№ 1246
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501070 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260721/16.10.2020 год., поправено с решение № 261000/21/18.03.2021
год., постановено по гр.д. № 8641/2019 год., ВРС –16 състав е отхвърлил иска на
„Уникредит Булбанк“ АД срещу СВ. Д. АТ. за признаване на установено, че ответницата
дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22.01.2019 год. по ч.гр.д. № 3308/2019 год., както следва 4 270.31 – главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 1265/06.06.2011 год., 58.01. евро
договорна / възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена за периода от
18.10.2018-21.11.2018 год. и 220.24 евро – лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода 18.07.2018-27.02.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 28.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумите.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно като
противоречащо на материалния и процесуалния закон. Конкретните оплаквания се
заключават в оспорване на основния извод на съда относно липса на обективните
1
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост. Излага се неправилно
приложение на материалния закон, според който и при неплащане на една месечна вноска е
налице основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Още повече, че в
конкретния случай е налице пълно неплащане на пет месечни вноски за главница и три за
възнаградителна лихва, с което обективният факт е осъществен. Дори да се приеме
обратното се сочи, че съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС,
обективирана в ТР№ 4/2013 и ТР № 8/2017 год., според която съдът следва да съобрази
падежиралите към момента на приключване на съдебното дирене вноски, които следва да
присъди с решението си. Позовава се и на обстоятелството, че от 21.11.2018 год. до датата
на постановяване на решението 16.10.2020 год. длъжникът изцяло е преустановил
плащанията по кредита, поради което и са падежирали повече от 20 месени вноски за лихва
и главница. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
В с.з. по същество, въззивникът поддържа жалбата и моли за отмяна на решението.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
2
въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е установяване
дължимостта на вземане в общ размер на 4 485.89 евро, от които сумата от 4 270.31 евро –
главница по договор за потребителски кредит на физическо лице № 1265/06.06.2011 год., 58,
01 евро договорна / възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена за периода от
18.10.2018-21.11.2018 год. и 220.24 евро – лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода 18.07.2018-27.02.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 28.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение..
Установителният иск е предявен поради постъпило в срока възражение на длъжника
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Видно от приложените по делото
материали от ч.гр.д.№ 3308/2019 год. на РС – Варна – 9-ти състав, заповедният съд с
разпореждане № 1846/25.04.2019 год. е дал указания на заявителя за възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е
предявен в установения от закона преклузивен едномесечен срок, поради което и е
допустим.
Естеството на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на
главно и пълно доказване, да доказване на факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за кредит,
изпълнение на поетите от банката задължения по договора, факта на осъществяване на
всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се обяви
кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
Установява се от представения по делото за потребителски кредит на физическо лице
№ 1265/06.06.2011 год.., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучателя
М.А.Л. и поръчителя СВ. Д. АТ., че страните са обвързани от облигационно отношение с
характеристиките на договор за банков кредит, по силата на който банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 11 000 евро за текущи нужди и
рефинансиране на два ПК срещу задължението за връщане на сумата в срок до 18.05.2021
год. Съгласно уговорката на чл. 4.1.а от Договора кредитополучателят и поръчителят са се
задължили да заплащат на банката годишна възнаградителна лихва, формирана от Базов
лихвен процент в размер на 3 MR EURIBOR плюс надбавка към базов лихвен процент от
8.519 %, която към датата на сключване на договора възлиза на 9.75 %.
По делото не се спори, а и се установява от заключението на вещото лице, че банката
е изпълнила задължението си за отпускане на сумата по кредита в размер на 11 000 евро,
поради което и за кредитополучателят и солидарно задължените лица е възникнало
задължение за връщане на усвоения кредит. Подписвайки договора за кредит, в качеството
си на поръчител, ответницата отговаря солидарно за поетото от кредитополучателя
3
задължение. Релевираните пред първа инстанция, в отговора на исковата молба, възражения
на процесуалния представител на ответницата, не се споделят от съда, видно от клаузата на
чл.16 от договора, препращаща към т.13.3 от ОУ, подписани лично от нея именно в
качеството й на поръчител.
Претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви, такси/ е обоснована на
настъпила предсрочна изискуемост. При наличие на валидна облигационна връзка и
изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, се установява и
наличието на предвидения в чл. 17 от договора и т.29 от ОУ правопораждащ факт,
проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение. Предвид наложилата се съдебна практика /Напр.
Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от
16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по
ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в ТР № 4/2013 год./,
правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то
не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва
когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от
отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен
осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно
решение обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с
изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила на
кредитополучателя уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита,
поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез ЧСИ по постоянен адрес на
ответницата и е връчено лично на същата на 22.01.2019 год. В този смисъл, съдът не
споделея доводите на процесуалния представител на ответника за нередовно връчване на
уведомлението, като съобразява и обстоятелството, че на 18.06.2021г. в хода на процеса е
настъпил и крайният срок за погасяване на кредита. С оглед изложеното изискуемостта на
4
дълга следва да се приеме за установена по безспорен начин и без да е необходимо да се
изследва обективният факт на неплащането, към твърдяната дата на предсрочна
изискуемост, още повече, че видно от заключението на вещото лице последното погашение
по кредита е от 18.10.2018 г.
С оглед формирания извод за съществуването на валиден и падежирал главен дълг, за
който ответницата отговаря солидарно, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се явява доказан по основание.
Същото се отнася и до претенцията с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430,
ал.2 от ТЗ, тъй като възнаградителната лихва по т. 4.1. от договора се претендира за период
18.10.2018г. - 21.11.2018г., т.е. преди обявяване на предсрочната изискуемост. Предвид
безспорната установеност, че за процесния период кредитът е бил в просрочие, са налице
предпоставките за начисляване на претендираните лихви за забава.
За установяване на размера на дълга по пера, съдът кредитира проведената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните. От същото се установява, че размерът на усвоената и непогасена главница е
4 283.12 евро, като при съобразяване на диспозитивното начало, искът следва да бъде
уважен за сумата от 4 270.31 евро, размерът на договорна лихва за периода от 18.10.2018
год. до 21.11.2018 год. е 47 евро, до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
до пълния претендиран размер от 58.01 евро следва да се отхвърли и размерът на лихва по
просрочена главница за периода 18.07.2018 – 27.02.2019 год. възлиза на 217.31 евро, до
който размер искът следва да се уважи и се отхвърли за разликата до пълния претендиран
размер от 220.24 евро.
Различните правни изводи налагат и редуциране на дължимите от страните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски, съразмерно на уважената
част от исковете. Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
иска. А съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год., ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в
заповедното производство.
Така, в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 1673 лв. за
исковото производство пред първа и въззивна инстанция, а на ответницата – разноски в
размер на 5 лева. Или, изчислени по компенсация, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 1 668 лв., а за заповедното производство – в
размер на 825 лв.
Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемата страна искане, в тежест на
5
въззивника следва да се присъди и сумата от 250 лева, съставляваща депозит за особен
представител в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер
на 100 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260721/16.10.2020 год., поправено с решение №
261000/21/18.03.2021 год., постановено по гр.д. № 8641/2019 год., ВРС –16 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Уникредит Булбанк“ АД срещу СВ. Д. АТ. за
признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 22.01.2019 год. по ч.гр.д. № 3308/2019 год.
на РС Варна, както следва: 4 270.31 – главница по договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № 1265/06.06.2011 год., 47.00 евро договорна / възнаградителна лихва по
договора за кредит, начислена за периода от 18.10.2018-21.11.2018 год. и 217.31 евро – лихва
върху просрочена главница по договора за кредит за периода 18.07.2018-27.02.2019 год.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.02.2019
год. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СВ. Д. АТ., ЕГН:
********** от гр.Варна, район ***, жк.“***“ № 118, вх.4 ет.6 ап.61 дължи на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
22.01.2019 год. по ч.гр.д. № 3308/2019 год., както следва: 4 270.31 – главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 1265/06.06.2011 год., 47.00 евро
договорна / възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена за периода от
18.10.2018-21.11.2018 год. и 217.31 евро – лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода 18.07.2018-27.02.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 28.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумите,
на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Д. АТ., ЕГН: ********** от гр.Варна, район ***, жк.“***“ № 118,
вх.4 ет.6 ап.61 ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 825 лева,
представляваща сторени в заповедното производство ч.гр.д. № 3308/2019 год. на PC Варна
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 1 668 лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното производството съдебно-деловодни
разноски, за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260721/16.10.2020 год., поправено с решение №
261000/21/18.03.2021 год., постановено по гр.д. № 8641/2019 год., ВРС –16 състав, в
останалата му част.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7