Решение по дело №577/2014 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 96
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Ивайло Генов Йорданов
Дело: 20141840100577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       гр. Ихтиман, 09.07.2018г.         

В ИМЕТО НА НАРОДА

          ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на  двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Адрияна Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 577 по описа на съда за 2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Ищците Д.И.Я. и В.Я.Я. твърдят, че са единствени наследници на Яне Йорданов Я., б. ж. на с. Костадинкино. Посочват, че към момента на образуване на ТКЗС в селото през 1957-1959г. наследодателят им е притежавал в собственост земеделски недвижими имоти, сред които и една ливада с площ от 2 дка, намираща се в землището на с. Вакарел, махала „Брънковци“, в местността „При дома“ (сега землището на с. Вакарел, Софийска област, в местността „Селището“), при съседи: полски път, населено място и Димитър Йорданов Я.. Посочва, че имотът бил придобит от него по наследство и собствено и присъединено давностно владение. Твърди се, че имотът бил получен по наследство от ищеца от Йордан Алексов, който имот е бил един цял имот, от който наследодателят на ищеца и другите му двама братя са получили по 2 дка. и така са записани в емлячния регистър.

Посочва, че през 1992г. наследодателят им заявил за възстановяване и описания по-горе имот. По заявлението му била образувана преписка с № 1107ЛБ/27.02.1992г. на ПК Ихтиман. Същата приключила с решение, с което на Яне Йорданов Я. било признато за възстановяване правото на собственост върху процесния имот. Имотът съществувал и към настоящия момент в стари реални граници.

Твърди, че наследодателят му и двамата му братя Ангел Я. и Димитър Я. са притежавали всеки по една ливада с площ от 2 дка в посочената местност. Същите били получени от тях по наследство от баща им и всеки един от тримата владял собствения си имот до масовизацията. Преди това имотите били владени от техния общ наследодател.

Посочва, че по причина, че били пропуснали срока за заснемане на имотите по тяхно искане, служител на дружеството, поддържащо кадастралната карта и плана за земеразделяне на землището на с. Вакарел, извършило идентификация на притежаваните от наследодателя му имоти към момента на образуване на ТКЗС, вкл. на процесния такъв, като се оказало, че същият е възстановен на ответниците като част от имот № 642002. Твърди, че последните, а също и техния наследодател никога до образуване на ТКЗС не са притежавали имот в местността „При дома“, който да е съседен или да се припокрива с притежавания от него и сестра му имот.

Иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че наследодателят им Яне Йорданов Я. е бил собственик на процесния имот към момента на внасянето на имота в ТКЗС

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор е постъпил от ответника Я.Х.Ч.. Същият посочва, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излага довод, че имотът не е в достатъчна степен индивидуализиран, доколкото не е посочено каква част от имот № 642002 се твърди, че представлява. Изтъква, че последният е възстановен на наследниците на Найден Ч. с решение на ПК Ихтиман от 15.07.1997г., ведно със скица към него. Твърди, че с останалите ответници – наследници на Найден Ч. – поделили доброволно (с договор за доброволна делба от 20.04.2007г. наследствените имоти и от този момент той притежавал 1.200 дка от имот с № 642002. Твърди, че представеното от ищеца решение на ПК Ихтиман от 09.11.2012г. и служебната бележка от кметство Костадинкино не са доказателства, годни да установят правото на собственост на ищеца. Обръща внимание, че представената скица-проект се отнася до имот с № 642040, а не до съседния нему имот с № 642002.

В срока за отговор такъв е постъпил и от Р.Б.Ч., В.М.Ч., Р.Б.Ч., И.В.Ч., Р.В.Ч. и Д.А.Ч., в качеството й на наследник на Александър Славчев Ч.. Същите твърдят, че искът бил недопустим, доколкото липсвал спор за материално право към определен минал момент с оглед факта, че се касаело до имоти, които не са идентични. Посочват, че с решение № Е0021/15.07.1997г. ПК Ихтиман възстановила на наследниците на Найден Георгиев Ч., б. ж. на с. Вакарел заявени 12 броя земеделски имоти, за които били издадени и скици, вкл. върху имот, представляващ ливада с площ от 8.451 дка, десета категория, в местността „Селището“, съставляваш имот с № 642002 по картата на землището на с. Вакарел. Твърди, че представеното от ищеца решение не е влязло в сила, поради което и не било годно да удостовери правото на собственост на наследодателя му върху процесния имот. Заявяват липса на идентичност на претендирания от ищеца имот и възстановения на техния наследодател такъв като същевременно оспорват правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на обобществяване.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат А., който изцяло поддържа исковата претенция.

Ответниците Я.Ч.; В.Ч.; Р.Ч.; Р.Ч. и  И.Ч. не се явяват в съдебно заседание. Ответниците Р.Ч. и Д.Ч., не се явяват лично, представляват се от адвокат Кичуков. В хода на производството същите са депозирали молби, че признават иска.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното и прието по делото удостоверение за наследници се установява, че наследодателят на ищеците Яне Йорданов Я. е починал 25.03.2009 г. и след смъртта си е оставил съпруга – Д.И.Я. и сина си В.Я.Я.. От представената и приета по делото служебна бележка от Емлячния регистър на с. Костадиново се установява, че Ангел Я. е притежавал ливада в местността „При дома” от 2 дка-партида № 10/29.06.1949 г.; Димитър Я. е притежавал ливада в местността „При дома” от 2 дка-партида № 28/29.06.1949 г., като за Яне Я. няма данни, тъй като регистъра е унищожен и свършва до буквата „с”. От приетото и представено по делото Решение № 115АП на ОСЗ – гр. Ихтиман се установява, че на Димитър Я. е възстановена под № 26 в решението Ливада от 2 дка, находяща се в землището на село Вакарел в местността „При дома”. От представения и приет по делото  Нотариален акт, том I, № 183, регистър 469, дело № 92/1929 г. се установява, че Найден Георгиев Ч. е признат за собственик  по обстоятелствена проверка на имотите, посочени в него, между които и процесния. От представеното по делото Решение № Е0021/15.07.1997г. на ПК – гр. Ихтиман се установява, че на наследниците на Найден Георгиев Ч. под № 7 в решението е възстановена ливада от 8,451 дка, местността Селището, част от която е и имот с № 642002 по картата на землището. От представения и приет по делото Договор за доброволна делба на земеделски земи, акт № 47, том II от 20.04.2001г. се установява, че имота, предмет на делото е поделен доброволно между наследниците на Найден Георгиев Ч.. От представената скица по делото К 02270/07.11.2012г. се установява, че имота с № 642002, между който е и процесния е записан като собствен на ответниците. Същото се установява и от представената от ответниците данъчна оценка. От представената от ищеца скица № Ф02430/18.02.2014г. се установява, че имота с № 642041 е записан на името на Яне Я. и се намира в местността „Селището”. От представената от ищеца данъчна оценка с изх. № **********/27.08.2014г. се установява, че имота е записан на името на ищеца, с идентификатор 642040. От представеното и прието удостоверение № ВС-31-009/11.02.2015г. се установява, че местността „При дома” е идентична с местността „Селището”.От представената и приета служебна бележка на община Ихтиман, с. Костадинково № 1/09.01.2015г. се установява, че общият наследодателят на ищеците е син на Йордан Я. Алексов.

По делото са приложени преписка № 1107ЛВ по заявлението на Яне Я. за възстановяване и преписка № 31ЕО, по заявлението на наследниците на Найден Георгиев Ч.. От първата преписка е видно /Решение № 115-1,136 на ПК-Ихтиман/, че с него е отказано възстановяване собствeността в стари реални граници на ливада от 2 дка. в местността „При дома”. Впоследствие  е възстановена с Решение № 115АЛ от 09.11.2012г. От приетото по делото Удостоверение № ВС-31-004/21.01.2016г. се установява, че в землището на с. Вакарел ЕКАТТЕ 10029, община Ихтиман, за мах. Брънковци, местностите „При дома”, „Селището” и „Излака”, касаят едно и също местоположение. По делото са представени Протоколи № 6-3/14.06.1996г.; № 6-3-2/14.06.1996г. и № 6-3-3/14.06.1996г., с които са определени границите на териториите за възстановяване, както и такива за разпределение на площите по местности в териториите, определени по реда на чл. 18г, ал.1 и чл. 18ж, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, както и Протокол № 6-23 за определяне категориите на земята, тяхното разпределение  и съотношението им в условни декари в землището на община Ихтиман.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателства. Разпитан свидетелят Колев, казва, че познава ищеца и неговия наследодател, както и че процесната ливада е обработвана само от тях, както и от другите двама сина на Йордан Я.. Казва, че ливадата е до къщата на Яне Я.. Предявена му бе скицата, като същият посочва, че на юг е къщата на Яне, след това на Димитър и след това на брат му Ангел, като те точно така си били разпределили ливадата. Казва че познава и Найден Ч.. Казва, че ливадата на Найден няма обща граница с процесната. Разпитан свидетелят Крум Я., казва, че познава ищеците, тъй като са първи братовчеди. При предявяване на скицата по делото възпроизвежда същата информация и свидетеля Георгиев и конкретизира, как тримата братя са разделили ливадата.. Казва, че познавал Найден Ч., който имал много наследници, и неговата ливада нямала нища общо с тази на ищеца, като между двете ливади има и други имоти.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че претендираният от ищеца имот му е възстановен с решение на ПК от 2012г., и е признат съгласно заверени копия от стария и новия кадастрален план на махала /сега село/ Брънковци, одобрени съответно през 1947 и 1991г. и заверено копие от разписен лист към стария план, приложени към скицата. От експертизата се установява, че имот с № 642002 на землището в с. Вакарел е бил включен в стария регулационен план от 1947г. и е бил имот № 128, като от него са били образувани шест парцела . I, II, III, IV, VIII и IX, като в последствие /около 1963г./ са изключени от регулация I, II, III, IV и части от VIII и IX. Имот с планоснимачен № 128 е записан в разписния лист на името на Йордан Я. – баща на наследодателя на ищеца. Съседният имот, записан с планоснимачен № 130 също се водел на Йордан Я., като между двата имота имало знак за общност. От експертизата се установява, че по новия кадастрален и регулационен план от 1991г., част от имот с планоснимачен № 169, записан на Яне Я. - наследодателя на ищеците, попада в площта на имот № 642002. Установява се от експертизата, че в КВС на землището на с. Вакарел, масив 642 и съседните няма местности „Под дома” и „Селището.” Всички имоти до имот № 642002 са възстановени на собствениците в местността „Излака”. От експертизата се установява, че процесния имот е идентичен с 2000/8451 ид. части кв.м. от имота на ответниците, възстановен им с Решение № Е0021/15.07.1997г., като експертизата не може да установи с коя част е идентичен, тъй като на място липсват трайни знаци.

Представени са като доказателства, а и съдът служебно се запозна с Решение № 71 от 25.05.2016 г., постановено по гр. д. № 576/2014 г. по описа на ИРС, потвърдено с Решение № 277 от 12.07.2017 г. постановено по гр. д. № 731/2016 г. по описа на СОС, влязло в законна сила, с което е уважен иска на Йордан Димитров Йорданов срещу ответниците по настоящото дело за ливада с площ от 2.000 дка в землището на село Вакарел, Софийска обл., махала „Брънковци”, сега землище село Вакарел, в местността „При дома”, сега местността „Селището”, понастоящем имот с площ от 2.000 дка, включващ част от имот пл. № 642002 и Решение № 72 от 25.05.2016 г., постановено по гр. д. № 578/2014 г. по описа на ИРС, потвърдено с Решение от 15.03.2017 г. постановено по гр. д. № 730/2016 г. по описа на СОС, влязло в законна сила, с което е уважен иска на Крум А.Я. срещу ответниците по настоящото дело за ливада с площ от 2.000 дка в землището на село Вакарел, Софийска обл., махала „Брънковци”, сега землище село Вакарел, в местността „При дома”, сега местността „Селището”, понастоящем имот с площ от 2.000 дка, включващ част от имот пл. № 642002      

         Горепосочената фактология налага следните правни изводи:

         По допустимостта на иска:

Трайната съдебна практика, постановена в изпълнение постановките на ТР № 1/1997г. на ОСТК на ВС приема, че „предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ или при възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение за възстановяване на земеделските земи в реални граници или за обезщетяването им при условията на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустим. Окончателен отказ е налице само ако по всички преписки, по които е заявена една и съща земеделска земя, е постановено и влязло в сила решение, с което в производството по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на собствеността. Ако по част от преписките земята е възстановена, а по други има постановен отказ, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим, тъй като чрез него ще се разреши спорът кой е бил собственик на възстановената земя към момента на образуването на ТКЗС, като впоследствие решението на ОСЗ може да бъде коригирано по реда на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, когато имотът изобщо не е бил заявен пред ПК, или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на правото на обезщетение за него”/Решение №314 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№34/2012 г., Іг.о., ГК/. Горепосочената фактология формира извода, че предявеният иск е допустим, тъй като за един и същи имот са подадени заявления за възстановяване в стари реални граници от различни лица, които претендират да са собственици на имота, като отказ е постановен само по заявлението на ищеца, като впоследствие с Решение от 09.11.2012г. ОСЗ е възстановила правото на собственост върху същия имот на Яне Я., като в решението е посочено, че имотът се признава, въз основа на заверено копие от кадастрален и регулационен план на с. Костадинково, одобрен през 1991г. и стар план на с. Брънковци от 1947 г. При ответниците, процесният имот също е заявен и с Решение № Е0021/15.07.1997г., влязло в законна сила е възстановена собствеността върху него. По изложеното съдът намира иска за допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество, а законносъобразността на Решение от 09.11.2012г. на ОСЗ, с което е възстановила правото на собственост върху същия имот на Яне Я., съдът ще коментира в мотивите си по съществото на спора, доколкото му е предоставен косвен контрол, имащ преюдициално значение по иска с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Въз основа на горепосочената фактология, и по свое вътрешно убеждение, съдът намира по същество иска за основателен, по следните съображения:

С решение №256 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№356/2009 г., І г.о. ГК, постановено в производство по  чл.290 е прието, че  искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към включването им в ТКЗС. Този специален иск цели да се установи със сила на присъдено нещо от съда, обвързваща административния орган, кой е бил собственик на земята и на кои лица следва да бъде възстановена. Затова, за разлика от установителния иск по чл. 124 ГПК, тежестта на доказване не пада изцяло върху ищеца, а всяка от страните трябва да докаже своето право на собственост, въз основа на което се е легитимирала пред административния орган за възстановяване на земите, тоест в производството следва да бъде доказано, че към датата на обобществяването страната, или нейният наследодател са били собственици на имотите на претендираният от страната способ – в случая ищецът твърди, че този способ е наследяване и собствено и присъединено давностно владение. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ в производството по възстановяване на собствеността по реда на този закон правото на собственост може да се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в т. ч. и по ЗТПС от 1946 г. и Правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ, следователно, е допустимо да бъде установена, на първо място, с доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената от закона форма за действителност /нотариални актове, делбени протокол/. На второ място, изрично е предвидено, че принадлежността на това право може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имот, извършени преди образуване на ТКЗС /емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване/. Документите от втората група създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството, макар част от тях да не съдържат данни за осъществяване на предвидено в закона основание за придобиване правото на собственост / Решение № 216 от 20.06.2011 г. по гр. д. 132/2010 г., ІІ Г. О. на ВКС/.  В съдебната практика се приема, че след като в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се разрешава спор за правото на собственост върху имота именно към момента на включването му в ТКЗС и то с оглед провеждане на процедура по възстановяване на собствеността, то и в спора за материално право принадлежността му може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства /Решение 275 от 21.05.2010 г. по гр. д. 5/2009 г., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 29 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 924/2009 г., І Г. О. на ВКС/. Законът допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър, тоест. чрез отбелязване, удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице, независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това. Задължението за деклариране е нормативно въведено с Указ № 573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски земи. Затова законодателят придава доказателствена стойност на съдържанието на емлячния регистър. При наличие на препис – извлечение от емлячния регистър следва да се приеме, че същото е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС, щом няма други доказателства, които да опровергават направеното записване /Решение № 67 от 05.07.2010 г. по гр. д. 30/2009 г., І Г. О. на ВКС, Решение № 216 от 20.06.2011 г. по гр. д. 132/2010 г., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 223 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 205/2009 г., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 96 от 09.04.2012 г. по гр. д. 181/2011 г., ІІ Г. О. на ВКС/.

В настоящия случай, по делото е приложена преписката по подадено заявление в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ от страна на наследодателя на ищеца. По преписката е приложено удостоверение № 100/92г., в уверение, че в емлячния регистър на Ангел Я. и на Димитър Я. са записани ливади с площ от 2 дка в м.”При дома”, като за Яне Я. липсват данни, тъй като регистъра е унищожен и свършва до б. „с” . По делото са приети два броя удостоверения, от които се установява, че местността „При дома” е идентична с местността „Селището”, както и с местността „Излака”. Посоченото се подкрепя и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Дори и да липсват данни в регистъра за Яне Я., то всички приети по делото писмени и гласни доказцателства сочат, че същият е притежалвал Ливада с площ от 2 дка в м. „При дома”. Всички преки и косвени писмени и гласни доказателства установяват принадлежността на собственост към този минал момент. Имот с такава площ и в същата местност  е бил заявен за възстановяване и от ответниците, като наследници на Найден Ч., но те не представиха документи, от които да се установява собствеността им към момента на обобществяването. Първият такъв е нотариален акт от 1997г.и то по обстоятелствена проверка. Точно обратното, събраните гласни доказателства установяват, че процесният имот, находящ се в горепосочената местност е бил владян и стопанисван от наследодателя на ищеците, че е внасян в ТКЗС.  Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като логични, последователни и относими към останалия доказателствен материал. От свидетелските показания се установява, че имотът първоначално е владян и ползван от дядото на ищеците – Йордан Я.. Последното се потвърждава и от изслушаната съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че терена представляващ имот № 642002 по КВС е бил включен в стария регулационен план под номер 128 и е записан на името на Йордан Я., както и съседният такъв под номер 130.

На последно място, се твърди придобиване на процесния имот от наследодателя на ищеца и от него по силата на собствено и присъединено давностно владение. Когато ищецът се позовава на придобивна давност, елементите от фактическия състав на този придобивен способ могат да бъдат установени и чрез гласни доказателства. Трайната съдебна практика приема, че при позоваване на гласни доказателства и представяне на документи от категорията на допустимите несамостоятелни доказателствени средства, преценката за принадлежността на правото на собственост към релевантния момент се прави с оглед на всички доказателства по делото и всички обстоятелства, които имат значение за спора / Решение 3 от 31.01.2012 г. по гр. д. 06/2011 г., І Г. О. на ВКС, Решение № 506 от 06.01.2011 г. по гр. д. 107/2009 г., ІІ Г. О. на ВКС/. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че до образуване на ТКЗС през 1959 г. имотът е бил обработван от тримата братя – Яне, Димитър и Ангел.  

При решаването на спора по същество следва да се прецени цялата система от събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в съвкупност. След направен обективен и всестранен анализ, настоящият съдебен състав намира, че доказателственият материал е достатъчен за формиране на сигурно убеждение у съда, че описаният в исковата молба земеделски имот е бил собственост на наследодателя на ищеците към момента на включването му в ТКЗС. По делото не са представени доказателства за настъпили правопрекратяващи факти до посочения момент, релевантен за спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците не се позоваха на изтекла в тяхна полза придобивна давност, не представиха доказателства, включително и гласни такива, че са владели имота безпрепятствено, и то към момента на масовизацията. Напротив установи се от свидетелските показания, че имота и към днешна дата се владее и стопанисва от ищеца. С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира за безспорно доказано правото на собственост на Яне Йорданов Я. върху ливада в м. „Под дола.”, сега местността „Излака”, с площ  от 2000 дка.

Вторият спорен момент по делото е относно границите на процесния имот и дали същият попада върху възстановения на ответниците имот. В решението, с което е възстановено правото на собственост от 2012г. имотът не е индивидуализиран по граници и съседи. Съдът намира, доколкото има право на косвен контрол върху горецитираното решение по отношение неговата законосъобразност, тъй като същото се противопоставя на страна/и/ по делото, невзели участие в административното производство, че същото е незаконосъобразно. Не става ясно след 16 години на какво основание по същата преписка е постановено друго решение и спорен е въпроса доколко са спазени преклузивните срокове по ЗСПЗЗ. Същото обаче не е нищожно, и доколкото има преюдициален характер по отношение на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗТ е индиция за наличието на материален спор между страните. А и предмет на иска е принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяването, а решението е от 2012г.  Затруднението по отношение границите на имота  е преодоляно с изготвената идентификация от фирма „Интерфейс” ЕООД за идентификация на имота към момента на образуване на ТКЗС, която е използвана и при изготвяне на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза. От разпита на изслушаните по делото свидетели се установиха две от старите граници на имота към момента на внасянето му в ТКЗС /в стари реални граници/, от североизток имот № 642002 – използваема ливада, възстановена на Я.Х.Ч., а по скицата проект № 642039 – използваема ливада на Ангел Я., а от югозапад – имот планоснимачен номер 642002 – използваема ливада, възстановена на Я.Х.Ч., а по скицата проект № 642041 – използваема ливада на Яне Йорданов Я.. Законът не е ограничил установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ само до имоти, чиито стари реални граници са установими по реда на чл. 18б, ал.1 от  ППЗСПЗЗ. При липса на материали от категорията на посочените в цитираната разпоредба, границите на процесния имот могат да се установят на първо място по реда на чл. 18а ППЗСПЗЗ – чрез съществуващи на място топографски елементи, при условие че местоположението на същите не е било променяно след включването на земята в ТКЗС. Две от границите на процесния имот са установени от показанията на свидетелите категорично и няма данни същите да са били променяни. Останалите граници се установиха по начина, посочен по-горе.Освен това точните граници по местонахождение могат да бъдат определени и в административното производство пред ОСЗ – гр. Ихтиман.

Съгласно експертното заключение  претендираният от ищеца имот съвпада с част от имота на ответниците, възстановен им с Решение Е002 от 15.07.1997г. на ПК – гр. Ихтиман -  2000/8451 идеални части. Според експертизата не може да се установи идентичността с коя част от имота е, тъй като на място липсват трайни знаци, но както бе посочено и по-горе това обстоятелство може да бъде установено и в административното производство.

С оглед на изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че наследодателят на ищеца е бил собственик на процесния имот, описан в исковата молба, към момента на включването му в ТКЗС и то в площта, така както е заявена за възстановяване – 2.000 дка, независимо от експертизата, тъй като предмет на иска е установяване правото на собственост към един минал момент, този на обобществяването. Не се установи с допустимите от закона доказателства наследодателят на ответниците да е бил собственик на този имот към посочения минал момент. По изложеното, съдът намира иска за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените от ищеца в производството разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение  и 150 лв. за експертиза следва да бъдат възложени на ответниците В.М.Ч., Р.Б.Ч., И.В.Ч. и Р.В.Ч., докалкото ищецът не претендира разноски срещу  Д.А.Ч. и Р.Б.Ч..

Водим от изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, по предявеният от Д.И.Я. ***, ж. к. „Зона Б-5”  № 14, вх. Е, ЕГН ********** ***, ж. к. „Света Троица” № 339, вх. Б, ет.9, ап. 36, ЕГН ********** срещу Я.Х.Ч., ЕГН **********; В.М.Ч., ЕГН **********; Р.Б.Ч., ЕГН **********; И.В.Ч., ЕГН **********; Александър Славчев Ч., ЕГН **********; Р.В.Ч., ЕГН ********** и Р.Б.Ч., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че правото на собственост върху Ливада с площ от 2 000 дка., находяща се в землището на с. Вакарел, махала „Брънковци”, сега землище с. Вакарел, Софийска област, в местността „При дома”, сега местността „Селището”, при съседи: полски път, населено място, и Димитър Йорданов Я., понастоящем имот с площ от 2000 дка., обхващаш част от имот с планоснимачен № 642002 и при граници, от северозапад:  имот № 000813 – населено място на кметство с. Вакарел, от североизток имот № 642002 – използваема ливада, възстановена на Я.Х.Ч., а по скицата проект № 64240 – използваема ливада на Димитър Я., от югоизток – имот планоснимачен номер 642003 – полски път на кметство с. Вакарел, а от югозапад – имот планоснимачен номер 642003 – полски път на кметство с. Вакарел, към момента на внасяне на земята в ТКЗС е принадлежало на Яне Йорданов Я..

ОСЪЖДА Я.Х.Ч., ЕГН **********; Р.Б.Ч., ЕГН **********; И.В.Ч., ЕГН ********** и Р.В.Ч., ЕГН ********** и да заплатят на Д.И.Я. ***, ж. к. „Зона Б-5”  № 14, вх. Е, ЕГН ********** ***, ж. к. „Света Троица” № 339, вх. Б, ет.9, ап. 36, ЕГН **********, сумата в размер на 400.00 лева /четиристотин/ лева, направени от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

 

 Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                           Районен съдия:

                                                                                    /Ивайло Йорданов/