№ 389
гр. Перник, 21.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500773 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 180/05.10.2023 г., Районен съд – гр. Р. е прекратил на основание
чл. 49, ал. 1 СК сключеният на 15.09.2016 г. в Република Кипър граждански брак
между Р. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., *** и М. А., роден на 01.09.1992 г.,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
С решението, съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Е. М. А., роден на 13.06.2019 г., с ЕГН: ********** и
С. М. А., родена на 13.06.2019 г., с ЕГН: **********, на майката Р. И. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ***, като е постановил малолетните деца Е. М. А., роден на
13.06.2019 г., с ЕГН: ********** и С. М. А., родена на 13.06.2019 г., с ЕГН:
**********, да живеят при своята майка Р. И. А., с ЕГН: **********, на адрес: гр. Р.,
***.
Съдът е определил режим на лични отношения на бащата М. А., роден на
01.09.1992 г., с малолетните деца Е. М. А., роден на 13.06.2019 г., с ЕГН: ********** и
С. М. А., родена на 13.06.2019 г., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от 10,00 ч. до 16,00 ч., без преспиване, както и всяка втора и
четвърта сряда от месеца за времето от 09,00 ч. до 12,00 ч., както и по взаимно
съгласие на страните – през училищните ваканции, официалните празници, личните
празници на децата и по всяко друго време, определено от страните.
С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл и досежно
дължимите разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В указания срок е постъпила въззивна жалба от М. А., чрез адв. д-р П. С., с
която се атакува акта на първата инстанция, като се твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие на фактическата обстановка. Сочи, че
на 15.09.2016 г. М. А. е сключил граждански брак с Р. А. в Република Кипър, като през
1
2023 г. е потърсил консултация с адвокат относно прекратяването на брака. След
извършена справка е установено, че ответната страна е депозирала искова молба срещу
А., в която е посочено от една страна, че гражданският брак с М. А. е сключен на
15.09.2016 г., а от друга страна в противоречие на цитираната от ищцата
фактическа обстановка, както и че същата, за целите на образуване на
производството по чл.49 от СК, е предоставила невярна информация пред Районен
съд - Р., като твърди, че от брака си двамата имат две малолетни деца.
Жалбоподателят твърди, че видно и от събраните по делото доказателства е, че той
никога не е живял на територията на Република България и не е поддържал връзка с
двете деца. Намира, че А. недобросъвестно се е възползвала от законовата възможност
да получава финансова помощ от страна на държавата и (три) години и 1(един) месец
по - късно след раждането на близнаците да заведе иск с правно основание чл.49 от
Семейния кодекс, предвид на факта, че съгласно чл.61,ал.1 от Семейния кодекс, М. А.
е вписан като баща в удостоверенията за раждане на децата. С жалбата се отрича А. да
е биологичен баща на малолетните деца, като излага твърдения, че дори по време на
брака си с Р. А. не е имал никакъв интимен контакт с нея и че след фактическата им
раздяла през 15.10.2016 г. не са живели в едно домакинство, не са се срещали и не са
комуникирали по никакъв начин с нея, в т.ч. чрез различни социални мрежи,
телефонни и/или компютърни програми, имейли и други способи за комуникация, не са
имали сексуални контакти, които да доведат до зачеване на деца. Допълва, че дори в
исковата молба, А. сочи, че месец след сключването на граждански брак на 15.09.2016
г. тя се е върнала да живее в България и не е виждала изобщо за последните 7 (седем)
години М. А.. Намира, че това от своя страна сочи, като невъзможно майката да е
заченала от своя съпруг по документи М. А.. Моли се съда да спре настоящото
производство до произнасяне от страна на СГС по депозираната Искова молба вх. №
95174/19.10.2023 г. с правно основание чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс и изясняване
на бащинството на М. А. като преюдициален. В случай, че молбата не бъде уважена, се
моли за отмяна на първоинстанционното решение в цялост. В условията на
евентуалност се моли съда да бъдат назначени следните съдебно - медицински
експертизи с цел доказване, че М. А. не е биологичен баща на децата Е. М. А., ЕГН:
********** и С. М. А., ЕГН: **********, т.е. те не може да произхождат от него, а
именно: кръвно - групова експертиза на М. А., Р. А., Е. А. и С. А.. Тази експертиза се
диференцира като еритроцитна, левкоцитна и хромозомна. Целим въз основа на анализ
на кръвни проби на горецитираните лице, вещото лице да даде заключение за степента
на вероятност и потвърди, че М. А. не е биологичен баща на близнаците, изразена в
процентно съотношение до 100 %; ДНК експертиза на М. А., Р. А., Е. А. и С. А.;
Акушеро - гинекологична експертиза на майката Р. А..
Моли се съда, съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация и
други в тази връзка нормативни актове, да бъде извършена промяна в регистрите на
населението, в частност Удостоверенията за раждане на Е. М. А., ЕГН: ********** и С.
М. А., ЕГН: **********, като вместо името на М. А. в графата за баща на децата, да
бъде вписано обстоятелството баща: „неизвестен” или остане непопълнена. Прави се
искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Р. И. А., чрез адв. Б. с който
въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Сочи се, че при
постановяване на решението районният съд е спазил изискването да се мотивира
2
съобразно законовите разпоредби, като е изложил фактически и правни изводи по
същество на спора. Излагат се разсъждения относно правомощията на въззивната
инстанция при разглеждане и решаване на спора. Твърди се, че в конкретния случай
първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Намира, че
решаващият съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС и не е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на изложените
аргументи се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана и потвърждаване на атакуваното решение. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
С Определение № 1023 от 19.12.2023г. производството по настоящото дело е
било спряно по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, до приключване на гражданско дело
№ 11763/2023г. по описа на С. градски съд с влязъл в сила съдебен акт.
На 07.05.2024г. по делото е постъпило писмо с вх. № 2906/07.05.2024г. от С.
градски съд, с приложен към него заверен препис на Решение № 1600 от 19.03.2024г.,
постановено по гр. д. № 11763/2023г. по описа на СГС, влязло в сила на 11.04.2024г.
Предвид горното, с Определение от 20.05.2024г. съдът е възобновил делото,
като с оглед разпоредбата на чл. 230 ал. 3 от ГПК, производството следва да продължи
от етапа, на който е било преди спирането – в настоящия случай: от фазата на
насрочването.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба, в условията на алтернативност – в случай, че съдът не
уважи искането за спиране на производството до приключване на гр. д. № 11763/2023г.
по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт, са направени доказателствени искания за
допускане изслушването на съдебно-медицински експертизи, които да отговорят на
поставените от въззивния жалбоподател въпроси. Доколкото, обаче, искането на
въззивния жалбоподател за спиране на производството е било удовлетворено, то
доказателствените искания, направени в условията на алтернативност, следва да бъдат
оставени без разглеждане.
Следва като доказателство по делото да бъде приложено и постъпилото в
заверен препис Решение № 1600 от 19.03.2024г., постановено по гр. д. № 11763/2023г.
по описа на СГС, влязло в сила на 11.04.2024г.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по доклада на съда
най-късно до първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ доказателствените искания на въззивния
3
жалбоподател за допускане изслушването на съдебно-медицински експертизи.
ПРИЛАГА като доказателство по делото Решение № 1600 от 19.03.2024г.,
постановено по гр. д. № 11763/2023г. по описа на СГС, влязло в сила на 11.04.2024г.
(постъпило в заверен препис).
НАСРОЧВА делото за 20.06.2024г. от 11.05 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5