Р Е Ш Е Н И Е
НЕПРИСЪСТВЕНО
гр. Павликени 16.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на четиринадесети декември
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 146
по описа за 2020г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът – „***“ЕАД, гр.С., чрез
пълномощника си, излага в исковата си молба, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника за сумата от 600,00лв. - главница,
произтичаща от Договор за заем № ***/27.12.2017 г. между „***“ АД и ответника,
82,64 лв. – договорна лихва върху тази главница за периода 26.01.2018 г. –
25.07.2018 г., 45,00 лв. – такса разходи, 482,51 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 78,85 лв. – обезщетение за забава за
периода 27.01.2018 г. – 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от последната дата до окончателното изплащане, както и разноски по
заповедното производство в размер на 75,78 лв. Твърди, че по силата на
посочения договор за паричен заем, длъжникът е получил от кредитодателя сумата
от 600,00 лв., които е следвало да върне на седем равни месечни погасителни
вноски, всяка по 97,52 лв., с падеж на първата вноска 26.01.2018 г. и краен
падеж на 25.07.2018 г. Излага, че претендираната такса разходи е установена в
договора и тарифата за таксите на кредитодателя, като същата се начислява при
забава с повече от 30-календарни дни и същата обезщетява заемодателя за
извършените разходи по събиране на просрочените вземания. Твърди, че претендираната
неустойка е за неизпълнение на установеното в чл. 4, ал. 1 от договора задължение
ответникът да представи обезпечение по договора, като неустоечната клауза е
уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 482,51 лв. Твърди, че не са
извършени никакви плащания от длъжника и не е погасена нито една от дължимите
вноски, като след изпадане в забава по отношение на първата вноска е начислена
и лихва за забава в претендирания размер. Длъжникът е уведомен, че заемодателят
е прехвърлил правата си по договора на ищеца по силата на Приложение 1 от
01.07.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., за което на
ответника е изпратено уведомително писмо на 04.07.2018 г. и повторно такова на
24.01.2020 г. Претендира разноски по исковото производство в размер на 374,22
лв., от които 224,22 лв. за ДТ и 350 лв. за адвокатски хонорар.
Ответникът е надлежно уведомен за
настоящото производство, като лично е получил препис от ИМ и доказателствата
към нея, чрез работодателя си, който му ги е връчил на 10.08.2020 г. и
доказателства за това са приложени на лист 44-45 от делото. Връчено ми е и разпореждането
на съда от 25.02.2020г., в което са му разяснени последиците от неподаване на
отговор и неявяване в с.з. В законоустановения срок едномесечен срок от
връчването ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в с.з., след
като е редовно призован.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са установено
следното:
В писмена молба от 10.12.2020 г. пълномощникът на ищеца - ЮК Б. на основание чл.238 от ГПК е отправила
искане съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице условията
предвидени в чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил, редовно призован, в първото по делото заседание и не е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Освен това са налице и общите
основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл.239,
ал.1 от ГПК: на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед приложените
към исковата молба и приети по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, предявеният иск е вероятно основателен и от страна на ищеца е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
С протоколно определение в с.з. на 14.12.2020г.
съдът е приел, че са налице законовите условия и е уважил направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение по предявения от „***” ЕАД, гр. С. иск с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване на вземането му, с който той да бъде уважен, като се приеме за установено
по отношение на ответницата, че срещу нея ищецът има вземане в претендирания размер.
Настоящото производство е
особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение.
Заявителят /ищец по настоящото дело/ е направил разноски по заповедното
производство в размер на 25,78 лева за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на
настоящото производство разноски в размер на 224,22 лева за ДТ, както и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.И. с ЕГН ********** ***, че срещу него
в полза на „***“ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,бул. ***, представлявано от ***
Д. Б. Б. чрез процесуален представител ЮК А. Б., съществува вземане в размер на 600лв. /шестотин лева/ главница,
82.64лв./осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ договорна лихва от
26.01.2018г-25.07.2018г., 45лв. /четиридест и пет лева/ такса разходи,
482.51лв. /четиристотин осемдесет и два лева и петдесет и една стотинки/
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 26.01.2018г.-25.07.2018г.,
78.85лв./седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ обезщетение за
забава от 27.01.2018г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението 31.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА С.С.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул. ***, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б. чрез
процесуален представител ЮК А. Б., направените разноски по заповедното
производство в размер на 75.78лв /седемдесет и пет лева и седемдесет и осем
стотинки/ и разноски по настоящото дело в размер 324,22 лева /триста двадесет и
четири лева и двадесет и две ст./.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се уведоми ответната страна за правото си по чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на решението да поиска от Великотърновския
окръжен съд отмяна на същото или да оспори с иск същото право.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ