Решение по дело №865/2021 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №  260783

 

10.06.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VI-ти  граждански състав

На   12.05.2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                  ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Елена Димова

 

като разгледа докладваното от съдия  В.Куршумова в.гр.дело № 865 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на  въззивна жалба от Община Родопи с ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат З.Н., подадена  против Решение № 260285 от 01.02.2021 г. постановено по гр.д.№ 10549 по описа за 2019 г. на ПРС, XVII гр.с., с което се признава за установено по отношение на Община Родопи, че Т.И.Б. с ЕГН ********** е собственик на 82 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 59032.45.1 по действащата КК и КР на с. Първенец, Община Родопи, колориран в синьо по т. 1-2-3-4-5 от комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице В.К. вх. №9461/07.02.2020г. и на 36 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 59032.46.2 по действащата КК и КР на с. Първенец, Община Родопи, колориран в оранжево по т. 4-5-6-7-8 от комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице В.К. вх. №9461/07.02.2020г. които площи са били неправилно заснети към собствените на Община Родопи имоти с идентификатор № 59032.45.1 и № 59031.46.2 вместо към притежавания от ищцата имот с идентификатор № 59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец с площ от 765 кв.м с административен адрес: с. Първенец, ул Родопи № 8, Община Родопи, обл. Пловдив, както и се осъжда Община Родопи да заплати в полза на Т.И.Б., сумата от 1 263,50 лева разноски за първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Извършва се анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който се оспорва извода на районния съд, че по отношение на УПИ на ищцата е налице неприложена регулация. Поддържа се, че по плана от 1916 г. не е съществувал имот, а само парцел,а в последствие с изменението на регулационния план парцелът бил преобразуван в УПИ-774, от което се заключава, че не е налице неприложена регулация по смисъла на §8 от ПЗР на ЗУТ. Поддържа се, че районният съд неправилно е приложил хипотезата за неприложена регулация като основание за допусната непълнота или грешка в действащата кадастрална карта, както и че грешка или непълнота не са установени. Заявява се, че ако има грешка в КК, то тя е, че имотът на ищцата е отразен по материализирана ограда, а не по действащата регулационна линия, нито по границата от обезсиления регулационен план. Прави се извода, че съдът не е установил ищцата да владее имота в граници по плана от 1916 г., както и че не са събрани доказателства относно неприлагане на регулация. Искането към съда е да отмени обжалваното решение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т.И.Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат В.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна, недоказана и неразбираема. Излага становище, че атакуваното решение  е правилно и законосъобразно. Поддържа твърденията си, че регулацията не е приложена, както и че винаги е владяла имота си с площ от 765 кв.м. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

 Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с  иск  с  правно основание  чл.54, ал.2  от  ЗКИР,  като ищцата Т.И.Б. с ЕГН ********** ***, иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на Община Родопи, че като собственик на имот с идентификатор № 59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец, придобит по дарение и покупко-продажба, е собственик на 118 кв.м., които неправилно са заснети като 82 кв.м. част от поземлен имот /ПИ/ № 59032.45.1 и 36 кв.м. част от поземлен имот /ПИ/ № 59032.46.2 по КККР на село Първенец, община Родопи, собственост на ответната Община Родопи/според уточняващи молби на л.82, 91 и 128 по делото на ПРС/.

Ищцата излага твърдения, че е собственик на поземлен имот от 765 кв.м., находящ се в село Първенец, община Родопи, придобит чрез дарение на 1/2 ид.ч. с н.акт № 197, том XIII, дело № 4950/1983 г.; н.акт по документи № 124, том III, дело № 473/2015 г. и покупко-продажба с н.акт № 158, том III, дело № 418/2018 г. Твърди, че с н.акт № 194 от 1964 г.,  праводателят й  е придобил дворно място от 765 кв.м., съставляващо парцeл V в кв.60 по плана на с.Първенец от 1915 г. Видно от скица № 15-248939 от 16.06.2015 г. на СГКК, собствения имот на ищцата бил отразен с площ от 647 кв.м. Ответникът издал поредица от заповеди за премахването на незаконно строителство, твърдейки, че ищцата е изградила незаконни строежи в имот - негова собственост. Ответникът издал и скица № 156 от 12.02.2019 г., според която ПИ № 59032.501.1025 по КККР на с.Първенец, одобрена със Заповед № РД 18-86/10.12.2007 г. е с  площ от 560 кв.м. Твърди, че регулационния план на с.Първенец не бил променян от 1969 г., като предходната регулация е от 1915 г. Оспорва отчуждителното действие на регулационния план от 1969 г. и твърди,  имотът й неправилно е бил заснет в кадастралната карта като имот с площ 647 кв.м. вместо по старите граници по плана от 1915 г. от 765 кв.м. Твърди, че  изначално и до момента владее имота си с площ от 765 кв.м. и  Община Родопи не би могла да стане собственик и по давностно владение на частта от имота й от 118 кв.м., която е предвидила за отчуждаване и която твърди, че е общинска собственост.Ищцата поддържа, че между нея и ответната община е налице материален спор за собственост на 118 кв.м. с довода, че същите са  част от ПИ № 59032.501.1025 по КККР на с.Първенец, одобрена със Заповед № РД 18-86/10.12.2007 г. на ИД на АГКК, с площ от 765 кв.м., но са  неправилно заснети като 82 кв.м. част от ПИ № 59032.45.1 и като 36 кв.м. част от ПИ № 59032.46.2 по КККР на село Първенец, община Родопи, собственост на Община Родопи

С отговор по реда на чл.131 ГПК ответната Община Родопи е оспорила предявения иск като недопустим, а по същество като неоснователен. Излага доводи, че след като е налице неприложена регулация, то тогава ищцата следвало да поиска изменение на регулационния план, а не промяна на кадастралната карта. Твърди, че съгласно одобрената кадастрална карта имота на ищцата е с площ по - голяма от УПИ VIII - 774, кв.77, а южната кадастрална граница не съвпада с южната регулационна такава, като промяната е в полза на ищцата.

От фактическа страна по делото се установя, че с нотариален акт № 147, том XIII, дело № 4450/1983 г., ищцата е придобил чрез дарение от баща си И.Б.Б. правото на собственост на 1/2 ид.част от дворно място, цялото с площ 765 кв.м., съставляващо парцел VIII - 774, в кв. 77 по плана на с. Първенец, заедно с 1/2 ид.част от застроената в парцела едноетажна полумасивна жилищна сграда.  При изповядването на посочената сделка, праводателят/бащата/ на ищцата се е легитимирал като собственик на дворно място от 785 кв.м., съставляващо парцел V - ти в квартал 60 по плана на село Първенец, Пловдивска област, видно от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит като бездомник - н.а № 194, том X, дело № 3275/1964 г.

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том III, рег.№ 2975, дело № 473 от 2015 г. на Нотариус с рег.№ 001 от НК, ищцата Т.Б. и сестра й Б.Б. са призната за собственици при квоти: на 3/4 ид.ч. за Т.Б. и 1/4ид.ч. за Б.Б. на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 59032.501.1025 по КККР, находящ се в с.Първенец, община Родопи, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-86/10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на ПИ от 647 кв.м., с номер по предходен план 774, квартал 77, парцел VIII, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № 59032.501.1025.1 с площ от 58 кв.м.

С нотариален акт № 158, том III, peг. № 2758, дело 418/2018 г., Т.Б. е придобил чрез договор за покупко - продажба от сестра си Б.Б. 1/4 ид. ч. от поземлен имот идентификатор № 59032.501.1025 по КККР на с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18- 86/10.12.2007. на ИД на АГКК, целият с площ 647 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 59032.501.1025.1 с площ 58 кв.м. ведно с всички подобрения, приращения и пристройки в имота.

Съгласно скица № 15-248939/16.06.2015 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив, по Кадастралната карта на с. Първенец на имот с идентификатор 59032.501.1025, този имот е с площ от 647 кв.м. и съответства по предходен план на имот № 774, кв. 77, парцел VIII.

Представена е комбинирана скица № 156/12.02.2019 г. за пълна или частична идентичност на ПИ с идентификатор 59032.501.1025 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-86/10.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и УПИ VIII - 774, кв.77 по регулационния /устройствена/ план на с.Първенец, одобрен със Заповед № 167/1969 г., като същият е записан на името на ищцата. Според скицата, УПИ VIII - 774 е с площ от 560 кв.м.

Според заключението на съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, прието в с.з. на 21.11.2019 г., при  изследването на регулационния статут на процесния имот се установява, че същият по обезсиления план от 1915г. е представлявал парцел V-общ.кв.60 с площ от 765 кв.м, а по действащия РП от 1969г. е УПИ VIII-774 с площ от 560 кв.м. като разликата в площта при обезсиления и действащ план от 205 кв.м. се дължи на променената регулация на населеното място. Според  вещото лице, записаната квадратура на имота в нот.акт от 1983 г. от 765 кв.м. е грешка, тъй като в този момент е действал одобрения със Заповед № 167/1969 г. РП и площта на имота е 560 кв.м. /графично/. Вещото  лице посочва, че по одобрената КК на с.Първенец със Заповед № РД 18-86/10.12.2007 г. на ИД на АГКК,  ПИ с ИД 59032.501.1025 е с площ от 647 кв.м. Номерът по предходен план на имот 774, кв.77, парцел VIII е УПИ VIII - 774, кв.77 е с площ 560 кв.м. /графично/. Според вещото лице, разликата в площта по КК и РП е 87 кв.м., която площ е в полза на ищцата. Към това заключение е представена комбинирана скица, според която южната имотна граница на ПИ с ИД 59032.501.1025 не съвпада с южната улична регулационна линия, която отстъпва назад в имота и допира югоизточния зид на отразената в него сграда.

С допълнително заключение на СТЕ, прието в с.з. на 17.02.2020 г., вещото лице е установило, че част от парцел V-общ., кв.60 по плана от 1915 г. попада в ПИ 59032.45.1 с площ от 82 кв.м. и в ПИ 59032.46.2 с площ от 36 кв.м., които са претендираните от ищцата 118 кв.м. Южната граница на парцел V-общ не съвпада с регулационната граница на УПИ VIII - 774 от 1969 г., а на ПИ 501.1025 по КК е заснета като материализирана на терена с телена ограда /т.7-т.9/. Изводите си вещото лице е обективирало в представената комбинирана скица № 2, в която е съпоставило площта на процесния имот от 785 кв.м., съставляващ парцел V - ти в квартал 60 по плана на село Първенец по обезсиления регулационен план от 1915 г., с тази на УПИ VIII - 774 по действащия регулационен план от 1969 г. от 560 кв.м. и на ПИ с ИД 59032.501.1025 по КККР на с.Първенец, одобрен със Заповед № РД-18-86/2007 г. на ИД на АГКК-София от 647 кв.м. Според скицата, парцел V-общ., кв.60 по плана от 1915 г. навлиза с площ от 82 кв.м в ПИ с ИД № 59032.45.1 – по т. 1-2-3-4-5 и с площ от 36 кв.м в ПИ с ИД № 59032.46.2 – по т.4-5-6-7-8, като тези имоти са в КВС и извън регулация.

С постановеното решение районният съд е приел, че отчуждителното действие на плана от 1969г. не е настъпило, регулацията не е приложена и не е налице правно основание за отнемане на площи от процесния имот и включването им в имоти  с идентификатор № 59032.45.1 и в имот с идентификатор № 59032.46.2., поради което е уважил предявения иск.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК въззивният  съд  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо,  като  при  постановяването  му не  е  било  допуснато  нарушение  на императивни  материалноправни  норми.  Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението, съобразно оплакванията във въззивната жалба  като  въззивният  съд  се произнесе  по  правния спор  между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е  обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните,  т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който  е специален положителен установителен иск за собственост. В тежест на ищеца по него е да докаже, че е придобил правото на собственост по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи и към момента на предявяване на иска е собственик на недвижимия имот, за който твърди да не е заснет като самостоятелен или да е заснет с граници, несъответстващи на действително притежаваното правото на собственост в одобрената кадастрална карта.

Въззивният съд намира за установено от събраните по делото доказателства, че ищцата е собственик на спорните площи. С  нотариален акт за собственост на недвижим имот от 1964 г., бащата на ищцата е придобил собствеността на дворно място от 785 кв.м., съставляващо парцел V - ти в квартал 60 по плана на село Първенец, Пловдивска област, а с представените титули за собственост - нотариални актове от 1983 г., 2015 г. и 2018 г. ищцата се легитимира като собственик на този имот. В същия имот попадат спорните площи от 82 кв.м и от 36 кв.м. по регулационния план от 1915 г. на село Първенец, според заключението на СТЕ. Съгласно последното, горният имот е отразен като УПИ VIII-774 с площ от 560 кв.м по действащия регулационен план на село Първенец от 1969 г., а в одобрената КККР със Заповед № РД 18-86/10.12.2007 г. е посочен като ПИ с ИД 59032.501.1025 и е с площ от 647 кв.м. Видно от допълнителното заключение на СТЕ, спорните площи, за които се каза, че попадат в горното дворно място от 785 кв.м., парцел V - ти в квартал 60 по плана на село Първенец, са заснети като част от  ПИ с идентификатор № 59032.45.1 – по т. 1-2-3-4-5 с площ от 82 кв.м. и част от ПИ с идентификатор № 59032.46.2 – по т.4-5-6-7-8 с площ от 36 кв.м.

По делото не се установява надлежното отчуждаване на спорните площи с действащия регулационен план от 1969 г. При приемането на този регулационния план е намирал приложение Законът за плановото изграждане на населените места /ЗПНМ/ като в чл.39 от същия са регламентирани хипотезите на отчуждителното действие на регулационния план. Съгласно чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, в сила към 1969 г., недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. По отношение собствеността на придадените по дворищно регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица е предвидено, че се придобиват по силата на самия план / чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ -отм./. Приложими към последната са задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС, според която собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, а същата се счита за приложена от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). Тези хипотези, наподобяващи уредбата на чл. 46 – чл. 48 ЗПИНМ (отм.), изискват, наред с изпълнението на други условия в зависимост от основанията за изменение на регулацията, собственикът на придаденото място да е обезщетен от собственика на имота, към който това място се придава.

Тоест изложената правна уредба налага извод, че за да е налице надлежно отчуждаване на спорните площи с регулационния план от 1969 г., то следва да е налице обезщетяване на собственика. По делото не се твърди и не се доказва такова обезщетение да е заплатено на ищцата или на нейния праводател, т. е. не може да се приеме, че регулационният план от 1969 г. е произвел отчуждително действие по отношение на спорните площи. Същевременно по делото не се твърди и не се установява правото на собственост на ищцата върху спорните площи да е отнето по друг ред. Не се доказва правно основание за отнемането на спорните площи от имота на ищцата. Отделно от това, представените титули за собственост индицират, че имотът е бил във владение на собственика по предходния план /бащата на ищцата/, а последствие и към момента във владение на самата ищца. Така съдът няма основание да приеме, че действащият план от 1969 г. е произвел отчуждително действие по отношение на спорните места.

Наведеното обстоятелство, че имотът на ищцата е заснет с площ 647 кв.м. в кадастралната карта и южната граница на имота не съвпада с тази по регулационната  линия, а е отразена по материализирана ограда, е неотносимо за настоящото производство. Дори и да е налице сочената грешка при заснемането на имота, то същата е ирелевантна при установяването на погрешното заснемане на спорните площи от имота на ищцата като  части от имоти на ответника.

С оглед на изложеното съдът намира,  че ищцата не е загубила правото си на собственост върху спорните 82 кв.м. и 36 кв.м., които погрешно са били заснети в очертанията на имотите на ответника,  поради което предявеният иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР  се явява основателен и следва да бъде уважен.

Като е достигнал до същите  фактически и правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждането на разноските за въззивната инстанция. Въззивникът е направил възражение по  чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, което се явява основателно. Претендираните разноски от въззиваемата страна са в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, което се явява прекомерно доколкото делото не се обективира с правна и фактическа сложност, а въззивното производство е преминало без събиране на доказателства и необходимост от участие в процесуално – следствени действия. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния размер от 600 лева съобразно цена на иска и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260285 от 01.02.2021 г. постановено по гр.д.№ 10549 по описа за 2019 г. на ПРС, XVII гр.с.

ОСЪЖДА  Община Родопи с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1а, представлявана от кмета П.М., да заплати на Т.И.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

 

 

               2.