетативни симптоми.
Това състояние не е отминало в обичайните срокове, което се свързва както с
индивидуални фактори на ранимост, така и с настъпилите неблагоприятни фактори,
свързани с физическата травма, болката и ограниченията от нея.
Като краен резултат от изследването вещото лице е достигнало до извода, че
последици от процесното ПТП не са оказали влияние върху целостта на когнитивния
апарат. Наблюдава се понижение и ограничение на физическата активност в следствие
телесните увреждания. Експертът е посочил, че към момента на изготвяне на съдебно
психологичната експертиза у Б. К. не се наблюдава депресивност. Няма данни към
момента на изследване ищецът да е провеждал прегледи и лечение от психично
4
естество. Заключението е прието като доказателство без възражения от страните.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетеля
П.М.К.. В съдебно заседание същият заяви, че видял, че има катастрофа и отбил колата
в дясно. Познал колата на Б. с когото имат приятелски отношения от около 30 години.
К. се опитвал да излезе от колата, която била в канавката (в нивата) с колелата нагоре.
Когато приближил автомобила ищецът почти бил излязъл от колата, но свидетелят му
помогнал. Имало и полицаи, които също се включили. Като излезе го попитах как се
освободи от колана и той ми каза, че и той и съпругата му са били с колани. Посочи, че
момчето, което им оказвало първа помощ е от тяхното село и той е срязал коланите на
Б. и на съпругата му. От разговора с ищеца свидетелят разбрал, че последният е
изтръпнал и трудно ходи. К. помолил свидетеля да отиде до дома му в *** и да кажа на
неговите племенници за катастрофата. К. видял Б. след около 6 м., като ищецът бил
отчаян, не бил съсредоточен. Според свидетеля има голяма промяна в самочувствието
му. Направило му впечатление, че като започнат разговор по някаква тема Б. на
моменти си забравя мисълта. Пред свидетеля споделял, че вече не е нормален човек, а
вече е половин човек. Нямал настроение за работа и за срещи с хора.
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно:
причинени на ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на ***,
причинено по вина на водач на моторно превозно средство В. Л. С., които е управлявал
МПС, което не е застраховано в застрахователно дружество към датата на ПТП. С
оглед на това, прекият иск срещу ответника е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази обстоятелствата, установени от СПЕ, КСМАТЕ, свидетелските показания и
писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца
телесни увреждания, като при самите травми пострадалият е изпитвал физически
болки и страдания. Продължителността и интензитета на търпените болки и страдания
и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало да изтърпи К. по време
на възстановителния период, както и факта, че състоянието на „Остра стресова
реакция“ не е отминало в обичайните срокове. Освен посочените морални измерения
на болката и страданията на ищеца, се отчитат и конкретните обществено –
икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен
израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика
ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период,
които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото
дело.
5
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52
ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от
ищеца Б. В. К. неимуществени вреди e 18000 лв. Тази сума ще репарира в пълен обем
неимуществените вреди на ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на
отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия,
морал и икономическото положение в страната, като за разликата до пълния
претендиран размер от 50000 лв., искът е неоснователен.
Б.К. претендира и присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в общ размер на 5000 лв. По делото не са ангажирани абсолютно никакви
доказателства относно този иск, с оглед на което и предвид, че съдът е указал, че
доказателствената тежест за това е на ищеца, искът за имуществени вреди следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Възражението за съпричиняване от ищеца е обосновано конкретно, че Б. В. К. е
пътувал в л.а. без да бъде поставена в обезопасителен колан с което е нарушила
изискванията на чл. 137а от ЗДвП, като тежестта на доказване за съпричиняване е
върху застрахователя. По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса
на пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика според която,
за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо
само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния
му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз
основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като
самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в
причиняването на общата вреда.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който със своето бездействие да е
6
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – като е пътувал в автомобила без
поставен обезопасителен колан. Вещите лица в заключението по КСМАТЕ в отговора
на 3-та задача заявяват, че в медицинската документация приложена по делото, не са
описани и установени следи и увреждания, които да се категоризират като специфични
и характерни от действието на обезопасителен колан. Посочено е също така, че
наличните в случая травматични увреждания са в областта на левите горен и долен
крайници, които при конкретния механизъм на настъпване на ПТП, не могат да бъдат
избегнати дори и при правилно поставен обезопасителен колан. Посочено е, че в
протокол за оглед на местопроизшествие от *** по ДП № 112/2020 г. на РУ-Радомир, е
отразено, че обезопасителните колани на пасажерите па предните места и на дясното
място на задната седалка се наблюдават срязани. В този смисъл са и показанията на
свидетеля П. К., който заяви: „…..момчето, което им оказва първа помощ е от нашето
село и той е срязал коланите на Б. и на съпругата му“.
При тези данни по делото по несъмнен начин бе установено, че Б.К. е била с
поставен предпазен колан към момента на ПТП. Дори да не бил с поставен такъв,
според експертите при конкретния механизъм на настъпване на ПТП, травмите не
могат да бъдат избегнати и при правилно поставен обезопасителен колан. С оглед на
това възражението на ответното дружество в тази връзка остана недоказано.
По претенцията за лихви
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 519 КЗ ответникът следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията от увреденото лице. В случая ищецът е сезирал
ответното дружество с искане за заплащане на обезщетение на 02.07.2020 г., по която
застрахователят не е платил обезщетение, поради което лихвата за забава върху
уважения размер на обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от 03.07.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата (в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК). Предвид изложеното, акцесорната
претенция следва да бъде уважена, считано от 03.07.2020 г., а не както е поискано от
ищеца от ***
Върху присъдените суми ответника дължи законна лихва от датата на подаване
исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
Ищецът доказва разноски 25 лв. държавна такса, 400 лв. за вещи лица и 2180 лв. за
адвокатско възнаграждение, които се дължат съразмерно с уважената част от иска или
859.65 лв.
Ответникът доказва разноски общо 700 лв. (съгласно представените доказателства
и списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е
469 лв.
7
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
дължимата държавна такса в размер на 720 лв.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, да заплати на Б. В. К., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес ***, сумата 18000 лв. (осемнадесет хиляди лева) на осн.
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ представляваща застрахователно обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания от пътно-транспортно
произшествие възникнало на ***, около 14,40 часа, на третокласен път III-627 на пътя
между селата *** и ***, при км. ** на територията на община ***, причинено от В. Л.
С. при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ с
рег. № ***, който не бил застрахован по риска задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към момента на възникване на ПТП, ведно със
законната лихва за забава върху тези суми, считано от 03.07.2020 г., до окончателното
плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба – 18.02.2022
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над 18000 лв. до претендирания размер от 50000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. В. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***
срещу „Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 иска за заплащане на сумата от 5000 лв.
имуществени вреди възникнали вследствие пътно-транспортно произшествие
възникнало на ***, около 14,40 часа, на третокласен път III-627 на пътя между селата
*** и ***, при км. ** на територията на община ***, причинено от В. Л. С. при
управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. №
*** като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, да заплати на Б. В. К., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес ***, сумата 859.65 лв. (осемстотин петдесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. В. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, да заплати на
„Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, сумата 469 лв. (четиристотин шестдесет и
девет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд Перник сумата 720 лв. (седемстотин и двадесет
лева) държавна такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника
„Гаранционен фонд“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, лицето В. Л. С., с ЕГН: **********, от ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в 2-седмичен
8
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9