Р Е Ш
Е Н И
Е №450
15. 01. 2019г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, граждански състав
на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета
година
в публичното
заседание в следния състав :
Председател: Иво
Добрев
Секретар: Цветанка Арнаудова
като разгледа докладваното от съдия Добрев т.д. № 693 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Слънчев бряг” АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, представлявано от
Златко Димитров в качеството му на изпълнителен директор срещу „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, с която ищеца претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сумите от: 530 000 лв. (петстотин и тридесет
хиляди лева), като обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна
мрежа, собствена на ищеца, на територията на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода
от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.; 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева)
мораторна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 01.01.2010г. до датата
на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените по делото разноски.
С
определение от 29.05.2015г. исковете предмет на настоящото производство са
съединени за общо разглеждане с тези, предявени по търговско дело № 533/14г. по
описа на БОС, образувано по искова претенция от „Слънчев бряг” АД с ЕИК
********* срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, с която
ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумите от: 530 000 лв.
(петстотин и тридесет хиляди лева), като обезщетение за ползване на
водопроводна и канализационна мрежа, собствена на ищеца, на територията на к.к.
Слънчев бряг- Изток за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.; 150 000 лв.
(сто и петдесет хиляди лева) мораторна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от 01.01.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Търсят се и извършените по делото разноски.
Делото е
продължило да се движи под №693/13г.
Производството
е спряно с определение от 08.07.2015г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до
приключване на търговско дело №184/2015г. по описа на БОС с влязъл в сила
съдебен акт. С определение от 07.02.2018г. делото е възобновено.
С протоколно
определение от 19.12.2018г. съдът е допуснал изменение на иска, според което
претенциите следва да се считат предявени както следва: за 2010г.: за сумата от
801 791 лв. обезщетение за ползване на водопроводната и канализационна мрежа на
територията на на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода от 01.01.2010г. до
31.12.2010г.; сумата от 327 520 лв. мораторна лихва върху дължимото
обезщетение от 801 791 лв, считано от 01.01.2011г. до датата на завеждане на
исковата молба, както и законна лихва върху сумата от 801 791 лева от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, а за
2011г.: за сумата от 775 856 лв. обезщетение за ползване на водопроводната и
канализационна мрежа на територията на на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2011г.; сумата от 236 618 лв. мораторна лихва върху
дължимото обезщетение от 775 856 лв., считано от 01.01.2012г. до датата на
завеждане на исковата молба по тази претенция, както и законна лихва върху
сумата от 775 856 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба, с която е предявена първата от двете претенции за заплащане на
обезщетение за 2010г. ищецът твърди, че между страните на 08.03.2005г.
бил сключен договор за наем, по силата на който е предоставил на ответника за
ползване водопроводната мрежа и обслужващите съоръжения срещу уговорена цена в
размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като
водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите,
захранващи се с питейна вода от главния водопровод. Договорът бил сключен за
срок до 31.12.2005 г., като съгласно чл.11 било уговорено същият да се счита
продължен за срок от шест месеца при продължаване ползването от страна на
ответника-наемател без противопоставянето на ищеца-наемодател. По този начин
действието на договора било продължавано до 31.12.2008 г. С писмо изх. №
И-94-00-283 от 09.12.2008 г. ищецът уведомил ответника, че прекратява договора.
Със същото писмо ищецът предложил на ответника подписване на нов договор при
нови параметри (срок и цена). С писмо изх. № 13413/06.01.2009 г. ответникът
отхвърлил предложението за нов договор и въпреки прекратяването на договора и
противопоставянето на ищеца-наемодател продължил ползването на водопроводната
мрежа и технологичните съоръжения, обслужвайки абонатите си на територията на
к.к. Слънчев бряг. Ищецът твърди, че чрез неговата водопроводна мрежа
ответникът реализирал печалби, извършвайки доставка и продажба на вода,
извеждане на канализационни води и пречистване на води, като тези дейности били
невъзможни без ползването на ВиК съоръженията. Пояснява, че ответникът
злоупотребявал с монополното си положение като единствено по закон лице,
оправомощено да извършва тази дейност в локалната територия, понеже само той
имал статут на воден оператор. Това ползване било неправомерно, поради което
„ВиК“ ЕАД се било обогатило за сметка на ищеца със сума, представляваща
половината от чистия положителен финансов резултат на територията на к.к.
Слънчев бряг – Изток и гр. Свети Влас, който по преценка на ищеца възлизал на
1 060 000 лв., но предстоял да бъде изчислен в хода на
производството. Навежда твърдения за наличие на две дела, едното от които
висящо, а другото приключило с влязъл в сила акт на БАС в полза на „Слънчев
бряг“ АД, по които водоснабдителното дружество е отказвало да плати цена за
ползване на съоръженията. По преценка на ищеца, дължимото за периода
обезщетение, равняващо се на половината от реализируемата печалба на посочената
територия, възлизало на 530 000 лв., а лихвата за забава, претендирана от
01.01.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба- на 70 000 лв. Моли
за допускане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, задачите
по които да бъдат поставени в открито съдебно заседание. Прилага и ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът по делото „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва
допустимостта на производството и основателността на иска. Направено е възражение
за нищожност на договора за наем, като сключен без изричното съгласие на
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и в противоречие с чл.
28 ЗПСПК. Твърди, че липсва противопоставяне от страна на наемодателя след
прекратяването на договора, което било задължителен елемент от фактическия
състав по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, поради което счита, че договорът е бил продължен
за неопределен срок. Уточнява, че въпреки неколкократните опити от негова
страна да предаде владението върху мрежата обратно на ищцовото дружество,
последното категорично и неоправдано отказало да го приеме, с което било
изпаднало в забава.
Ответникът отрича и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между претендираните пропуснати ползи от
невъзможността да се ползва ВиК мрежата и да реализира печалба, тъй като ищецът
не би могъл да извършва нито доставка и отвеждане, нито пречистване на вода,
нито извеждане на канализационни води,
независимо от факта, дали ответника е ползвал или не мрежата. Не било вярно
твърдението на ищеца, че ответникът бил единствен оператор на територията на
Слънчев бряг, т.к. законова забрана в този смисъл не съществувала, следователно
единствено от „Слънчев бряг“ АД зависело дали ще се регистрира като воден
оператор, съответно дали ще събира приходи от подобни дейности.
Ответникът навежда твърдения и че
по процесната мрежа се е извършвало само водоподаване и отвеждане на вода като
пряка и закономерна последица. Оспорва видовете услуги, за които ищецът твърди,
че е предназначена процесната мрежа, като заявява, че пречистването на
отпадните води се извършвало само от пречиставателни станции и съоръжения,
които нямали нищо общо с ВиК мрежата.
Оспорва се и ищцовата претенция
по размер като недоказана. Твърди се в тази връзка, че сочените от ищеца
пропуснати ползи не били нито преки, нито предвидими, нито конкретни, нито били
съобразени с разходите, съпътстващи въпросните дейности.
Досежно периода, за който се
претендира обезщетение, възразява, че трябва да съответства на периода, в който
са се ползвали вещите, въпреки противопоставянето на наемодателя. Ответното
дружество твърди, че след като ищецът е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, появили се от противоправното ползване на
водопроводната мрежа, то грижата на добър стопанин го е задължавала да се
регистрира като воден оператор и да поиска предаването на вещта. Счита, че щом
ищецът не е сторил това, нямал право да претендира обезщетение. Оспорва
акцесорната претенция за сумата от 70 000 лв.- мораторна лихва върху
претендираното обезщетение от 530 000 лева като неоснователна и погасена
по давност. При условие на евентуалност, ако бъдат уважени претенциите за
главница и лихви, релевира възражение за погасяване на вземанията на ищеца за
обезщетение за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010г. по давност, тъй като искът
бил предявен след тригодишния срок по чл.111 ЗЗД. Представя писмени доказателства
и формулира доказателствени искания.
В постъпилата в срок
допълнителна искова молба ищецът изразява становище по възраженията на
ответника за недопустимост на исковата молба. Досежно възражението за нищожност
на договора, счита, че няма връзка с предмета на делото, тъй като претенцията
за обезщетение не произтичала от договор. Ищецът във връзка с твърденията на
ответника за липса на противопоставяне след изтичане на срока на договора,
твърди, че последните са без основание и че през 2010 г. пред Бургаски окръжен
съд е било образувано т.д. №62/2010г., по което „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД било осъдено да заплати обезщетение за периода от 2009 г. Моли делото да бъде изискано и приложено към
настоящото като доказателство за развитието на отношенията между страните по
настоящия спор. Във връзка с ответното възражение за наличие на кредиторова
забава, ищецът уточнява, че твърденията на ответника били противоречиви. Признава,
че „ВиК“ ЕАД действително е отправял покани до ищеца за предаване на
съоръженията, използвайки монополното си положение и с ясното си съзнание, че
водопроводната мрежа не може да се ползва от „Слънчев бряг“ АД поради липса на
лиценз. Освен това въпреки поканите, ответникът никога не бил преустановил
ползването на активите на ищеца. Ищецът уточнява
по отношение на твърденията на ответника за липса на причинна връзка и досежно
размера на вредите, че правото му на обезщетение изисква да бъде компенсиран за
ползването на активите му, а размерът им предстои да бъде доказан в рамките на
настоящото производство. Твърди, че е бил кандидат за воден оператор, като
производството пред ВАС е било прекратено, поради промяна в закона, забраняваща
лицензирането на водни оператори. Посочва, че въпросът за видовете дейности, за
които се дължи обезщетение, е изследван в предходните спорове между тях и е
свързан с факта, че без ВиК-мрежата на ищеца, ответникът не може да реализира
всички услуги, включително и пречистване със собствените си пречиствателни
съоръжения. Противопоставя се на искането за издаване на съдебно удостоверение
от РДНСК Бургас, заявявайки като безспорно обстоятелството, че без собствената
му ВиК мрежа непосредствено не могат да се пречистват отпадни води и също така
че без нея ответникът не може да извършва тази дейности, защото тези отпадни
води не могат да достигнат неговите пречиствателни съоръжения. Възразява на
твърденията на ответника, че процесните съоръжения представлявали общинска
собственост, като допълва, че нормата на чл. 64 от ЗУТ по никакъв начин не
уреждала придобиването на право на собственост върху такива мрежи, още повече,
че ответникът сам бил предоставил на съда писмено доказателство, от което си
личало собственото му твърдение, че мрежата е собственост на ищцовото
дружество. Досежно ответното възражение за размера на претенцията, ищецът
настоява, че евентуалните печалби, които дружеството би реализирало, ако не бе
лишено от ползването на имуществото си, са неотносими към предмета на спора,
който обхващал дължимостта на обезщетение за ползване на чужди активи. Оспорва
твърденията на ответника за неполагане грижата на добрия стопанин, предвид
неуспешните опити да получи лиценз за воден-оператор и обективната невъзможност
това да бъде извършено, поради законодателни промени. Ищецът настоява, че
ответникът злоупотребява с монополното си положение и въпреки поканите за
предаване на водопровода той е продължил да ползва съоръженията и да печели от
тях. Намира възраженията за давност по отношение на лихвите и главницата за
неоснователни. Посочва също така, че поисканата съдебно-икономическа експертиза
следвало да определи размера на обезщетението за ползване на активите на
„Слънчев бряг“ АД, а съдебно-техническата - да обследва дали технически, технологично
ВиК ЕАД може да осъществява услугите си на територията на к.к. Слънчев
бряг-изток, без да ползва ВиК мрежата на „Слънчев бряг“ АД.
В срок е постъпил
допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника, с който последният
прави следните допълвания и уточнения: на първо място по отношение на
оспореното от ищеца възражение за нищожност твърди, че не било налице нито
хипотеза на обезщетение след прекратяване на договор за наем, нито са изложени
фактически основания за наличие на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Оспорва твърдението на ищеца, че „ВиК“ ЕАД е било поканено да заплати
обезщетение за процесната 2010г. Поддържа твърденията си, че била налице
субективна, а не обективна невъзможност за ищцовото дружество да се снабди с лиценз
за воден оператор. Навежда твърдения за пробив в причинната връзка между
неправомерното държане и настъпилите вреди, т.к. ищецът, както сам бил признал,
нямал право да осъществява дейностите по вододоставяне, продажба на вода и
отвеждане на канализационни води. Излага аргументи в посока на това, че
реализираната от него печалба, не представлява пропусната полза за ищеца, тъй
като при него реализирането на тази полза било невъзможно, а вредите следвало
да са пряка и непосредствена последица от неоснователното ползване. Твърди, че
действително „Слънчев бряг“ АД не е обедняло от нереализирана печалба, тъй като
не са били налице условията за това. Посочва още, че „пречиставането на води“
не се намира във функционална връзка нито с процесната мрежа, нито с възможността
да се реализират приходи от експлоатацията й и че нито ищецът, нито друго лице
е можело процесната 2010 г. да пречиства отпадни води и реализира доходи от
тази дейност. Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца, че „изследването
на печалбата от дейността на ответника е инструмента за справедливо определяне
на обезщетението“, тъй като е недопустимо то да се определя от субективната му
(на ищеца) преценка. Настоява за база да се вземе средния пазарен наем за
подобни обекти за процесния период, респективно наема, дължим по прекратения
договор, което имайки предвид факта, че ищецът не е имал правото да осъществява
дейност като воден оператор, се явява справедливо и честно, според ответника,
обезщетение, освен това размерът на присъжданите вреди не можел да надхвърля
този на реалното обедняване на ищеца. Настоява,
че при претенцията за обезщетяване за ползване без правно основание, за да
изпадне длъжникът в забава е необходимо отправяне на покана за плащане.
В исковата молба, с която е
предявена претенцията за заплащане на обезщетение за 2011г. ищецът
се позовава на
същата облигационна зависимост между страните, възникнала по силата на
сключения на 08.03.2005г. договор за наем. Излагат се сходни твърдения и
фактология по повод на отношенията между „Слънчев бряг“АД и „ВиК“ЕАД, свързани
с предоставянето на ответника за ползване на посочената по-горе водопроводната
мрежа и обслужващите съоръжения срещу уговорена цена в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества
се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с
питейна вода от главния водопровод. Описват се отношенията между страните до
края на 2008г., когато с писмо изх. № И-94-00-283 от 09.12.2008г. ищецът
уведомил ответника, че прекратява договора и предложил подписване на нов такъв
с нови параметри. След отхвърлянето на предложението и прекратяване на договора
и независимо от противопоставянето на ищеца-наемодател ответникът продължил
ползването на водопроводната мрежа и технологичните съоръжения, обслужвайки
абонатите си на територията на к.к. Слънчев бряг. Ищецът заявява, че ответното
дружество реализирало печалби, извършвайки доставка и продажба на вода,
извеждане на канализационни води и пречистване на води, като тези дейности били
невъзможни без ползването на ВиК съоръженията. В резултат на неправомерното
ползване ответникът се обогатил за сметка на ищеца със сума, представляваща
половината от чистия положителен финансов резултат на територията на к.к.
Слънчев бряг – Изток и гр. Свети Влас, който по преценка на ищеца възлизал на
1 060 000 лв., но предстоял да бъде изчислен в хода на
производството. Дължимото за периода обезщетение се равнявало на половината от
реализируемата печалба на посочената територия и възлизало на 530 000 лв.,
а лихвата за забава, претендирана от 01.01.2012 г. до датата на завеждане на
исковата молба – на 150 000 лв.
Ответникът по делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е депозирал отговор
на исковата молба, с която оспорва допустимостта на производството и
основателността на иска. Направено е и възражение във връзка с правото на
собственост на процесната В и К мрежа, тъй като ищецът не е могъл
да се легитимира като законен собственик. Отбелязва, че проводите и съоръженията на техническата
инфрастуктура, съгласно чл.64 ал.3 ЗУТ се изграждат и ремонтират за сметка на
държавата, общините и съответните лицензирани експлоатационни дружества.
Процесните съоръжения, след полагането им под уличното платно съгласно плана за
регулация, били публична общинска собственост по смисъла на чл.19 т.4 б.,,а“ и
б.,,б“ ЗВ във връзка с чл.64 ал.3 ЗУТ. Излага се твърдение, че ответникът е
ползвал мрежата на техническата инфраструктура на територията на к.к. ,,Слънчев
бряг“ със знанието и съгласието на собственика- Община Несебър.
Навежда съображения за нищожност
на договора за наем.
Според ответната страна исковите претенции са
погасени по давност. Изтъкват се аргументи, че обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД
има договорен, а не деликтен характер. Цитирана е съдебна практика (Решение №146
от 01.12.2010г. по гр.д.№934/ 2009г., ТК,ІІ т.о на ВКС; Решение №54 от
11.-07.2011г. по т.д.№377/2010г.ТК,ІІт.о. на ВКС). Щом като обезщетението по
чл.236 ал.2 ЗЗД било такова за неизпълнен договор, то тогава спрямо него била
приложима кратката погасителна давност на чл.111 ЗЗД (същото важало и за
акцесорната претенция на ищеца за мораторна лихва).
Счита, че тъй като ищецът
претендирал обезщетение за вещи, които не са
предмет на наемния договор, дори да се приемело, че същият е действителен,
исковата претенция пак би била неоснователна.
Пояснява също така, че изпълнявайки нищожен
наемен договор, ответникът платил общо 286 229 лв. за период от четири
години (2005г.,2006г.,2007г.и 2008г.), т.е. средногодишен наем в размер на
71 557лв. Уточнява, че наемът, съобразно уговореното между страните се
определял като 50% от рентабилността, разчетена в цената на доставяната до
крайните абонати питейна вода(чл.3 от договора). Заявява, че предметът на договора бил доставка на вода и отвеждане
на отпадъчните води от УПИ в регулацията само на к.к.,,Слънчев бряг“ до
канално- помпени станции. Не било договорено пречистването на отпадните води.
За горното била определена относително висока цена от ДКЕВР, тъй като отпадните
води се преработвали до определени емисионни стойности, чрез изградените в
пречиствателните станции съоръжения. Във връзка с казаното намира, че ищецът е
предявил претенция за ползване на вещи (пречиствателни съоръжения и КПС), различни от наетите (канална мрежа),
които не са собственост на наемодателя. Подчертава, че услугите за доставка,
отвеждане и пречистване на вода били регламентирани в ЗРВКУ, уреждащ дейностите
не само на ВиК операторите, но и на други предприятия. Съгласно чл.1 ал.2 ЗРВК,
пречистването на отпадъчните води било самостоятелен вид услуга, отделна от
услугите ,,пречистване на питейни води“, ,,доставка на питейни води“ и
,,отвеждане на отпадъчни води“, поради което и била определена отделна цена за
тази услуга.
Посочва, че ищецът вече бил
получил плащане за ползването на мрежите на техническата инфраструктура,
включително и ВиК мрежите, разположени на територията на к.к.,,Слънчев бряг-
изток“ от собствениците на сгради и хотели в курортния комплект под формата на
,,такса инфраструктура“.
С отговора на исковата молба е
направено и насрещно възражение за прихващане на вземането на ищеца с
насрещното вземане на ответника в размер на 750 000 лв., представляващо
сумата, дължима от ищеца на ответника на основание чл.1 ал.2 ЗРВКУ за цялата
2011г., за пречистване на повърхностните води от територията на к.к.,,Слънчев
бряг“.
Ответникът е навел и възражение за забава на ищеца. Твърди, че
ползването на водопроводната и канализационна мрежа е продължило със съгласието
на наемодателя. В тази връзка представя ,,Констативен протокол“ от 29.03.2011г.
и от 15.03.2011г. На посочените дати ищецът е бил поканен да получи владението
на мрежата чрез подписване на двустранен предавателно- приемателен протокол.
Ищцовото дружество отказало да получи обратно процесните вещи- предмет на наемния
договор. Предвид изложеното, ответникът счита, по смисъла на чл.95 ЗЗД, ищецът е в забава.
С отговора на исковата молба се
възразява и по отношение претендирания
размер на вредите. Счита се за недоказано твърдението на ищеца, че пропуснатата
полза- обогатяването за сметка на ,,Слънчев бряг“АД било 50% от чистия
положителен финансов резултат на територията на к.к.,,Слънчев бряг“ и гр.Свети
Влас, определен на 1 060 000лв. Горното не намирало правна опора в
Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Липсвало и правило, определящо дали реализираните търговски обороти през дадена
финансова година формирали печалба или загуба. Формулирани са искания по
доказателствата.
В срок е постъпила
допълнителна искова молба, с която ищецът изразява становище по възраженията на
ответника за недопустимост на исковата молба. Намира за ирелевантен въпроса
относно принадлежността на правото на собственост (възражението, че ищцовото дружество не било собственик на В и
К мрежата), тъй като исковата претенция
се основавала на прекратено облигационно отношение- това по наемния договор.
Досежно възражението
за нищожност на договора, счита, че същото е неоснователно. Посочва, че
независимо от предвиденото в чл.28 ал.1 ЗПСК, изискване за даване на разрешение
от Агенцията за приватизация за сключването на подобен договор, горното не
обуславяло валидността на сделката. Още
повече, в конкретния случай сделката
била произвела действие- Решение №85/15.12.2010г. на Бургаски апелативен съд по
т.д. №223/2010г. В горецитираното решение било прието от съда наличието на
валидно сключен договор за наем.
Неоснователно било и възражението за изтекла
погасителна давност. Подчертава, че предмет на исковата претенция било
обезщетението за вреди, а не заплащането на периодични плащания, поради което
се прилагала общата петгодишна давност, а не тази по чл.111 от ЗЗД. Пряката
пропусната полза на ищеца се изразявала в неполучаване на доход от В и К
системата, която ответното дружество ползвало и по този начин извличало печалба
в ущърб на ищеца.
Навежда доводи и относно неоснователността на
твърденията на ответника, че ищецът претендирал обезщетение за вещи, които не
са предмет на наемния договор. Посочва, че било невъзможно ,,ВиК“ЕАД да
пречиства вода без да ползва канализационната мрежа, собственост на ,,Слънчев
бряг“АД, като горният въпрос следвало да бъде обследван и доказан чрез
експертиза.
Намира, че възражението за прихващане е
несвоевременно направено. Същото било и неоснователно. Не съществувало вземане
на ответника от ищеца, още повече, в размер на 750 000 лева за пречистване
на повърхностните води на к.к.,,Слънчев бряг“ за периода 01.01.2011г. до
31.12.2011г. Позоваването на чл.1 ал.2 ЗРВКУ било несъстоятелно, тъй като
горната разпоредба посочвала единствено обхвата на водоснабдителните и
канализационни услуги, като съгласно чл.2 ал.1 от цитирания нормативен акт, В и
К операторите били единствените, имащи право да извършват посочените услуги. В
този смисъл, за ищцовото дружество- собственик на В и К мрежата, не
съществувало нормативно определено задължение за пречистване на водите. Горното
било задължение на ответника в качеството му на воден оператор. Счита, че за
ответника не е възниквало вземане в размер на 750 000 лв., не било
включено и в счетоводните му отчети.
Оспорва наведените от ответника твърдения, че
ищецът не се е противопоставил на продължилото ползване, с което изпаднал в
забава. Подчертава, че към исковата молба са приложени писма за доказване
кореспонденцията между двете дружества. ,,Слънчев бряг“АД многократно правил
опити за регулиране отношенията с ответника, но му било отказано. Това било
установено и в мотивите на цитираното по- горе решение на БАС. Водопроводната
мрежа не можела да се ползва от „Слънчев бряг“ АД поради липса на лиценз(дружеството
поискало регистрация, но такава му била отказана от ДКЕВР), което водело до
обективна невъзможност за ползване на ВиК мрежата.
Заявява, че длъжникът ,,ВиК“ЕАД не се възползвал от възможността да се
освободи от отговорност като предаде вещта по смисъла на чл.97 ал.1 ЗЗД. За
него оставало задължението да полага грижата на добър търговец, а било
очевидно, че същият продължавал да реализира печалби от ползването на вещта в
исковия период, както и до настоящия момент.
Относно претендирания
размер на вредите- пропуснати ползи, посочва, че същият бил определен в наемния
договор като 50% от рентабилността в
цената на водата на база инкасираните количества от абонатите на курортния
комплекс. Точният размер следвало да се установи чрез извършване на съдебно-
икономическа експертиза.
Предвид наведените
доводи, ищецът счита, че е налице фактическия състав на предявения иск по чл.236 ал.2 ЗЗД- изтекъл
срок на договора за наем, противопоставяне на наемодателя срещу ползването на
предоставените под наем вещи, продължило ползване, предвидимост на пропусната
полза, причинна връзка между ползването и вредата.
В срок е постъпил
допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника, с който
ответникът заявява, че поддържа изложеното в отговора на първоначалната искова
молба. Излага подробни съображения във връзка с направените от ищеца
доказателствени искания (относно задачите към съдебно- техническата и съдебно-
икономическа експертиза).
Бургаският окръжен съд с оглед на
събраните доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона приема от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото, че на
08.03.2005г. страните са сключили договор по силата на който ищецът предоставил
водопроводната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване и гр. Бургас срещу заплащане на наемна цена. Цената се определяла
в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества следвало да се отчитат на базата на
инкасираната вода от абонатите. Не са налице противоречиви позиции и по повод срока на
действие на договора- 31.12.2005г., както и относно обстоятелството, че последният е удължаван до 31.12.2008г. Липсват разногласия и относно факта на изпращане на писмо № 94-00-283/09.12.2008г. до дружеството-
ответник, с което „Слънчев бряг" АД отправило уведомление за прекратяване на
взаимоотношенията между страните, произтичащи от горния договор и предложение за сключване на нов такъв, с начало на действие - 01.01.2009
г., както и относно обстоятелството, че
ВиК операторът не
приел направеното предложение. Не се спори също така, че през 2010 и 2011г. ползването на ВиК мрежата е продължило от страна на ответника.
Няма
спор и че между страните вече са водени дела със същия предмет и основание, но
за друг период от време, като тези правни спорове са решени с влезли в сила
съдебни актове по т.д.№223/2010г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас и т.д.
№54/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с които претенцията за
обезщетение на дружеството ищец е приета
за основателна.
В общо
приетите по делото три заключения вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза посочва подробно и изчерпателно какво е предназначението на
процесната водоснабдителна и канална мрежа и как функционира същата конкретно
на територията на к.к.Слънчев бряг-изток. Изброени са отделните видове услуги,
предоставяни от процесната ВиК мрежа, като
експертът е категоричен и убедителен в становището си, че не е възможно
без ползването на процесната канализационна мрежа на ищеца отпадните води да се
доведат и пречистят в пречиствателна станция за отпадни води/ ПСОВ/, с
последващо заустване в морето. Направен е също така от вещото лице подробен
анализ на елементите, от които е съставена процесната ВиК мрежа и нейните
основни характеристики. Изчислено е и общо падналото количество дъждовна вода
на територията на Слънчев бряг–изток през 2011г. Вещото лице същевременно е
установило, че в ПСОВ-Равда се извършва пречистване само на битово фекални
води, като ответникът не начислява други цени за пречистване, освен тези за
пречистването на отпадни води. Освен казаното специалистът, изготвил
хидротехническата експертиза е посочил какво е процентното съотношение на база
балансови стойности между елементите на ВиК мрежата на техническата
инфраструктура, разположена на територията на к.к.Слънчев бряг-изток, която се
води като активи на ищеца към останалите елементи, за които се посочва, че са
собственост на ответника и община Несебър. Формулиран е изричен извод, че ответникът не
би могъл да извършва каквито и да е доставки през процесния период, включително
чрез свои собствени съоръжения до клиентите си без да ползва мрежата и
съоръженията на ищеца, които са изчерпателно изброени, като в тази връзка
отново е направен подробен анализ на начина, по който последната
функционира.
Съдът кредитира без резерви, изготвените по
делото хидротехнически експертизи, като счита, че вещото лице е отговорило
изчерпателно и компетентно на всички поставени му въпроси.
Съдът
приема с доверие представените заключения на съдебно-икономическите експертизи,
изготвени след съединяването на делата в едно общо производство от вещите лица Розалина
Лазарова и Виолета Димитрова. Заключенията на вещото лице Генов не са дали ясен
и конкретен отговор на въпросите, имащи значение за изясняване предмета на
претенциите, заявени в процеса, поради което и настоящия състав не ги кредитира
и цени.
Поначало
затрудненията при работата на вещите лица са произлезли от обстоятелството, че ответникът
след 2009г. не води отделни аналитични партиди за разходите по райони,
включително и тези, направени на територията на Слънчев бряг-изток, както е
правил това в предходни години. Това е наложило съдът да допусне задачи към вещото
лице, което да даде заключение за размера на разходите от дейността на
ответника на територията на к.к. Слънчев бряг като ползва по аналогия и
съпоставимост данните за разходите, направени от последния на тази територия
през 2009г., като след установяване размера на разходите да се посочи
конкретния финансов резултат от дейността на „ВиК“ЕАД по предоставените от него
услуги на процесната територия за процесния период като се определи по този
начин размера на обезщетението за 2010 и 2011г. и мораторната лихва върху
същото. На вещото лице е поставена и втора задача, а именно да изчисли размера
на разходите и съответно финансовия резултат от дейността на ответника за 2010
и 2011г. на територията на к.к.Слънчев бряг като ползва по аналогия и
съпоставимост и средно аритметично изчисление данните за разходи на тази
територия през периода 2009 до 2005г. При определяне на горните стойности да
посочи размера на обезщетението и мораторната лихва за процесните два периода.
Вещото лице Розалина Лазарова е изготвила първото си заключение като се е
запознала с документите, приложени към делото и извършила справки в
счетоводството на ответника. След анализ на информацията е определила размера
на разходите за процесните два периода по посочените вече два начина и
изчислила финансовия резултат и размера на дължимото обезщетение и мораторна
лихва за 2010г. и 2011г. В съдебно заседание заявява, че макар и по аналогия и
двата варианта за изчисляване на обезщетение могат да се ползват и приемат. Във
второто, прието по делото заключение вещото лице е посочило, че в
счетоводството на Община Несебър не се води аналитичност на прехвърлени от
„ВиК“ЕАД активи, включително собственост на ВиК мрежата на Слънчев бряг-изток.
Подробно и изчерпателно са отразени включените в счетоводния баланс на ищеца
към 31.12.2017г. дълготрайни материални активи, включително по номера, дата на
придобиване и стойност на същите. Вещото лице освен това е изчислило съгласно
представените справки от счетоводството на ответника каква част от нетната
печалба на последния е формирана в резултат на експлоатация на онези елементи
на ВиК мрежата разположена на територията на Слънчев бряг-изток, които са
вписани като активи на ищеца и каква част от нетната печалба се формира в
резултат на експлоатацията на останалите елементи на същата мрежа, собственост
на ответника и община Несебър. В допълнително заключение е посочило стойността
на обезщетението и лихвата върху него, дължими за двата процесни периода на
база счетоводната печалба, формирана в предприятието, без да приспада разходите
за данъци.
Съдът е
допуснал и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице- регистриран
одитор- Виолета Димитрова, която е извършила анализ на счетоводната политика на
ответника за времето от 2005г. до исковия период. Констатирано е, че в
дружеството-ответник няма вътрешен нормативен акт, издаден във връзка с
отчитането на приходите и разходите по обекти, както и такъв който да
разпорежда промяна в начина на отчитане на разходите и да изяснява мотивите за
наложилата се промяна. Направен е хронологичен анализ на използваните способи
за отчитане разходите при ответника за времето от 2005-2009г. и съответно през
2010-2011г., както и сравнение между сумите, включени като разходи през част от
съответните периоди и установено, че тези размери са завишени през 2010г.,
което според вещото лице е резултат от промяната в начина на отчитане на
същите. Вещото лице е изразило включително становище, че при спазване на
международните счетоводни стандарти за формиране себестойност на услугите,
извършвани от ответника не би следвало част от разходите, заявени от последния
да се признават за такива- дадени са конкретни примери. Димитрова е възприела
категорична позиция, че разликите между разходите, начислявани по обекти за
времето 2005г.-2009г. и тези за процесните два периода са в резултат на
променената счетоводна политика и подхода при отчитането им, което не става по
обекти, както и на включване на такива, които не издържат теста за спазени
изисквания на международните счетоводни стандарти.
Фактите подлежащи на установяване, от
които се поражда претендираното материално право и са включени в основанието на
настоящата претенция са следните: валидно
сключен между страните договор за наем от 08.03.2005г. и
прекратяването му; продължилото ползване на съоръженията, предмет на
прекратения договор за наем от
ответника, въпреки противопоставянето на наемодателя- ищец на това ползване;
причинна връзка между ищцовата претенция за пропусната полза и невръщането на
владеенето върху наетата вещ от ответника.
Съдът е
на мнение, че след подписване на договора от 08.03.2005г. между страните е
възникнала валидно облигационна връзка, която е прекратена с уведомлението от 09.12.2008г., изпратено до ответника. Възражението за
нищожност на договора за наем от една страна е било предмет на обсъждане в
производствата по т.д. №223/2010г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас и т.д.
№54/2011г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и е било категорично отхвърлено,
като доводите на ответника за противоречие със закона не са възприети. От друга страна в тези производства, както е
посочил и ВКС в решение №184 от 12.01.2018г., постановено по реда на чл.290 ГПК
по т.д. №24 по описа за 2017г. е съдебно
признато правото на обезщетение на ищеца за продължилото и след прекратяване на
действителния договор за наем от 2005г. ползавне на вещта от ответника, въпреки
противопоставянето на първото дружество. В същия съдебен акт се набляга на
факта, че искането за установяване на обратното към 11.09.2014г., когато са
приключили устните състезания пред въззивния съд по т.д. №197/14г. по описа на
БАС и са установени всички релевантни за спорното право факти е преклудирано,
предвид силата на присъдено нещо, с което е установено наличието на твърдяното
от ищеца право на обезщетение. Предвид изложените доводи въпросът за
нищожността на договора за наем въобще не би следвало да се поставя на
обсъждане в настоящия процес, доколкото същият не следва да бъде пререшаван и
вече е обхванат от СПН, с която се ползват горните съдебни решения. Само за пълнота
на изложението следва да се посочи, че собствеността на ВиК мрежата в
конкретния казус няма отношение към действителността на облигационната връзка,
създадена между страните по силата на сключения договор за наем, тъй като няма
пречка имот да се отдава под наем и от несобственик. С оглед на вече казаното,
това дали същата е притежание на ищеца или на Община Несебър, включително и
след прекратяване на договора е обстоятелство, което не може да попречи на
първия да заяви претенцията си обезщетение срещу водния оператор. Важно е да се
каже освен това, че по делото са налице множество писмени документи /процесния
договор за наем, разменена кореспонденция между страните, включително между
ответника и трети за делото лица, като последния такъв документ е от 2018г./
свидетелстващи за признание от страна на ответника на правото на собственост на
процесната мрежа в полза на „Слънчев бряг“АД. По изложените съображения
неотносимо към предмета на спора е и твърдението, че ВиК е собственик на част
от съоръженията, използвани за дейностите, извършвани от водния оператор- пречиствателна
станция и КПС. Както вече беше казано въпросът за собствеността на мрежата и
останалите технически устройства, използвани за подаване и пречистване на
водата не в обхвата на спора и не подлежи на установяване по делото. В
конкретния казус собствеността на посочените съоръжения няма отношение към
претенцията за обезщетение на ищеца, включително в частта за присъждане на
суми, свързани с пречистване на водата, защото твърдението е, че за да се
извършва горната услуга от ответника е необходимо да се ползва процесната
мрежа, представляваща част от активите на дружеството- ищец.
Ответникът
несъмнено е продължил да ползва съоръженията, предмет на прекратения договор за
наем въпреки противопоставянето на ищеца. От разменената кореспонденция между
страните става пределно ясно, че още с писмото-уведомление за разтрогване на
облигационната връзка ищецът се е възпротивил ответника да ползва процесната
мрежа и е поискал отношенията им да се уредят с нов договор, с което
дружеството- воден оператор не се е съгласило. Независимо от липсата на обща
воля на страните за ползването на процесната мрежа, ответникът продължил да
прави това и относно това обстоятелство няма спор по делото, предвид факта на предоставяните
от „ВиК“ ЕАД и понастоящем услуги. Изводът, че веднъж вече извършено
противопоставяне се отнася до всички следващи периоди от време е в съответствие
с установената практика. Ищецът изрично е заявил как се формира, според него
пропусната полза- половината от чистия финансов резултат за процесните периоди
от време, като в конкретния казус следва да се изхожда от нормалното и
закономерно настъпване на ползите, както би се случило ако задължението би се
изпълнявало по един действащ договор. Предвидимостта на ползата при нормално
изпълнение на договора е пречка да се присъжда по-голямо обезщетение при
промяна в обстоятелствата, като се отчетат условията, при които е действал
договора. Обезщетението се изразява в пропуснатата полза за ищеца да реализира
приходи от ползването на тази мрежа през процесния период. Ясно е, че след като
ищеца не е регистриран като воден оператор, то той не може сам да ползва
процесната водопроводна и канализационна мрежа, а пропуснатите му ползи се
изразяват в невъзможността да получава наем, отдавайки я на воден оператор,
респективно обезщетение при продължило без негово съгласие ползване при
прекратен вече договор. Тази полза,
която се претендира се явява пряка и непосредствена последица от поведението на
водния оператор да експлоатира процесните съоръжения без да плаща за това.
Поначало обезщетението
по чл.236 ал.2 ЗЗД, дължимо след прекратяване на наемния договор, се изразява в
пропуснатата полза от реализиране на приходи от вещта, като размерът му се
формира на база средната пазарна цена за ползване на вещта, предмет на
прекратения договор за наем. В конкретните отношения е налице специфика на тази
вещ / ВиК мрежа/ и липсва база за
сравнение относно определяне на средна
пазарна цена. Следователно в конкретния случай размерът на пропусната
полза след прекратяване на договора е съизмерим с размера на наема, определен,
съобразно договорения между страните начин- чл.3 от договора от 08.03.2005г.
При определяне размера на наемната цена, която следва
да послужи и за определяне размера на дължимото обезщетение, се ползва
уговорката в прекратения договор- 50 % от рентабилността в цената на водата, на
база инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс. Изчислението трябва да се извърши на база счетоводната печалба на ответника от
конкретната дейност, извършвана в целия и обем по процесната ВиК
мрежа. Обемът на доставената вода несъмнено определя и обема на отведените канални води и
осигурените води за пречистване. Касае се за три вида услуги, които като
компоненти се включват в дейността на дружеството и които определят конкретния
му финансов резултат от тази дейност за всяка година, при ползване на цялата
водоснабдителна и канализационна мрежа на ищеца. По този начин при определяне размера на
обезщетението е подходило вещото лице, изчислявайки същото на базата на
половината от счетоводната печалба на ответника явяваща се като разлика между
приходи и разходи от дейността на процесната територия. Експертът- икономист е
съобразил включително и обстоятелството, че печалбата на водния оператор се
формира от предоставяне на трите вида услуги- доставка на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на същите, като с това становище настоящият
съдебен състав се солидаризира напълно. В тази връзка няма как да бъде прието
възражението, че уговорката между страните за начина, по който е следвало да се
формира наемната цена е била друга, тъй като от една страна по делото е
безспорно установено от заключението на вещото лице, изготвило техническата
експертиза, че ответникът не би могъл да извършва дейност и реализира търговска
печалба, като предлага горните услуги на процесната територия без да ползва
мрежата, собственост на ищеца и без значение е в случай дали последният е
собственик на част от съоръженията. От друга страна възражението, че при
определяне рентабилността на водата следва да отпадне един от компонентите
–пречистване на отпадъчните води е неоснователно, тъй като внимателният прочит
на клаузата от договора, регламентираща определянето на наема е свързано с
рентабилността в цената на водата на база на инкасираните количества от
абонатите на процесната територия. Доколкото съставянето на цената на услугата,
предлагана от ответника е предмет на държавно регулиране няма как да се приеме,
че този въпрос подлежи на отделни уговорки между страните.
По
делото са ангажирани достатъчно убедителни доказателства от анализа на които
става ясно, че ищецът е включил в активите си процесната ВиК мрежа, като в тази
връзка през годините е извършвал включително дейности по поддръжка и ремонт на
тези съоръжения. Не са налични данни, които да потвърждават твърдението на
ответника и представения от него по този повод писмен документ, че е ползвал
процесната мрежа със съгласието и без противопоставянето на нейния собственик
Община Несебър. На първо място като писмени доказателства в хода на настоящия
процес са приобщени такива, изходящи от ответника, в които е изразена
нееднозначна позиция, че процесната мрежа е собственост на ищеца, които в
случая следва да се ценят като извънсъдебно признание на този факт. От друга
страна от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата
експертиза става ясно, че данни за заприходяване на процесната мрежа като актив
при община Несебър също не са налице. При това положение и при липса на проведено
достатъчно убедително успешно насрещно доказване съдът намира, че ответната
страна не е установила, че през процесните периоди е преустановила ползването
на мрежата на същото основание, нито че е осъществявала ползване на същата на
друго основание.
Предвид
изложеното предпоставките за възникване отговорността на ответника за заплащане
на обезщетение за процесните два периода са налице, а претенцията на ищеца се
явява доказана по своето основание. Вече беше посочено по какъв начин вещото
лице е определило размера на пропуснатата полза за ищеца и дължимото в тази
връзка обезщетение за търсените периоди, като съдът възприема позиция, че макар
и двата начина на изчисляване да използват методите на аналогията по точен и
достоверен се явява размерът на обезщетението, определен във вариант “Б“. Това
е така, тъй като периода, който е предмет на изследване при този вариант е
по-голям /няколко поредни годишни счетоводни отчитания/, което води при
използване метода на средно аритметично при изчисляване разходите на ответника
до получаване на данни, които са по близки до реалните и дават най-обективен
поглед върху действителния размер на тези разходи. Ето защо следва да се
приеме, че размерът на обезщетението дължимо на ищеца за 2010г. възлиза на
801 791 лева /каквато сума е заявена като размер на увеличения иск/, а това
дължимо за ползването на процесната мрежа през 2011г. е в размер на 775 856
лева, като за тези размери искът за главница е основателен и следва да се уважи.
Няма как
да бъде споделено становището, че горната претенцията за обезщетение е погасена
по давност, като същото се отнася и за направеното увеличение на иска. В случая е приложима общата 5- годишна давност,
тъй като не се касае за обезщетение от неизпълнен договор, или за вземане за
наем. Претенцията е с извъндоговорен характер, предвид прекратяването на
процесния договор и липсата на валидно договорно правоотношение. Вземанията по
чл. 236 ал.2 ЗЗД категорично не са такива за
периодични плащания и следователно не се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна давност. В случая важат
нормите, уреждащи общата погасителна давност-арг.чл.110 ЗЗД. Следователно ако бъде приет като
начален момент на давностния срок ползването на вещта от ответника в началото
на процесните периоди, то давностния срок не е изтекъл към датата на заявяване
на исковете и по двете искови молби.
Поначало в хипотезата на
увеличаване на иска по размер, съдът бива сезиран с един по-голям, увеличен
петитум, по който дължи произнасяне с крайния съдебен акт, като
правилото,
че извършените процесуални действия запазват своето действие, намира приложение
и в тази хипотеза на изменение на иска/доколкото при увеличение
размера на претенция може въобще да става дума за същинско изменение/ и за
разлика от частично предявения иск, тук няма спор в съдебната практика, че с
приемане на увеличаването на иска, новият размер се счита за предявен от
подаване на исковата молба, т.е. от този момент давността за вземането се счита
за спряна. Токова именно становище е изразено в мотивите на
решение №22/14.07.2010г. по т.д.428/2009г. на ВКС, първо т.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК, както и в решение №48/ 28.05.2015г. по т.д.№567/14г. на
ВКС, второ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В настоящия казус исковете
не са заявени като частични и впоследствие увеличени /този въпрос е предмет на
разглеждане по тълкувателно дело на ВКС №3/16г., решение по което все още не е
произнесено/. Касае се следователно до увеличаване на иска за парично вземане,
когато същото е предприето, без да се изменя основанието и се изразява в
поправяне на неточност досежно размера на искането или уточняване на
действителния размер. В този случай спирането на давността е настъпило от
датата на депозиране на исковата молба и за увеличената част от престацията.
При така
направените изводи за основателност на предявената претенция за обезщетение
следва да се разгледа направеното възражение за прихващане, което по мнение на
настоящия състав е останало недоказано и следва да се остави без уважение. В
хода на производството въобще не е установено ответникът да е извършвал
услугата пречистване на дъждовна /повърхностна/ вода през 2011г, като доказателства
за достоверността на такова твърдение не са ангажирани, още по- малко е
проведено съответното доказване в подкрепа на становището, че се касае за
разходи, които следва да бъдат заплатени конкретно от дружеството- ищец и в
търсения размер от 750 000 лева. Ето защо възражението за прихващане
следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано по основание и
размер.
Според настоящия състав исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни. Поначало задължението за заплащане на мораторна лихва възниква от деня на забавата. В конкретния казус този ден няма как да бъде определен и това се дължи най-вече на спецификата на отношенията между страните, доколкото е ясно, че фактури от ищеца не са издавани / изхождайки от текста на чл.3 ал.2 от договора/, тъй като договорната връзка е прекратена много преди това. При това положение съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня, следващ поканата. Последната има правопораждащо действие което се осъществява занапред във времето. Освен, че се отнася занапред, това действие касае само и единствено задължението, което поражда- това за обезщетението за забава и не е свързано с главното парично задължение. Предходна покана или исковата молба, с която се претендира обезщетение за минал период от време, не може да съставлява покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД и да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава за ново бъдещо главно задължение, което касае следващ период. Кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото, още и друго- невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът продължи да ползва имота на кредитора. Когато се претендира за различен период от време на ползване и различен размер на обезщетение претенцията произтича от различен фактически състав. Тъй като се касае за различни вземания, съответно въз основа на тези различни вземания възникват различни акцесорни задължения по чл. 86 ЗЗД, с различни начални моменти, които зависят от деня на изрично връчената за всяко покана.
Действително съгласно нормата на чл.294 ал.1 ТЗ
между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго, а друго
между страните не се установи да е уговорено. Лихва в конкретния случай би се
дължала по силата на закона и за това не е необходима допълнителна уговорка
между страните, стига обаче падежът на процесното задължение да е бил ясен
предварително, само тогава длъжникът би изпаднал в забава за плащане и без за
това да е необходима покана. В контекста на
изложеното, преди подаването на исковата молба няма данни по делото до
ответника да е била отправяна покана за плащане и в този смисъл няма основания
да се приеме, че последният е бил в забава преди тази искова молба. След като в
исковите периоди по настоящето дело ответникът не е бил в състояние на забава,
то върху сумите не се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и
в тази им част претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни.
Искането за присъждане на законните лихви
върху присъдените главници от 801 791 лева, считано от подаването на исковата молба- 19.12.2013г. до
окончателното изплащане на сумата и върху главницата от 775 856 лева от
предявяване на иска- 04.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно и трябва да се уважи.
На
основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК на страните следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 120 899,52 лева на ищеца съразмерно с уважената
част от иска и в размер на 7169.68 лева за ответника съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов“ №3 да заплати на „Слънчев
бряг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев
бряг, Община Несебър сумата от 801 791 / осемстотин и една хиляди
седемстотин деветдесет и един / лева, представляваща обезщетение за ползване на
водопроводна и канализационна мрежа, на
територията на к.к. Слънчев бряг-изток за периода от 01.01.2010г. до
31.12.2010г., както и сумата от 775 856 /седемстотин седемдесет и пет
хиляди осемстотин петдесет и шест/ лева обезщетение за ползване на същата мрежа
в к.к. Слънчев бряг-изток за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., ведно със
законна лихва върху главницата от 801 791 лева от подаването на исковата
молба- 19.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата и законната лихва
върху главницата от 775 856 лева от предявяване на иска- 04.11.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля
исковете за сумата от 327 520 /триста двадесет и седем хиляди петстотин и
двадесет/ лева, претендирана мораторна лихва върху дължимото обезщетение от 801
791 лв, считано от 01.01.2011г. до датата на завеждане на исковата молба по
тази претенция, както и претенцията за сумата от 236 618/ двеста тридесет
и шест хиляди шестстотин и осемнадесет/ лева мораторна лихва върху дължимото
обезщетение от 775 856 лв., считано от 01.01.2012г. до датата на завеждане на
исковата молба по този иск.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3 да
заплати на „Слънчев бряг” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър сумата от 120 899,52 /сто и двадесет хиляди осемстотин деветдесет и
девет лева и петдесет и две стотинки/- разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
Осъжда „Слънчев бряг” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община
Несебър да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ №3 сумата от 7169.68 /седем хиляди
сто шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/- разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр.Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: